№ 1524
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Светослав В.
при участието на секретаря П.ка П. Славова
като разгледа докладваното от Светослав В. Търговско дело №
20241100902094 по описа за 2024 годИ.
Производството е образувано по искове на ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, предявени срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, както следва: с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за
сумата от 27 153,67 лева, обезщетение за щетите по локомотив № 80-052,
резултат от ПТП настъпило на 30.03.2023г около 16:05 ч., в междугарието на
Плевен-Пордим по път № 1, на прелеза на километър 202+150 по причИ. на
противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Логан“ с рег. № ЕН ********, ведно със законната лихва считано от
21.10.2024г до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 ЗЗД на
сумата от 2721,92 лева, представляваща обезщетение в размер на законна
лихва за периода от 02.02.2024г до 20.10.2024г. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ и
„БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД има сключен договор за имуществено
застраховане със застрахователно покритие, обхващащо имуществени вреди,
причинени от ПТП на подвижния железопътен състав. На 30.03.2023 г., около
16:05 ч., в междугарието на Плевен-Пордим по път № 1, на прелез на
километър 202+150 е реализирано ПТП, при което влак № 2613 с локомотив
№ 80-052 е ударен от лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. №
ЕН ********, управляван от Б. П. В.. ВИ. за настъпването на процесното ПТП
има водачът на МПС с рег. № ЕН ********, който навлиза с автомобила в
1
габаритите на железопътния прелез при задействан АПУ и въпреки подавания
звуков сигнал от приближаващия локомотив. В причинна връзка с описаното
ПТП са причинени щети на локомотив № 80-052 в размер на 27153,67 лева,
които са покрит риск по застраховката, за обезщетяването на които е платено
застрахователно обезщетение. С плащане на обезщетението ищецът твърди да
се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ.
застрахователя на гражданската му отговорност. За лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕН ******** към дата на ПТП има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
което въпреки отправената покана по регреса, отказва плащане на
застрахователно обезщетение. За вредите от забавата в плащането на
главницата в периода 02.02.2024г 20.10.2024г ищецът счита, че ответникът му
дължи сумата от 2721,92 лева. По изложените съображения се иска
осъждането на ответника да плати претендираните с исковете суми.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-
следствената връзка с настъпилите вреди и вИ.та на застрахования при него по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач. При условията на евентуалност
навежда възражение за съпричиняване. Оспорва да дължи лихви върху
главницата, освен защото главната претенция е неоснователна, още и защото
ищецът не е представил в срок изискани му от ответника документи във
връзка с ликвидационната преписка. Счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени. В допълнителната искова молба и отговора на допълнителна
искова молба страните поддържат своите твърдения.
Третото лице помагач на страната на ответника Държавно предприятие
„Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК ********* счита
исковете за основателни. Оспорва да е налице съпричиняване в резултата на
неизправност на сигнализацията или необезопасеност на прелеза, на който
настъпва произшествието.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства за установено следното:
По иска по чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: че е
страна по договор за имуществено застраховане, че в срока на действие на
застраховката, настъпва събитие, което е покрит риск, че в резултата на
2
събитието настъпват вреди по застрахованото имущество в претендирания с
иска за главницата размер, за което е платено застрахователно обезщетение, че
за събитието е отговорен водач, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответния застраховател, който е надлежно уведомен за регресната
претенция, като с покана са му представени и всички необходими документи
за произнасяне по нея, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е: да опровергае презумпцията за вИ., да докаже
възражението си за съпричиняване, респективно да установи способ за
погасяване на задълженията.
По делото е отделно като безспорно, а се установява и от събраните
доказателства, че съгласно полица №0800-130-2023-00001, издадена на
основание Договор №27/23.01.2019 г, сключен между ЗАД „ОЗК
Застраховане“ и „БДЖ-Пътническипревози“ ЕООД, застрахователят поема
задължението да плати застрахователно обезщетение за щетите по релсовите
превозни средства на застрахованото дружество, причинени от виновното и
противоправно поведение на трети лица, със срок на действие от 23.01.2023г.
до 22.01.2024г.
Съгласно Акт за установяване на административно нарушение, сер. GA
с бл. №946829 от 30.03.2023г, Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 03.04.2023г и План-схема към КП, съответно показанията на св. П. и
заключенията на САТЕ се установява, че на 30.03.2023г., около 16:05ч,
настъпва ПТП в междугарието на Плевен-Пордим по път №1, на прелеза на
километър 202+150, между влак № 2613 с локомотив № 80-052 и лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан", с peг. № ЕН1022КР, управляван от
Б. П. В. е с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност" №
BG/22/122003160168, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД. ПричИ. за настъпване
на произшествието е поведението на водача на МПС, който оправи опит да
премини през прелеза, като навлиза в габаритите на железопътния прелез при
спирка „Левица“, при задействан АПУ и въпреки подавания звуков сигнал от
приближаващия влак, където допуска колата му да угасне. С поведението си
водача на лекия автомобил нарушава разпоредбата на чл. 51 ЗДвП съгласно
която, трябва да прояви особено внимание при приближаване към
железопътен прелез и премИ.ване през него, каквото не се установява да е
3
направил. Приближава се към прелеза със скорост, която не му е позволява да
спре пред прелеза. Предприема премИ.ване през прелеза при включена
мигаща червена светлИ. на светофара и звукова сигнализация на подавана от
композицията, въпреки че към прелеза се приближава релсово превозно
средство и че премИ.ването не е безопасно (нарушение на чл. 53 ЗДвП).
Допуска спиране/угасване на автомобила докато последният е върху линиите
на влака. Установи се, че видимостта на водача на л.а. марка „Дачия“, с рег. №
ЕН ******** към мястото, от където е приближала влаковата композиция, е не
по - малка от 200м, т.е. в конкретния случай Б. В. е имал възможност, да
възприеме приближаващия влак и да спре преди навлизане на релсите.
