№ 18155
гр. София, 05.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110111633 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*******], ЕИК [*******], срещу П.
Д. Е., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 12.08.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36140/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*******], аб. № [*******]
за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Б., оспорва
предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са неоснователни. Оспорва
от представените с исковата молба документи да се установява наличието на договорно
правоотношение между страните – молбата декларация не била подписана в
молителната част от ответника. Моли за отхвърляне на исковете и произнасяне по
1
въпроса за разноските съобразно изхода от спора.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
По отношение на предявените искове не се констатира липса на правен интерес
от предявяване на същите, с оглед което и съдът приема, че следва да се произнесе по
същество на същите.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
2
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност, водят до извода, че ответникът
е придобил правото на собственост върху имота през 1995 г. Видно е от съдържанието
на приобщения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
[*******] г. ответникът е закупил [*******], а по нова номерация [*******], находящ
се в [*******], [*******]. Представено е и удостоверение, издадено от [*******],
съгласно което адресът [*******] [*******] е идентичен с административен адрес:
[*******].
Подадена е от страна на ответника на 11.07.2002 г. молба декларация до ищеца,
с която е заявено искане партидата за имота, находящ се на процесния адрес, да бъде
разкрита на името на ответника. В същата е посочено, че семейството, което обитава
имота, се състои от три лица. Декларацията е подписана от ответника в частта, с която
е декларирано, че имотът ще бъде ползван за жилищни нужди от семейството му.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до
право на собственост върху недвижимия имот. Ищецът пълно и главно е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът
дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.
В допълнение на горното и във връзка с обстоятелството, че се касае за
неформален договор при публично известни общи условия, следва да се посочи, че
това положение е нормативно установнео - съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията
/КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно
производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в
писмени допълнителни споразумения.В конкретния случай ответникът не твърди, а и
не установява по делото по отношение на него да се прилагат специални условия,
договорени между страните, използвайки установения в закона механизъм. С решение
№ 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е възприето
становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата
вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Ето защо и несъмнено е, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия, като приложими са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР., публично достъпни на интернет сайта на търговеца.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
3
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Както е посочено в решение на
Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на
сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация,
която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
По делото са представени протокол от проведено на 22.06.2002 г. общо събрание
на етажните собственици от сградата, находяща се на адрес: [*******], [*******], на
което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение в процесната етажна собственост с [*******], както и договор №
[*******] с предмет извършване на услугата топлинно счетоводство. Ето защо и съдът
приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето
решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост, да се
разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение, като без
значение в тази връзка се явяват възраженията на ответника, релевирани от особения
му представител, в тази насока.
Като доказателства по делото са приети изравнителни сметки и документи за
главен отчет за имота, видно от които след приключването на всеки от двата
отоплителни сезона, включени в процесния период, до уредите в имота е осигуряван
достъп, съответно отчет е бил извършван. Установява се също така, че потребителят е
положил подпис, с което е потвърдил констатациите относно показанията на
индивидуалните разпределители, а също и че в имота се ползва вода, подгрявана с
топлинна енергия, от три лица.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от [*******]. През исковия период съгласно заключението на СТЕ и
приетите писмени доказателства е осигуряван достъп до уредите в имота за
извършване на отчет. В апартамента е имало четири отоплителни тела, присъединени
към топлопреносната инсталация, с монтирани на тях 4 бр. разпределители.
Отчетените стойности са били отразени в съставените изравнителни сметки. Не е
начислявана ТЕ за отопление на общите части. ТЕ за сградна инсталация е начислена
според пълния отопляем обем на имота /238 куб.м./. Топлинна енергия за подгряване
на вода е начислявана според броя на лицата, пребиваващи в имота, в съответствие със
заложеното в нормативната уредба. Вещото лице е посочило, че през целия исков
период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Експертът е
достигнал до извод, че дяловото разпределение за периода е било извършено в
съответствие с Методиката, приложение към Наредба № I6-334 за топлоснабдяването.
Съгласно направените изчисления задълженията за цена на топлинната енергия за
периода експертът е посочил, че възлиза на сумата от 7651,93 лева, като същата
представлява дължимата цена на ТЕ след извършеното изравняване. В посочената сума
не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени задължения за
4
предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на услугата за
дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните
изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал
метрологични проверки на 04.05.2018 г. и на 13.04.2021 г., с оглед което и съдът
приема, че през процесния период същия е бил годно средство за търговско измерване
на преминаващата през същия ТЕ.
