О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Плевен,16.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети юни през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: М. ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: И. Ц.
Прокурор: Красимир Ячев - Окръжна прокуратура гр. Плевен
като
разгледа докладваното от съдията Върбина Мълчиниколова
ВЧНД № 350 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда
на глава „ двадесет и втора “ НПК,
вр. чл. 270 НПК.
Образувано
е по частна жалба ВХ. рег. № 5363/01.06.2020 г.- опис на РС- Плевен, подадена
от М.Л.Г. ***, против протоколно определение от 12.05.2020г. на Районния съд –
Плевен, 6-ти н.с., постановено по НОХД № 2570/2019г.
Със
съдебния акт, предмет на въззивната жалба, Плевенският районен съд след
обявяване на присъдата си, ИЗМЕНЯ на основание чл.309, ал.2 от НПК
взетата по отношение на подсъдимия М.Л.Г. с ЕГН ********** от „Подписка” в „Задържане под стража”.
В
частната жалба се съдържа оплакване ,че така постановеното определение е
неправилно и необосновано. Излагат се доводи
от подсъдимия М.Г., че той не е нарушавал по време на производството
пред районния съд ,наложената му мярка за неотклонение „подписка“ и се е явявал
във всички съдебни заседания.
Възразява
се с частната жалба, че незаконосъобразно, мярката „Задържане под стража“ не е
следвало да се изпълнява, преди да влезе в сила присъдата на първоинстанционния
съд.
Моли
окръжния съд, да отмени обжалваното определение ,като неправилно и
незаконосъобразно.
Частната
жалба се поддържа в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция лично
от подсъдимия и от служебния защитник – адв. Л.И..
Защитата
излага доводи, че не са налице основания за изменение на мярката за
неотклонение в по- тежка, тъй като по време на съдебното производство,
подсъдимият редовно се е явявал в четирите съдебни заседания, не се е
отклонявал от местоживеенето си и не е ставал причина за отлагане. Посочва ,че предходните осъждания на подсъдимия
са взети предвид при квалификацията на деянието, но не могат да послужат за
извод, че има опасност да се укрие.
Прокурорът
изразява становище ,че жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение, тъй като съдебният акт на районния съд е правилен и законосъобразен
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, данните по делото и доводите на
страните, установи следното:
Плевенският
районен съд , 6-ти н.с.,с ПРИСЪДА № 31 от 19.05.2020г. постановено по НОХД №
2570/ 2019г. признал подсъдимия М.Л. Г. с установена самоличност за виновен по
предявеното му обвинение по чл. 196,ал.1,т.2, вр. с чл.195,ал.1,т.3 и 4, вр. с
чл.29,ал.1 б.“а от НК , за извършена на 31.10.2028г. в гр. Плевен, от дома на В. С. В., кражба движими вещи на обща
стойност 3 294.50 лева, като го
осъдил на Четири години лишаване от свобода прис „строг“ режим на изтърпяване
на наказанието.
От
така наложеното наказание, на основани чл. 59,ал.1 от НК приспаднал, времето,
през което подсъдимият е бил задържан под стража с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ считано от 08.11.2028г до 16.07.2019г.
След
обявяване на присъдата, първоинстанционният съд на основание чл. 309,ал.2 от НПК е изменил мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимия М.Л.Г.
от „подписка“ в „Задържане под стража“
За
да постанови определението си, предмет на частната жалба, съдът е изложил
кратки съображения, че предвид постановената осъдителна присъда, с която М.Г. е
осъден на лишаване от свобода, чието изтърпяване не е отложено при условията на
чл. 66 от НК и изключително високата обществена опасност на дееца, обективирана
в миналите му осъждания, е налице реална опасност той да се укрие.
Въззивният
съд намира , изводите на първоинстанционния съд
относно наличието на предпоставки за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия М.Г., за
необосновани.
Разпоредбата
на чл.309, ал.2 от НПК, дава възможност на първоинстанционният съд,
след като обяви присъдата си, да измени мярката за неотклонение на подсъдимия
при наличието на две кумулативно дадени предпоставки: ефективно осъждане на
лишаване от свобода и наличието на реална опасност той да се укрие. Наличието
на реална опасност подсъдимият да се укрие в тази хипотеза, следва да се установи от данните по делото, относно процесуалното
поведение на подсъдимия по време на цялото наказателно производство.
