Решение по дело №14376/2019 на Районен съд - Пловдив

 

                                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  2504                                   20.07.2020 година                             град Пловдив

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                   

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14376 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против П.Я.К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. 

 

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 11.03.2016 г. – 13.05.2019 г. има задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 786,79 лв. за собствен обект, находящ се в гр. ........., ул. .......№ ... За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 87,84 лева за периода 31.05.2016 г. – 30.04.2019 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № .........., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23, ал.5 ОУ, т.к. водомерът в имота не отговарял на изискванията на ЗИ.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5514/14.06.2019 г. по ч.гр.д. № 9893/2019 г. на ПРС, XIII гр.с., връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар същата, приложенията и уточнението да са редовно връчени, при условията на отказ, съгл. чл. 44, ал.1, изр. посл. ГПК.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 421/10.01.2020 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание на 29.06.2020 г. ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за плащане на 75 лева – ДТ. Не се претендира юрк. възнаграждение за наст. производство. Дължат се и разноските в заповедното такова /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Я.К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* следните суми: 786,79 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отвеждане на канална вода за периода 11.03.2016 г. – 13.05.2019 г. за обект, находящ се в гр......, ул. ......... № ....; 87,84 лева - обезщетение за забава за периода 31.05.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.06.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5514/14.06.2019 г. по ч.гр.д. № 9893/2019 г. на ПРС, XIII гр.с.

ОСЪЖДА П.Я.К., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумите от: 75 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски в настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.д. № 9893/2019 г. на ПРС, XIII гр.с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

                         

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ МИХАЕЛА БОЕВА

 

Вярно с оригинала!

ММ