№ 7628
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Т. Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Т. Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100508416 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Предмет на въззивно разглеждане са въззивни жалби срещу Решение №
4360/13.03.2025 г. по гр.д. № 51705/2024 г. по описа на СРС, 86 – ти състав, с
което е отхвърлена молбата на С. А. К. за защита на детето А. С. К. от
домашно насилие срещу майката Е. З. К. и лицето, с което последната живее
във фактическо съпружеско съжителство - В. Л. Т..
С въззивна жалба вх.№ 112841 /31.03.2025 г. малолетния А. С. К.,
действащ чрез назначения му по реда на чл.29, ал.4 от ГПК особен
представител - адв. А. И. И. - конституиран като молител на основание чл.9,
ал.2 ЗЗДН, е обжалвал изцяло решението от 13.03.2025 г. по гр.д. №
51705/2024 г. по описа на СРС, 86 – ти състав. В жалбата са развити
оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и
1
необоснованост. Поддържа се, че решението на СРС не е мотивирано в
дължимата според процесуалния закон степен, като съдът не е обсъдил
наведените от страните твърдения и възражения, не е анализирал събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в нарушение на
чл. 236, ал. 1 ГПК, като освен допуснати нарушения на процесуалния закон, се
сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил и материалния
закон. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което да бъде уважена молба с вх.№
279237/02.09.2024 г. на С. А. К. за защита на детето А. С. К. от домашно
насилие срещу майката Е. З. К. и лицето, с което последната живее във
фактическо съпружеско съжителство - В. Л. Т., на основанията и предвид
твърденията, изложени в сезиращата районния съд молба от 02.09.2024 г.,
уточнена с молба вх.№ 300712 от 25.09.2024 г.
В съдебно заседание малолетния въззивник пледира за уважаване на
въззивната жалба. Особеният му представител - адв. А. И. И. претендира
разноски за въззивната инстанция.
Въззивна жалба срещу решението от 13.03.2025 г. по гр.д. № 51705/2024
г. по описа на СРС, 86 – ти състав е подал и С. А. К. – лице по чл.8, т.2 ЗЗДН, с
която решението се обжалва изцяло. В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при съществени
нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Изложени са съображения и за неправилен анализ на
събраните по делото доказателства, респ. за неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото. Отправено е искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде
уважена молба Вх.№ 279237/02.09.2024 г. на С. А. К. за защита на детето А. С.
К. от домашно насилие срещу майката Е. З. К. и лицето, с което последната
живее във фактическо съпружеско съжителство - В. Л. Т., на основанията и
предвид твърденията, изложени в сезиращата районният съд молба от
02.09.2024 г., уточнена с молба вх.№ 300712 от 25.09.2024 г.
В съдебно заседание пълнолетният въззивник пледира за уважаване на
въззивната жалба. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемите страни Е. К. и В. Т. са подали отговор по всяка една от
въззивните жалби, с които последните се оспорват и се излагат доводи
2
досежно тяхната неоснователност. В съдебно заседание пледират въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, респ. атакуваното първоинстанционно
решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Претендират разноски за въззивната инстанция.
Предмет на въззивно разглеждане са още Частна жалба вх.№
191874/02.06.2025 г., на малолетния А. С. К., подадена чрез особения му
представител адв.А. И. И. и Частна жалба вх. № 206043/12.06.2025 г. на С.
А. К. и двете срещу Определение № 20642 / 09.05.2025 г. по гр.д. №
51705/2024 г. на СРС, 86 състав, с които определението от 09.04.2025 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно по изложени в жалбите съображения. Всеки един от
частните жалбоподатели иска да бъде отменено определението от 09.05.2025
г., като бъде постановено друго, с което да бъде изменено решение №
4360/13.03.2025 г. по гр.д. № 51705/2024 г. по описа на СРС, 86 – ти състав, в
частта за присъдените разноски на ответниците за адвокатско
възнаграждение, като последните бъдат намалени поради прекомерност, с
оглед своевременно релевираното възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по честните жалби Е. К. – въззиваема страна в
производството е изразила становище за тяхната неосномателност.
Ответникът по честните жалби В. Т. не е взел становище дожено
допустимостта и основателността на жалбите.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен
интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт, който е валиден и
допустим.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. А. К. с
правно основание чл.8, т.2, вр. с чл.4, ал.1 ЗЗДН, с която се търси защита от
домашно насилие за малолетния А. С.ов К., конституиран като страна по реда
на чл. 9, ал.2, вр. с чл.12, ал.2 ЗЗДН и действащ в производството, чрез
назначения му по реда на чл.29, ал.4 от ГПК особен представител - адв. А. И.
И., срещу майката на детето Е. З. К. и нейният фактически съжител В. Л. Т.,
изразяващо се в системно отправяне на заплахи от рода на „Ако не слушаш
ще те изхвърлим през терасата“ в периода 23.07.2024 г. – 15.08.2024 г. и
3
настройване на детето срещу баща му на 14 и 15 август 2024 г., както и в
нанасяне на пореден шамар от В. Т. на 06.08.2024 г. в сградата на лаборатория
„Рамус“, описано в молба от 02.09.2024 г. и уточнено с молба от 25.09.2024 г.
Ответниците са оспорили твърденията за извършено от тях насилие над
малолетния А. С.ов К..
С решението по гр.д. № 51705/2024 СРС, ГО, 86 състав е оставил без
уважение молбата за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН в полза
на малолетния А. С.ов К., като неоснователна. С решението си
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските в процеса, като е
приложил разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗЗДН.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие
за установено следното:
Не е спорно между страните, а и по делото са събрани доказателства, от
които се установява, че С. А. К. е баща (възходящ по права линия от първа
степен) на малолетния А. С.ов К., роден на 12.12.2016 г., а въззимаемата Е. З.
К. е негова майка, чийто фактически съжител е въззиваемият В. Л. Т..
Установява се също така, че с решение № 2514/14.12.2021 г.,
постановено по гр.д.№12454/2021 г., влязло в сила 14.12.2021 г., е прекратен
по взаимно съгласие брака между родителите на малолетния А. С.ов К. и е
утвърдено споразумението им по чл.51 от СК, съгласно което родителските
права спрямо детето са предоставени за упражняване на майката, при която е
определено местоживеенето му, на бащата е определен режим на лични
контакти и последният е осъден да заплаща издръжка на сина си в размер на
300 лева.
Настоящият въззивен състав напълно споделя направените изводи от
районния съд въз основа на доказателствата по делото за липса на установено
неправомерно поведение на Е. З. К. и В. Л. Т. спрямо малолетния А. С.ов К.
на процесните дати, което да оправдае налагане на ограничителните мерки по
чл.5 от ЗЗДН.
Събраните в първоинстанционното производство доказателства
установяват лични взаимоотношения между пълнолетните страните в
процеса, които макар и да са конфликтни, не съставляват акт на домашно
насилие. От доказателствената съвкупност не се установява неправомерно
4
поведение на въззиваемите, което да покрива признаците на домашно насилие
по смисъла на чл.2, ал.1 и/или ал.2 от ЗЗДН спрямо малолетния А. К..
Представената в хода на първоинстанционното производство декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се ползва с формалната доказателствена стойност
относно молбата за защита от домашно насилие за малолетното дете (А. К.),
придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, доколкото изхожда от неговия баща (С. К.),
който не може да декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната
наказателна отговорност за невярно деклариране. Съгласно чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за
извършеното насилие, или законодателят безспорно има предвид декларация,
изходяща лично от пострадалото лице (включително и ако то е непълнолетно
или поставено под ограничено запрещение). В настоящия случай А. К. е
малолетен, т.е. не е навършила 14-годишна възраст, и липсва
законоустановена възможност неговият баща да декларира извършено
насилие срещу него. От друга страна, разпитаният от районния съд свидетел
на молителя К.С. К. (баба по бащина линия на малолетния А.) не е била
очевидец на нито една от процесните дати, а споделя за случилото се от
разкази на детето и собствен анализ на поведението му, поради което
показанията й също не представляват годно доказателствено средство за
установяване на процесните актове. Още повече, че показанията на св.К. са
изолирани и не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност, в
частност с показанията на св. Е.Ц.Д. (баба на малолетния въззивник по
майчина линия), осъществяваща ежедневен контакт с детето в дома на
неговата майка и помагаща на последната в грижите за него и другите две по –
малки деца на дъщеря си, от които се установява, че на 06.08.2024 г. А. К. е
бил заведен в лаборатория „Рамус“ за кръвни изследвания от неговата майка
–въззиваемата Е. К., а не от въззиваемия В. Т.. Показанията на св.Д. в тази
съответна част изцяло кореспондират и се подкрепят от показанията на св.
Г.Г.Й. (колега на Т.), от които се установява, че на 06.08.2024 г. въззиваемият Т.
е бил на работното си място в гр.Костинброд за времето от около 12:00 ч. – до
около 15:00 часа, както и от представената служебна бележка, изх.№
6725/28.01.2025 г., издадена от „МАРС АРМОР“ ООД и приложената към нея
справка от системата за контрол на достъп, последните установяващи, че на
06.08.2024 г. В. Л. Т. е бил в сградата на фирмата от 12.14 часа до 14.48 часа.
Или, събраните в хода на първоинстанционното производството доказателства
5
не обосновават извод за обективно извършено домашно насилие от страна на
въззиваемите спрямо малолетния въззивник. Обратният извод не може да бъде
обоснован единствено въз основа на уведомителното писмо на ДСП-Пловдив
изх.№ СГ/ДРВ/740-003/21.08.2024 г. до въззивника С. К.на, с което последният
е уведомен, че подадения от него сигнал на 16.08.2024 г. е препратен по
компетентност на ДСП-Слатина, след проведен Координационен механизъм
при насилие с представители на МВР и районен прокурор, като в писмото е
отбелязано, че пред психолога на ОЗД малолетния А. е споделил, че е бил
ударен зад врата от партньора на своята майка, когато бил заведен да му
вземат кръв от пръста и е изразена хипотеза за трудности и адаптация от
страна на детето в променената семейна ситуация (преродени братя, ревност и
т.н.), включително и заради установеното от ДСП -Слатина в хода на
социалното проучване, отразено в изготвения за нуждите на
първоинстанционното производство социален доклад, в който изрично е
посочено, че детето е запознато с твърденията, че е обект на насилие и същото
ги е отхвърлило като неверни.
Във въззивната инстанция не са събрани доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съдебен състав за липса на установено
поведение на въззиваемите, което да покрива признаците на домашно
психическо и/или физическо насилие спрямо малолетния А. К., и което да
оправдае налагането на предвидените в ЗЗДН мерки за защита.
От кредитираното заключение на вещото лице З. М. по допуснатата от
въззивният съд СПЕ не се установява психологични състояния у майката
и/или нейният съжител, които да поставят детето А. в риск. Не е установена и
симптоматика у детето, която да може да се свърже с преживян акт на насилие
на процесните дати от страна на майката и/или нейният съжител спрямо
детето, нито поведенчески индикатори, психосоматични прояви за преживяно
насилие. Не са наблюдавани избухвания у детето, които да са импулсивни,
безповодни и необичайни за възрастта и развитието му, и които да са в
резултат на упражнено насилие върху него.
Във изготвения за нуждите на въззивното производство социален
доклад е отразено, че детето категорично е отрекло върху него да е
упражняван под каквато и да е форма тормоз, както и да е бил подложен на
физически наказания в семейната среда на майката и нейния съжител. Наред с
6
това е отразено и споделеното от детето по отношение на семейната среда на
бащата и бабата по бащина линия, че когато отрича пред тях да е удрян от
майка му или от нейния съжител, те продължават да настояват, че е точно
обратното. През социалните работници малолетния А. е споделил желанието
си всички да се разбират и повече да не се карат по между си, и това е
отразено в социалния доклад. В хода на социалното проучване не е
констатиран риск за детето. Точно обратното, констатирано е, че за
малолетния се полага своевременна и адекватна грижа от майката и нейния
съжител, както и наличието на емоционална връзка между майката и детето.
Отправена е препоръка, че в интерес на детето А. К. е родителите да бъдат
насочени за ползване на социална услуга за да могат да се справят със
създалите се специфични отношения на неуспешно родителско партньорство
след раздялата, динамиката им и въвличането на детето в тях.
Изложеното налага извод за правилност и обоснованост на атакуваното
първоинстанционно решение, респ. за неоснователност на наведените в
жалбата доводи. Във връзка с възраженията в жалбите следва да бъде
отбелязано още, че в производството по ЗЗДН в тежест на молителя е да
установи осъществените актове на насилие, като тежестта на доказване е
облекчена, доказването не следва да е „отвъд съмнение“, тъй като подобен
висок стандарт на доказване не съответства на спецификите на домашното
насилие и трудностите, които стоят пред жертвите в защита на своите основни
човешки права. В случая обаче от събраните пред двете инстанции
доказателства релевантинте факти не са установени дори чрез верига от
косвени доказателства, които преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка
да водят до извод за осъществяване на главния факт, предмет на доказване.
Извършеното насилие не е доказано. Неоснователни са наведените доводи в
жалбите. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Предвид горното, решението на районния съд следва да бъде оставено в
сила.
По отношение на частните жалби :
Частна жалба вх.№ 191874/02.06.2025 г., подадена от адв.А. И. И. –
особен представител на малолетния А. С. К., както и Частна жалба вх. №
206043/12.06.2025 г. на С. А. К., и двете, срещу Определение № 20642 /
09.05.2025 г. по гр.д. № 51705/2024 г. на СРС, 86 състав, са подадени в срок,
7
като същите са допустими. Разгледана по същество, частните жалби са
основателни.
Частните жалбоподатели са изложили съображения, че неправилно
първостепенният съд не е уважил направеното възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения на ответниците. Районният съд, отказвайки да
намали присъдените в полза на Е. З. К. и В. Л. Т. адвокатски възнаграждение,
е процедирал неправилно. Първостепенния съд не съобразил фактическата и
правна сложност на делото, нито обема на предоставената защита на всеки
един от ответниците по повод своевременно релевираното възражение по
чл.78, ал.5 ГПК, още по –малко е обосновал какво в случая налага присъждане
на адвокатско възнаграждение на всеки един от ответниците в размер повече
от два пъти по –висок от определеното в чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.)
възнаграждение в размер на 600 лева за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие. В
случая делото не се отличава с особено висока фактическа и правна
сложност, което не означава, че процесуалните представители на ответниците
не са положили труд. Те са подготвили делото, като са се запознали с
релевантната съдебна практика, преценили са относимостта й към
конкретните факти, и въз основа на това са изготвили становището си и са
направили доказателствени искания. По делото са проведени две открити
съдебни заседания, но процесуалната защитата на ответниците е идентична,
съответно значително е облекчена работата на процесуалните им
представители. Изложеното налага извод, че следва да бъде зачетено
релевираното от молителите възражение по чл.78, ал.5 СК и разноските за
адвокатско възнаграждение на всеки един от ответниците да бъде намалено до
предвидения в чл.22 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) размер, въпреки, че
последния служи единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да е обвързващ за съда.
Ето защо, съобразно изхода на спора пред първата инстанция,
ответниците имат право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на по 600 лева, а не на по 1500 лева.
По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени, а
8
постановеното решение в частта му за присъдените на ответниците разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на по 1500 лева се измени, като
молителят С. А. К. бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците
сумата от по 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
В случая въпреки изхода на въззивното дело въззивниците не дължат на
СГС държавна такса за въззивната жалба – търси се защита за навършило 18-
годишна възраст лице, поради което държавната такса за жалбата трябва да
остане в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
С оглед изхода на въззивното производство пълнолетният въззивник
няма право на разноски. Такива обаче той дължи на въззиваемите.
