№ 1429
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110216601 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н. П. К. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К
№ 9323082, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв.
В жалбата се излагат доводи в посока на твърдението, че издаденият
електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, поради противоречие с
материалния закон, както и че е постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли съда да
отмени издадения електронен фиш.
В съдебно заседание същият, редовно призован, се явява и поддържа
жалбата. Моли за отмяна на ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се явява и
процесуален представител. С писмени бележки се изтъкват аргументи в
посока потвърждаване на издадения електронен фиш като законосъобразен.
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение
1
за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2023 г. в 10:18 часа в град София по бул.“***“ до № 229, с посока
на движение от ул.“***“ към ул.“***“, при ограничение на скоростта 50 км./ч.
за населено място, била засечена скоростта на движение на моторно превозно
средство – лек автомобил „***“ с регистрационен номер ****. Отчетената
скорост на движение била 74 км./ч., при грешка в измерване на скоростта от 3
км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. Било констатирано превишаване на
разрешената скорост със 24 км./ч. Техническото средство, с което е установено
движението с превишена скорост, е преносима система за контрол на
скоростта на моторни превони средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 11743 f0. Нарушението се сочи да е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на електронен фиш серия К № 6340547на 30.01.2023г.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за налагане
на глоба в размер на 200 лв. на жалбоподателя, в качеството на собственик на
посочения автомобил, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: електронни фишове за налагане
на глоба; справка от Български институт по метрология, ведно с протокол за
проверка; извадка от регистъра на одобрените типове средства за измерване;
снимков материал; справка за регистрация на МПС; ежедневна форма за отчет,
както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват релевантната обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
2
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е „електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. Необходимо е да се уточни, че електронният фиш представлява
един своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
който е приравнен едновременно към акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и към наказателно постановление (НП), но само по
отношение на правното му действие, с оглед фикцията, уредена в чл. 189, ал.
11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване
(включително срокове) на АУАН ивдд НП, регламентирани в ЗАНН. В тази
връзка и предвид Тълкувателно решение № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ВАС, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
не намира приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба, поради което възражението на жалбоподателя за изтекла
давност е неоснователно. ЗАНН може да бъде приложен единствено по
отношение на неуредени в ЗДвП случаи. Следователно изискванията за
форма, съдържание, реквизити и редът за издаване на АУАН и НП, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Реквизитите на електронни
фиш са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП –
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Същевременно в изр. 3 на
същата разпоредба се предвижда, че образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Процесният електронен фиш
съдържа всички изброени реквизити и съответства на утвърдения със Заповед
№ 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, образец.
Мястото на извършване на нарушението е описано подробно – посочен е не
само точен адрес, а именно град София, бул.“***“ до № 229, но и посоката на
движение на моторното превозно средство – от ул.“***“ към ул.“***, които
данни съответстват на информацията, отразена в приложения по делото
снимков материал. Видно от приложената към материалите на делото снимка
3
към ЕФ, измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е
била 77 км./ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %,
поради което правилно във фиша е отразена скорост от 74 км./ч. Именно тази
скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната
скорост е намалена на 74 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 24 км./ч. -
обстоятелство, в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е
бил санкциониран.
Съдът не цени наведените с жалбата доводи. Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.
188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че ЕФ не е с последици на АУАН,
единствено по силата на ЗДвП е приравнен по последици на НП - след
влизането му в сила, съобразно нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, и доколкото
влезлият в сила
ЕФ се смята за влязло в сила наказателно постановление. Сочената от
жалбоподателя разпоредба касае АУАН и не се отнася за ЕФ, тъй като
преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН са относими към съставянето на
АУАН и издването на НП; във връзка с издаването на ЕФ е предвидена
облекчена форма и
процедура, видно от визираното от законодателя в нормите на чл. 189, ал. 4-12
от ЗДвП.
На следващо място се установява, че наказанието е наложено на
4
собственика на МПС. По делото не се прилагат доказателства за това,
последният да е посочил лицето, което е управлявало лекия автомобил и е
извършило нарушението. Отделно от това съгласно Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС издаването на електронен фиш е
строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства, със съответните
обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП), които
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния
контролен орган. Видно от мотивите на тълкувателното решение, водещото в
случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно
ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и
мобилни технически средства. Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към
момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65
от ДР на ЗДвП се регламентира, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП
министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Анализът на всички посочените
5
нормативни разпоредби налага извода, че към датата на нарушението,
отразена в процесния електронен фиш, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. В процесния казус нарушението е установено от преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, представляваща
одобрен тип средство за измерване. Посочената система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение. По тази причина в електронния фиш липсва посочване
на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество. Същата е разположена на пътното платно, като това
обстоятелство е удостоверено по предвидения от закона ред, със съответната
фотоснимка. Към датата на извършване на нарушението е отпаднало
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП. От доказателствата по делото се
установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредбата контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол на Български институт по метеорология, преглед на вписан тип
средство за измерване, касаещо процесното техническо средство за измерване
на скоростта, ведно с решение за одобрение на типа на уреда за измерване.
Не на последно място в процесния електронен фиш е конкретизирано,
какво е предходното нарушение на жалбоподателя (по кой текст от закона; с
какъв акт е санкциониране; влязъл ли е сила), за да се приеме, че е налице
повторност. В случая на жалбоподателя е определена глоба в размер на 200
лв., като наказващият орган се е позовал на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. С оглед на
тази норма, предвид посоченото превишаване на скоростта с 24 км./ч. и
записаното в ЕФ обстоятелство, че нарушението е извършено „в населено
6
място“, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
препраща към разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и определеният
размер на глобата от 200 лв. всъщност е двуактният размер на глобата от 100
лв., предвидена в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. По отношение на въпроса, дали е
налице повторност, то трябва да се уточни, че в процесния ЕФ са отбелязани
факти около тази повторност – посочено е словесно, че нарушението е
извършено повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на друг ЕФ, който
е цитиран по номер (ЕФ Серия К № 6340547). Според § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач. В конкретния казус, доколкото нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
не е визирано в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП, следва да се докаже, че коментираното
тук деяние е извършено в едногодишен срок от влизане на посочения ЕФ, с
който на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за същото по вид нарушение.
С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че
соченияят електронен фиш се е отнасял за "същото по вид" нарушение, а
именно: за управление на превозно средство над разрешената скорост за
движение. Без значение е, дали деянието е извършено в или извън населено
място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или
различно превишение на скоростта; важно е, видът на нарушението да е един
и същ. Видно от справка- картон на водача, жалбоподателят е бил
санкциониран по административен ред за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с
ЕФ серия К № 6340547, влязъл в сила на 30.01.2023 г. Считано от тази дата
(30.01.2023 г.) в едногодишен срок - на 05.05.2023 г. - жалбоподателят е
реализирал друго ново нарушение /по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, за което е издаден
процесният електронен фиш. Затова той е извършил процесното нарушение
при условията на повторност, поради което следва да се ангажира
административно-наказателната му отговорност при условията на чл. 182, ал.
4 от ЗДвП, каквато е и ангажирана в процесния ЕФ и на основание чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
В процесния случай наказанието "глоба" за извършеното
административно нарушение е определено в законоустановения му размер –
двоен такъв - от 200 лева, поради което обжалваният електронен фиш е
7
законосъобразен и в тази част.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно изричната
разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година, нормата на член
28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не се
прилага за нарушения по ЗДвП.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, учреждението, чиито орган е издал
процесния електронен фиш, а именно: СДВР, има право на юрисконсултско
възнаграждение с оглед обстоятелството, че съдът потвърждава ЕФ. В
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е
визирано, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е
настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
самият правен спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради
това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80.00 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 9323082, издаден от
СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 80.00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9