Решение по дело №715/2018 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

гр. Сливница, 19 септември 2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ангелина Гергинска

при участието на секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 715 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

П.Х. роден на ***г. , живущ в гр.А., Република Гърция, чрез защитника си – адв. П.Д. ***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 289/2018 от 27.08.2018г. на началника на Митница Столична, с което на основание чл.18, ал.1, вр. чл.14а, ал.1 от ВЗ, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000,00лв. за извършено от него нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ вр. чл.5, ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ и на основание чл.20 от ВЗ в полза на държавата са отнети златни монети и кюлчета с общо тегло 67,17гр. подробно описани в НП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено. Твърди се, че жалбодателя, след запознаване с информацията относно декларирането е заявил на гръцки и немски език че желае да декларира носените от него кюлчета, но не е постъпил отговор от митническия служител. Навеждат се доводи за допуснати грешки в АУАН, които не са технически, които водят до неговата незаконосъобразност. Твърди се, че отразеното в наказателното постановление не отговаря на истината. Подробно излага съображенията. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява, представлява се.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Редовно призован в съдебно заседание изпраща представител. Депозирал е писмено становището си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

Не се спори между страните, а съдът намира за безспорно установено, че на посочената в АУАН № 153/28.03.2018г. дата, час и място свидетелите А.Н.Т. и М.А.А., дежурни митнически служители на МП Калотина, са били на работа на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси „, когато около 10,15часа, на трасето пристига автобус на „Ю.И.” с рег.№ ***, пътуващ по редовна линия Р България – Кралство Белгия. Св.Т., селектирал за проверка пътуващият, като пътник, П.Х. роден на ***г., който занесъл целия си багаж в гаража на трасето. Св.Т., попитал жалбодателя на авглийски език, дали има нещо за деклариране, на което жалбодателят, отговорил, че не разбира английски, а немски. Свидетелят, му посочил информационна табела на немски и пристъпил към проверка на багажа на жалбодателя. В Библия, в багажа на жалбодателя, на първата и последната страница открил 3 монети и кюлчета от жълт метал със съответните сертификати. Намерените монети били претеглени с везна RADW AG, модел PS1000 R2 и е установено че са с общо тегло 23,5гр. Кюлчетата с опаковката са както следва:

- Златно кюлче със сертификат № 036158, с тегло 5 гр.и проба 999,9;

- Златно кюлче със сертификат № 003332, с тегло 5 гр.и проба 999,9;

- Златно кюлче със сертификат № 080708, с тегло 5 гр.и проба 999,9;

- Златно кюлче със сертификат № 088291, с тегло 5 гр.и проба 999,9;

- Златно кюлче със сертификат № 080348, с тегло 5 гр.и проба 999,9;

- Златно кюлче със сертификат № 3404, с тегло 5 гр.и проба 999,9 и надпис SWISS Bank;

- Златно кюлче с надпис Heraus, с тегло 5 гр.злато 24 карата;

- Златно кюлче със сертификат № 041949, с тегло 2 гр.и проба 999,9;

- Златно кюлче със сертификат № 111339, с тегло 1 гр.и проба 999,9;

- Златно кюлче със сертификат № 078699, с тегло 1 гр.и проба 999,9;

- Златно кюлче със сертификат № 028885, с тегло 1 гр.и проба 999,9;

- Златно кюлче с надпис Heraus, с тегло 1 гр.злато 24 карата

- Златно кюлче с надпис Heraus, с тегло 1 гр.злато 24 карата;

- Златна инвестиционна монета „Кленов лист”, с тегло 1,59 гр., злато 24 карата;

Общото тегло на кюлчетата и монетите от жълт метал е 66,9гр.

За извършената проверка е съставен протокол за митническа проверка /л.53 от делото/, в кото е отразено извършването на действието за времето от 10,15ч. до 11,15ч. Свидетелят Т., заявява, че е извикан преводач от гръцки език, който е превел на жалбодателя съставените документи. След установяването на цитираните по-горе недекларирани ценности, св.Т. на място на жалбодателя бил съставен АУАН с посочения по – горе номер, екземпляр от който му бил връчен , и който, жалбодателят, отказал да подпише, което е удостоверено с подпис на свидетел. Св.Т., заявява, че самият той не разбира немски и към момента на проврката не е имало преводач. Преводач е дошъл при съставянето на АУАН. В съставеният АУАН е описано че на 08.08.2014г. на МП Калотина, на трасе „Изходящи леки автомобилии автобуси”, около 10,15ч., жалбодателят, като не е декларирал във валутна митническа декларация по чл.9 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ за пренасянето през границата на страната на парични средства , благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистрипо чл.10а от ВЗ пренасяните от него изделия от благородни метали – 66,9гр., не е изпълнил задължението , визирано в разпоредбата на чл.14а, ал.1 от ВЗ, вр. чл.1, ал.2 от горепосочената Наредба, което се санкционира по реда на чл.18, ал.1 от ВЗ.

От назначената в хода на административното производство експертиза е видно, че стойността на задържаните изделия от благородни метали е 2 091,07лв. като видно от изготвената експертиза, заключението е дадено за 4 броя монети и три броя кюлчета.

Въз основа на съставения АУАН, и изготвената експертиза на 27.08.2018г. било издадено обжалваното НП, с което жалбодателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за това че на 28.03.2018г., около 10,15ч.на МП Калотина, на трасе „Изходящи леки автомобилии автобуси”, като не е декларирал във валутна митническа декларация по чл.9 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и водене на митнически регистрипо чл.10а ВЗ, пренасянето през границата на Р България на изделия от благородни метали – златни кюлчета и златни монети – с общо тегло в размер на 67,17 гр., подробно описани, жалбодателят е нарушил чл.14а, ал.1 ВЗ, вр. с чл.5, ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ, с което е осъществил състава на чл.18, ал.1 ВЗ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите А.Н.Т., Р.Г.З., М.А.А. и Е.Е. Х., както и от приетите по делото писмени доказателства, приложени по административнонаказателната преписка.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало по акт за установяване на митническо нарушение, съставен от компетентно длъжностно лице от съответното митническо учреждение, което като митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор - актът е съставен от А.Т. в качеството му на митнически инспектори в ТМУ Столична, Агенция „Митници”..

Актът за установяване на митническо нарушение е съставен при нарушаване разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, като съображенията в тази насока са следните: В акта е посочено че е издаден за извършено на 08.08.2014г. нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ, вр. чл.1, ал.2 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за воденето на митнически регистри по чл.10а от ВЗ като в него е посочен нарушителят – П.Х. роден на ***г. , живущ в гр.А., Република Гърция като не е декларирал във валутна митническа декларация по чл.9 от Наредба №Н-1/01.02.2012г., пренасяните изделия от благородни метали – 66,9гр., не е изпълнил задължението, визирано в разпоредбата на чл.14а, ал.1 ВЗ, вр. чл.1, ал.2 от Наредба №Н-1/01.02.2012г., което се санкционира по реда на чл.18, ал.1 ВЗ. Актосъставителят, е направил описание на нарушението и обстоятелствата при които е установено. Посочено е че жалбоподателя пътува към Кралство Белгия. Подробно е описано че при запитването “има ли нещо за деклариране”, жалподателят отговорил отрицателно, въпреки че заявил че говори немски, език който нито един от свидетелите не владее. Подробно е описано, че след това е пристъпено към извършването на проверката. Посочено че при преминаване през границана на страната ни и пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях, за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. над размерите , посочени в чл.4 ВЗ, както и пренасянето им във вид на прахили друг вид изделия с и от благородни метали и скъпоценни камъни, непосочени в чл.4 за или от държава членка на Европейския съюз, подлежи на деклариране. Посочено е че описаните в АУАН изделия от благородни метали са иззети.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление № 289/2018 от 27.08.2018г. издадено от началника на Митница Столична, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазена е разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. “ б ” ЗАНН, според която административни наказания могат да налагат длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.10 от ВЗ наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. В настоящия случай атакуваното наказателно постановление е издадено от С.З. в качеството му на началник на Митница “ Столична ”, оправомощен да издаде атакуваното наказателно постановление, видно от представената по делото заповед № ЗМФ-495/21.04.2010 г. на министъра на финансите. Наказателното постановление е издадено при спазване разпоредбата на чл. 57 ЗАНН въз основа на акт за установяване на митническо нарушение. Подробно е описано както нарушението, така и мотивите за определяне на наказанията. Възползвайки се от дадената му възможност в чл.53, ал.2 ЗАНН, АНО е отстранил констатираните от него в съставеният АУАН нередовност както следва : Досежно посочената в АУАН дата на извършване на нарушението и описването на един от сертификатите, позовавайки са на допусната техническа грешка, както и на погрешно посочване на чл.2 , ал.1 от наредбата вместо, чл.5, ал.1 от същата. АНО е приел че от събраните по преписката доказателства се установяват по безспорен начин извършването на административно нарушение и нарушителя, който го е осъществил, както и неговата вина.

