Решение по дело №319/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Р. Т. М. от Г.К., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 119/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, против отказ на частния съдебен изпълнител да намали адвокатския хонорар по изпълнителното дело и таксите, събирани по изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че сумата от 1 184 лева се явявала прекомерно завишена предвид характера на делото, неговата сложност и размера на присъдената по изпълнителния лист сума. Адвокатското възнаграждение било завишено и предвид обстоятелството, че длъжникът бил физическо лице с установени доходи и постоянен адрес, като възнаграждението не отговаря на действителна, фактическа и правна сложност на делото. Въз основа на това неправилно било определени и таксите по ТТРЗЧСИ. По изпълнително дело № 119/2012 г. била определена и начислена допълнително сума в размер на 164 лева за наемането на ключар. Моли съда да намали размера на адвокатскот¯ възнаграждение към минималния размер, предвиден в чл.10 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъдат намалени съобразно това определените такси по ТТРЗЧСИ и допълнително начислените такива.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят К. А. М. е подал писмени възражения срещу жалбата.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 741, е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата. Счита, че адвокатското възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл.10, т.1 и 2 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (неправилно е посочена 2012 година).

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 119/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 се установява, че същото е било образувано на 18.12.2012 г. по молба на взискателя К. А. М., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 12.12.2012 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателката по настоящото дело Р. Т. М., за сумата от 300 лева, представляващи деловодни разноски за въззивна инстанция.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 1212/21.12.2012 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 е поканил длъжника по изпълнително дело № 119/2012 г. Р. Т. М. да заплати, съгласно изпълнителен лист, издаден по Г.д.№ 550/2008 г. на КРС, сума в размер на 420 лева, представляващи главница, лихви към момента, деловодни разноски, както и разноски и такси по ТТРЗЧСИ, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, или общо 1 020 лева.

Към изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят К. А. М. е упълномощил адвокат да го представлява пред частния съдебен изпълнител, като за „образуване и водене на изпълнителни действия” е било договорено и платено възнаграждение в размер на 600 лева.

С молба В.№ 5/07.01.2013 г. длъжникът Р. Т. М. е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 600 лева, както и възражение за недължимост на определените такси по ТТРЗЧСИ. С Постановление от 07.01.2013 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 741 е оставил без уважение молбата на длъжника, като е посочил, че адвокатското възнаграждение е съобразено с чл.10, т.1 и 2 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

По отношение на жалбата в частта й, с която се обжалва отказ на частния съдебен изпълнител да намали разноските за адвокатски хонорар, които са в размер на 600 лева, то настоящия състав счита, че по принцип страните по изпълнителното дело – взискател и длъжник, могат да обжалват актовете на съдебните изпълнители по отношение на разноските, направени в изпълнителното производство. За да е налице акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, следва да е направено искане от длъжника до съдебния изпълнител, каквото в случая е налице, който при наличие на предпоставките, визирани в чл.78, ал.5 от ГПК, може да намали размера на претендираните за събиране суми за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя или да откаже, ако не са налице основанията затова. С други думи, следва да е налице направено до съдебния изпълнител искане за намаляване на претендираните разноски за адвокат и последващ акт на съдебният изпълнител по отношение размера на разноските, който подлежи на обжалване. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима и в настоящия случай, съгласно която по искане на насрещната страна съдът, а в случая – съдебният изпълнител, може да присъди по – нисък размер на адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо, доколкото е налице направено от длъжника искане и акт на съдебния изпълнител по отношение размера на разноските, жалбата в тази й част е допустима.

В тази връзка, предвид направеното искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, респективно – отказа същото да бъде намалено, съдът, като съобрази размера на присъдената по изпълнителния лист сума – общо 300 лева, а не 420 лева, както е посочил частният съдебен изпълнител в поканата за доброволно изпълнение, обстоятелството, че длъжникът е физическо лице с установен адрес, както и липсата на обстоятелства, обуславящи фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, по – голяма от обикновената, намира, че действителната правна и фактическа сложност на делото не обуславя адвокатско възнаграждение в размер, по – голям от трикратния размер на възнаграждението, посочено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът приема именно този размер на дължимото адвокатско възнаграждение и предвид разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В тази връзка, разпоредбата на чл.10 от наредбата посочва, че за защита по изпълнително дело възнаграждението е: т.1 за образуване на изпълнително дело - 100 лв.; т.2 за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Съгласно чл.7, ал.2 от наредбата, минималното възнаграждение за защита при интерес до 1 000 лева, какъвто е настоящия случай, е 100 лева, респективно – 50 лева, съобразно разпоредбата на чл.10, т.2 от наредбата.

Предвид горното, съдът намира, че в случая липсва основание за изплащане на взискателя на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, тъй като видно от приложеното копие на изпълнителното дело, същото е образувано по подадена лично от взискателя молба, а не от упълномощения от него процесуален представител. По отношение на адвокатското възнаграждение за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, то трикратния размер на възнаграждението по чл.10, т.2 от наредбата е 150 лева (3 х 50 лева).

Ето защо, договореното между взискателя и неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 600 лева, се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да се отмени отказа на частния съдебен изпълнител да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, обективиран в постановление от 07.01.2013 г., като се намали размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело от 600 лева на 150 лева.

Що се касае до жалбата на длъжника в останалата й част, с която се обжалват такси по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, то същата е недопустима, тъй като липсва акт на частния съдебен изпълнител за разноските, с който на длъжника се възлагат такси по изпълнението. Така, в поканата за доброволно изпълнение частният съдебен изпълнител е посочил единствено сумата от 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи също така, че при изпълнение на паричното вземане длъжникът дължи пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, чийто размер следва да бъде изрично определен от ЧСИ при приключване на изпълнителното дело, като последният съобрази материалния интерес, в това число – размера на дължимото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, определен с настоящия съдебен акт. Що се касае до посочената в жалбата сума от 164 лева за наемане на ключар, то необходимо е да се отбележи, че такава такса не е определена от частния съдебен изпълнител по настоящото изпълнително дело, независимо от изложеното от същия в писмо с изх.№ 0013/08.01.2013 г., още повече, че с оглед предмета на изпълнителното дело, липсва каквото и да е основание за начисляването й. Впрочем, следва да се посочи и това, че за длъжника съществува предвидената в чл.441 от ГПК възможност да търси обезщетение от ЧСИ за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, ако такива са му били причинени.

И тъй като в случая липсва акт на частния съдебен изпълнител за възлагане на такси на длъжника, жалбата е недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с Р. на действие Окръжен съд – К., обективиран в постановление от 07.01.2013 г. по изпълнително дело № 119/2012 г., да намали размера на договореното между взискателя К. А. М. и неговия адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 0353878, адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 600 лева, като НАМАЛЯВА размера на договореното между взискателя К. А. М. и неговия адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 0353878, адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 119/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, с Р. на действие Окръжен съд – К., от 600 лева на 150 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Т. М. от Г.К., К.”В. Б. В.А, А., с ЕГН * – длъжник по изпълнително дело № 119/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 741, против действия на частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело, с които се възлагат на длъжника такси по ТТРЗЧСИ, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по Г.д. № 72/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд в тази му част.

Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.В останалата чу част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.