Последните са доказали действително сторени разноски за въззивното
производство в размер на по 1500 лева за адвокатско възнаграждение. В
открито съдебно заседание, проведено на 17.11.2025 г. пълнолетният
въззивник е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съобразно извършените процесуални действия в настоящата инстанция и
разглеждането на делото в едно съдебно заседание, според настоящият
съдебен състав претендирания от всеки един от въззиваемите адвокатски
хонорар се явява прекомерен и следва да бъде намален до размера от 600 лв. –
справедлив и подходящ с оглед особеностите на делото.
По искането на адв.А. И. И. за определяне на адвокатско
възнаграждение като особен представител на малолетния А. С. К. във
въззивното производство съдът намира следното:
Назначаването на особен представител в хипотезата на чл. 29, ал. 4 от
ГПК става с акт на съда - определение, от който произтича и неговата
представителна власт. Адв.А. И. И. е надлежно назначена за особен
представител на малолетния А. С. К. в първоинстанционното производство,
което определя наличието на представителната й власт до края на съдебното
производство във всички съдебни инстанции. Това представителство,
съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката
(особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение за всяка
съдебна инстанция, независимо от постигнатия правен резултат (в зависимост
от изхода на спора този разход остава изцяло или отчасти за сметка на
представлявания или представителя), поради което и на адв.И. следва да се
9
определи възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 лева,
платими от бюджетните суми на съда.
Този размер на адвокатското възнаграждение е справедлив, обоснован и
съобразен с продължителността на производството, труда и времето,
необходимо за организиране и провеждане на цялостната защитата на
малолетния въззивник, както и с обстоятелството, че за първоинстанционното
производство на особения представител е опредено и изплатено
възнаграждение в размер на 1000 лева. При така определеното за
първоинстанционното производство прекомерно по размер адвокатско
възнаграждение, стриктното обвързване на следващото се на особения
представител адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция с размера,
съобразно чл.22 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е нецелесъобразно и води до
съществена нееквивалентност между цялостно предоставената правна защита
и разноските по определените в наредбата размери на възнаграждения. Този
размер не накърнява престижа на адвокатската професия, нито поставя под
опасност качеството на оказаната помощ и не ограничава независимостта на
адвоката, осъществил правната помощ.
Предвид изхода от спора, в това число и обстоятелството, че
възнаграждението на особения представител за въззивната инстанция не може
да бъде възложено в тежест на малолетното дете, на пълнолетния въззивник
С. К., чиято теза не е зачетена от съда като основателна, следва да се възложи
и определеното за заплащане от бюджетните суми на съда адвокатско
възнаграждение на назначения на малолетния му син особен представител.
Настоящото решение е окончателно – чл.17, ал.6 ЗЗДН вр. т. 8 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4360 от 13.03.2025 г., постановено по
гр.д. № 51705/2024 г. по описа на Софийския районен, ГО, 86 състав.
ОТМЕНЯ определение № 20642 от 09.05.2025 г. по гр.д. № 51705/2024
10
г. по описа на Софийския районен, ГО, 86 състав, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решението от 13.03.2025 г. по гр.д. № 51705/2024 г. по описа
на Софийския районен, ГО, 86 състав, в частта му за присъденото на Е. З. К. и
на В. Л. Т. адвокатско възнаграждение в размер на по 1500 лева, като
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, да заплати на Е. З. К., ЕГН **********,
сумата в размер на 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.
№ 51705/2024 г. по описа на СРС, ГО, 86 състав, както и да заплати на В. Л.
Т., ЕГН **********, сумата в размер на 600 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 51705/2024 г. по описа на СРС, ГО, 86 състав.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, да заплати на Е. З. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 600 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, да заплати на В. Л. Т., ЕГН
**********, сумата в размер на 600 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЯ на адв. А. И. И., с личен № ****, от САК, адвокатско
възнаграждение като особен представител на малолетния А. С.ов К. във
въззивното производство в размер на 200 лева, платими от бюджетните
суми на съда.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съда по сметка на Софийски градски съд сумата от 200 лева - разноски в
производството пред СГС за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. А.
И. И..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12