Предвид характера на описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата инстанция, съдът намира, че същите не са от категорията на съществените, което да предполага отмяната на обжалваното НП.

При преценка на делото по същество съдът намери следното:

Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съобразно правомощията си в настоящото производство и релевираните от защитата възражения, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП по следните съображения.

Словното описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при извършването му са изложени достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволяват безспорната му индивидуализация, като изпълнително деяние, както и правната му квалификация на административно – валутно нарушение, във фактическия състав на чл.18,ал.1 от ВЗ и във вр.чл.5,ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ, каквато е и дадената в НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – неизпълнение на задължението за писмено деклариране на благородни метали и изделия от тях над допустимия размер, пренасяна през границата от Р България за трета за ЕС страна.

Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на обективни елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правните норми от цитираните нормативни актове, които очертават правната уредба на действащия валутен режим и контрол, а цитираните конкретни разпоредби, установяват пряко задължението за деклариране на носени през границата изделия от благородни метали, в размер на и повече от 37 грама. Т.е. дадена е правилна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно са посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1/12г на МФ, приложими към неизпълнение задължението за писмено деклариране на изделия от благородни метали, които се пренасят през границата.

От др. страна съществува пълно съвпадение между основните елементи на фактическото обвинение –време, място, субекта извършител, констатирани в АУАН и приетата от АНО, включително при идентичност на нарушения материален закон – ВЗ регулиращ режима на сделките с валутни ценности, по смисъла на чл.1 от същия нормативен акт. В тази фактически и правни рамки се е произнесъл и АНО. Последното налага извод, че е налице единство между словесното описание на нарушението, като противоправно деяние и в двата акта, така и на правната квалификация, при съотв. процесуални изисквания към тяхното съдържание.

Налице са всички останали реквизити от минимално изискуемото съдържание на НП, съгласно императивното предписание на чл.57,ал.1 ЗАНН, предвидени в т.1-10, в същото е материализиран подписа на неговия издател – персонално АНО, видно от екземпляра приложен в АНПр, както и фигурира отразено, непосредствено преди диспозитива, и правното основание за делегацията – чл.18,ал.10ВЗ, указано е и правото на обжалване – срокът, редът и начина за това /отпечатани на санкционния акт/.

Съобразно изложените до тук правни съображения, след като не се установиха допуснати процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП, които да са от категорията на съществените такива, вкл. и твърдяните от защитата, съдът не намери формални основания за отмяна. В този смисъл, обжалвания санкционен акт е законосъобразен – изцяло от процесуалноправна страна.

Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, приемайки че същата е осъществила съставът на валутно нарушение по чл.18,ал.1 ВЗ.

Събраните в хода на производството гласни доказателства- показанията на свидетелите А.Н.Т., Р.Г.З., М.А.А. и Е.Е. Х., които се кредитираха изцяло, както и косвено писмените доказателствени средства, установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия валутен режим. Въз основа на същите, безспорно се доказа по делото/а и не се оспорва от страна на жалбоподателя/, че на 28.03.2018г. около 10,15часа, на ГКПП Калотина, жалбодателят, преминавайки държавната граница, за трета страна – Р. България през Р. Сърбия , не е изпълнил задължението си за писменото им деклариране по установения ред, пред митническите органи, представяйки валутна митническа декларация по образец изнасайки изделия от благородни метали в наличност, в размер над 37 гр., а именно 67,17гр.

С императивните предписания на чл.11а, ал.1 от ВЗ и чл.5,ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на Министъра на финансите, обн. Дв бр.10/03.02.12г и влязла в сила, действаща към датата на деянието-28.03.2018г, като подзаконов нормативен акт по приложение на ВЗ /приета на основание чл.14г от ВЗ във връзка с приложението чл.10а,чл.11,ал.3 , чл.11а и др. ВЗ/, установено е изрично задължение за деклариране пред митническите органи на пренасяните през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над размерите, посочени в чл. 4, както и пренасяните във вид на прах или друг вид изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни, невключени в чл. 4, за или от трета страна се декларира по реда на чл. 9. Правилото е дефинирано идентично в диспозицията на всяка от двете разпоредби, като задължението е изпълнимо във формата на писмена декларация – валутна митническа декларация. По-специално, нормата чл. 5 от Наредбата пряко препраща, относно реда и начина за деклариране към чл. 9 от същия подзаконов акт, съгласно която последна разпоредба – „Лицата задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7.”

