Р Е Ш Е Н И Е
№ 260047 23.07.2020 год. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –Търговище Девети състав
На двадесет и втори юли 2020 година
На публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр.дело № 331 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила по трудово правоотношение при ответника по силата на трудов договор № 14/09.09.2016г., сключен на осн. чл.67 ал.1 т.1 от КТ във вр. чл.70 ал.1 от КТ – за неопределено време, със срок за изпитване до 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Назначена е била на длъжност „хигиенист“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 15/28.02.2017г., считано от 28.02.2017г., на осн. чл.71 ал.1 от КТ – прекратяване в срока за изпитване. Работодателят не е изплатил трудовото възнаграждение на работничката за м. 01. И м.02.2017г. След подаден сигнал от ищцата на 02.03.2017г. до Дирекция „Инспекция по труда“-Търговище е извършена проверка на работодателя, в резултат на което е констатирано, че не и е изплатил нетното трудово възнаграждение за м.01.2017г. в размер на 341.04 лв. и нетното трудово възнаграждение за м.02.2017г. в размер на 518.31 лв. ДИТ-Търговище е дала предписание на работодателя в срок до 24.07.2017г. да и изплати посочените трудови възнаграждения, но и към момента на завеждане на иска сумите не са изплатени.
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, който е правоприемник на работодателя и , да и заплати сумата от общо 859.35 лв., представляваща неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м.01. и м.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да се изплати главницата, до окончателното му изплащане, ведно с разноските по делото. Редовно призована ищцата се яви лично и с упълномощен процесуален представител – адв.В. ***, който поддържа така предявения иск. Моли да се присъдят разноските по делото.
Ответникът, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че задълженията на работодателя към ищцата са платени в срок. Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност, на осн. чл. 111 б. а, предлож.1-во от ЗЗД. Редовно призован в открито заседание се представлява от пълномощника – адв. Цв. И. ***, който заяви, че не поддържа становището, че на ищцата са изплатени заплатите и за м.01. и м.02.2017г. Поддържа възражението за изтекла погасителна давност за трудовото възнаграждение за м.01.2017г.. Моли иска да бъде отхвърлен, като се присъдят на ответника направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника по силата на трудов договор № 14/09.09.2016г., сключен на осн. чл.67 ал.1 т.1 от КТ във вр. чл.70 ал.1 от КТ – за неопределено време, със срок за изпитване до 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, назначена на длъжност „хигиенист“. Няма спор, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 15/28.02.2017г., считано от 28.02.2017г., на осн. чл.71 ал.1 от КТ – прекратяване в срока за изпитване. Видно от писмените доказателства, след подаден сигнал от ищцата на 02.03.2017г. до Дирекция „Инспекция по труда“-Търговище е извършена проверка на работодателя, в резултат на което е констатирано, че не и е изплатил нетното трудово възнаграждение за м.01.2017г. в размер на 341.04 лв. и нетното трудово възнаграждение за м.02.2017г. в размер на 518.31 лв. Дирекция „Инспекция по труда“-Търговище дала предписание на работодателя в срок до 24.07.2017г. да и изплати посочените трудови възнаграждения, но и към момента на завеждане на иска сумите не са изплатени.
Безспорно се установи от писменото заключение по съдебна икономическа експертиза на вещото лице Е.Б.В., потвърдено и в съдебното заседание на 22.07.2020 г., че дължимото и неизплатено на ищцата нетно трудово възнаграждение за м.01.2017г. е в размер на 341.04 лв., а за м.02.2017г. е в размер на 340.84 лв., като не е изплатено и обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 177.47 лв. Трудовото възнаграждение за м.01.2017г. е следвало да бъде изплатено до 28.02.2017г., а за м. 02.2017г. е следвало да бъде изплатено до 30.03.2017г. , тъй като в т.3.3. от трудовия договор възнагражденията се изплащат окончателно до 30-о число на месеца, следващ месеца на начисляването им т.е. за който се дължат.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Трудовото възнаграждение е основен елемент от трудовия договор. То се изплаща в пари, съгласно чл.269 ал.1 от КТ и се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, съгласно чл.270 ал.2 от КТ. Безспорно се установи, че ответникът не е изпълнил своето задължение като работодател да изплати на ищцата като негов работник трудовото възнаграждение за м. 01.2017г. в нетен размер 341.04 лв. и за м.02.2017г. в нетен размер 340.84 лв. или общо 681.88 лв. Доколкото трудовото възнаграждение за м.01.2017г. е изискуемо от 28.02.2017г. , а исковата молба е подадена на 28.02.2020г. /дата на пощенското клеймо/, то възражението на ответника за изтекла погасителна давност - 3-годишна, на осн. чл. 111 б. а, предлож.1-во от ЗЗД, е недоказано и следователно - неоснователно. Искът по чл.270 ал.2 от КТ е доказан по основание и следва да бъде уважен в посочения размер, като за разликата над 681.88 лв. до пълния претендиран размер от 859.35 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, след като няма изменение на иска в посока намаление на размера по реда на чл.214 от ГПК.
Дължимото и неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищцата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 28.02.2020г. до окончателното изплащане. Съдът счита, че заплащането на законна лихва, считано от изискуемостта на всяко едно от дължимите трудови възнаграждения т.е. от 28.02.2017г. за дължимото за м.01.2017г. и от 30.03.2017г. за дължимото за м.02.2017г., както е поискала ищцата, с оглед разпоредбата на чл.245 ал.2 от КТ, е относимо към друга хипотеза /когато работодателят е изплатил 60% от БТВ/, а не настоящата.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че макар и от съдебната икономическа експертиза да е установено, че на ищцата не е изплащано при прекратяване на трудовото и правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 177.47 лв., иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на осн. чл.224 ал.1 от КТ и иск за заплащане на обезщетение за забава за периода от изискуемостта до завеждане на исковата молба, на осн. чл.86 от ЗЗД, не са предмет на настоящото дело и не се обсъждат.
Видно от представеното пълномощно, разписка и списък на разноските по чл.80 ГПК /л.9,36, 37/ , ищцата е заплатила 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 237.70 лв., представляваща действително направените разноски, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК. Ответникът е заплатил също 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.16 и л.38/. Ищцата следва да му заплати сумата от 61.95 лв., представляваща основателно направени разноски с оглед отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК. След извършване на компенсация ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 175.75 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да заплати по сметка на РСТ сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по предявения иск, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК във вр. с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 100 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице, на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЦЕНТЪР СОЛИГЕНА-2007“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София-1000, район Средец, ул. „Шести септември“ № 1, ет.1, ап.1, представляван от управител – С.Х.И., съдебен адрес:***, офис 101, адв. Цв. И. *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. В. ***, сумата от 681.88 лв. представляваща общо нетен размер на дължими и неизплатени трудови възнаграждения за м.01.2017г. и за м.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 28.02.2020г. до окончателното изплащане, на осн. чл.270 от КТ и сумата от 175.75 лв. – по компенсация, представляваща разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на трудово възнаграждение за размера над 681.88 лв. до пълния претендиран размер от 859.35 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЦЕНТЪР СОЛИГЕНА-2007“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София-1000, район Средец, ул. „Шести септември“ № 1, ет.1, ап.1, представляван от управител – С.Х.И., съдебен адрес:***, офис 101, адв. Цв. И. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Търговище сумата от 50 лв., представляваща държавна такса по предявения иск и сумата от 100 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК във вр. с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от деня на обявяването му - 05.08.2020г., на осн. чл.315 ал.2 от ГПК, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: