Присъда по дело №557/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 131
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20222310200557
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 131
гр. Елхово, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниИвА. Г. Бординяшка

заседатели:Тинка Ст. АтА.сова
при участието на секретаря Т А В
и прокурора С. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200557 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. (M A), роден на ********** г. в гр. Коня,
Република Турция, гражданин на Република Турция, със средно образование, неженен,
студент в А.долски университет, неосъждан, с постоянен адрес в гр. Каратай, обл. Коня, кв.
„Каракулак", ул. „Меричбою" № 4, Република Турция, за ВИНОВЕН в това, че на
18.10.2022 г., около 11.40 ч., в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на
трасе „Входящи леки автомобили и автобуси", съзнателно се ползвала пред длъжностно
лице - Х. А. Т. - мл. инспектор на ГКПП-Лесово към ГПУ - Елхово при Регионална дирекция
„Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ - немски визов стикер с
№ *********, на името на M A, роден на ********** г., на който е бил придаден вид, че е
издаден на 01.09.2022 г. от надлежните органи на Федерална Република Германия, положен
в турски задграничен паспорт № U22420721, издаден на 03.10.2019 г., валиден до 03.10.2029
г. на името на M A, роден на ********** г. в Турция, гражданин на Турция, като от него не
може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е
визов стикер - престъпление по чл.316 във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК, като на
това основание и на основание чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ
изпълнението на наложеното на подсъдимия М. А. (M A), наказание десет месеца лишаване
от свобода, считано от влизане на присъдата в сила.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. (M A), роден на ********** г. в гр. Коня,
Република Турция, гражданин на Република Турция, със средно образование, неженен,
студент в А.долски университет, неосъждан, с постоянен адрес в гр. Каратай, обл. Коня, кв.
„Каракулак", ул. „Меричбою" № 4, Република Турция, за ВИНОВЕН в това, че на
18.10.2022 г., около 11,40 ч., в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол,
влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като
на това основание и на основание чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ
изпълнението на наложеното на подсъдимия М. А. (M A), наказание три месеца лишаване
от свобода, считано от влизане на присъдата в сила.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. А. (M A), с
посочени данни за самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наказанията
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложени му с настоящата присъда, в размер на по – тежкото
от тях - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ,
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на определеното на подсъдимия М. А. (M A), с посочени данни за
самоличност ОБЩО НАКАЗАНИЕ десет месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, считано от
влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23, ал.3 от НК изцяло към определеното на
подсъдимия М. А. (M A) общо най – тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложеното му наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М. А. (M A), с
посочени данни за самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на Републиканския бюджет, по
сметка на РД „Гранична полиция“ - Елхово сумата 265.89 лв. – направени по делото в
досъдебното производство разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М. А. (M A), с
посочени данни за самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС – Елхово сумата 20.00 лева - направени по делото в съдебното производство
разноски, както и 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач на
досъдебното производство в размер на 90.00 лева остават за сметка на оргА. който ги е
направил - РД „Гранична полиция“ - Елхово.
Вещественото доказателство по делото – турски задграничен паспорт №
U22420721, издаден на 03.10.2019 г., валиден до 03.10.2029 г. с положен в него неистински
немски визов стикер с № *********, на който е предаден вид че е издаден на 01.09.2022 г.
от надлежните органи на Федерална Република Германия, приложен в запечатан плик на л.
31 от досъдебното производство, ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия М. А. (M A), чрез органите
на ГПУ-Елхово при РД „ГП“- Елхово, след надлежно удостоверяване върху неистинския
визов стикер с № *********, че същият е НЕВАЛИДЕН /съгласно чл. 10 от Наредба за
условията и реда за отпечатване, съхраняване, полагане, анулиране, бракуване,
унищожаване и отчитане на визови стикери и на бланки за поставяне на визи/.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен
съд чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 131 от 14.12.2022 година, постановена по НОХД
№ 557/2022 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-Ямбол обвинителен
акт, с който против подсъдимия М А (M A), роден на 27.07.1992 г. в гр. Коня, Република
Турция, гражданин на Република Турция, с постоянен адрес в гр. Каратай, обл. Коня,
Република Турция, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от
НК - за това, че на 18.10.2022 г., около 11,40 ч., в района на ГКПП - Лесово, община Елхово,
област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта и за престъпление по чл.316, във
вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК – за това, на 18.10.2022 г., около 11.40 ч., в района на
ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси", съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - Х А Т - мл. инспектор на ГКПП-
Лесово към ГПУ - Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция" - Елхово, от
неистински официален документ - немски визов стикер с № *********, на името на M A,
роден на 27.07.1992 г., на който е бил придаден вид, че е издаден на 01.09.2022 г. от
надлежните органи на Федерална Република Германия, положен в турски задграничен
паспорт № U22420721, издаден на 03.10.2019 г., валиден до 03.10.2029 г. на името на M A,
роден на 27.07.1992 г. в Турция, гражданин на Турция, като от него не може да се търси
наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е визов стикер.
Производството по делото в съдебната фаза е проведено в отсъствие на
подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник - адвокат, в хипотезата на
чл.269, ал.3, т.3 от НПК, тъй като подсъдимия редовно призован, не се е явил в съдебно
заседание и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент
на чл.271, ал.2, т.2 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването
на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото
му на защита в настоящото производство е обезпечено, чрез участието на назначен му
служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия М А (M A) обвинение, като намира същото за доказано по категоричен
начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание три месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание, с оглед наличието на предпоставките
на чл. 66, ал.1 от НК, да бъде отложено за срок от три години, както и кумулативно
предвиденото за това престъпление наказание глоба в минимален размер, а за
престъплението по чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК прокурорът пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение на чл. 66, ал.1 от НК, да бъде отложено за срок от три години. Излага
становище за наличие на предпоставките за определяне на общо наказание на подсъдимия
между наказанията за посочените по – горе две престъпления, като предлага на подсъдимя
да бъде определено едно общо наказание в размер на по - тежкото и към определеното
общо наказание се присъедини и наказанието глоба.
Разпитан във фазата на досъдебното производство, подсъдимия дава обяснения
по делото.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Р С от АК - Ямбол не оспорва
фактическата обстановка. Счита обвинението за доказано по безспорен начин. Моли при
определяне на наказанието съдът да вземе предвид като смекчаващи вината на подзащитния
й обстоятелства чисто му съдебно минало, направените от него самопризнания в хода
бързото производство с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото,
младата му възраст, и с оглед личността на подзащитния й, моли съдът да му наложи
минимално предвидените от закона за престъпленията в които е обвинен наказания.
1
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в
хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдим по делото е М А (M A), роден на 27.07.1992 г. в гр. Коня, Република
Турция, гражданин на Република Турция, студент, с постоянен адрес в гр. Каратай, обл.
Коня, Република Турция
Подсъдимия М А (M A) през лятото на 2022 година решил да отиде във
Федерална република Германия, за да посети свои роднини, живеещи там. Тъй като не
разполагала с надлежно разрешение да влезе на територията на Федерална република
Германия, както и на територията на страна от Европейския съюз, част от който е и
Република България, решила да стори това без надлежно разрешение, използвайки
неистински официален документ - визов стикер. В изпълнение на намерението си през м.
август 2022 година подсъдимия се запознал с неустановено по делото лице, с което се
договорил да го снабди с немска визов стикер срещу сумата от 4000 турски лири. За целта
подсъдимия предоставел на това неустановено по делото лице личния си паспорт - турски
задграничен паспорт № U22420721, издаден на 03.10.2019 г. в република Турция, валиден до
03.10.2029 г. , както и други документи необходими за изготвянето на неистински визов
стикер. В последствие това лице му върнало паспорта с поставен в него неистински визов
стикер с № *********, на името на M A, роден на 27.07.1992 г., на който бил придаден вид,
че е издаден на 01.09.2022 г. от надлежните органи на Федерална Република Германия.
След като подсъдимия се снабдил с неистинския визов стикер на 17.10.2022
година предприел пътуване към Федерална република България, заедно с двама свои близки
и сънародници, през република България. на 18.10.2022 година
На 18.10.2022 г., около 11,40 ч., подсъдимия пристигнал на Граничен
контролно-пропусквателен пункт Лесово, общ.Елхово, област Ямбол, общ.Елхово, област
Ямбол с цел влизане в Република България, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси" от Република Турция в Република България, като пътник в лек автомобил марка
„Мерцедес“, с немски регистрационен номер.
В същото това време, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси" от
Република Турция за Република България, св.Х А Т – младши инспектор в ГКПП-Лесово
към ГПУ-Елхово при Регионална Дирекция „Гранична полиция" - Елхово, изпълнявал
служебните си задължения по гранично - паспортен контрол. В хода на извършваната
гранична проверка на пътуващите в автомобила лица св. Х А Т, поискал от подсъдимия М А
(M A) документа му за самоличност с цел извършване на проверка. Пред длъжностното
лице - св. Х А Т, подсъдимия М А (M A) съзнателно представила своя паспорт №
U22420721, издаден на 03.10.2019 г. в Република Турция валиден до 03.10.2029 г., в който
бил положен немски визов стикер с № *********, на името на M A, роден на 27.07.1992 г.,
на който бил предаден вид, че е издаден от надлежните органи на Федерална република
Германия.
Поради възникнали съмнения, относно истинността на поставения в паспорта на
подсъдимия немски визов стикер, св. Х А Т изискал изготвянето на експертна справка на
документа. След извършването на такава - експертна справка №312/18.10.2022г. се
установило, че представеният от подсъдимия М А (M A) документ - немски визов стикер
/разрешение за пребиваване/ с № *********, на името на M A, роден на 27.07.1992 г. е
изцяло неистински документ. За изясняване на обстоятелствата по случая е работил и св. Д
Н М - полицай в ОИД при ГПУ – Елхово.
По делото е назначена техническа експертиза, обективирана в Протокол №
25/24.10.2022г. на вещото лице Н Г. Видно от изготвеното по същата заключение,
поддържано и в с.з. представения за изследване образец немски визов стикер /разрешение за
пребиваване/ с № *********, издаден на 01.09.2022 г. на името на M A, роден на 27.07.1992
2
г., положен в турски задграничен паспорт № U22420721, издаден на 03.10.2019 г. на името
на M A, роден на 27.07.1992 г. в Турция, е неистински документ. Същият този документ не е
изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при
производството и отпечатването липсват или са имитирани.
Подсъдимия, видно от приложената по делото справка за съдимост не е
осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства - обясненията на подсъдимия -
отчасти, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Х А Т и Д Н М, дадени в хода на съдебното
следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на
подсъдимия, че не е съзнавал, че поставеният в задграничния му паспорт визов стикер е
неистински документ като нелогични съдът не кредитира. Подсъдимият е пълнолетно лице,
на 30 години, студент, лице на което вече са издавани официални документи, следователно
и запознато с реда за издаване на официални документи, вкл. и визи /разрешение за
пребиваване на територията на дадена страна/, изискваща личното му явяване пред
съответния орган с компетенции за издаване на документа. Или подсъдимият е бил
напълно наясно, че случайно лице извън компетентните длъжностни лица на съответната
държава, в случая на Федерална република Германия, не би могло да го снабди с валиден
документи. В останалата им част обясненията на подсъдимия макар и средство за защита,
кореспондират с останалия доказателствен материал, рсп. не се опровергават от същия,
поради което се кредитират от съда. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Изготвената по
делото експертиза е компетентна и обоснована и изцяло се кредитира от съда. Писмените
доказателствени източници, като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се ценят с доверие.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: Подсъдимия М А (M A) е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 18.10.2022 г., около 11,40 ч., в
района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта, както и престъпния състав на чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК, тъй
като на 18.10.2022 г., около 11.40 ч., в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област
Ямбол, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси", съзнателно се ползвала пред
длъжностно лице - Х А Т - мл. инспектор на ГКПП-Лесово към ГПУ - Елхово при
Регионална дирекция „Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ -
немски визов стикер с № *********, на името на M A, роден на 27.07.1992 г., на който е бил
придаден вид, че е издаден на 01.09.2022 г. от надлежните органи на Федерална Република
Германия, положен в турски задграничен паспорт № U22420721, издаден на 03.10.2019 г.,
валиден до 03.10.2029 г. на името на M A, роден на 27.07.1992 г. в Турция, гражданин на
Турция, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и
предмет на деянието е визов стикер.