Показанията му в частта, в която посочва, че в района на прелеза е имало
растителност, която му е попречила да види влака, а силното слънце- да
възприеме светлинната сигнализация на прелеза, съдът отдава на защитна
теза, некореспондираща с другите доказателства по делото, поради което не ги
кредитира. Съгласно заключението на САТЕ щетите по локомотив № 80-052 се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 30.03.2023г.
произшествие, като средната пазарна цена на материалите и труда, необходим
за отстраняване на повредите към датата на застрахователното събитие при
ремонт с нови части е 55 857,60 лева.
Съгласно допълнителното заключение на САТЕ и техническия паспорт
на прелеза се установява, че той е категоризиран от 3-та степен. Намира се в
междугарие, което от своя страна не предполага наличието на бариери, а на
автоматична прелезна сигнализация, каквато се доказа, че е налице на мястото
на процесното събитие. Железопътннят прелез, намиращ се на км 202+150 е
съоръжен с автоматична прелезиа сигнализация, представляваща техническо
средство за сигнализиране на предстоящо премИ.ване на железопътни
превозни средства. Съгласно чл.6 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. за
железопътната сигнализация в железопътни участъци, съоръжени с
автоблокировка, в участъци с максимална допустима скорост за движение на
влаковете над 70 км./ч и в участък с две и повече жп линии не се разрешава да
съществуват прелези без технически средства, сигнализиращи предстоящо
премИ.ване на влак. В конкретния случай посоченият прелез отговаря на тези
нормативни изисквания, тъй като е оборудван с изправна автоматична
прелезна сигнализация. Проверката на място е установила, че сигнализацията
е задействана и функционираща към момента на произшествието, а
4
видимостта е била добра. При тези обстоятелства не може да се приеме
наличие на съпричиняване на пътнотранспортното произшествие от страна на
ДП НКЖИ или от състоянието на железопътния прелез, тъй като последния
отговаря на нормативните изисквания за безопасност. Реалните рискови
характеристики на прелеза не са изследвани, тъй като никоя от страните не се
е позовавала на тях, респ. не може да се прави извод, че те са налага ли друг
вид обезопасяване на прелеза. Такава причИ. не съставляват и нарушенията
на други водачи на правилата за движение по пътищата, на които се позовава
ответника.
Установява се, че в изпълнение на задълженията си по договора за
имуществена застраховка ищецът изплаща застрахователно обезщетение в
общ размер на 27 153,67 лева. С плащането на застрахователното обезщетение
последния се суброгира в правата на удовлетворения пострадал срещу
делинквента и застрахователя на гражданската му отговорност до размера на
платеното, което покрива стойността на щетите и обичайните разноски.
С регресна покана с писмо с вх. № 678/19.01.2024г. ЗК „Лев Инс“ АД е
поканен в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на
виновния за ПТП водач да възстанови на „ОЗК-Застраховане" АД платеното
застрахователно обезщетение.
С писмо изх. № 1680/16.02.2024г. ответното дружество отказва
изплащане на обезщетение по заведената регресна претенция. Ответникът не
доказва, че представените към поканата документи не са били достатъчни за
него да определи дали е в риск и дали дължи, респ. в какъв размер
застрахователно обезщетение на ищеца.
Следователно искът по чл.411 КЗ е доказан по основание и размер от
27153,67 лева, като сумата се присъди ведно със законната лихва считано от
21.10.2024г до окончателното й изплащане.
За вредите от забавеното плащане на главницата ответникът дължи на
ищеца обезщетение в размер на законната лихва за периода от изтичане на
срока по чл.497, ал.1, т. 1 КЗ (15-работни дни от регресната шпокана, с която
са представени всички доказателства за определяне на обезщетението). За
периода от 09.02.2024г до 20.10.2024г върху главницата от 27153,67 лева се
натрупва лихва в размер на 2638.87 лева. Следователно предявения иск за
мораторната лихва до исковата молба е доказан по основание до размера от
5
2638,87 лева, до който следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен
размер от 2721,92 лева – да се отхвърли.
По разноските.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за държавна такса в размер на 5178,22 лева, от
които: за държавна такса 1195,02 лева, депозити за САТЕ – 700,00 лева,
депозит свидетел – 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3283,20
лева, от които съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 5163,83 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, т.к. е уговорено съгласно фактическата и
правна сложност на делото
Ответникът доказва разноски в размер на 850,00 лева, от които 500,00
лева депозити за САТЕ, 50 лева депозит за разпит на свидетел и 450,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, предвид фактическа и правна сложност на
делото. Или общо 1000,00 лева, от които съразмерно на уважената част от
исковете ищецът дължи 3,00 лева.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, както следва: на основание
чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 27 153,67 лева, обезщетение за щетите по
локомотив № 80-052, резултат от ПТП настъпило на 30.03.2023г около 16:05
ч., в междугарието на Плевен-Пордим по път № 1, на прелеза на километър
202+150 по причИ. на противоправното поведение на водача на лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ЕН ********, ведно със законната
лихва считано от 21.10.2024г до окончателното й изплащане, на основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 2638,87, лева, представляваща обезщетение в
размер на законна лихва за периода от 09.02.2024г до 20.10.2024г., а на
основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 5163,83 лева – разноски съразмерно
на уважената част от исковете,, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
разликата над 2638,87 лева до пълния предявен размер от 2721,92 лева и за
периода 02.02.2024г – 08.02.2024г.
6
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да
заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал. 3
ГПК сумата от 3,00 лева – разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на Държавно предприятие
„Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, като
трето лице помага на страната на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7