О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 17.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНO OTДЕЛЕНИЕ, ХІІІ – ти въззивен състав, в
закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа ВНЧД № 542 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.
Образувано е по частен протест от 11.12.2020 г. на прокурор при СРП срещу
определение от 02.12.2020 г. постановено по НЧД № 15214/2020 г. по описа на
СРС, НО, 96 състав, с което е отменено постановление на СРП от 16.07.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15037/2020
г. по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр. № 56264/2019 г. по
описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
С частния протест се твърди, че определението на първият съд е неправилно и
незаконосъобразно. Прокурорът излага подробни съображения на несъгласие с
изводите на първия съд, касателно констатираната от този съд необходимост от
извършване на допълнителни процесуално следствени действия с цел разкриване на
обективната истина и установяване на действителната фактическа обстановка по
делото. Счита, че извършването на посочените от съда в мотивите на атакуваното
определение действия по разследването не биха допринесли до разкриване на нови
факти, различаващи се от установените до момента, въз основа на събраните и
проверени по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
Също така, прокурорът намира, че с провеждането на разпит на свидетелите Ш.и Т.,
които до момента не са били разпитани в хода на досъдебното производство, не
биха се установили нови фактически положения. На последно място в подкрепа на
становището си, прокурорът се позовава и на демонстрирано противоречиво според
него процесуално поведение от страна на свидетелката Й., която се явява лице
пострадало от деянието, поради направени от нея изрични изявления за оттегляне
на жалбата си по настоящото дело. В частния протест на прокурора се посочва, че
е налице противоречиво процесуално поведение от страна на свидетелката Й.,
както и се заявява, че е налице неяснота в нейните показания, което според
държавният обвинител се подкрепя от липсата на други доказателства в нейна
полза. Според прокурора, така установеното в действията на свидетелката Й. води
до безпротиворечивия извод, че в хода на проведеното
разследване не се доказва осъществяване на признаци от състава на
престъплението – измама. Намира, че по делото не се съдържа потенциал за
събиране на нови доказателства, поради изпълнението на задълженията му по
чл.14, ал.1 НПК, т.к. са извършени всички необходими и допустими действия за
разкриване на престъплението и неговия извършител. Моли атакуваното определение
да бъде отменено по изложените съображения в частния протест, като неправилно и
незаконосъобразно, а постановлението, с което е прекратено наказателното
производство по делото, потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с
исканията и доводите изложени в частния протест на прокурор при СРП, както и с
атакувания съдебен акт и въз основа на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Частният протест е процесуално допустим поради това, че е депозиран в законоустановения 7-дневен срок за протестиране на
определението на районния съд съгласно чл. 243, ал. 4 НПК.
Разгледан по същество същия е неоснователен.
От данните по делото се установява, че досъдебно производство № 15037/2020
г. по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр. № 56264/2019 г. по
описа на СРП е образувано на 07.02.2020 г. с постановление на прокурор при СРП,
с оглед постъпило заявление от страна на свидетелката Н.Е. Й. за извършено
спрямо нея престъпление по чл.209, ал.1 НК за това, че за времето от 20.09.2020
г. до 20.10.2020 г. в гр. София, с цел да бъде набавена имотна облага е
възбудено и поддържано заблуждение у нея и с това й е причинена имотна вреда.
В хода на разследването са извършени множество процесуално следствени
действия.
Въззивният съд подобно и на първата съдебна инстанция констатира, че в хода
на досъдебното производство не е привлечено лице в качеството на обвиняем по
реда на чл. 219 НПК.
С постановление от 16.07.2020 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното
производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел, че в
конкретния случай деянието не съставлява престъпление, т.к. между свидетелите Н.
Й. и С.С.А.са налице гражданско правни отношения,
поради което и не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на А. за
извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. За да стигне до посочения правен
извод, държавният обвинител се е позовал на възприетата от него фактическа
обстановка, която е изградил на основана на събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства, които е и
обсъдил в прокурорския си акт. Посочил е още, че в материалите по делото не се
съдържат доказателства, които да подкрепят обвинението и по този начин
позволяващи изготвянето на обвинителен акт.
Постановлението, с което е прекратено наказателното производство е било
обжалвано от свидетелката Н. Й., която се явява лице пострадало от
инкриминираното деяние, което е предмет на разследване по настоящото досъдебно
производство.
С атакуваното пред настоящия съд определение е отменен прокурорският акт от
контролираната съдебна инстанция и делото е върнато на държавния обвинител с
указания по приложение на закона.
Въззивният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в хода на
досъдебното производство, постановлението на СРП, както и определението на
районния съд намира, че последното следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Това е така, защото районният съд е подходил изключително
отговорно към задълженията си възложени му от законодателят с процесуалната
норма на чл. 243, ал. 5 НПК. Така възоснова на своето вътрешно съдийско
убеждение и въз основа на закона, районният съд е стигнал до законосъобразния
извод, че постановлението на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 15037/2020 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр. № 56264/2019 г. по описа на СРП следва да бъде отменено
като необосновано и незаконосъобразно. До
този извод първият съд е стигнал изхождайки от основните принципи в
наказателния процес визирани от законодателят в чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл.
107, ал. 1 и ал. 5 НПК, при което правилно е констатирал, че в случая
проведеното разследване не е пълно, т.к. не са изследвани всички обстоятелства относими за разкриване на обективната истина. В случая
правилно е констатираното от първия съд, че прокурорския акт е преждевременно
съставен или преди да се съберат от прокурора и анализират в пълнота всички относими доказателства за разкриване на обективната истина,
а на събраните до момента на произнасянето на прокурора е придадена
предварително установена сила, което предприето поведение от държавния
обвинител е процесуално недопустимо с оглед друг основен принцип визиран в чл.
14, ал. 2 НПК. Действително, установената и възприета от прокурора фактическа
обстановка, която е намерила отражение в съставения от него прокурорски акт е
съответна на събраната до момента доказателствена
съвкупност, но независимо от това и по мнение на въззивният
съд е формирана при проведено непълно разследване, а направените крайни правни
изводи касателно изхода на наказателното производство са преждевременни. В тази
връзка, въззивната съдебна инстанция намира за неоснователни изложените в
частния протест твърдения на прокурора, защото същите отново не почиват на
основните принципи на наказателния процес визирани от законодателят в
процесуално правните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 1 и
ал. 5 НПК. Видно от протестираното във въззивното производство определение, първоинстанционният
съд е възприел една част от констатациите на прокурора, а друга – не, като е
изложил подробни съображения защо не се съгласява с тях. Иначе казано,
мотивите, въз основа на които е постановено прекратяването на наказателното
производство, са били проверени от районния съд.
Въззивният съд в тази насока изцяло споделя фактическите и правни изводи на
районния съд като счита, че в случая не е проведено едно пълно, обективно и
всестранно разследване, макар да са извършени множество до момента процесуално
следствени действия в хода на досъдебното производство. Настоящият въззивен
състав изцяло споделя крайния извод на първият съд, че следва да бъдат
проведени допълнителни процесуално следствени действия. Това е така, защото
прокурора е пренебрегнал задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК да събира
доказателства, както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на
оправдаването на лицето, което може да се определи като вероятен извършител на
престъплението, но за което все още не са събрани данни за неговата виновност.
Ето защо правилно в случая е констатираното от първия съд обстоятелство, че с
оглед данните в показанията на разпитаните по делото свидетели се формират две
групи свидетели, които изнасят в своите показания противоположни данни. Също
така правилно е и констатираното, че проведения разпит на свидетеля Д.е формален
и не съдържат достатъчно информативна значимост именно, поради липсата на
проведен детайлен разпит, за което на
същия следва да бъде проведен допълнителен разпит с цел проверка данните в
показанията на свидетелката Й., които са свързани със събитията при подписване
на процесния писмен документ – разписка на 20.10.2019
г., както и в тази връзка и за същите обстоятелства се разпита и свидетеля В.,
който до момента не е разпитан. В случая остават непроверени данните в
показанията на свидетелката Й. и относно обстоятелствата свързани с причината и
мотива за оттегляне на жалбата й срещу свидетеля А.. В тази връзка обосновано
първият съд е счел, че следва на същата да се проведе подробен допълнителен
разпит, при който да се изяснят поставените и изброени подробно от първия съд
въпроси в атакувания съдебен акт, както и тези поставени от въззивния съд. На
следващо място правилно и законосъобразно е посоченото от районния съд, че
следва да се проведат разпити на лицата Н.Т., В.А.и А.Ш., които до момента не
са били разпитани в хода на досъдебното производство, но които са станали
свидетели на възникналите отношения между свидетелите Й. и А.. Едва след техния
разпит би могло да се прецени от държавния обвинител дали данните и
информацията в техните показания биха били относими
или неотносими
към изясняване на правно релевантните за нуждите на производството факти и
обстоятелства, в противен случай би се стигнало предварително до игнориране на
доказателствени източници, информацията в които към настоящия момент е
неизвестна за органа на разследването. Необходимо е в случая чрез разпита на
свидетеля Й. да се установи и причината, поради която тя не е присъствала по
време на извършената покупко-продажба на процесния
апартамент пред нотариус Ш.и била ли е уведомена от свидетеля А. за датата на
продажбата. На следващо място е необходимо да се изискат от нотариус А.Ш.и
приложат по делото всички писмени документи представени от свидетеля А. на
14.10.2019 г. като писмени доказателства.
Същевременно, когато е обсъждал законосъобразността на постановлението,
районният съд е предложил своя оценка на събраната доказателствена
съвкупност, но е видно, че същата изцяло съвпада и с дадената такава от
държавния обвинител, при което е приел, че
прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е
извършил цялостен анализ на относимия към предмета на
доказване материал. В случая, именно неизяснените до момента в хода на
досъдебното производство фактически положения от предмета на доказване е
посочил първият съд в атакувания съдебен акт, при което и е насочил вниманието
на прокурора към тях. Тази процесуална дейност на първият съд в случая не води
до извод, че този съд е дал задължителни за изпълнение указания на прокурора по
оценка на доказателствата, каквито определено не може да дава, а единствено
води до извод, че в случая процесуалната
му дейност е насочена към необходимостта да бъдат установени всички релевантни
за предмета на доказване фактически положения, въз основа на едно проведено
обективно, всестранно и пълно разследване. Видно е, че до този извод първия съд
е стигнал след като е констатирал избирателният подход при оценка на
доказателствата от прокурора при липсата на проведено пълно, обективно и
всестранно разследване, в което не може да бъде упрекнат, защото превратното
възприемане на доказателствените материали винаги
опорочават вътрешното убеждение и съставляват основание за отмяна на оспорения
акт. Ето защо указанията на съда не следва да бъдат разбирани от СРП като
предписание, на кои доказателствени материали - гласни доказателствени средства
и писмени доказателства следва да даде вяра и кои да бъдат дискредитирани, още
по-малко за това дали следва да се приеме, че определено лице следва да бъде
привлечено към наказателна отговорност по реда на чл. 219 НПК за извършено
престъпление и коя е неговата правна квалификация.
С оглед всички изложени съображения въззивният
съд намира, че крайният правен извод на първостепенния съд за отмяна на
постановлението за прекратяване на наказателното производство е правилен, тъй
като при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото в хода на разследването не са изчерпани всички възможности за
събиране на относими доказателства. При така
изложеното и след връщане на делото, за прокурора възниква задължението да
отстрани посочените в настоящото определение пороци при формиране на вътрешното
си убеждение в съответствие с основните принципи в наказателния процес визирани
в разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. В
резултат на извършената въззивна проверка се налага закономерния извод, че
определението на първия съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а частния протест оставен без уважение като неоснователен.
Водим от
горното Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен
състав на основание чл. 243, ал. 8 НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 02.12.2020 г.
постановено по НЧД № 15214/2020 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, с което е
отменено постановление на СРП от 16.07.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 15037/2020 г. по описа на 02 РУ СДВР,
пр.пр. № 56264/2019 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
Връща делото на СРП за изпълнение на задължителните указания относно
прилагането на закона.
Определението
е окончателно.
Препис от
определението да се изпрати на свидетелката Н.Е. Й..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.