№ 163500
гр. София, 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20241110163876 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ЮЛ за издаване на заповед за изпълнение
срещу М. П. П.а за сумата от 200 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 570084 от 23.09.2019 г., сключен между М. П. П.а и
ЮЛ, ведно със законна лихва от 23.10.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 6 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
23.09.2019 г. до 23.10.2019 г., лихва за забава по договора за кредит в размер на
128,17 лв. за периода от 23.10.2019 г. до 17.10.2024 г., сумата от 678,72 лв.,
представляваща неустойка по чл. 17 от договор за потребителски кредит №
570084 от 23.09.2019 г., дължима поради непредставяне на обезпечение по
договора, сумата от 25 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претенцията за неустойка в размер на 678,72 лв.
следва да бъде оставено без уважение. В разглеждания случай същата
предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за
непредставяне в срок на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на
задълженията му по договора. Такава уговорка обаче се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009
г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се
заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
1
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига
до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,
както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта по претендираните разходи за неустойка.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или
над сумата от 8,24 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна
такса и над сумата от 16,49 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ЮЛ срещу М. П. П.а в частта, в
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за сумата от 678,72 лв., представляваща неустойка по чл. 17 от
договор за потребителски кредит № 570084 от 23.09.2019 г., дължима поради
непредставяне на обезпечение по договора,както и за сумата над 8,24 лв. до
пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от
16,49 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2