О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 20.11.2020 година

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков

 

         Като разгледа гр.д. №1816 по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе прие следното:

Извършена е проверка по въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.

Ищецът Д.Н.Д. е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Поискал е събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на спорни факти от предмета на доказване.

Ответникът Х.Д.Д., действащ чрез своята майка и законен представител В.Д.Д., е поискал разпит на двама свидетели при режим на довеждане за опровергаване твърденията на ищеца за настъпили обстоятелства, които са погасили спорните материални права.

Ответникът Н.Д.Д., действащ лично и със съгласието на родителя В.Д.Д., не е посочил и не е представил доказателства.

Следва да се насрочи заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА писмените доказателства, предоставени от ищеца с исковата молба.

Допуска до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца и двама свидетели при режим на довеждане от ответника Х.Д.Д..

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.01.2021 година от 14,00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от писмения отговор.

Съставя проект на доклад по чл.146 от ГПК, както следва:

Ищецът Д.Н.Д. с ЕГН ********** *** е предявил против децата си Н.Д.Д. с ЕГН ********** - непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майката В.Д.Д. с ЕГН **********, и Х.Д.Д. с ЕГН ********** – малолетен, представляван от майката В.Д.Д. с ЕГН **********, и тримата от гр.Пазарджик, ул. „Батак“ №27, ет.3, ап.8 субективно кумулативно съединени искове по чл.439 ГПК, с които оспорва изпълнението по изп. д. №16/2020г. по описа на СИС при РС – Пазарджик, предприето въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2020г., издаден по гр.д. №2535/2017г. на РС-Пазарджик и изпълнител лист от 07.02.2020г., издаден по гр.д. №3127/2018г. на РС – Пазарджик,  за заплащане на сумата 1045лв. – издръжка за периода м. октомври 2017г. – м. април 2020г., присъдена в полза на ответника Н.Д.Д. и сумата 1045лв. – издръжка за периода м. октомври 2017г. – м. април 2020г., присъдена в полза на ответника Х.Д.Д., поради изпълнение на задължението, настъпило след издаване на изпълнителните основания.

         Ищецът Д.Н.Д. твърди, че с решение от 19.09.2017г., постановено по гр.д. №2535/2017г. по описа на РС – Пазарджик, е осъден да заплаща на децата си Н.Д.Д. и Х.Д.Д. месечна издръжка по чл.143 ГПК в размер на 190лв. за всяко дете, начиная от датата на съдебното решение до навършването на пълнолетие или настъпването на друга причина за прекратяване или промяна на издръжката. Твърди, че по силата на съдебна спогодба от 26.10.2018г., сключена по гр.д. №3127/2018г. по описа на РС – Пазарджик, размерът на издръжката бил намален до 150лв. на дете. Поддържа, че своевременно и точно е изпълнявал задължението за издръжка, като е плащал издръжката в пари, а понякога е давал цялата или част от нея в натура – чрез полагане на грижи за децата в дома си, в т.ч. и извън определеното време за лични отношения с тях. Сочи конкретно, че за периода м.10.2017г. – м.03.2018г. е плащал издръжката в пълен размер – по 190лв. на дете. За периода м. 04.2018г. – м. 06.2018г. е платил общо 230лв. издръжка, а разликата е дал в натура, тъй като известно време децата са били при него и той се е грижил за тях. За м. 07.2018г. платил общо 250лв., а разликата е дал в натура, тъй като децата били при него от 17.05.2018г. до 31.07.2018г. През целия м.08.2018г. децата били при него, той се грижил за тях и по този начин дал цялата дължима издръжка в натура. През м. 09.2018г. платил общо 115лв., а разликата е дал в натура, тъй като децата били при него от 01.09.2018г. до 15.09.2018г. През м. 10.2018г. платил общо 230лв., а разликата е дал в натура, тъй като децата били при него известно време. За периода м.11.2018г. – м.02.2019г. е плащал издръжката в пълен размер – по 150лв. на дете.  За м. 03.2019г. е платил общо 260лв. издръжка, а разликата е дал в натура, тъй като известно време децата са били при него и той се е грижил за тях. За периода м. 04.2019г. – м.07.2019г. е плащал издръжката в пълен размер – по 150лв. на дете. За м. 08.2019г. е платил 150лв. – издръжка за детето Н., а издръжката за детето Х. е дал в натура, тъй като същото е било при него през целия месец. За м. 09.2019г. платил общо 200лв., а разликата е дал в натура, тъй като децата били при него до 15.09.2019г. За периода м. 10.2019г. – м. 03.2020г. е плащал издръжката в пълен размер – по 150лв. на дете. За м. 04.2020г. е платил 150лв. – издръжка за детето Н., а издръжката за детето Х. е дал в натура, тъй като същото е било при него от 09.03.2020г. до 10.06.2020г. От м. 04.2020г. вкл. не дължи издръжка за детето Н., тъй като то живее постоянно при него.

         Ищецът поддържа, че въпреки, че е изпълнил задължението за издръжка за периода м. октомври 2017г. – м. април 2020г., ответниците са предприели срещу нето принудително изпълнение за събиране на погасеното чрез изпълнение вземане. Затова иска от съда да установи по отношение на ответниците, че същото не подлежи на принудително изпълнение. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.

         Ответникът Х.Д.Д., чрез своята майка и законен представител В.Д.Д., частично признава предявения срещу него иск до размера на 907.50лв. Оспорва иска за разликата до 1045лв.  с твърдението, че не е пребивавал при баща си извън определения от съда режим за лични отношения между двамата, а евентуално, че грижите, които баща му е полагал за него, не го освобождават от задължението да му дава присъдената издръжка в пари. Поддържа, че това обстоятелство поражда единствено основание за промяна на мерките относно упражняването на родителските права, но не може пряко да погаси задължението за заплащане на присъдената вече издръжка. Моли за отхвърлянето на иска в оспорената част и претендира съдебни разноски.

         Ответникът Н.Д.Д. не е подал писмен отговор на исковата молба.

         С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът приема за безспорно, че ищецът Д.Н.Д. и ответникът Х.Д.Д. са съответно длъжник и взискател по №16/2020г. по описа на СИС при РС – Пазарджик, образувано за събиране на вземането по изпълнителен лист от 12.02.2020г., издаден по гр.д. №2535/2017г. на РС-Пазарджик и изпълнител лист от 07.02.2020г., издаден по гр.д. №3127/2018г. на РС – Пазарджик.

         С оглед на приетите безспорни обстоятелства и направеното от ищеца правопогасяващо възражение, в тежест на същия е да установи положителния факт на изпълнението, което следва да е настъпило след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: