№ 39094
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110100401 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, ведно с уточняващи молби с вх. №
57464/18.02.2025 г., вх. № 167736/14.05.2025 г. и вх. № 172285/15.05.2025 г., на Е.
Д М. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от
24 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от
11.04.2017 г. до 27.12.2024 г. Твърди се, че ищецът незаконно е задържан по
н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд (чийто
правоприемник е Софийски градски съд) за обвинение за грабеж с пострадал О
Б, за което впоследствие е признат за невиновен с решение № 242/26.04.2020 г.
по к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС. В уточняваща молба от 15.05.2025
г. са изложени твърдения, че вредата е резултат от произволно и незаконно
обвинение, по което ищецът е бил задържан по н.о.х.д. № 646/2015 г. по описа на
СНС и по което впоследствие е бил оправдан. Твърди се, че вследствие на
противоправното поведение на ответника ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, безпокойство, безнадеждност,
безпомощност, безизходица, отчаяние, страх, стрес, депресия, паник атаки,
хипертония, влошено здравословно състояние. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение, което да
репарира тези вреди, в размер на 24 500 лв.
Ответникът оспорва иска по допустимост и основателност.
Съдът приема, че предявеният иск нарушава чл. 47 от КРБ и чл. 3 от ГПК
и е проява на недобросъвестно упражняване на процесуални права. На съда е
служебно известно, че ищецът Е. Д. М. е задържан в затвора в гр. София в
изпълнение на наложено наказание "лишаване от свобода" по силата на решение
№ 242/16.04.2020 г. по к. н. о. х. д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС, с което е
оставена в сила въззивната присъда на АСНС по в. н. о. х. д. № 102/2018 г. в
частта, с която е отменена първоинстанционната присъда и ищецът е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 198, ал. 1
вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за това, че на 12.03.2010 г. в град София, пред
„П“ АД, клон Люлин, като извършител, в съучастие с Е Д. П и Л Т Л –
извършители и други неустановени лица – извършители, е отнел чужди движими
вещи – сумата 136 072 лева, собственост на „П“ АД и огнестрелно оръжие,
1
марка "Байкал" № 442 ХАН 2793 с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на
О Б Б, от владението на О Б Б, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване, движимите вещи са в особено големи
размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие. Влезлите в сила
присъди са задължителни за всички съдилища – чл. 300 ГПК.
От извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че през 2021 г.
ищецът е завел пред Софийски районен съд 21 дела (само тези, които са в
ЕИСС), през 2022 г. – 189 дела, през 2023 г. – 210 дела, през 2024 г. – 311 дела, а
от началото на 2025 г., само за периода от 01.01.2025 г. до 16.09.2025 г. ищецът е
завел пред Софийски районен съд общо 369 дела, със сочени различни
ответници (Прокуратурата на РБ, СРС, СГС, САС, АССГ, ВКС, ГДИН и др.),
като повече от 99% от делата са с един и същи предмет – иска се обезщетение за
неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено
свързани с това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване;
незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не
били повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по
непредявено обвинение, незаконно осъждане поради незаконно/произволно
обвинение и др.), претърпени в различни периоди на увреждане. Само на
03.01.2025 г. са образувани 11 броя дела от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд
с твърдения за противозаконно задържане и незаконно лишаване от свобода
(гр.д. № 401/2025 г., гр.д. № 402/2025 г., гр.д. № 403/2025 г., гр.д. 404/2025 г., гр.д.
№ 405/2025 г., гр.д. № 406/2025 г., гр.д. № 407/2025 г., гр.д. № 408/2025 г., гр.д. №
409/2025 г., гр.д. № 410/2025 г., гр.д. № 411/2025 г). От извършената служебна
справка е видно, че тенденцията за завеждане на нови дела продължава и
техният брой продължава да нараства с времето. Обективното систематизиране
на всички дела е практически невъзможно, като този резултат е постигнат
единствено и само от действията на ищеца Е. М.. Същевременно последният не е
лишен от достъп до правосъдие по основното му твърдение, изложено в
исковите молби по всички дела, че е осъден от ВКС по непредявено обвинение с
решение № 242/16.04.2020 г. по к. н. о. х. д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС,
като това твърдяно от ищеца нарушение на общностното право е предмет на
предявена от него искова претенция по чл. 2в ЗОДОВ, по която е било
образувано гр. д. № 5050/2022 г. по описа на СРС, 125 състав, а след обезсилване
на постановеното по посоченото дело решение, с решение по в. гр. д. № 779/2023
г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, делото е върнато за разглеждане от друг
състав на СРС. След обезсилване на първоинстанционното решение от СГС и
връщане на делото за ново разглеждане, това дело е образувано под номер
23618/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав, по което е постановено решение №
15759 от 16.08.2024 г., с което е отхвърлен предявеният срещу ВКС осъдителен
иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ. Посоченото решение е обжалвано с
въззивна жалба, по която е образувано в.гр.д. 12666/2024г. по описа на СГС, II-В
въззивен състав, по което е постановено решение от 23.07.2025 г., с което е
потвърдено изцяло решение № 15759/16.08.2024 г. по гр. дело № 23618/2024 г. по
описа на СРС, 175 състав.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е налице очевидна злоупотреба
с правото на иск на ищеца, доколкото генерирането на огромен брой дела с едно
и също твърдение не преследва легитимната цел – търсене на защита срещу
противоправно поведение по гражданскоправен ред (така Определение №
13978/21.07.2025 г. по гр.д. № 7056/2025 г. на СГС и др.). При съобразяване с
правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни
интереси по най-добрия за нейните интереси начин, настоящият състав намира,
че установеният брой и характер на инициираните от Е. Д. М. съдебни
производства само пред СРС в относително кратък период от време,
представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно
2
упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като
недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК. Действително, при упражняване на