Същевременно с чл.8,ал.3 от Наредбата е установена презумпция относно неизпълнението на задължението за деклариране, като според диспозицията на същата -„В случаите, когато пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно е заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана информация”. Приложението й е свързано с др. законова презумпция, нормативно закрепена в нормата на чл.11а,ал.5 ВЗ, в която изрично е указано, че задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В обобщение при така очертаната правна регламентация от цитираните разпоредби на ВЗ и подзаконовия акт по неговото приложение Наредба № Н-1/12г издадена от МФ, налице е правнорегламентирано задължение за попълване и представяне пред митническите органи на писмена декларация – валутна, митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над размерите, посочени в чл. 4,, т.е. над 37 гр., от или за трета страна. По аргумент за обратното от чл.11б от ВЗ, трета страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Негов адресат, т.е. правнозадължено е лицето което ги държи и декларирането се извършва по негова инициатива – на пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите служители, за разлика от хипотезата на чл.11б ВЗ, нито пък последните са задължени във всеки случай да предоставят валутна декларация на пътуващите лица. В този смисъл, изпълнението му не е свързано априори с насрещно задължение от страна на митническите органи или действия, да отправят нарочна покана за деклариране, при въведеното разграничение следващо от наличната специална норма на с чл.11б ВЗ. Неизпълнението на задължението за деклариране на носене на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над размерите, посочени в чл. 4,, т.е. над 37 гр. – освободен от митнически контрол, съставлява административнонаказателен състав по чл.18,ал.1 ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За неговата съставомерност, достатъчно е недекларирането в надлежната форма, с декларация по утвърдения образец- валутна декларация, следващо от отрицателния факт на липсата на такава.

В конкретния случай доказа се, жалбоподетелят е пренасял изделия от благороден метал с общо тегло 67,17гр. , надвишаващ освободения от митнически контрол, която фактически е пренасяла за трета страна, каквато безспорно е Р. Сърбия, поради което е бил длъжен да попълни и представи митническа-валутна декларация, съгласно чл.11а,ал.1 ВЗ, във вр. чл.5,ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1/12г на МФ. Като същото, вече се посочи, е изпълнимо по реда и начина установен в чл.9 и за нея, отивайки за трета за ЕС страна, то е възникнало с обективния акт при предприемане за излизането му от територията на Р България , която е част от територията на Общността/ЕО/. Именно това свое задължение той не е изпълнил при предприемане за излизането от страната и доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма – писмено, налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на задължението.

С бездействието си жалбодателят е нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява от еднопосочните показания на свидетелите, кредитирани от съда, които са преки по доказателствения си ефект и потвърждават факта на недекларирането от негова страна при митническата проверка и липсата на каквото и да е изявление за обявяване на носените от него изделия от благородни метали, така също и последващото им откриване, едва след извършена ЩМП, при която са намерени –в личния му багаж и. Освен посочените гласни доказателства, за доказването на последното фактическо обстоятелство, съдът цени съдържанието на горепосочените писмени източници, всички които анализирани в съвкупност са с еднозначна насоченост. Безспорен факт по делото, установим – категорично, въз основа на формираната доказателствена съвкупност, е че жалбоподателят не е попълнил и не е представила пред митническите органи изискуемата писмена валутна митническа декларация, по установения образец утвърден от МФ /чл.9,ал.1 от Наредбата/, нито е обявил устно наличните у него изделия от благороден метал – златни монети и кюлчета. Нещо повече, тази информация той изцяло и напълно съзнателно е укрил от митническите органи, давайки отрицателен отговор с изявление че няма какво да декларира, след отправено му изрично запитване, пренася ли стоки – валута или др., който въпрос несъмнено е разбрал тъй като е отговорил отрицателно, както несъмнено и безпротиворечиво се доказва от свидетелските показания, възприети и оценени с доверие от съдебния състав. Предвид тези обективни факти, а именно – и дадената невярна информация за носената валута с отрицателния отговор във връзка с пренасяни вещи/стоки, абсолютно доказано е осъщественото от страна на жалбоподателя валутно нарушение. И това е така, доколкото това задължение за деклариране по смисъла на чл.11а,ал.1 ВЗ е изпълнимо по инициатива на пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите органи или др. тяхно действие. Иначе казано, неговото изпълнение не е в зависимост от отправянето на покана и при митнически контрол пътника не се освобождава от задължението да обяви вещите, вкл. и пари/валута и др. под особен режим, предвид въведеното разграничение с чл.11б ВЗ регламентиращ пренасяне на парични средства от една европейска държава в др., когато валидно е „поискване”-то от митническите органи, за да се декларира. С оглед приложимото правило на чл.11а,ал.1 и чл.5,ал.1,вр.чл.9 от Наредба № Н-1/12г на МФ, които норми имат императивен характер и не допускат отклонения от предписанието което установяват, нито търпят изключения, в хипотезата на пренасяне – внасяне или изнасяне на парични средства от трета страна – Р Сърбия, каквато конкретно е и настоящата доказана по делото, винаги и във всеки случай е задължително декларирането, в предвидената надлежна форма, без да е необходимо отправянето на нарочна покана към пътника за да бъде изпълнено същото.

С това си бездействие, неподавайки указаната декларация по образец, жалбоподателят е консумирал административнонаказателния състав на чл.18,ал.1 от ВЗ, в хипотезата на предложение 3-то и извършеното от него деяние се явява съставомерно по обективните си признаци, както и от субективна страна.

Налице е и субективвият признак от състава на нарушението – вината, деянието е извършено с пряк умисъл. При съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и митническия режим, включително и задължението за писмено деклариране на носените изделия от благороден метал е било известно на жалбоподателя, както с оглед структурата на МП, така и обстоятелството – ноторно известно, за наличието на поставени указателни табели на МП калотина, в които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над определени размери, като тяхното местоположение е изключващо пропускането им от преминаващите лица. Ето защо съдебният състав приема, че жалбоподателят е реализирал и субективните признаци на посочения административнонаказателен състав – чл.18,ал.1 ВЗ, вр.чл.14а,ал.1 от ВЗ и чл.5,ал.1 и чл.9 Наредба № Н -1/12г. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за др. различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят. С тези правни съображения съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.

В контекста на изложените правни аргументи, съдът намира за напълно Наложеното на жалбоподателя наказание-глоба в размер на 1000 лв е определено при правилно приложение на съответната санкционна разпоредба-чл.18,ал.1 ВЗ,съставът на която е осъществен в случая. Същото АНО е индивидуализирал в минимален размер, съобразно установените в закона минимален праг – 1000лв и максимум на санкцията – 3000лв, отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, включително и конкретното количество недекларираните изделия от благороден метал. Последните факти, както и обстоятелството,че нарушението е първо по ред за жалбоподателя, доколкото липсват даннни по делото тя да е санкционирана за др. нарушения по ВЗ обосновават наличие на смегчаващи вината обстоятелства. В контекста на тези правни аргументи, съобразно установеното по делото, съдът намира за напълно оправдано и повече от справедливо наложеното административно наказание глоба в размер 1000 лв, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Липсват основание за неговото редуциране, т.е. изменение в намаляване на неговия размер, поради което и НП следва да бъде потвърдено в частта по пункт ІІ – досежно наложената парична санкция-глоба.

Съдът намира НП за незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка- “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението, а именно недекларираните изделия от благороден метал, визирана в пункт І-ви.по следните съображения.

Действително това разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл.20,ал.1 ВЗ, в случаите на осъществено нарушение по чл.18 от с.закон.

Съдът вземайки впредвид Определение №1086412 от 12 юли 2018г.на Съдът на Европейския Съюз по Дело С-707/17,както и Решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475,приема следното:

Както се посочи по горе към датата на извършване на настоящото нарушение ВЗ предвижда административно наказание глоба от 1000 до 3000лева ,като в разпоредбата на чл.20 от с.н.а. е предвидено че „предмета на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен.”. Българският наказателен съд е изправен пред съществени затруднения как да приложи санкционния закон така, че неговото решение да е законосъобразно както според националното, така и според европейското право.Затрудненията, произтичащи от приложението на европейското право, намират своето разрешение в самото европейско право. То има предимство пред националното право, прилагането на което не може да доведе до осуетяване на неговата ефективност – включително и относно изискването за налагане на „съразмерно“ наказание. В случая Регламент № 1889/2005, макар да има пряко действие, не посочва конкретния вид и размер на наказание,а още по малко и допълнителна санкция,каквато се явява по чл.20, поради което санкцията за адм.нарушение по чл. 18 ВЗ не може да се заимства от него. Националният съд обаче е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-255/14 и С-707/17. В тези два съдебни акта Съдът на Европейския Съюз се приема,че в съответствие с съображения 2, 5 и 6 от Регламент № 1889/2005 целта на регламента е да предотврати, да възпира и да предотврати въвеждането на приходи от незаконни дейности във финансовата система и тяхното инвестиране след изпирането от предприятието, наред с другото, на принципа за задължително деклариране на такива движения, позволяващ събирането на информация относно тях/т.18. по дело С-255/14/. В т.20; 21 и 22 от последното ,съдът е посочил,че съгласно член 9, параграф 1 от този регламент всяка държава-членка въвежда санкции, които да се прилагат в случай на неспазване на задължението за деклариране. Съгласно тази разпоредба санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В това отношение напомня, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда, при липсата на хармонизиране на законодателството на ЕС в областта на санкциите, приложими в случаите, когато не са спазени условията, установени от договореностите по това законодателство, държавите-членки са оправомощени да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче трябва да упражняват това правомощие в съответствие с правото на ЕС и неговите общи принципи и следователно в съответствие с принципа на пропорционалност (вж. Решения по дело Ntionik и Pikoulas , C-430/05, ЕС: C: 2007: 410, 53 и Urbán , C-210/10, ЕС: C: 2012: 64, параграф 23). По-специално, административните или наказателните мерки, разрешени от националното законодателство, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на законно преследваните от това правни цели цели (вж. Решения по дело Ntionik и Pikoulas , C-430/05, ЕС: C: 2007 : 410, параграф 54 и Urbán , C-210/10, ЕС: C: 2012: 64, параграфи 24 и 53). В решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski (C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31), Съдът приема, че глоба — която е в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR, и която глоба е наложена за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005 — не изглежда съразмерна предвид естеството на съответното нарушение. Всъщност Съдът приема, че подобна глоба надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на посоченото задължение и да се осигури осъществяването на преследваните с този регламент цели, тъй като санкцията по член 9 от споменатия регламент има за цел да се санкционират не евентуални измамни или противозаконни действия, а само неизпълнението на това задължение/като съдът говори единствено за предвидената в унгарския закон глоба,която не е съчетана с отнемане на процесната валута/.По наказателно производство във връзка с отправеното преюдициално запитване /НОХД №641/2017г. по описа на РС Свиленград по което е образувано дело С-707/17 на СЕС/ ,съдът препраща към мотивите дело С-255/14 и отделно констатира, че макар предвидените от националното право санкции да са приложими само в случаите, когато недекларираната сума е на стойност „в особено големи размери“, фактът, че разглежданата в главното производство национална разпоредба предвижда отнемане в полза на държавата на недекларираната сума в съчетание или с лишаване от свобода до шест години, или с глоба в размер на двойната сума на недекларираната сума пари в брой, надхвърля границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране.В това отношение припомня, че видно от съображения 3 и 15 от Регламент № 1889/2005, същият този регламент има за цел осигуряването на по-ефикасен контрол върху движението на парите в брой, които влизат във или излизат от Съюза, за да се попречи на въвеждането на печалбите от незаконни действия във финансовата система, като при това се спазват принципите, признати в Хартата (решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 32),поради което е Решил,че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от този регламент предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.При това положение и съобразно европейската практика по сходни дела ,настоящият съдебен състав счита,че предвиденото в чл.18,ал.1 от ВЗ на адм. Наказание Глоба, в съчетание с предвидената санкция в чл.20 от ВЗ се явяват несъразмерни и надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламент [№ 1889/2005] цели в противоречие с принципа за пропорционалност на нарушението ,респ. престъплението и наказанието ,то съдът намира че не следва да приложи чл.20 от ВЗ спрямо жалбоподателя,като норма противоречаща на правото на ЕС.Аргумент за което е и ,че не се установи по делото сумата да е печалба от незаконни действия във финансовата система. Именно по тези съображения съдът намира,че в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 289/2018 от 27.08.2018г. на началника на Митница Столична, В ЧАСТТА с която на П.Х. роден на ***г. , живущ в гр.А., Република Гърция, на основание чл.18, ал.1, вр. чл.14а, ал.1 от ВЗ, му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000,00лв. за извършено от него нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ вр. чл.5, ал.1 Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ .

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 289/2018 от 27.08.2018г. на началника на Митница Столична, В ЧАСТТА, в която на П.Х. роден на ***г. , живущ в гр.А., Република Гърция за нарушение на чл.14а ВЗ във вр. чл.5, ал.1 Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ за пренасяне през границата на страната на парични средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене но митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.20,ал.1 от ВЗ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА златни монети и кюлчета с общо тегло 67,17гр., както следва: