РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Русе, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Т. Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20254500500779 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С. И. И., чрез пълномощника й адв. А. В. – АК – Варна е обжалвала
Решение № 1010/ 26.06.2025 г., пoстановено по гр.д. № 2630/2024г. по описа
на Районен съд – гр. Русе, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от нея осъдителен иск за осъждане на И. П. К. да й заплати сумата
от 13 202,85 лв., представляваща половината от получената от него сума,
дадена му за СМР на обект, находящ се в с. Н. С., общ. Р., ул. "И." № **,
представляваща равностойността на 6750 евро, поради недовършени СМР. По
изложените подробни съображения за необоснованост на съдебния акт и
наведените оплаквания се иска неговата отмяна и постановяване на ново
решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата И. П. К. чрез пълномощника му адв. Т. В. от
АК - Русе, в срока по чл. 263 от ГПК е депозирал отговор с вх. №
31557/13.10.2025 г., в който също са изложени доста подробни съображения в
обратен смисъл, а именно, че съдебният акт е правилен и моли той да бъде
1
потвърден. Претендира разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Ищцата твърди, че през 2015 г. закупила дворно място, ведно с
построената в него жилищна сграда, находящи се на ул. "И." № ** в с. Н. С.,
общ. Р., съставляващ ПИ № 501.902, в кв. 66. Закупената сграда се състояла от
три стаи, салон и баня, а отстрани на къщата имало кухня, салон и баня.
Ищцата се свързала с ответника И. К., който се занимавал със строително-
ремонтни дейности, тъй като закупената от нея сграда се нуждаела от ремонт.
Твърди, че след извършен от ответника оглед на имота, двамата се уговорили
именно той да извърши ремонт на къщата за сумата 13 500 евро, включваща
труд и материали, като договорили устно съответните ремонтни дейности в
имота, подробно описани в исковата молба.
Ищцата твърди, че уговорката им била тя да изпраща пари от
Гърция, където работела, като счита, че била изправната страна по договора,
тъй като всеки месец изпращала пари на ответника от Гърция – по 300-500
евро за периода от м. януари 2016 г. до 2019 г. Последните 1 000 евро му дала
на ръка през 2019 г. Твърди, че ответникът спрял да работи в къщата след
началото на 2020 г., като половината от договорения ремонт останал
недовършен и материалите ги нямало. В исковата молба подробно описва
СМР-тата, за които се били уговорили и които не били извършени от
ответника. Твърди, че ремонтът бил на такъв етап, че къщата е станала
неизползваема, поради което не можела да използва жилището си и при
престоя си в България за периода след 2020 г. се налагало да ползва квартира
или да остава да пренощува в сестра си.
За действията на ответника ищцата депозирала жалба пред РП -
Русе с вх.№ 4766/2020 г., като междувременно многократно го молила да
довърши ремонта, за който взел 13 500 евро, но същият обещавал и не
изпълнявал задълженията си по договора.
2
Претенцията й е ответникът да бъде осъден да й заплати поради
недовършен ремонт левовата равностойност на сумата от 13 201,85 лв. или 6
750 евро от дадената му за целта сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по първоинстанционното
производство, чрез пълномощника си адв. Т. В., е депозирал отговор на
исковата молба. Счита предявения иск за неоснователен по основание и
размер и моли съда да го отхвърли изцяло, като е направил и възражение за
изтекла погасителна давност на претенцията.
Не оспорва, че се познава с ищцата и действително е извършил
ремонтни работи в имота, който тя е закупила в с. Н. С., общ. Р., но оспорва
изложените в исковата молба факти. Заявява, че ищцата в действителност му е
възлагала да извършва отделни строително-ремонтни работи в имота, но това
е ставало конкретно за всеки отделен случай, като всеки път са се разбирали
да му изпрати необходимите за материали и за труд пари. Според него не било
възможно да договарят цялостен ремонт, тъй като ищцата обяснила, че е дала
заделените до момента пари, за да закупи къщата. Щом ищцата имала някаква
сума се обаждала на ответника и с оглед неговите възможности, се разбирали
какви материали да закупи той и каква работа да извърши за всеки конкретен
случай. Всички работи, за които са постигали съгласие е изпълнил лично и с
помощта на наети от него хора. При всяко възлагане обяснявал и получавал от
ищцата конкретно потвърждение какво ще върши, като я уведомявал и какви
материали е закупил. Последното по исковата молба СМР в имота извършил
през пролетта на 2019 г., когато в имота имало авария, изразяваща се във
възникнал теч в двора му в резултат на остарели и корозирали тръби на
канализацията, което наложило изкопни дейности и подмяна на тръби.
Ищцата отказала да плати за извършените работи, вкл. за наетите от него
двама работници и за закупените материали, поради което ответникът я
уведомил, че след като отказва да плати за възложените му от нея СМР, той
повече няма да поема да извършва СМР в нейния имот.
Според ответника в периода на извършване от негова страна на
ремонтните дейности ищцата периодично се връщала в България и никога не е
имала претенции, като не всеки път е покривала всички разходи и е
закъснявала с плащанията. Парите, които изпращала периодично стигали
основно за материали, като се налагало той я моли да му заплати труда и
3
винаги оставали недоплатени суми, а претенциите й започнали едва след като
той отказал повече да договаря с нея.
Ответникът заявява, че липсвала договорка помежду им за
извършване ремонт на покрива, за който закупил единствено материали -
греди и шипки, които складирал в имота, където и останали. След като не
получил плащане за извършеното в началото на 2019 г., отказал да поема нови
работи. Заявява, че изцяло е подменил ел. инсталацията, че е подмазал и
боядисал всички стаи, с изключение на една стая, в която били складирани
материалите, поставил и ламинат и теракот съобразно договореното,
монтирал кухня и мебели, закупил и доставил парен котел, като не бил поемал
ангажимент за радиатори, които ищцата имала намерение да закупи, но не го
направила. Заявява, че къщата била свързана с канализацията, като той
подменил старите и корозирали тръби, а ищцата е отказала да заплати тези
дейности. СМР-та били извършени и в банята.
Ответникът оспорва да е получил претендираната от ищцата сума,
да е имало договорка за извършването на допълнително изброените в исковата
молба работи, за които се твърди, че ответникът не е изпълнил и че
понастоящем къщата е във вида, в който последно е била към момента, когато
той е преустановил отношенията си с ищцата.
По делото са изслушани по двама свидетеля на всяка една от
страните. Свидетелят на ищцата и нейн брат св. Р. И. заявява, че тя и
ответникът имали договорка за цялостен ремонт на къщата й, в т.ч. ремонт на
покрива, поставяне на ламинат, радиатори, парно и плочки в кухнята за
сумата от 13 000 евро, като ремонтът следвало да бъде извършен така, че
ищцата да може да живее в имота, което ответникът не извършил.
Свидетелката Д. П. установява, че към м. май-юни 2019 г. ремонтът в къщата
на ищцата не бил завършил напълно, като подробно описва какво е било
извършено и какво не е, както и установява, че в имота е видяла и закупени
материали.
Единият от свидетелите на ответника св. Н. Й. заявява, че е бил
викан от него за извършване на определени строително-ремонтни дейности в
имота на ищцата - полагане на гипсокартон на стените, поставяне на ламинат
само в едната стая, сглобяване на мебели, включително и кухня, подмяна на
спукана тръба в двора на къщата. Заявява, че пари за свършената от него
4
работа получавал от ответника под формата на надница на ръка, тъй като
ответникът получавал спорадично от ищцата, или всеки месец, или през
месец-два, средства за ремонта. Знаел от ответника, че договорката с ищцата е
да се направи ремонт на стая по стая, като за всяка една работа се договаряли
каква ще бъде цената и какви ремонтни работи ще се извършват в нея.
Установява, че в процесния имот е видял складирани греди, необходими за
ремонт на покрива, както и котел за отоплителната инсталация. Заявява, че
последно е бил в имота на ответницата в края на 2018 г., както и описва
подробно какво е било извършено в имота до онзи момент.
Вторият свидетел на ответника св. В. А. заявява, че заедно с
ответника е участвал при извършването на строително-ремонтните дейности в
имота, като описва всичко което е извършено в него до края на октомври 2018
г., когато последно е бил там. Свидетелства, че първоначално бил нает за
извършване на ремонт в определени стаи, ремонтът бил извършван на части и
че ответникът и в частност той, приключили дейностите по ремонта поради
липса на средства, изпращани от ищцата.
По делото е приета съдебно-техническа и оценителна експертиза,
чието експертно заключение настоящата инстанция кредитира изцяло.