Относно престъплението по чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от обясненията на
подсъдимия и от показанията на разпитаните по делото свидетели Х А Т и Д Н М.
Изпълнителното деяние се е осъществило, чрез действие от страна на подсъдимия и се е
3
изразило в представяне на неистински официален документ – немски визов стикер с №
*********, на името на M A, роден на 27.07.1992 г., на който е бил придаден вид, че е
издаден на 01.09.2022 г. от надлежните органи на Федерална Република Германия, положен
в турски задграничен паспорт № U22420721, издаден на 03.10.2019 г. на името на M A,
роден на 27.07.1992 г. в Турция, пред св. Х А Т в качеството му на полицейски орган,
служител на ГПУ – Елхово, упражняващ гранично - пропускателен контрол. Видно от
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Тодоров подсъдимия е представил
пред св. Тодоров собствения си паспорт № U22420721, издаден на 03.10.2019 г. в република
Турция, в който е бил положен неистинския визов стикер с № *********, на който е бил
придаден вид, че е издаден на 01.09.2022 г. от надлежните органи на Федерална Република
Германия на името на подсъдимия, за да удостовери правото си да влезе в страната ни,
каквото не е имал.
Съгласно заключението на изслушаната по делото техника експертиза, което
както бе посочено и по-горе съдът приема изцяло като компетентно и обективно изготвено
и неоспорено от страните по делото, процесния визов стикер с № ********* на името на M
A, представлява неистински документ.
Неистински, съгласно определението, дадено в разпоредбата на чл.93, т.6 от
НК, е този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
Визовият стикер е официален документ, тъй като се издава по установен ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Видно от доказателствата по делото
инкриминирания документ е неистински, тъй като същият не е издаден от надлежните
органи на Федерална република Германия. На същият само е предаден вид, че е издаден на
01.09.2022 година от надлежните органи на Федерална република Германия. Ползването на
документа е извършено от подсъдимия, чрез неговото представяне пред граничния
полицейски служител. Налице е съзнателно ползване на неистинския официален документ –
немски визов стикер с № *********, на името на M A, роден на 27.07.1992 г., на който е бил
предаден вид, че е издаден на 01.09.2022 година от надлежните органи на Федерална
република Германия, от страна на подсъдимия, тъй като същият е знаел, че този документът
не е издаден на 01.09.2022 година от надлежните органи на Федерална република Германия,
но независимо от това го е използвал пред граничния полицейски служител, за да докаже,
че има право да влезе в Република България, като в действителност не е имал такова.
Доколкото за самото съставяне на неистинския официален документ не може да
се търси наказателна отговорност на подсъдимия, квалификацията на извършеното от него
престъпление е по чл.316 вр. във вр.чл.308, ал.2 във вр.ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимия
е съзнавал, че представя пред св. Х А Т неистински официален чуждестранен документ за
самоличност и е целял настъпването на престъпния резултат, а именно да удостовери
правото си на влизане в страната.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.316, във вр. чл.308, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание за това
престъпление съдът взе предвид следното: От една страна целта, с която е бил използван
неистинския официален чуждестранен документ, а именно подсъдимия безпрепятствено да
пребивава и се предвижва на територията на Република България и други страни от ЕС, а от
друга страна чистото съдебно минало на подсъдимия. С оглед на всичко това съдът
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства под средния към минималния предвиден в закона размер, а именно лишаване
от свобода за срок от десет месеца. Същевременно съдът прецени, че изложеното по-горе
смекчаващо отговорността обстоятелство не е изключително, за да определи наказание в
4
хипотезата на чл.55 от НК.
Деянието не може да бъде определено като маловажен случай поради липсата
или незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства.
Деянието е съпроводено и мотивирано от извършването на друго престъпление - такова по
чл.279, ал.1 от НК, поради което не представлява деяние с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тъй като подсъдимия е с чисто съдебно минало, наложеното му наказание е до
три години лишаване от свобода и съдът прецени, че за поправянето й превъзпитанието му
не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание, на основание чл. 66, ал.1
от НК отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Относно престъплението по чл.279, ал.1 от НК:
От обективна страна подсъдимия М А (M A) е осъществила фактически
действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимия не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му на влизане в
страната ни с оглед неговото гражданство. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Х А Т и отчасти в
обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си
подсъдимия е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279,
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимия е успял да премине
държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимия е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, предвид на това, че поставения в паспорта му визов стикер е
неистински. Подсъдимия е съзнавал, че влиза в страната ни без разрешение на граничните
власти, тъй като няма необходимата за това виза, следователно в съзнанието му е била
формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е
висока, а като смекчаващо такова отчете ниската обществена опасност на самия подсъдим,
обусловена от чистото му съдебно минало. Посоченото смекчаващо обстоятелство не може
да бъде прието като изключително такова, за да се определи наказание при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващото вината
обстоятелство съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, в
размер на предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода,
както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
5
свобода. Последният не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието три месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът, като взе предвид, че подсъдимия е извършила две отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, след като
определи наказание за всяко от тях на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия
М А (M A), едно общо наказание между наказанията лишаване от свобода наложени му за
престъплението по чл.279, ал.1 от НК и за престъплението по чл.316, във вр. чл.308, ал.2
във вр. ал.1 от НК в размер на по – тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от десет
месеца.
При наличие на материално правните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът
отложи изпълнението на определеното на подсъдимия М А (M A) общо наказание лишаване
от свобода за срок от три години.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното на
подсъдимия М А (M A) общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от десет
месеца, наложеното му наказание глоба в размер на 100.00 лв. за престъплението по чл.279,
ал.1 от НК.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл.189, ал.3 от
НПК съдът осъди същия да заплати в полза на Републиканския бюджет, по сметка на РД
„Гранична полиция“ - Елхово сумата 265.89 лв. – направени по делото в досъдебното
производство разноски, както и да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС – Елхово сумата 20.00 лева - направени по делото в съдебното производство
разноски, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати и 5.00 лв.
държавна такса за издавеното на такъв.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът присъди направените по делото
разноски за преводач на досъдебното производство в размер на 90.00 лева да останат за
сметка на органа, който ги е направил - РДГП - Елхово.
Вещественото доказателство по делото – турски задграничен паспорт №
U22420721, издаден на 03.10.2019 г., валиден до 03.10.2029 г., с положен в него неистински
немски визов стикер с № *********, на който е предаден вид че е издаден на 01.09.2022 г.
от надлежните органи на Федерална Република Германия, приложен в запечатан плик на л.
31 от досъдебното производство, съдът постанови да бъде върната на подсъдимия М А (M
A), чрез органите на ГПУ-Елхово при РД „ГП“- Елхово, след надлежно удостоверяване
върху неистинския визов стикер с № *********, че същият е невалиден /съгласно чл. 10 от
Наредба за условията и реда за отпечатване, съхраняване, полагане, анулиране, бракуване,
унищожаване и отчитане на визови стикери и на бланки за поставяне на визи/.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница и реда и начина за съставянето
и използването на документите.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

6
Съобщи за изтекли лични данни