Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на десети
април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
4179 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Национална потребителна кооперация на слепите
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, бул.”Вардар” № 71,
ет.2, представлявана от председателя Михаил Александров Кърлин, твърди, че с ответника сключили договор за наем на
недвижим имот, на 01.10.2011г., по силата на който му предоставил за възмездно
ползване помещение, находящо се в гр.Русе, ул.“Петрохан“ № 67, срещу заплащане
на месечен наем в размер на 550.80 лева с ДДС, платим до 5-то число на всеки
месец плюс консумативни разходи, свързани с използването на обекта – до 5 дни
след датата на уведомяване от страна на наемодателя. Поради системно
неизпълнение на задълженията от страна на наемателя, на основание чл.22, т.б,
глава V от договора, последния бил прекратен от ищеца едностранно с писмено
предизвестие, считано от 14.09.2015г. Държането на ползвания обект било върнато
на 18.09.2015г. с двустранно подписан приемо-предавателен протокол. Не са били
заплатени от страна на наемателя дължимите наеми за месеците юни, юли, август и
септември 2015г., както и консумативни разходи за месеците септември и ноември
2015г. Съгласно чл.25 и чл.26 от договора за наем, ответникът дължи и неустойки
върху неплатените наеми. За тези парични суми ищецът подал заявление за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.дело № 9057/2017г. по описа на РРС, но
срещу издадената такава длъжникът подал възражение за недължимост на сумите.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумите от: 1 645.01 лева,
представляваща дължими наеми за месеците юни, юли, август и септември 2015г.,
както и консумативни разходи за месеците септември и ноември 2015г. по договор
за наем на недвижим имот от 01.10.2011г.; 1 337.78 лева, представляваща
неустойка по чл.25, глава IV от договор за наем на недвижим имот от
01.10.2011г.; 1 830.47 лева, представляваща неустойка по чл.26, глава IV
от договор за наем на недвижим имот от 01.10.2011г. и 508.75 лева,
представляваща лихва за забава за периода от издаването на всяка от фактурите
до 21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
22.12.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените по заповедното
производство разноски, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 9057/2017г. по описа на РРС.
Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които обосновава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът„Житина“ ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Едуард Винтер“ № 2, вх.Б, ет.8,
представлявано от управителя Камен Пламенов Тодоров, оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че още след наемането на имота извършил основен ремонт на обекта
представляващ фурна, състоящ се от обличане на стените и тавана с гипсокартон
заедно с поставяне на минерална вата и боядисване, както и циментова мозайка на
част от пода. За тези ремонтни дейности се уговорили с наемодателя да са за
сметка на наемателя. През пролетта на 2014г. започнали да се появяват течове от
покрива, за което уведомил незабавно наемодателя за да извърши ремонт, но той
отказал. Тъй като теча бил много голям извършил частичен ремонт на проблемното
място, за което заплатил сумата от 850.00 лева и уведомил за това ищеца, но той
не приспаднал нищо от наема. Есента на 2014г. и пролетта на 2015г.
неремонтираната част на покрива започнала да тече на други места, което довело
до подпухване на гипсокартона на тавана и стените, което наложило нов ремонт.
Поради снеготопенето 2015г. се наложило да се направи отново цялостен ремонт на
фурната и по време на ремонта – до 20.03.2015г. фурната не работела. Течовете от
покрива обаче продължили и отново се налагали частични ремонти. Това довело до
спад в продажбите и загуба на клиенти и финансови затруднения на ответника,
довело до забавяне плащането на наемите. След като заявил твърдо на
наемодателя, че трябва да се направи цялостен ремонт на покрива, получил
предизвестие за прекратяване на договора за наем. Твърди, че по тази причина
самият ищец с неизпълнение на задълженията си по договора станал причина за
забавяне на наемната цена от страна на наемателя. Бил готов да издаде обекта
още в края на м.август 2015г., но поради липса на представител на ищцовото
дружество в гр.Русе това станало едва през м.септември 2015г., поради която
причина твърди, че не дължи наем за м.септември 2015г. В чл.21 от договора за
наем, наемната цена се предплащала за 2 месеца преди предаването и приемането
на обекта. По тази причина и наемодателят следвало да му приспадне един месечен
наем – този за м.август 2015г. Следва ищецът да му приспадне и платените от
него такси смет, които му били фактурирани с наема, тъй като те са задължение
на собственика или ползвателя на обекта в размер на 588.99 лева. По тази
причина прави възражение за прихващане със сумите от 850.00 лева за частичния
ремонт на покрива и 588.99 лева – платени такси смет, от главницата за
претендираните наеми в размер на 1 645.01 лева. Твърди и че не дължи
претендираните неустойки, защото не са неизправна страна по договора за наем, а
такава е ищецът с отказа си да направи ремонт на покрива. Прави и евентуално
възражение за прекомерност на размерите на неустойките.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответника
сключили договор за наем на недвижим имот на 01.10.2011г., по силата на който
първия предоставил на втория за възмездно ползване помещение, находящо се в
гр.Русе, ул.“Петрохан“ № 67, срещу заплащане на месечен наем в размер на 550.80
лева с ДДС, платим до 5-то число на всеки месец плюс консумативни разходи,
свързани с използването на обекта – до 5 дни след датата на уведомяване от
страна на наемодателя. В чл.4 от договора наемодателя се задължил да заплаща
данък сгради за обекта, а в чл.5 от съглашението страните уговорили, че
наемодателят ще разрешава на наемателя извършването на общ ремонт на обекта
след писмено разрешение за сметка на наемателя, а всички подобрения на обекта
остават в полза на наемодателя след прекратяване на договора. В чл.11 от
договора било уговорено и че наемателят се задължава да заплаща за своя сметка
разходите по текущите ремонти и отстраняването на всички дребни повреди,
свързани с обикновеното ползване на вещите – боядисване на стени, подмяна на
ел.ключове и контакти, радиатори, осветителни тела и пр. В чл.15 от договора
било уговорено и че освен наемната цена, наемателят се задължава да заплаща и
консумативните разходи, свързани с ползването на обекта, включително и таксата
смет – в размер определен от общината. В чл.21, т.2 от договора, било уговорено
и че наемната цена се предплаща за два месеца при предаването и приемането на
обекта. В чл.25 от съглашението е предвидено, че при виновно неизпълнение на
задълженията на всяка от страните по договора, водеща до прекратяване на
действието му, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на
20% от годишния размер на наемната цена. В чл.26 от договора е предвидено и че
при неизпълнение на задълженията се за заплащане на наемната цена в сроковете
по чл.19 до 21 от договора, наемателят заплаща неустойка в размер на 0.1% за
всеки просрочен ден, определен върху месечната цена на наема и другите дължими
суми.
По делото липсва спор, че договорът за наем е бил
прекратен от ищеца едностранно с писмено предизвестие, считано от 14.09.2015г.,
а държането на ползвания обект било върнато на 18.09.2015г. с двустранно
подписан приемо-предавателен протокол.
Представени са и фактури, издадени от ищеца на
ответника, за сумите от 1 645.01
лева, представляваща дължими наеми за месеците юни, юли, август и септември
2015г., както и консумативни разходи за месеците септември и ноември 2015г. по
договор за наем на недвижим имот от 01.10.2011г. Представено е и кредитно
известие № 20216/02.09.2015г., съгласно което ищецът по банков път е превел на
ответника сумата от 420.00 лева за възстановяване на предплатена парична сума
по договора за наем.
За наемите
за месеците юни, юли, август и септември 2015г., както и консумативни разходи
за месеците септември и ноември 2015г., неустойки по чл.25 и чл.26 от договора
за наем и лихва за забава върху главниците на дължими наеми, ищецът е подал
заявление по чл.410 от ГПК въз основа, на което било образувано ч.гр.дело №
9057/2017г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, но срещу последната ответникът е подал възражение
за недължимост на сумите.