По отношение на възраженията, че незаконосъобразно е начислявана ТЕ за
подгряване на вода поради липса на сертифицирани измервателни уреди /водомери/ в
имота:
В раздел VІ „Разпределение на топлинна енергия“ ЗЕ са уредени общите
правила за разпределение на топлинната енергия в сгради в режим на етажна
собственост, каквато е процесната. Предвидено е, че разпределението се извършва по
системата за дялово разпределение, при която в разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗЕ са
посочени средствата за измерването и дялово разпределение, а в разпоредбите на чл.
140а-чл.145 ЗЕ общите правила за разпределение на топлинната енергия в сградата
етажна собственост според предназначението й. Специалните правила за отчитане и
разпределение на топлинната енергия са уредени в Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването. Основен принцип на правилата за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради етажна собственост е точното нейно измерване и
отчитане на входа в етажната собственост, в абонатната станция и втори път в
индивидуалните обекти на собственост, чрез уредите за дялово разпределение-
индивидуални топломери и водомери, като разликата между общото количество
топлинна енергия и индивидуално отчетеното се разпределя между всички абонати по
разписаните правила. От горното следва, че необходимостта от точно измерване на
количеството топлинна енергия в отделните обекти в етажната собственост е от
значение, както за определяне на дължимата от отделния абонат цена, така и за тази
дължима от останалите. В кореспонденция с правилата на ЗЕ са и разпоредбите на
Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването, в която при следване на горните
принципи в чл. 70, ал.1 и ал.2 е предвидено задължение на всички етажни собственици,
дори и на тези без уреди за дялово разпределение и/ или без отоплителни тела да
осигуряват достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за
отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване
на визуален оглед на контролните приспособления към тях, като това задължение
съществува ведъж годишно и за клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет.
В наредбата е посочен начинът на разпределение на топлинната енергия в случаите,
когато точното индивидуално потребено количество топлинна енергия не е отчетено, в
т.ч. и поради липса на монтирани сертифицирани уреди за отчет в имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т.2 от Наредбата количеството топлинна
енергия за горещо битово водоснабдяване се изчислява при норма за разход на
5
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла
вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. В
хипотезата на липса на монтиран узаконен водомер и пломбиран водомер или пломби
на изводите, съобразно правилото на Наредбата се дължи цена за топлинна енергия
изчислена на база. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е ползвал
топлинна енергия за подгряване на вода за горещо битово водоснябдяване, чието
начисляване е извършено коректно.
В обобщение на всичко по-горе, съдът приема, че искът е основателен за сумата
от 7445,40 лева, доколкото съгласно заключението на СТЕ дължима е била сума в по-
висок размер.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от ищеца, като са били
изготвени изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [*******], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период, още повече в конкретния случай именно ищецът е
извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162
ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и заключението
на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 45,87 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
6
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Не се установява лихва за забава да е начислявана върху прогнозните сметки.
Съдът следва да обърне внимание също на обстоятелството, че за времето на
извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. не се претендира и
не се установява да е начислявана лихва за забава, доколкото падежът на вземането по
общата фактура за първия отоплителен сезон от исковия период настъпва на
15.09.2020 г., а ищецът претендира лихва за забава за времето от 16.10.2020 г. до
14.06.2022 г.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 926,00 лева и за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2022 г. следва да се
уважи изцяло. Съдът, съобразявайки уважената част от главницата, момента на
изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от двете изравнителни
сметки, датата, от която ищецът претендира законна лихва и с помощта на онлайн
калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК в размер на сумата 928,70 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски, доколкото е представляван от
особен представител.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 1167,33 лева от общо 1168,53 лева /за държавна
такса, депозити за особен представител и за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 218,31 лева от общо 218,53 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лева, определено от
заповедния съд/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [*******], ЕИК [*******],
със седалище и адрес на управление: [*******], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.
Д. Е., ЕГН **********, с адрес: [*******], [*******], [*******], дължи на [*******]
сумата от 7445,40 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*******], [*******], [*******],
аб. № [*******] за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
04.07.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата от 926,00
лева за периода от 16.10.2020 г. до 14.06.2022 г., и сумата от 45,87 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия
имот за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 04.07.2022
г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 23048 от 12.08.2022 г. по ч.гр.д. № 36140/2022 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [*******], ЕИК
[*******], със седалище и адрес на управление: [*******], срещу П. Д. Е., ЕГН
**********, с адрес: [*******], [*******], [*******], иск с правно чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване дължимостта на сумата от 8,65 лева, представляваща лихва за забава върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. до 14.06.2022 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задълж, ение № 23048 от
12.08.2022 г. по ч.гр.д. № 36140/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК П. Д. Е., ЕГН **********, с
адрес: [*******], [*******], [*******], да заплати на [*******], ЕИК [*******], със
седалище и адрес на управление: [*******], сумата от 1167,33 лева - разноски в
исковото производство и сумата от 218,31 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*******], ЕИК
[*******] на страната на ищеца [*******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8