Решение по дело №265/2022 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 133
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Костадинов
Дело: 20223420200265
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Силистра, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично при закрити врати заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова
в присъствието на прокурора ЯВ. П.
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Частно наказателно дело
№ 20223420200265 по описа за 2022 година
Съдът като обсъди в тяхната съвкупност събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и становищата на страните, за да се произнесе с решението си, взе предвид
следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.155 и следващите от ЗЗ.
На основание чл.157 от ЗЗ, Районна прокуратура - Силистра е отправила искане до
Силистренски районен съд, с оглед провеждане на процедура за преценка на
необходимостта от лечение и постановяване на решение за задължително настаняване и
лечение на лицето С.Ж. Ч. роден на 28.01.1952. в гр. Силистра, с постоянен адрес: гр.
Силистра, обл. Силистра, ул. „Симеон Велики“ ,, български гражданин, висше образование,
пенсионер, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
В съдебно заседание, след анализ на събраните доказателства, прокурора поддържа
внесеното искане.
Защитникът на предложеното лице изразява противоположно становище относно
опасността на лицето по принудително действие за околните. Не отрича констатираното
заболяване от вещото лице, но счита че необходимостта от лечение за неоснователна, тъй
като е отпаднало основанието за заплаха към свидетелите сезирали Районна прокуратура –
Силистра.
Предложеното за настаняване и лечение лице не осъзнава болестното си състояние и
необходимостта от лечение.
Съдът, изследвайки всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
намира, че спрямо лицето С. Ж. Ч. са налице ония законови предпоставки, които
предполагат постановяване на решение по реда на чл.155 от Закона за здравето за
задължително настаняване и лечение в специализирано болнично заведение. От събраните
гласни доказателства в предходно съдебно заседание, би могло да се направи извод за
наличие на опасност в поведението на лицето по принудително действие, с оглед наличния
1
риск от извършване на болестно мотивирана проява, която да застрашава близките,
околните или собственото му здраве.
Видно от събраните такива като гласните, че лицето С.Ч. е ходил с нож в себе си,
отправял е жестове, които свидетелят И., който ги е възприел като закана. Каса е се за
закана с конклудентни действия изпъната длан, движеща се перпендикулярно на шията. За
същите обстоятелства свидетелства и Р.И., която и от клиенти в заведението, в което е
работила към този момент е разбрала и за отправените закани от лицето по принудително
действие по отношение на съпругът ѝ. Тези действия са предизвикали страх у свидетелите,
тъй като в миналото С. Ч. е нанасял телесно увреждане на свид.И., каса е се за прободна
рана с хладно оръжие.
Касае се за рисково поведение, което крие в себе си опасност от извършване на
болестно мотивирана проява.
Видно от Закона за здравето, не се изисква да бъде извършено каквото ѝ да е
обществено опасно деяние, за да се прецени риска и опасността. Обществените отношения,
които се защитават са свързани единствено с опасността от извършване на такава проява,
като този риск е установен безспорно както от гласните доказателства, така и от
съдебнопсихиатричната експертиза на вещото лице. Съобразно скалата за оценка на риска,
вещото лице е установила, че оценката е 29 т., което показва наличие на умерено висок риск
от подобно болестно мотивирано поведение.
Явно е, че са налице всички законови предпоставки визирани в чл. 155 от ЗЗ.
По безспорен начин от заключението на вещото лице по назначената
съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че предложеното за настаняване и лечение
лице страда от психично заболяване от визираните в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ форми, тоест в
конкретния случай се касае за Параноидна шизофрения, с епизодично протичане с устойчив
личностов дефицит, пореден пристъп с халюцинаторно – параноиден синдром.
Това предполага постановяването на решение за задължителна форма на лечение.
Явно е, че не е критично поведението на лицето по принудително действие, към
заболяването и необходимостта от лечение, установено както от изявленията на вещото
лице, което заяви, че С. Ч. е отказало да остане в „ПО“ при „МБАЛ-СИЛИСТРА“ АД за
лечение. Подобни изявление направи и самото лице по принудително действие в
предходното съдебно заседание.
Същият живее сам, дали приема необходимите медикаменти е въпрос спорен,
обстоятелството, че държи у себе си рецепта и е направил изявления пред неговата
родственица, че си пие хапчетата, не установяват по категоричен начин, че се провежда
лечение.
Експертизата е отговорила на всички въпроси, лицето е с нарушени базисни психични
годности да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си и не е годен да дава
информирано съгласие за собственото си лечение. Макар да не е налице конфликт на
интереси, самият освидетелстван в предходно съдебно заседание заяви за неговата роднина
М.Ч., че няма кой да се грижи за нея, то тя няма как да полага грижи за него. Съдът намира,
че не е налице конфликт на интереси, но считам, че този свидетел не е в състояние да дава
информирано съгласие за лицето по принудително действие, наред с това и отдалечеността
на лечебното заведение, в което вещото лице предлага да бъде настанен, препятства
даването на такова информирано съгласие. В този смисъл следва да се приложи закона,
информирано съгласие да бъде изразявано от представител на съответната Общинска
служба по здравеопазване или представител, определен от кмета на общината по
местонахождение на лечебното заведение.
Това мотивира съда да постанови решение за задължително настаняване и лечение на
2
лицето по принудително действие С.Ч. в „ДПБ - гр. Бяла“. По отношение на срока на
лечение съдът преценява, че същия следва да бъде съобразен с препоръчания от вещото
лице срок, а именно 3 /три/ месеца, макар и законът да позволява и постановяване по-
продължителен срок от минималният.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 162 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
Настанява за задължително лечение С. Ж. Ч. роден на роден на 28.01.1952. в гр.
Силистра, с постоянен адрес: гр. Силистра, обл. Силистра, ул. „Симеон Велики“ ,, български
гражданин, висше образование, пенсионер, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********, в
специализирано болнично заведение от затворен тип – Държавна психиатрична болница гр.
Бяла, общ.Бяла, обл.Русе, за срок от 3 (три) месеца.
Информирано съгласие за лечението на С. Ж. Ч. да бъде изразявано от представител на
съответната Общинска служба по здравеопазване или представител, определен от кмета на
общината по местонахождение на лечебното заведение.
Препис от решението да се изпрати до директора на Държавна психиатрична болница
гр. Бяла, обл. Русе и кмета на Община Бяла, за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване или протест в седмодневен срок пред Силистренски
окръжен съд, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 10:00 часа.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3