В показанията си свидетелят Н. Т. А.
обяснява, че работил в ответното дружество като търговски представител. 2014г.
в наетия обект на ул.“Петрохан“, който се използвал като фурна възникнал теч от
покрива. Бил извършен ремонт на последния, като повдигнали същия и се направил
наклон, по който да се оттича водата при дъждове и снеготопене. Теча от това
място бил преустановен, но възникнал от друго място на покрива, което налагало
пак да се правят ремонтни работи вътре в помещението. Докато се правели
ремонтите фурната не работела. Поради тези течове от покрива на ответника били
съставяни актове от контролни органи, тъй като при проверки всичко било във
вода. Свидетелят предполага, че ответникът е заплатил материалите и извършения
ремонт на покрива, тъй като материалите за ремонта били превозвани с микробуси
на „Житина“ ООД.
В показанията си свидетелят Д. И. Д.
твърди, че работил в ответното дружество като технически ръководител и е
работил включително и в обекта – фурна, на ул.“Петрохан. През 2014г. възникнал
голям теч от покрива, поради което правили ремонт на същия. Бил съборен стария
покрив и се направила нова конструкция, която била наклонена на другата страна
за да се оттича водата. След този ремонт започнало да тече от другата част на
покрива. От Агенция по храните били спрели и дейността на фурната, докато не се
отстранят тези течове. Докато се правели ремонти фурната не работела, а 2015г.
станало невъзможно да се работи там поради течовете от покрива и били изнесени
машините от помещението. Причина за това били и постоянните проверки от Агенция
по храните и дадените предписания за отстраняването на тези течове от покрива.
Свидетелят предполага, че управителят на ответното дружество е уведомявал за
ремонтите наемодателя, тъй като той бил казал, че единия от ремонтите ще бъдел
за тяхна сметка.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че е бил извършван ремонт
на покрива на фурната, на ул.“Петрохан“, който се състои от демонтаж на
ламарината, монтаж на нова метална конструкция и монтаж на ламарина, като този
ремонт към 2018г. за материали и труд възлиза в размер на 1 990.86 лева, а
към 2014г. ремонта за материали и труд възлиза на 1 869.13 лева.
Представени са и три доклада от
извършени, от Агенция по храните, инспекции в наемния имот, като в два от
случаите е констатирана лоша хигиена в обекта и неспазване правилата на
действащото законодателство. При едната инспекция било констатирано и че
стените в обекта били в плесен. При третата инспекция – на 15.03.2015г., било
констатирано, че в обекта се извършват ремонтни дейности.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото се доказва, че страните са били обвързани
от облигационно правоотношение, породено от сключен договор за наем от
01.10.2011г. Съгласно последния ищецът предоставил на ответника за възмездно
ползване помещение, находящо се в гр.Русе, ул.“Петрохан“ № 67, срещу заплащане
на месечен наем в размер на 550.80 лева с ДДС, платим до 5-то число на всеки
месец плюс консумативни разходи, свързани с използването на обекта – до 5 дни
след датата на уведомяване от страна на наемодателя. В чл.4 от договора
наемодателя се задължил да заплаща данък сгради за обекта, а в чл.5 от
съглашението страните уговорили, че наемодателят ще разрешава на наемателя
извършването на общ ремонт на обекта след писмено разрешение за сметка на
наемателя, а всички подобрения на обекта остават в полза на наемодателя след
прекратяване на договора. В чл.11 от договора било уговорено и че наемателят се
задължава да заплаща за своя сметка разходите по текущите ремонти и
отстраняването на всички дребни повреди, свързани с обикновеното ползване на
вещите – боядисване на стени, подмяна на ел.ключове и контакти, радиатори,
осветителни тела и пр. В чл.15 от договора било уговорено и че освен наемната
цена, наемателят се задължава да заплаща и консумативните разходи, свързани с
ползването на обекта, включително и таксата смет – в размер определен от
общината. В чл.21, т.2 от договора, било уговорено и че наемната цена се
предплаща за два месеца при предаването и приемането на обекта. В чл.25 от
съглашението е предвидено, че при виновно неизпълнение на задълженията на всяка
от страните по договора, водеща до прекратяване на действието му, неизправната
страна дължи на изправната неустойка в размер на 20% от годишния размер на
наемната цена. В чл.26 от договора е предвидено и че при неизпълнение на
задълженията за заплащане на наемната цена в сроковете по чл.19 до 21 от
договора, наемателят заплаща неустойка в размер на 0.1% за всеки просрочен ден,
определен върху месечната цена на наема и другите дължими суми.