правата на страната да търси защита чрез подаване на иск, съвместимо с
изискванията на чл. 57 от КРБ, това е процесуално задължение на съда. Когато
обаче с процесуалното си поведение страната поставя съда в обективна
невъзможност да се направи справка дали не е налице и друго висящо исково
производство, което да има идентичен предмет, чрез подаването на множество
искови молби, то тази хипотеза сочи на злоупотреба с правото на иск, за което се
дължи съответната процесуална санкция, предвидена в ГПК – прекратяване на
производството като недопустимо (така Определение № 14631/01.08.2025 г. по
гр.д. № 8212/2025 г. на СГС и др.). В случая предявените от Е. Д. М. пред съда
искания са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
нарушаване на правото на ЕС, което е свързано с позоваване на сходни по своя
характер факти. Това сходство между подаваните от Е. Д. М. искови молби често
обуславя прилагането на разпоредбата на чл. 126 ГПК, съответно води до
прекратяване на голяма част от така предявените искове. Описаното процесуално
поведение на ищеца поражда основателни съмнения дали същият има валидно
защитим правен интерес, който да се нуждае от санкцията на съда, за да бъде
реализиран, още повече, че с процесуалното си поведение страната поставя съда
в обективна невъзможност да установи дали по всяко дело не е налице друго с
идентичен предмет, което несъмнено сочи към злоупотреба с правото на иск.
Подобно поведение не следва да бъде толерирано от съда, а следва да бъде
санкционирано на основание чл. 3 ГПК, чрез прекратяване на производството
като недопустимо (в този смисъл определение № 1208/13.03.2025 г. по ч. гр. д. №
472/2025 г. на ВКС, III г.о.)
Нормата на чл. 2 ГПК задължава съдилищата да разгледат и разрешат
всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени
права. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съда обаче
съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато
страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои
материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за
добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и
съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши, какъвто е настоящият
случай.
В практиката на ЕСПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална
жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява
злоупотреба с правото на жалба. Понятието "злоупотреба" по смисъла на чл. 35,
§ 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а
именно като упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то
е създадено. Съответно - всяко поведение на жалбоподател/ищец, което явно
противоречи на целта на правото на индивидуална жалба/иск, уредено от
Конвенцията и което препятства правилното функциониране на съда и точното
провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с право /в този
смисъл Mirolubovs and Others v. Latvia, за злоупотреба с право на жалба и
подаване на идентични такива - M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece /и
двете решения на Комисията/, за препятстване основните функции на съда -
Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy;
Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.
Подобно разрешение е възприето и в общностното право. На 11.04.2024 г.
е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета, съгласно която
принципно предявяването на иск за цели, различни от разрешаването на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано
3
като недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен
предметен обхват (граждански и търговски дела с трансграничен елемент),
Директивата предлага индикации за производства, с които се злоупотребява, като
една от тях е наличието на множество производства, започнати от ищеца или от
свързани страни във връзка със сходни въпроси, какъвто е настоящия случай,
предвид изложеното по-горе (така определение № 15562/18.08.2025 г. по гр.д. №
11129/2024 г. на СГС и др.).
Този подход за установяване злоупотреба с право е възприет и в
практиката на ВКС. Така например в разпореждане № 321/04.12.2018 г. по ч. гр.
д. № 3772/2018 г. на ВКС е посочено, че многократното сезиране на съда с едни
и същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване
на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона,
чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС
нееднократно (така например определение № 761/30.11.2012 г. по ч. т. д. №
497/2012 г. и определение № 376/10.05.2010 г. по ч. т. д. № 350/2010 г.) е
посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби съставлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят не е въвел
ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на
съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче
не означава че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при
презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона
изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във
времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се
упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване
на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в решение № 257/14.07.2011
г. по гр. д. № 1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права
е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от
защитата им, а съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно
своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява
действия, съставляващи злоупотреба с право.
Настоящият случай е именно такъв, поради което предявеният иск е
процесуално недопустим поради злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2
КРБ и чл. 3 ГПК и не подлежи на разглеждане, като исковата молба следва да
бъде върната на основание чл. 130 ГПК (вж. определение № 1208 от 13.03.2025 г.
по ч. гр. д. № 472/2025 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3125 от 17.06.2025 г.
по ч. гр. д. № 1896/2025 г. III г. о. на ВКС, определение № 3605 от 08.07.2025 г.
по ч. гр. д. № 2324/2025 г. I г. о. на ВКС, определение № 2000 от 22.04.2025 г. по
ч. гр. д. № 1403/2025 г. III г. о. на ВКС).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, с молба-уточнение от 18.02.2025 г., 14.05.2025 г.,
15.05.2025 г., въз основа на която е образувано гр. дело № 401/2025 г. по описа на
СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 401/2025 г. по описа на СРС,
на осн. чл. 130 от ГПК.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5