Определение по дело №1954/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260302
Дата: 3 септември 2020 г. (в сила от 3 септември 2020 г.)
Съдия: Диана Иванова Асеникова-Лефтерова
Дело: 20202100501954
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е IV-260302

 

03.09.2020 г., гр. Бургас

 

            Бургаският окръжен съд, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 1954 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез пълномощника адвокат Светозар  Златанов, против Разпореждане № 885 от 01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 462/2020 г. на Районен съд – Карнобат, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжниците Я.П.М., ЕГН ********** и С.С.Т., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на сключения договор за потребителски кредит № FL5442712 от 29.07.2010 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Я.П.М. и С.С.Т., в частта относно следните суми: претендирана такса в размер на 87, 50 лв. и такси за нотариални покани във връзка с връчване на покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита за сумата от 114 лв.  

            В частната жалба са изложени оплаквания, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е изпълнил нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК да укаже на заявител да отстрани допуснатите нередовности, като направи уточнение за характера на претендираните такси. Твърди се, че сумата за такси в размер на 87, 50 лв. се претендира на основание чл. 5, т. 3 от Договор за потребителски кредит №FL542712 от 29.07.2010 г., като е посочен начинът, по който е формирана – като сбор от месечни такси в размер на 2, 50 лева за периода от 29.01.2017 г. до 29.11.2019 г.

            Поддържа се, че всички разходите за нотариални покани по повод обявяването на предсрочната изискуемост по следва да бъдат репарирани от длъжника на основание чл. 78 ЗЗД.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови да са издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми и разноски в пълен размер. Претендира за присъждане на сторените в настоящето производство разноски.

            Въз основа на закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:

            Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО основателна.

По отношение на сумата от 87, 50 лева:

С процесното заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се претендира сумата от 87, 50 лева за такси за периода от 29.12.2016 г. до 14.06.2020 г. без да обаче да се посочва на какво основание се дължат тези такси. Така депозираното заявление е нередовно, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. При това положение съдът е следвало да го остави без движение на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и да укаже на заявителя да отстрани нередовността, като посочи обстоятелствата, на които се основава искането му за присъждане на сумата от 87, 50 лева за такси за периода от 29.12.2016 г. до 14.06.2020 г.

Констатираната нередовност обаче е отстранена с частната жалба, в която е посочено, че сумата за такси в размер на 87, 50 лв. се претендира на основание чл. 5, т. 3 от Договор за потребителски кредит №FL542712 от 29.07.2010 г., като е конкретизиран начинът, по който е формирана – като сбор от месечни такси в размер на 2, 50 лева за периода от 29.01.2017 г. до 29.11.2019 г. 

Клаузата на чл. 5, т. 3 от приложения към заявлението Договор за потребителски кредит №FL542712 от 29.07.2010 г. предвижда, че кредитополучателят заплаща ежемесечна такса за поддържане на разплащателна сметка, предназначена да обслужва кредита, в размер на 2, 50 лева. Тази уговорка е в съответствие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Допустимостта на подобна клауза следва и от разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК, която предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Този извод може да се направи от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит съдържа всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита. С оглед на това съдът намира, че законът допуска уговарянето на такси за поддържане на разплащателна сметка във връзка с договора за потребителски кредит. Ето защо не може да се приеме, че процесната клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – като имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, както е приел първоинстанционният съд.

 Не са налице основания да бъде поставен отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума от 87, 50 лева, поради което в тази част заявлението следва да бъде уважено.  

По отношение на сумата от 114 лева:

С процесното заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се претендира сумата от 114 лева за такси за нотариални покани за периода от 29.12.2016 г. до 14.06.2020 г. Посочено е, че във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на процесния договор за потребителски кредит FL542712/29.07.2010 г. кредитодателят е заплатил нотариални такси в размер на 114 лева, които следва да бъдат възстановени от кредитополучателя на основание чл. 78 ЗЗД.

Към заявлението са приложени платежни документи, удостоверяващи извършените плащания в размер на 114 лева, но заявителят не е изложил надлежни обстоятелства, които да обосноват присъждане на претендираната сума от 114 лева в рамките на настоящото заповедно производство. Не е посочена конкретна разпоредба от договора за потребителски кредит, която да предвижда задължение за кредитополучателя да заплати на кредитодателя извършените от него разноски по повод обявяването на предсрочна изискуемост на кредита. При това положение липсва договорно основание за присъждане на посочената сума.

Съдът намира, че не е налице и поддържаното от заявителя законово основание по чл. 78 ЗЗД за дължимост на претендираната сума от 114 лева. Съгласно тази разпоредба разноските по изпълнението са в тежест на длъжника. Разноските за нотариално удостоверяване на волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не могат да се квалифицират като разноски по изпълнението по смисъла на чл. 78 ЗЗД, тъй като извършването на такова нотариално удостоверяване не представлява действие по изпълнение на задължението.

С оглед на това, че в заявлението не са наведени основателни твърдения за дължимост на претендираната сума от 114 лева, за това вземане не следва да бъде издавана заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Поради частично несъвпадане на крайните изводите на двете съдебни инстанции обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжниците Я.П.М. и С.С.Т. въз основа на сключения договор за потребителски кредит № FL5442712 от 29.07.2010 г., за сумата от сумата от 87, 50 лева, като вместо него следва да бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Я.П.М. и С.С.Т. за сумата от 87, 50 лева за такси за поддържане на разплащателна сметка за периода от 29.01.2017 г. до 29.11.2019 г., дължими по договор за потребителски кредит FL542712/29.07.2010г. съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 14.06.2020 г. В останалата част по отношение на сумата от 114 лева за такси за нотариални покани разпореждането следва да бъде потвърдено.

По делото е издадена заповед за незабавно изпълнение № 262/01.07.2020 г. и изпълнителен лист за разноските на заявителя за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в пълния им претендиран размер, поради което не е налице основание за присъждането им в настоящото производство. 

Съразмерно на уважената част от жалбата и съобразно направеното искане на частния жалбоподател следва да се присъди сумата от 6, 45 лева за държавна такса за обжалване, поради което и за тази сума за разноски в заповедното производство следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Настоящата частна жалба е подадена от упълномощен адвокат на дружеството-заявител, но по делото не са представени доказателства за заплатено адвокатко възнаграждение, поради което не следва да се присъждат разноски за това.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

                       

ОТМЕНЯ Разпореждане № 885 от 01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 462/2020 г. на Районен съд – Карнобат в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на „Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Я.П.М., ЕГН ********** и С.С.Т., ЕГН **********, за сумата от 87, 50 лева за такси за поддържане на разплащателна сметка за периода от 29.01.2017 г. до 29.11.2019 г., дължими по договор за потребителски кредит FL542712/29.07.2010 г., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 14.06.2020 г.,

като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Я.П.М., ЕГН ********** и С.С.Т., ЕГН **********, за сумата от 87, 50 лева за такси за поддържане на разплащателна сметка за периода от 29.01.2017 г. до 29.11.2019 г., дължими по договор за потребителски кредит FL542712/29.07.2010 г., съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 14.06.2020 г., както и за сумата от 6, 45 лева за държавна такса за обжалване.

            ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 885 от 01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 462/2020 г. на Районен съд – Карнобат в останалата част.    

ВРЪЩА делото на Районен съд – Карнобат за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

            Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.