Съдът следва да отбележи и че съгласно чл.20а, ал.1
от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Основно
задължение на ответника по горепосочения договор за наем е да заплаща дължимия
месечен наем в размер на 550.80 лева с ДДС за обекта плюс консумативни разходи,
свързани с използването на обекта. По делото не са представени от страна на
ответното търговско дружество никакви доказателства, от които да е видно, че е
заплатил на ищеца дължимите наеми за месеците юни, юли, август и септември
2015г., както и консумативни разходи за месеците септември и ноември 2015г.
Такива твърдения и няма от страна на ответника. Видно от представените фактури
по делото тези дължими парични суми за наеми и консумативни разноски за
процесния период са в общ размер от 1 645.01 лева.Неоснователно е направеното от ответника
възражение за прихващане на тази парична сума със сумите от 850.00 лева за
частичния ремонт на покрива и 588.99 лева – платени такси смет. На първо място
съгласно чл.15 от договора за наем, изрично е било уговорено, че таксата смет –
в размера определен от община, е задължение за плащане от страна на наемателя.
По отношение на паричната сума за ремонта на покрива, възражението същото е
неоснователно по следните съображения. Това, че ремонт на покрива е бил правен
през 2014г. съдът намира, че е доказано по делото както от показанията на
двамата разпитани свидетели, така и от изготвената съдебно-техническа
експертиза. В чл.5 от договора за наем обаче изрично е било договорено, че наемодателят ще разрешава на наемателя извършването
на общ ремонт на обекта след писмено разрешение за сметка на наемателя, а
всички подобрения на обекта остават в полза на наемодателя след прекратяване на
договора. По делото по никакъв начин не е доказано, че първо такова разрешение
е било искано от наемодателя и дадено от него, а на следващо място няма никакви
доказателства, че ищецът е поемал договорно или извъндоговорно задължение да
заплаща разходите за такъв извършен ремонт на покрива на помещението. То дори и
такова разрешение да е било искано, съгласно същия чл.5 от договора за наем,
разходите за такъв ремонт е изрично предвидено да са за сметка на наемателя. По
същия начин и в чл.11 от договора е уговорката, че наемателят се задължава да
заплаща за своя сметка разходите по текущите ремонти и отстраняването на всички
дребни повреди в наетия обект. Т.е. направените разходи за ремонта на покрива от
договорните клаузи са изцяло за сметка на ответника, което прави възраженията
му изцяло неоснователни. Недоказано, а от там и неоснователно е също и
възражението, че наемодателят
следвало да приспадне един месечен наем – този за м.август 2015г. от предплатената
от ответника наемна цена за 2 месеца. Действително в чл.21 от договора е
уговорено, че наемната цена се предплащала за 2 месеца преди предаването и
приемането на обекта. Доказателства обаче за такива предплатени от ответника 2
месечни наема на ищеца не са представени. Видно от кредитно известие № 20216/02.09.2015г., ищецът по
банков път е превел на ответника сумата от 420.00 лева за възстановяване на
предплатена парична сума по договора за наем. Това писмено доказателство не е
оспорено от страна на наемателя, поради което то доказва, че наемодателят му е
възстановил предплатен от него наем, а данни и доказателства за други
предплатени парични суми няма. Поради изложените по-горе съображения съдът
приема за доказано по делото, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1 645.01 лева, представляваща дължими наеми за месеците юни, юли, август и
септември 2015г., както и консумативни разходи за месеците септември и ноември
2015г. по договор за наем на недвижим имот от 01.10.2011г.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. В чл.25 от
сключения договор за наем е уговорено, че при виновно неизпълнение на
