Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 29.09.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№2315
по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Етажна собственост с адрес в
гр.Кюстендил, ул.“Раковски“ №36, бл.2, с ЕИК *********, представляван от
председателя на управителния съвет Д. К.А., с ЕГН ********** против Д.В.В., с
ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от
7 898.54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законна лихва от датата на деянието-30.09.2014г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че с присъда от
14.10.2020г. по НОХД №411/2019г. на КРС ответникът е признат за виновен за
това, че за времето от 01.11.2013г. до 30.09.2014г. противозаконно е присвоил
чужди движими вещи-пари, сумата от 7 898.54 лв., собственост на ищеца,
които владеел в качеството си на домоуправител –престъпление по чл.206, ал.1 НК.В следствие на извършеното деяние, установено с влязла в сила присъда, на
ищеца била причинена имуществена вреда в посочения размер, която се претендира
от ответника по чл.45 ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПк е депозиран отговор от назвачен
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, в който бланкетно е оспорен
предявения иск.
По делото е изискано и приложено НОХД №411/2019г. на
КРС.
По делото се установи следната фактическа обстанвока:
По НОХД №411/2019г. на КРС, с влязла в сила на
04.08.2021г. присъда, ответникът е признат за виновен в това, че за времето от
01.11.2013г. до 30.09.2014г. противозаконно е присвоил чужди движими вещи-пари,
сумата от 7 898.54 лв., собственост на ищеца, които владеел в качеството
си на домоуправител –престъпление по чл.206, ал.1 НК
Съобразно правилото на чл.300 ГПК, за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, влязлата в сила присъда на
наказателния съд има задължителен характер относно извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца.В този смисъл по делото се установи, че
за периода от време 01.11.2013г. до 30.09.2014г. ответникът е присвоил парична
сума в размер, установен с влязлата в сила присъда, собственост на ищеца.
При това са налице всички елементи на деликтната
отговрост по чл.45 ЗЗД.Налице е противоправно поведение-присвояване, налице е
щета и конкретен размер на тази щета, всички елементи установени по делото по
правилото на чл.300 ГПК с влязла в сила присъда.При посоченото, предявения иск
по чл.45 ЗЗД е изцяло основателен и следва да се уважи.
Доколкото отговорността на ответника е деликтна, по
правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната лихва
се дължи от датата на увреждането-30.09.2014г. до окончателното изплащане.
По възражението на ответника за погасяване на
вземанията с изтекла погасителна давност:
Съгласно нормата на чл. 110 от ЗЗД,
с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Сред
вземанията, погасявани с общата петгодишна давност
спадат и тези, произтичащи от непозволено увреждане с уточнение, че за вземания
от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца /така чл. 114, ал. 3 от ЗЗД/.
Видно от приложеното досъдебно
производство, окончателно обвинение по отношение на ответника с конкретно
посочена сума, като част от състава на престъплението, е повдигнато с
постановление от 22.01.2019г.С протокол за предявяване на разследване от
15.02.2019г. материалите по досъдебното производство са предявени на увреденото
лице.Това са датите, на които е конкретизирано извършеното деяние и деец от
една страна и конкретна дата, на която ощетеното лице е узнало личността на
извършителя.Исковата молба е подадена в съда на 04.12.2020г., поради което не
са налице предпоставките за уважаване на възражението по отношение на претендираната
главница, нито по отношение претенцията за присъждане обезщетение за забава по
реда на чл.84, ал.3 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски в размер на 724.93 лв.-ицплатено възнаграждение на
особен представител, назначен от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на
315.94 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Д.В.В., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Етажна собственост с
адрес в гр.Кюстендил, ул.“Раковски“ №36, бл.2, с ЕИК *********, представляван
от председателя на управителния съвет Д. К.А., с ЕГН ********** сумата от
7 898.54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
присвояване, установено с влязла в сила
присъда по НОХД №411/2019г. на Районен съд Кюстендил, ведно със законна лихва,
считано от 30.09.2014г. до окончателното изплащане.
Осъжда Д.В.В., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Етажна собственост с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Раковски“ №36, бл.2,
с ЕИК *********, представляван ат председателя на управителния съвет Д. К. А., с ЕГН **********
деловодни разноски в размер на 724.93 лв.-ицплатено възнаграждение на особен
представител, назначен от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Осъжда Д.В.В. да заплати по сметка
на Районен съд Кюстендил държавна такса в размер на 315.94 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните пред КОС.
Районен
съдия: