РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330111455 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
против М. Р. П., ЕГН **********, от гр. П.****, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на
основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продавал ел. енергия на клиентите си при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР и надлежно публикувани, които за
потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. За обекта на ответника,
находящ се в гр. П. ****, бил открит клиентски номер ****. Твърди се, че в изпълнение на
задълженията си, предвидени във визираните общи условия, в периода от 23.08.2019 г. до
22.10.2019г. ищецът е доставил на ответника електроенергия за горепосочения обект на
потребление, на обща стойност 222.67 лева. Посоченото задължение не било изпълнено от
ответника, а поради забава в плащането, същият дължал на ищеца и обезщетение за забава в
размер 14.18 лева, за периода от 11.10.2019г. до 06.07.2020г.
Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 7863/2020 г. на ПРС, XIV
гр.състав, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с направените
разноски. Срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от ответника, поради
което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока
по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 07.07.2020г. до окончателното погасяване,
както и разноските за заповедното и настоящото производство.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че на 28.02.2003г. ответникът и съпругата му
са прехвърлили правото на собственост върху имот, находящ се в гр. П****, чрез покупко-
продажба на лицето Е.Р.В. и от тази дата нямал качеството на потребител на ел.енергия за
имота. Третото лице - купувач не било спазило задължението си в едномесечен срок от
придобиване на имота да уведоми доставчика за възникналото ново обстоятелство. Моли за
отхвърляне на предявенитите искове. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7863/2020 г. на ПРС, XIV гр. състав, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които
е образуван настоящият исков процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че установителните искове, по реда на чл.422
ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът приема следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът има качеството на клиент на ел.
енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че имотът му е електрифициран,
както и изправността си – че през процесния период е доставял договореното количество и
качество ел. енергия в него, но съответната услуга, както и цената за предоставените
мрежови услуги, не са били заплатени в определените срокове, т.е. да докаже, както по
основание, така и по размер дължимостта на претендираните суми от ответника.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. онези
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, а при доказване на
всички предпоставки на вземането – да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира главния иск за
неоснователен, поради следните съображения:
Няма спор по делото, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на
Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД - чл. 2, ал. 1, чл. 3 и следващите, които са одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа
енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи
условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко -
продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона. За възникване на облигационна връзка, обаче и за пораждане
2
на задължение, за който и да е субект, да заплати стойността на потребени услуги за
консумирана електроенергия, е необходимо да се установи, че той има качеството на клиент
- потребител на тези услуги. Според нормата на чл. 1, т. 4 от ОУ, „клиент” на ел. енергия е
потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си,
респ. потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува
електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно
действащото законодателство.
Доказателства за това, че ответникът е собственик на имота, или потребител на
услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не бяха ангажирани по делото.
Напротив, от писмените доказателства – Нотариален акт за продажба № *****
/л.28/, се установява, че ответникът М. Р. П. и съпругата му А.Й.П., са продали процесното
жилище – апартамент ***, находящ се на четвъртия етаж, в жилищен блок в гр. П.****, на
трето лице – Е.Р.В..
Следователно, от 28.02.2003 г., се установява, че ответникът не е собственик,
съответно не е и ползвател на процесния имот и няма основание начислените суми за ел.
енергия, респ. обезщетения за забава, да се заплащат от него, тъй като не е бил потребител
на предоставени услуги. Безспорно е по делото е, че претендираното вземане е за
предоставена ел. енергия, за периода от 23.08.2019 г. до 22.10.2019 г., през който период
ответникът М.П., не е бил вече собственик на процесния имот.
Ищецът не установи една от необходимите предпоставки за възникване на
облигационна обвързаност между страните и пораждане на задължения за заплащане на
претендирани суми за доставена електроенергия.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа ответникът да има качеството на
клиент /потребител/ на предоставените от него услуги за исковия период – той не е
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията, като не се установява да е
собственик или ползвател на обекта, до който е доставена и впоследствие начислена ел.
енергия, чиято стойност се претендира за установяване в настоящия процес.
Предвид изложеното, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, както по отношение претендираната главница, така и по отношение на
акцесорния иск за мораторно обезщетение.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Направено е искане за присъждане на
такива в размер на 400 лева – за адвокатско възнаграждение, за което е представен ДЗПС,
поради което същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* против М. Р. П., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че М. Р. П. дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД следните суми: 222.67 лева – главница, представляваща стойност
на доставена електрическа енергия в обект на потребление, находящ се в гр. П****, ИТН:
****, за периода 23.08.2019 г. – 22.10.2019 г.; 14.18 лева – обезщетение за забава за периода
11.10.2019 г. – 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –07.07.2020 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
7463/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7863/2020 г. по описа на ПРС, XIV гр.с.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
М. Р. П., ЕГН **********, сумата от 400 лева /четиристотин лева/– деловодни разноски за
настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4