задълженията на всяка от страните по договора, водеща до прекратяване на
действието му, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на
20% от годишния размер на наемната цена. В чл.26 от договора е предвидено и че
при неизпълнение на задълженията за заплащане на наемната цена в сроковете по
чл.19 до 21 от договора, наемателят заплаща неустойка в размер на 0.1% за всеки
просрочен ден, определен върху месечната цена на наема и другите дължими
суми.По делото няма спор, че договорът за наем е бил прекратен от ищеца
едностранно с писмено предизвестие, считано от 14.09.2015г., а държането на
ползвания обект било върнато на 18.09.2015г. с двустранно подписан
приемо-предавателен протокол.Причината
за прекратяването на договора е именно неплащането на наемната цена и
консумативните разходи за наетия имот от страна на наемателя. Абсолютно
неоснователно е възражението на ответника, че ищецът с неизпълнение на
задълженията си по договора станал причина за забавяне на заплащането на
наемната цена от страна на наемателя, а от там и той не бил виновен за
прекратяване на договора и да дължи договорените неустойки. Основният аргумент
за това е, че не бил извършен поискан ремонт от страна на наемателя за
отстраняване течовете от покрива от страна на наемодателя. Както бе посочено
по-горе първо такова искане от ответника до ищеца няма, а второ, по същите
съображения такъв ремонт е за сметка на наемателя. Наемодателят е изпълнил
основното си задължение по договора да предостави за ползване отдадения под
наем обект. Ако имотът не е бил предоставен в надлежно състояние и не е бил
годен за ползване по предназначение от страна на наемателя, последният е
разполагал с възможностите предвидени в чл.230, ал.2 от ЗЗД, включително и да
развали договора. Доказателства за предвидените в тази законова разпоредба възможности,
които да са предприети от ответника, включително и да иска развалянето на
договора няма по делото. Следва да се отбележи и че при предаването на обекта
от ответника на ищеца на 18.09.2015г., за което е бил съставен изрично
приемо-предавателен протокол, не са направени никакви забележки от двете
страни, освен, че тавана и стените но помещението били замърсени. Няма
възражения от страна на наемателя за виновно поведение или виновно неизпълнение
на задълженията от страна на наемодателя за прекратяването на договора, нито
преди това са били отправяни някакви писмени предизвестия за това. Следва да се
отбележи и че от представените три доклада от извършени, от Агенция по храните,
инспекции в наемния имот, в два от случаите е констатирана лоша хигиена в
обекта и неспазване правилата на действащото законодателство, а не че
помещението е негодно за употреба, още повече пък това да е поради виновно
поведение на собственика на имота и негов наемодател. Т.е. прекратяването на
договора е изцяло по вина на наемателя – поради неплащане на наемната цена и
консумативните разходи за наетия имот от страна на наемателя в уговорените
срокове, поради което и той дължи неустойките уговорени в чл.25 и чл.26 от
договора за наем. Размерът им е изчислен именно по уговорения в тези договорни
разпоредби начин и възлиза както следва: 1 337.78
лева, представляваща неустойка по чл.25, глава IV от договор за наем на
недвижим имот от 01.10.2011г.; 1 830.47 лева, представляваща неустойка по
чл.26, глава IV от договор за наем на недвижим имот от 01.10.2011г.Неоснователно е и възражението за прекомерност
на размерите на тези две неустойки. Както се посочи те са изчислени по
уговорения в договора начин, а размера им е такъв /особено на втората/, поради
дългия срок, през който ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане
на дължимите парични суми по договора за наем. По тези съображения съдът намира
и че искът в частта за претендираните неустойки се явява основателен и доказан
по размер.
С неплащането на дължимата наемна цена и консумативните
разходи за ползването на наетия имот, ответникът е изпаднал в забава и на
основание чл.86 от ЗЗД и дължи лихва за забава върху дължимите парични суми.
Изпадането на забавата е станало от момента на издаването на всяка една от
фактурите за дължимите парични суми. По делото няма доказателства за размера на
същата, но поради доказаноста на иска в тази му част по правното му основание,
то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да определи размера му по
своя преценка. Размерът следва да се определи по претендирания от ищеца общ
размер 508.75 лева, представляваща лихва за забава за периода от издаването на
всяка една от фактурите до 21.12.2017г.
Поради всичко гореизложено, съдът
намира иска за доказан както по своето правно основание така и по размер,
поради което следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите от 1 645.01 лева, представляваща дължими наеми за
месеците юни, юли, август и септември 2015г., както и консумативни разходи за
месеците септември и ноември 2015г. по договор за наем на недвижим имот от
01.10.2011г.; 1 337.78 лева, представляваща неустойка по чл.25, глава IV
от договор за наем на недвижим имот от 01.10.2011г.; 1 830.47 лева,
представляваща неустойка по чл.26, глава IV от договор за наем на недвижим имот
от 01.10.2011г. и 508.75 лева, представляваща лихва за забава за периода от
издаването на всяка от фактурите до 21.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 22.12.2017г. до окончателното й изплащане, въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 9057/2017г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата
с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 9057/2017г. по описа на РРС, разноски в размер на 106.45 лева – заплатена
държавна такса за производството.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 267.53 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „Житина“ ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“Едуард Винтер“ № 2, вх.Б, ет.8, ЕИК
*********, представлявано от управителя Камен Пламенов Тодоров, че дължи на Национална
потребителна кооперация на слепите със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Илинден, бул.”Вардар” № 71, ет.2, ЕИК *********, представлявана
от председателя Михаил Александров Кърлин, сумите от 1 645.01 лева /хиляда шестстотин четиридесет и
пет лева и една стотинка/, представляваща дължими наеми за месеците юни, юли,
август и септември 2015г., както и консумативни разходи за месеците септември и
ноември 2015г. по договор за наем на недвижим имот от 01.10.2011г.;
1 337.78 лева /хиляда триста тридесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща неустойка по чл.25, глава IV от договор за наем на
недвижим имот от 01.10.2011г.; 1 830.47 лева /хиляда осемстотин и тридесет
лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка по чл.26, глава
IV от договор за наем на недвижим имот от 01.10.2011г. и 508.75 лева /петстотин
и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от издаването на всяка от фактурите до 21.12.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 22.12.2017г. до окончателното й изплащане,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 9057/2017г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Житина“ ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“Едуард Винтер“ № 2, вх.Б, ет.8, ЕИК
*********, представлявано от управителя Камен Пламенов Тодоров, да заплати на Национална
потребителна кооперация на слепите със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Илинден, бул.”Вардар” № 71, ет.2, ЕИК *********, представлявана
от председателя Михаил Александров Кърлин, сумата от 106.45 лева /сто и шест лева и четиридесет и пет
стотинки/ - направени по заповедното производство – ч.гр.дело №
9057/2017г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА „Житина“
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Едуард Винтер“ № 2, вх.Б,
ет.8, ЕИК *********, представлявано от управителя Камен Пламенов Тодоров, да заплати на Национална
потребителна кооперация на слепите със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Илинден, бул.”Вардар” № 71, ет.2, ЕИК *********, представлявана
от председателя Михаил Александров Кърлин, сумата от 267.53
лева /двеста шестдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/- направени по
настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: