Протокол по дело №324/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 387
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20212230200324
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 387
гр. Сливен, 15.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. С.
и прокурора В. П. Ив.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван М. Димитров Наказателно дело
от общ характер № 20212230200324 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована се явява прокурора И..
Подсъдимият пор.№ 2, редовно призован се явява лично и с адв. П.Н.,
редовно упълномощен.
Свидетелят пор. № 4 редовно призован се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Делото е във фаза съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ на свидетеля:
П. Н. П. – 51 г., българин, бълг. гражданин, с средно образование,
женен, неосъждан, без родство с подсъдимия, ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕДЕН за нак. отговорност по чл.290 от НК, обещава да
говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в РУ - Сливен като мл.инспектор. Познавам
Ф., т.к. редовно нарушава правилата за движение по пътищата и други неща.
1
На 5.06.2020 г. не се сещам дали съм го виждал. Виждал съм тази английска
книжка следващия път когато беше спрян. Не се сещам дали е подписвал
актовете.
Съдът предявява на свидетеля акт № 3984 с бл. № 520202 от 05.06.2020
г.
СВИД. П.: Подписът в графа „отказ на нарушителят да подпише акта“ е
мой. Не мога да кажа с точност по случая, т.к. в работата ми има много
нарушения. Пред нас отказа да подпише акта. Бяхме с колегите Я.К., с който
бяхме екип тогава и П.Х., който е мл.р.инспектор. Зная, че веднъж докато аз
бях на работа през деня мои колеги го спряха. Какво отношение са вземали
незная. Зная, че представя някаква английска книжка, но незная дали му дава
право да управлява МПС или не.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ.Н.: Няма да соча други доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага към делото всички гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка и ги ПРЕДЯВЯВА на страните.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ход на устните,
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че от събраните доказателства – гласни и
писмени се установи фактическа обстановка, такава каквато е посочена в
обвинителният акт на РП-Сливен, поради което няма подробно да се спирам
на нея. По отношение на първото деяние по чл.343 в ал.2 от НК ще искам да
отбележа, че за да е осъществено това деяние следва деянието да е извършено
с пряк умисъл характеризиращ виновно поведение на Ф., но считам, че
липсват категорични доказателства в тази насока. В конкретният случай
подсъдимият е действал със съзнанието, че е притежавал валидно СУМПС.
Този извод се налага, поради факта, че Ф. действително е бил изкарал
2
СУМПС в Англия, което е валидно, въпреки че важи само за Англия, което
може да управлява МПС с придружител. Това се установи от изисканата и
приложена справка в хода на съдебното следствие. Преди РП – Сливен да
внесе обвинителният акт, тези обстоятелства с книжката изкарана в Англия не
бяха установи в хода на ДП. Подсъдимият явно се е заблудил, че с това
свидетелство може да управлява и на територията на Република България.
Поради тези съображения считам, че подс. Ф. не е съзнавал обещствено
опасният характер на деянието не е искал настъпването на обществено
опасните последици. Моля да признаете подс. Ф. за невиновен по първото
деяние по чл.343в ал.2 от НК. Във връзка с второто деяние по чл. 355 ал.2 от
НК считам, че са събрани категорично доказателства, че подс. Ф. е извършил
това деяния. Същият в предходното с.з. направи признание за извършеното от
него деяние по чл.355 от НК, а и от всички събрани доказателства считам, че
по безспорен начин се доказа, че същият е осъществил това деяние. Същото е
осъществено с пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал обществено опасният
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните
последици. При определяне на наказанието, моля съда да се съобрази със
самопризнанията на подсъдимия, който е съдействал за разкриване на
обективната истина и му наложите едно наказание при усл. на чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ от НК, като му наложите наказание Пробация, която да се изразява в
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес:
гр. Сливен, кв. Надежда, ул. Кара Кольо № 6, за срок от една година, с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година. На осн. чл.55 ал.3 от НК моля
съда да не налага предвиденото по-леко наказание глоба. Моля в този смисъл
да постановите вашия съдебен акт.
АДВ.Н.: За разлика от представителя на РП аз не считам, че описаната в
обвинителният акт фактическа обстановка се установи по безспорен начин.
