№ 110
гр. Плевен , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от Емил Ст. Банков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600306 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 7/18.03.21 г., постановена по НОХД № 299/20 г. РС-
Червен бряг признал подсъдимия К. К. БЛ. за виновен в
това, че на 12.06.2020г., около 10.40 часа в с. ***, обл. Плевен нарушил мерки
издадени против разпространяването или появяването на заразителна болест
по хората – т. 15 вр. т. 14,вр. т. 13 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, свързана с
предотвратяване разпространението но СОVID 19 на територията на страната,
като лице по т. 12 от заповед № РД-01-271/19.05.2020г. на министъра на
здравеопазването /действаща към 07.06.2020г., отм. На 12.06.2020г. със
заповед9 № РД-01-333/12.06.2020г. на същия министър/, поставено под
карантина с Предписание за поставяне под картина № СОV-22-
76054/07.06.2020г., не изпълнил задължението да не напуска дома си,
находящ се в с с. ***, обл. Плевен, ***, за който адрес е посочил, че ще
пребивава за посочения в предписанието срок от 14 дни, считано от
1
07.06.2020г., като деянието е извършено по време на пандемия и извънредна
епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на
COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите, свързани със смъртни случай, обявена с Решение №
325/14.05.2020 г. на министерски съвет, считано от 14.05.2020г. до
14.06.2020г. поради което и на основание чл.р.2,и 3, вр. ал. 1 вр. чл. 551 ал. 1,
т. 2, б. „Б“ от НК го осъдил на пробация със следните пробационни мерки:
- на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за
1
срок от 2/две/години, с явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично ;
- на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 2/две/години.
Недоволен от присъдата е останал подс. К.Б., който я обжалва чрез
защитника си, като навежда доводи, че същата е неправилна-постановена в
нарушение на материалния закон. Моли въззивната инстанция да постанови
решение,с да отмени присъдата и да постанови друга,с която да го оправдае.
Представителят на ОП-Плевен изразява становище,че въззивната жалба
е неоснователна. Моли ОС да потвърди присъдата на първоинстанционния
съд.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от
легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Оплакването на въззивния жалбоподател, че присъдата е постановена в
2
нарушение на материалния закон и неоснователно. Настоящата инстанция
изцяло споделя изводите на предходната относно фактическата обстановка.
Безспорто е, че с Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски Съвет на
РБългария била обявена извънредна епидемична обстановка на територията
на Република България, свързана с епидемичното разпространение на СОVID
19, и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, считано от 14.05.2020г. до 14.06.2020г.
Съгласно чл. 61 ал. 2 /изм. – ДВ бр. 44 от 2020 г. в сила от 14.05.2020г./
от Закона за здравето, с цел предотвратяване разпространението на заразни
болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат лица, които са
влезли на територията на страната от други държави. Съгласно ал. 6 от същия
член, за задължителната карантина на лице по ал. 2 се извършва с
предписание на директора на съответната РЗИ или на оправомощено от него
длъжностно лице. Съгласно ал. 10 Предписанията по ал. 4, 5 и 6 подлежат на
предварително изпълнение.
Съгласно т. 12 от Заповед № РД-01-271/19.05.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България под карантина за срок от 14 дни се
поставят лицата, които са влезли на територията на РБългария от други
държави, посочени в Заповед на същият Министър.
Съгласно т. 13 на същата Заповед, в периода на карантината тези лица
са длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че
ще пребивават за посочения в предписанието срок.
На 12.06.2020г. Министърът на здравеопазването на Република
България издал Заповед № РД-01-333/12.06.2020г., с която отменил своя
Заповед № № РД-01-271/19.05.2020г. С новата Заповед били въведени
идентични мерки, както с предходната, против разпространяването или
появяването на заразителната болест по хората СОVID 19.
Съгласно т. 14, във вр. с т. 13 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020г. на
Министъра на здравеопазването, под карантина за срок от 14 дни се поставят
лицата, които са влезли на територията на РБългария и от други държави,
посочени в заповед на същия министър, като карантината се изпълнява в дома
3
или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава с
предписание по образец на Директора на съответната РЗИ.
Съгласно т. 15 от цитираната Заповед, в периода на карантината
поставените под карантина лица са длъжни да не напускат домовете си или
мястото в което са посочили, че ще пребивават в посочения в предписанието
срок.
На 07.06.2020г подсъдимият, прибирайки се от Кралство Испания,
влязъл на територията на Република България през ГКПП Аерогара София.
Инспектор от Столична РЗИ на осн. чл. 61 ал. 6 от Закона за здравето и
Заповед № № РД-01-271/19.05.2020г. на издал на обвиняемия Предписание за
поставяне под карантина № COV-22-76054/07.06.2020 г., съгласно което
подсъдимия бил поставен под карантина на адрес в с. ***, обл. Плевен, *** за
срок от 14 дни, считано от 07.06.2020г.. Предписанието му било връчено на
07.06.2020г.. Същият се подписал и декларирал, че за неизпълнение на
същото му е известно, че носи наказателна отговорност по чл. 355 от НК.
На 12.06.2020г. служители на РУ – Червен бряг, свидетелите М. и С.
извършвали проверки на лица, поставени под карантина, с оглед
осъществяване на контрол по спазване на противоепидемичните мерки.
Около 10.40 часа на 12.06.2020г. служителите посетили адреса за
проверка спазва ли подсъдимия задължителната изолация на адреса в срока
на Предписанието.
Отивайки на адреса полицейските служители намерили свидетелката
М., която живее с подсъдимия на семейни начала. На въпрос къде е Б.,
последната обяснила, че бил излязъл сутринта да събира охлюви.
Полицейските служители изчакали около 15 минути пред къщата, но за това
време подсъдимия не се прибрал.
Съобразявайки тези доказателства правилно първоинстанционния съд е
преценил, че подсъдимият е извършил вмененото му деяние.
Не може да се приеме, че деянието е извършено при условията на
крайна необходимост. Подсъдимият твърди, че енапуснал адреса си, за да
4
събере охлюви, с които да нахрани децата си.
На първо място по делото липсват убедителни доказателства, че той е
родител. От друга страна не е ясно къде е отишъл подсъдимият след като е
изязъл от дома си. Твърденията му, че е отишъл да събира охлюви се
подкрепят само от показанията на лицето, с което живее съпружески, която е
заинтересована в негова полза.
Още по-молко основателно е възражението за малозначителност на
деянието. Ноторно известно е , че коронавирусът е заболяване протичеща
тежко при някои заразени, водещо нерядко до летален изход. Това е и
причината държавата да вземе необходимите мерки за карантиниране на
лица, които потенциално биха могли да разпространят вируса. Както бе
посочено по-горе твърденията на подсъдимия, че е напуснал дома си не е
срещнал никого и е събирал охлюви извън селоато са голословни, доколкото
няма доказателства да движението му извън дома. Отделно от това от
показанията на свид. С. се установява, че пред него свид. Е. М., която живее
съпружески с подсъдимия е заявила, че и предния ден подсъдимия е напускал
дома си. Явно е безотговорното му отношение към карантината.
При извършената но основание чл.314 от НПК цялостна проверка на
правилността на съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения
налагащи изменяне или отменяне на присъдата извън посочените във
въззивната жалба.
С оглед гореизложеното съдът намира,че въззивната жалба е
неоснователна,а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва
да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/18.03.21 г.,
постановена по НОХД № 299/20 г. по описа
5
на РС-Червен бряг.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6