№ 135
гр. Тетевен, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100047 по описа за 2025 година
Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор за
кредит,съединен с иск за заплащане на недължимо платена сума.
Ищцата излага,че е страна по договор за кредит №с,съгласно който е
следвало да върне сумата по кредита от 50000 леива при ГПР 49.07%,годишен
лифвен процент 41.00%,със срок на кредита 36 погасителнши вноски.Обща
стойност на всички плащания в размер на 8755.49 лева.
Постигната е договореност в раздел 6 за заплащане на пакет от
допълнителни услуги за срока на договора ,като ищцата е слесдвало да върне
сумата от 13 605.49 лева.
Ищцата развива съображенията си,че договора за кредит е
недействителен-нищожен,поради нарушение на чл.10а,чл.19,ал.3, и
ал.4,чл.21,ал.1 от ЗПК,във връзка с уговаряне на възнаградителната лихва и с
оглед договорения пакет от допълнителни услуги,с коеито кредиторът си
уговаря предварително допълнително възнаграждение в размер на 100%.
Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,налице са
и неравноправни клаузи по смисъла на чл.143,т.19 от ЗПК клаузите на раздел 6
1
от договора за заем.
Моли да бъде постановено решение,с което се прогласи нищожността на
договора за кредит №с,както и бъде осъден ответника дза заплати на ищеца
сумата от 302.65 лева,след допуснатото изменение на иска в съдебно
заседание,представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
кредит.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба,в който е изразено становище за неоснователност на
исковете,ответникът моли същите да бъдат отхвърлени.
Позовава се на писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и заключението
на съд.-счетоводната експертиза,изготвена от вещото лице Р. Х.,приема за
установено от фактическа страна следното:
Приложен е договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт
№с,сключен между страните в производството/факт,неоспорван от страните/ ,
като е отразена сума по кредит в размер на 5000.00 лева и срок на кредита 36
месеца. За ГПР е посочен 48.749.073 %, годишен лихвен процент 41.00 %,
лихвен процент на ден 0.11 %.,дължима сума по кредита 8755.49 лева.
В договора е предвидено заплащане на възнаграждение за закупен пакет
от допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 2000.00 лева,както и за услуга
„Флекси“ в размер на 2850.00 лева.В приложените Общи условия на ответника
към договор за потребителски кредит са описани цитираните допълнителни
услуги.
С размера на допълнителните услуги ищцата е следвало да върне за
срока на кредита сума в размер на 13605.49 лева.
От заключението на назначената и приета като неоспорена от страните
Съдебно- счетоводната експертиза се установява, че размерът на годишния
процент на разходите по кредита е 49.07 %, като същият не включва
допълнителния пакет услуги.
При включвяане обаче на допълнителния пакут услуги ГПР би бил
121.88%,като в този случай кредитът се оскъпява с 72.81%.
2
Вещото лице и посочило размера на извършените плащания от ищаца по
договора,както следва:
-Главница 78.07 лева.
-Лихва в размер на 165.14 лева.
-Лихва за забава в размер на 2.28 лева.
-Допълнителин услуги в размер на 137.51 лева или общо сума в размер
на 383.00 лева.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е допустим, доколкото е ноторно
известно, че исковете за прогласяване нищожност на сделките не са
ограничени с никакъв срок. Право на ищеца е да избере дали да предяви иск за
установяване на нищожност на договорни клаузи, като получи сила на
пресъдено нещо по този спор или да се позове на нищожността на
основанието за престацията само като мотив. В подобна хипотеза съдът дължи
разглеждане на довода за нищожност в мотивите си, за да обоснове извода си
относно заявения петитум.
Принципът на двойна реституция, уреден в разпоредбата на чл. 34 от
ЗЗД не е обусловен от начина, по който ще бъде призната нищожността на
конкретен договор - дали в мотивите на решение по осъдителен иск за
връщане на даденото по нищожен договор или с решение по установителен
иск за прогласяване на нищожността. Нещо повече, в случаите на нищожност
поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при
констатиране на
такава нищожност, дори и да не е сезиран с такова оплакване, в мотивите на
своето решение - в този смисъл Решение № 198/2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г.
на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД град София е финансова
институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от
кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните
дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния
3
предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да
упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила
лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че
финансовата институция извършва банкова дейност в областта на
потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което
сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма
характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор
за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на
ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. №
610/2011 г., I т.о., ТК.
От друга страна, ищцата по спора е физическо лице, на което по силата
на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата
има качеството на потребители по смисъла н а § 13, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ответникът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от
Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от
разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и
нищожност на клаузи по договора.
В случая по отношение на договора за потребителски кредит са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято
цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10 ал. 1 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
4
договора. В чл. 11 ал 1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите, които
следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11 ал. 2 от закона, Общите условия
са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че по-голяма част
от
императивно определеното съдържание на договора е налице.Няма изрично
изискване да се доказва представителната власт на физическото лице –
служител на ищеца, което е подписало договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност/нищожност на
договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото
му сключване. За недействителността/нищожността съдът следи и служебно и
ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете.
Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността на
кредитополучател не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т.10 от ЗПК, следва
5
по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи,
които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е
посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден,
както и годишния лихвен процент. В т. 5.2 от Общите условия е дадена обща
формулировка относно „първоначалното“ изчисление на ГПР по договора.
Липсва обаче яснота относно методиката на формиране на ГПР /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 49.07%. Не е ясно какво „първоначално“ изчисление се има предвид,
което предполага и последващо“ такова.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би
могъл да разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен
алгоритъма, по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК.
Освен това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по
закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, което е нарушение на чл.
19 ал. 1 от ЗПК. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22
във вр. с чл. 11 от закона реквизити на договора за кредит, водят до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми такива.
Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен /нищожен , на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от
ЗПК и поради това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка
правни последици.
В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност п кредита, но не дължи договорна лихва или
други разходи по кредита.
Допълнително и по аргумент от това съдът счита, че ответника не дължи
възнаграждения за закупена услуга „Фаст“ и „Флекси“. В случая от
твърденията в исковата молба във връзка със закупените по силата на
договора за кредит допълнителни услуги, а и видно от описанието на тези
услуги в Общите условия следва извода, че уговорените „услуги“ касаят
6
усвояването на кредита /приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит – услугата „Фаст“ и неговото управление /промяна на
погасителния план от страна на клиента, отлагане на погасителни вноски –
услугата „Флекси“/. Ето защо, съдът приема, че уговорката за заплащане на
подобни „услуги“, е в нарушение на чл. 10а ал. 2 от ЗПК и се явява нищожна,
като противоречаща на императивна правна норма. На практика с
уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на
допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля
допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Този факт се установява и от заключението на съд.-счетоводната
експертиза,от която е видно,че ГПК при включване на допълнително
закупените услуги е в размер на 121.88 % и кредита се оскъпява с 72.81%.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е
нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК-за определяне на възнаградителна лихва и
годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните
клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно
действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Установената
съдебна практика по чл.290 ГПК /.р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се
произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.В същия смисъл е и нормата на чл.7 от
7
ГПК.
В предвид изложените съображения съдът намира за основателен и
доказан установителния иск за прогласяване нищожността на договор за
кредит,а на същите основания за основателен и иска за връщане на недължимо
платена сума,квалифициран по чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Този иск е предявен в размер на 302.65 лева,след допуснатото
изменение на неговия размер в последното проведено открито заседание
поделото.
Съобразно заключението на вещото лице,от общо погасената сума от
ищцата,ответникът е отнесъл за погасяване на главница сумата от 78.07
лева.Тази сума,съобразно горните мотиви и нормата на чл.23 от МПС,се
дължи по договора,заедно с останалата част от главницата.
Останалата сума,отнесени от кредитора за погасяване на лихва,лихва за
забава и допълнителни услуги,подлежи на връщане ,същата е в размер на
304.93 лева,но осъдителният иск следва да бъде уважен до размера,за който е
предявен-до сумата от 302.65 лева.
Действително,срокът на договора не е изтекъл,ищцата не е погасила
цялата дължима по договора главница,но от извършените от нея плащания
кредиторът е отнесъл към погасяване на главница само сума от 78.07 лева,като
не е направил възражение за прихващане на останалата платена сума от
ищцата,по реда на чл.103 от ЗЗД,отнесена към плащане на недължими
вземания по нищожния договор за кредит.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Е. И. от
АК-Пловдив за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение общо в размер
на
960.00 лева с ДДС по двата иска.
По сметка на РС-Тетевен ответникът следва да заплати държавна такса в
размер на 594.22 лева и разноски в размер на 200.00 лева.
Мотивиран от горното,съдът,
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА за нищожен, договор за потребителски кредит „Стандарт“
№с/17.07.2023г., сключен между М. П. В.,ЕГН:********** от град
Ябланица,Лов.обл. и „Профи Кредит България“-ЕООД,ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление в град Софиякв.Мотописта,бул.“България“
№49,бл.53Е,вх.в,представлявано от представлявано от двама от управителите
г, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1,предл. 2 ЗЗД вр. чл.
19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
представлявано винаги от двама управители д, да заплати на М. П.
В.,ЕГН:********** от град Ябланица,Лов.обл., сума в размер на
302.65/триста и два лева и шейсет и пет ст./лева, представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор за потребителски кредит „Стандарт“,ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
16.01.2025г., до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА „„ПРОФИ КРЕДИТ България“ -ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано винаги от двама управители д, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“,Едпредставлявано от
адвокат Е. Г. И., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от
960.00/деветстотин и шейсет/лева, за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ -ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано винаги от двама управители д, да
заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на
594.22/петстотин деветдесет и четири лева и двадесет и две ст./лева и
9
разноски в размер на 200.00/двеста/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
10