Първо считам, че инкриминираното деяние в обвинителният акт описано в
п.1 изобщо не е извършено от подсъдимия. В този смисъл „установеното
нарушение“ е прието за такова само на свидетелските показания на Я.К. и
П.Х., двамата полицейски служители, като дадените от тях показания са
противоречи един на друг. Двамата когато са били разпитани на досъдебната
фаза са заявили, че след като са видели подсъдимият да управлява автомобил
БМВ с посочен от тях номер, двамата свидетели К. и Х. след 30 мин.
3
установили, че този автомобил бил паркиран на паркинга до джамията в кв.
Наджеда, като единият пипнал картера и установил, че бил горещ и то през
м.юни, през лятото. По време на разпита на тези свидетели пред съда
настъпиха още по-дълбоки противоречия в показанията им. К. изрично заяви,
че от една страна са отишли до дома на подзащитният ми в рамките на 10
мин., същевременно твърди, че колата е била спряна до джамията. От трета
страна този същият свидетел твърди, че подсъдимият е отрекъл да е
управлявал автомобила като директно е заявил, че той не е излизал от тях и не
е управлявал автомобила. От друга страна, пак пред съда свид. П. Х., друг
човек от екипа установил според него, че подсъдимият не бил отрекъл, че е
карал колата, като е сложил допълнителни думи като обяснения, които били
дадени от подс. Ф.. И двамата полицаи К. и Х. най-малкото, че трябва да
знаят, че на 5.06.20г. подсъдимият е бил поставен под карантина. Те са
отишли до дома му, заварили са го там, но не са съобразили факта, че е
подставен под карантина взели са го и са го откарали до РУ като по-късно са
го върнали. Крайно несериозно е да се твърди, а камоли да се действа от
полицейски служител, който осъществява контрол по пътищата да извика на
съответно лице „Спри, къде отиваш?“ и подобни. В конкретният случай не е
спазена разпоредбата на чл.170 от ЗДвП, поради което и на това основание
показанията на двамата свидетели са крайно несъстоятелни. Същите не са
годни до степен да обосноват факта, както и да докажат, че на
инкриминираната дата 5.06.2020 г. Ф. е управлявал лек автомобил. В този
смисъл моля да приемете, че това деяние е недоказано, поради което
подсъдимият да бъде оправдан по чл.343 в ал.2 от НК. По вече изразените
доводи на същата дата обвинението е приело, че подсъдимият е допуснал,
извършил деянието по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК . С оглед на факта, че на
същата дата същият бил открит в домът си от същите свидетели К. и Х., моля
да приемете, че такова деяние на тази дата не е извършено от подсъдимия и
при това положение да го оправдаете и по това обвинение. Естествено по
отношение на 3-тия пункт на обвинението за деяние, което подсъдимият е
извършил на следващата дата 06.06.2020 г. , подсъдимият беше абсолютно
коректен и си призна изцяло, че е нарушил карантината наложена му от РЗИ,
поради което единствено по отношение на това деяние следва да понесе
наказателна отговорност. С оглед на факта, че той от самото начало е
направил пълни самопризнания, отнесъл се е критично към деянието,
4
съдействал е на органите, искането ни към настоящия съдебен състав
действително след като го признаете за виновен да приемете, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и на основание цитирания
текст чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК да замените предвиденото наказание
Лишаване от свобода с Пробация, а съобразно чл.55 ал.3 от НК да не налагате
кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба. В този смисъл моля за
вашата присъда.
Съдът ДАВА право на лична защита на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма друго какво да добавя от това, което каза
адвоката ми.
Съдът ДАВА последна дума на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Признавам се за виновен по обвинението за
нарушената карантина на 6.06.2020 г.

При съвещанието за постановяването на присъда съдът намери, че
обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени. Още на досъдебното
производство, подс. Ф. е искал да бъде разпитан като свидетел лицето Мишо
с неустановени други имена, за когото твърди, че е карал автомобилът му на
5.06.2020 г. В съдебната фаза на процеса подс. Ф. също заяви, че не той е
карал автомобила, а това лице Мишо. Съдът следва да възобнови делото във
фазата на съдебното следствие, за да бъде установено и разпитано това лице.
Предвид посоченото с оглед установяване обективната истина по
делото съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА делото във фаза съдебно следствие.
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА с.з. за 09.05.2022 г. от 10.00 ч., за която
дата и час да се считат за редовно призовани РП-Сливен, подсъдимият и
неговият защитник.
ЗАДЪЛЖАВА подсъдимият и адв.Н. да представят данни за лицето
Мишо – телефонен номер и три имена.
Протоколът се изготви в с.з.
5
Заседанието по делото се закри в 11.15 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6