Вещото лице К. К. е установило, че към момента на огледа в имота били
извършени следните дейности: демонтаж на стара и монтаж на нова ВиК
инсталация, ведно с подмяна на тръбното отклонение от водомера към
къщата; изпълнение на тръбна разводка за локална отоплителна инсталация;
циментова армирана замазка във всички стаи; направена настилка теракот в
кухнята-трапезария и в част от коридора преди нея; направена настилка
ламинат в две от стаите в къщата, обшивка с гипсокартон върху рамка и
топлоизолация чрез минерална вата на стените в кухня-трапезарията,
прешпакловка и боядисване с латекс върху същите, като в коридора преди
кухня-трапезарията обшивката била недовършена; шпакловка и боядисване с
латекс на стените в къщата, без стените на третата стая, в която нямало
монтиран ламинат; монтиране на окачен таван от гипсокартон с вградени
осветителни тела в кухня-трапезарията; изработка на нова ВиК инсталация в
баня-тоалетната в пристройката към къщата и демонтаж на облицовката от
стените; монтаж на ПВЦ дограма цвят Златен дъб на всички прозорци на
къщата и пристройката; монтаж на три броя входни врати от ПВЦ цвят Златен
дъб; монтаж на нови интериорни врати цвят Бяла бреза във всички стаи;
5
сглобка на Г-образна кухня, състояща се от горни и долни кухненски
шкафове, холна секция от три модула, спалня, гардероб, две нощни шкафчета,
два скрина и кухненски шкаф с термоплот, както и зидария на два прозореца в
къщата. Експертът е установил, че бил закупен котел и радиатори, които се
намирали складирани в имота, закупена облицовка за стени и закупен ламинат
за третата стая, като освен тях, били налични 5 торби цимент, несглобена
душ-кабина с поддушово корито и 47 броя греди с дължина 4 м. всяка.
От заключението на експерта се установява, че извършените в
имота видове СМР по средни пазарни цени към процесния период са на обща
стойност в размер на 25860,28 лв. Експертът е установил и че общата стойност
на намерените в имота по време на огледа материали, които не са били
вложени в СМР за обекта е в размер на 3230,52 лв. по средни пазарни цени
към 2016- 2019 г. В заключението е остойностен и труда за сглобяване на
монтираните в имота мебели, чиято стойност според експерта възлиза на
683,00 лв. по средни пазарни цени към процесния период.
Като доказателства по делото и неоспорени от ответника са приети
9 бр. платежни нареждания с превод от гръцки на български език от които се
установява, че ищцата за периода от 02.03.2017 г. до 04.10.2018 г. е превела на
ответника по делото общо сумата от 4965 евро. Представена е и разпечатка от
„Уестърн Юниън“ на преводи, извършени от ищцата към ответника и други
лица, заверена с подпис на ищцата за вярно с оригинала и с превод от гръцки
на български език, от която е видно, че за периода от 13.01.2017 г. до
18.11.2018 г. ищцата е превела на ответника общо сумата от 10635 евро.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност на решението, релевирани
във въззивната жалба, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение. Поначало изпълнителят
действа за своя сметка и на свой риск. Договорът за поръчка е консенсуален,
двустранен (и престационен), възмезден, комутативен (облагата е
предварително известна и определена), каузален и неформален. За
доказването му не е необходима писмена форма.
6
Съгласно специалните правила на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД по
отношение на договора за изработка, ако стане явно, че изпълнителят няма да
изпълни работата по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да
развали договора, като според трайната практика на ВКС договорът може да
бъде развален и с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на
производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. В настоящия спор действително, изрично формулирано
изявление за разваляне на процесния договор не е направено от страна на
ищцата, но то се извлича безсъмнено от исковата молба, относно която липсва
каквато и да било пречка да изиграе ролята на акт, обективиращ подобно
волеизявление на гражданско-правния субект. И тук без значение се явява
правната квалификация, която самото лице дава на изявлението си.
Достатъчно, за да бъде направен изложеният тук извод, е това, че
поръчващата/ищцата/ е посочила, че счита договора за непораждащ
съответните правни последици и че иска връщане на част от заплатените по
него на ответника суми. Изявлението за разваляне е достигнало до ответника
посредством исковата молба.
Настоящата инстанция споделя изцяло извода на районния съд, че
не е спорно по делото, че между ищцата и ответника е налице
правоотношение, породено по силата на сключен договор за изработка по чл.
258 и сл. от ЗЗД, че по силата на този договор за ремонтни дейности в периода
от началото на 2017 г. до 04.10.2018 г. ищцата е възложила, а ответникът е
поел задължението да извърши СМР, че за възложените СМР ищцата е
превела на ответника сумата 4965 евро посредством 9 бр. нареждания и че
между страните не съществува друго правоотношение. В действителност
спорно по делото остава обстоятелството дали процесните суми са преведени
от ищцата за извършване в недвижимия имот на определен обем от СМР или
са били за конкретно договорена между страните работа, т.е дали същите са
давани от ищцата поетапно за индивидуално възложена строително-монтажна
работа, като районният съд правилно е счел, че по делото е останало
недоказаното твърдението на ищцата, че е възложила на ответника
изпълнението на цялостен ремонт на имота. Показанията и на двамата
свидетели на ищцата са на база косвени възприятия относно обема на
възложената работа, като от тях става ясно, че нито св. Р. И., нито св. Д. П. са
7
преки очевидци на сключването на договора за СМР между страните.
Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - Решение №
157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат право
да иска намаляване на неговия размер, както и разваляне на договора когато
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за договореното
или обикновеното й предназначение. Правото да се развали договорът е
преобразуващо и се упражнява с едностранно изявление, без да е необходимо
съдействието на насрещната страна, като възниква при наличието на
неизпълнение, т. е. юридически факт, който следва по време юридическия
факт, породил двустранното правоотношение. Елементите на фактическия
състав на правото да се развали договор са уредени в чл. 87 ЗЗД. Първият от
тях е неизпълнение на задължение на насрещната страна. При договор за
изработка, какъвто е процесният, за да възникне правото на възложителя да
развали договора, отклонението от поръчката следва да е толкова съществено,
че работата да е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. Предвид изложеното горе съдът приема за недоказано
възражението на ищцата за неточно изпълнение на възложената работа от
ищеца.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно
техническа и оценителна експертиза се установява, че стойността на
вложените материали и положения от ответника в имота труд възлиза на обща
стойност 15 223,10 евро с левова равностойност в размер на 29 773,80 лева, от
които: стойност на извършените СМР по средни пазарни цени към процесния
период в размер на 25860,28 лева; стойност по пазарни цени към 2016-2019 г.
на материалите, които са закупени, но не са вложени в СМР за обекта в размер
на 3230,52 лева и стойност по средни пазарни цени към процесния период на
труда за сглобяване на монтираните в имота мебели в размер на 683 лева.
Ищцата твърди, че е предоставила на ответника сумата от 13 500 евро, като
претенцията й е за половината от тази сума, равняваща се на 6750 евро, която
сума в действителност се явява по-малка от стойността, която експертът по
средни пазарни цени е установил за извършените от ответника СМР към
процесния период в размер на 25860,28 лева.
8
Неоснователни се явяват оплакванията в жалбата, че посочените от
експерта стойности за извършените СМР-дейности са многократно завишени.
В съдебно заседание експертът изрично посочва, че нито ищцата, нито
ответникът за целите на експертизата са представили документи за
действителните стойности на закупените материали или договор, в който да са
посочени стойностите на СМР, поради което се е наложило вещото лице да
извърши остойностяване на база средни пазарни за периода 2016 г. – 2019 г.
цени. Експертът също така и изрично посочва, че няма ясно установени
критерии по които да се установи дали процесния недвижим имот е годен за
живеене, като прави аналогия със заложените изисквания при издаване на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на недвижим имот и в
допълнение заявява, че при огледа на имота е установил, че камината в
спалнята е била използвана. Настоящата инстанция счита приетото по делото
заключение за обективно и обосновано, поради което и го кредитира изцяло.
По тези съображения предявеният от ищцата иск се явява
неоснователен и недоказан и районният съд правилно го е отхвърлил.
Въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
правилно и обосновано и следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да
се присъдят разноски за настоящото производство, съгласно представения, на
основание чл. 80 от ГПК, списък в общ размер на 1440 лв., представляващи
платен адвокатски хонорар с ДДС.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1010/26.06.2025 г. на Районен съд -
Русе, постановено по гр. д. № 2630/2024 г.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН **********, с адрес с. Н. С., общ. Р., ул.
„И.“ № ** да заплати на И. П. К. с ЕГН **********, с адрес с. Н. С., общ. Р.,
ул. „Ч. В.“ № ** разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 1440 лв. с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10