Тази
опасност се презумира единствено в ал.3 на чл. 309 НПК, в случай,че подсъдимият
е осъден на лишаване от свобода не по- малко от десет години или друго по тежко
наказание и от данните по делото не се установява противното.
Към
настоящия случай се отнася хипотезата на чл. 309,ал.2 от НК.
От
данните по делото е видно ,че липсват доказателства, от които да се направи
извод, че е налице реална опасност подсъдимият М.Г. да се укрие.
От справката за съдимост е видно ,че
последното осъждане на подсъдимия Г. е с присъда от 03.07.2014г. на РС – Плевен по НОХД 1372/
2015г., влязла в сила на 22.10.2015, за деяние извършено в периода октомври –
декември 2014г. Освободен е от затвора –
Ловеч на 09.02.2018 г. условно предсрочно.
С
определение № 752/ 09.11.2018г на РС-
Плевен, постановено по ЧНД № 2664/ 2018г, спрямо обвиняемия М. Г., по ДП №
1926/ 2018г , опис на РП- Плевен е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“
Видно
от данните по делото, при предходното разглеждане на делото от първата
инстанция- НОХД № 1230/2019г. по описа
на РС- Плевен, подсъдимият М.Г. е признат за невинен и оправдан по предявеното
му обвинение по
чл. 196,ал.1,т.2, вр. с чл.195,ал.1,т.3 и 4, вр. с чл.29,ал.1 б.“а от НК , за
извършена на 31.10.2028г. в гр. Плевен, от дома на Васил Стоянов В., кражба движими вещи на обща
стойност 3 294.50 лева.
След
като обявим оправдателната присъда по НОХД № 1230/2019г, първоинстанционният
съд е изменил мярката за неотклонение “
на подсъдимия М.Г. от„Задържане под стража в „подписка“, с определение от
16.07.2019 г.“ по реда на
чл.309,ал.4 от НПК.
Тази
присъда е отменена от ОС- Плевен, а делото върнато за ново разглеждане на
първата инстанция. При новото разглеждане, делото в районния съд- Плевен е
образувано като НОХД № 2580/ 2019г.
От
16.07.2019г. когато му е изменена мярката за неотклонение, до постановяване на присъдата на 19.05.2020г по
НОХД № 2570/ 2019 г. е видно ,че
подсъдимият винаги се е явявал
във всички открити съдебни заседания пред РС- Плевен, като не се е
налагало делото да бъде отлагано поради отсъствието му без уважителни причини и
не е воден принудително, не е издирван. Тези обстоятелства сочат, че той е имал
изискуемото от закона процесуално поведение и не е нарушавал мярката за
неотклонение „подписка“.
Миналите
осъждания на подсъдимия имат отношение само към правната квалификация на
деянието за което е предаден на съд, но могат да служат при преценката по
чл.309 НПК, дали има опасност той да се укрие.
При
това положение, окръжният съд намира ,че
от данните по делото не може да
се направи извод за наличие на реална
опасност подсъдимият М.Г. да се укрие. Ето защо, намира частната жалба за основателна, поради което
определението ,предмет на въззивна проверка следва да бъда отменено, а мярката
за неотклонение „подписка“ - да се потвърди.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.345 ,ал.2 от НПК, във вр.чл.309,ал.6 от НПК
Плевенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 12.05.2020г. на Районния съд –
Плевен, 6-ти н.с., постановено по НОХД № 2570/2019г.с което на основание
чл.309, ал.2 от НПК , съдът ИЗМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия М.Л.Г. с
ЕГН **********,мярка за неотклонение от „Подписка” в „Задържане под
стража”, като незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл. 309,ал.1 от НПК, МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ПОДПИСКА“ по отношение на подсъдимия М. Л.Г. с ЕГН ********** , по НОХД №
2570/2019г. по описа на Районния съд- Плевен.
Определението
не подлежи на жалба и протест.
Делото
следва незабавно да се върне на Районния съд – Плевен за изготвяне на мотиви
към присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: