№ 15
гр. гр.Дулово , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Велемира Н. Мещерова Иванова
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно
наказателно дело № 20203410200163 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Г. Е. М. ЕГН ********** от с. **** общ. **** ул.“****“ № 19 е
обжалвал наказателно постановление № 347 / 11.09.2020 г. на Директора на РДГ – гр. Русе, с
което му е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за горите в размер на 300, 00
лв. – за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за горите.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено при съществено
нарушение на административно-производствените правила, не е извършил описаните
нарушения, в негово присъствие в посочените подотдели не са осъществявани незаконни
действия по изсичане на дървесина. Както и че не е длъжен да контролира и съблюдава за
незаконна сеч, извършена от трети лица, преди или след техническата сеч, която е следвало
да извършва. Работил е изцяло в съответствие с Наредбата, като се позовава на чл. 50 ал.6
т.1 от НСГ, която сочи че при провеждане на технически сечи, с интензитет – 100% върху
ограничена площ, е разрешено цялостно изсичане на дървостоя, без да е необходимо
маркиране на дърветата. Позовава се и на чл. 50 ал. 5 НСГ – на маркиране подлежат
определените за сеч дървета, чиито диаметър е по голям от 14 см. Твърди че няма случай
към момента на техническата сеч, дървета с над 14 см. диаметър да не са маркирани, когато
са рязани под негов контрол.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗАНН и в предвид размера на наложеното административно наказание "глоба"
от 300. 00 лева, наказателното постановление подлежи на съдебен контрол с оглед неговата
законосъобразност.
1
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна и следва да бъде
уважена по следните съображения:
Съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна не се установява
безспорно жалбоподателя Г. Е. М. виновно да е нарушил разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1
и т. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от Закона за горите, която
разпоредба вменява задължение на лицата упражняващи лесовъдска практика/лицата по чл.
108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ/ да изпълняват своевременно задълженията си и контролните си
правомощия, възложени им по Закона за горите, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания основани на тях с оглед предвидени санкционни последици
при неизпълнение на задълженията, като след получаване на позволителното за сеч, лицата
по чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ следва да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч,
в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани
за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Безспорно е обстоятелството,
че Г. Е. М. е лицензиран лесовъд и в качеството си на лице по чл. 108, ал. 3 от Закона за
горите, на което е издадено позволително за сеч № 0554365 и № 0554366 за подотдели 194а
и 194е – горска територия, собственост на ЮЛ, са му възложени функции по стопанисване
на горски територии и е следвало да следи за спазването на сроковете и правилата за сеч, в
т. ч. да се извършва сеч само в границите на насажденията на определените и отбелязани за
сеч дървета.
Съгласно изискванията на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии - чл. 12б, ал. 1, регламентираща задълженията и контролните
правомощия на лицата по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите след получаване на
позволителното за сеч и какви са задълженията, които не е изпълнил, с което да е в
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 вр. чл. 108, ал. 3 от Закона за горите и цитираната наредба
като подзаконов нормативен акт. Визираната за нарушена норма не съдържа конкретно
правило за поведение, което адресатите и следва да спазват и изпълняват, а указанията,
които дава "да следят за спазване на правилата за сеч" не изразява конкретно проявление на
дължимо поведение, при неизпълнение на което да бъде ангажирана
административнонаказателната им отговорност. Нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 вр. чл. 108,
ал. 3 от Закона за горите не визира и не определя начина на осъществяване на
регламентираното задължение на лицето, упражняващо лесовъдска практика "да следи за
спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на
насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета" съгласно чл. 12б, ал. 1 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, която
подробно регламентира в 11 точки дължимото поведение и осъществяване на контролни
функции от лицензирания лесовъд след получаване на позволителното за сеч на обекта в
процеса на реализиране на сечта от работниците на фирмата-изпълнител, а само препоръка в
това отношение. Както в АУАН, така и в НП намира израз възпроизвеждането на правната
2
норма, без да се посочват конкретни факти, които да визират съставомерността на деянието
и макар и при проверката на 14.05.2020г. и съставянето на констативния протокол от
служителите при ИДГ гр. София да е констатирано административно нарушение,
изразяващо се в допусната сеч.
Съдът намира, че не може да се приеме Г. Е. М. да е имал виновно поведение и да
не е спазил нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 вр. чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, като не е
следил за спазване на правилата за сеч във цитирания отдел и подотдел, като е допуснал
извършване на сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета в същия. Визираната
за нарушена норма на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, също не определя конкретно
правило за поведение, неизпълнението на което да води до налагане на
административнонаказателна отговорност при доказана вина на лицето, а е санкционна, без
самостоятелно съдържание. Както в АУАН, така и в наказателното постановление не е
описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата при които е осъществено и
доказателствата, които го потвърждават - нееднозначно е посочена датата на извършване на
нарушението, като в АУАН и в НП за дата на нарушението е вписана 14.05.2020г., а в
същност това е датата на съставяне на констативния протокол и точната дата на
нарушението не е установена и посочена, което води до различни изводи относно датата на
извършване на административното нарушение и до невъзможност на вписаното за
нарушител лице да приеме точно и прецизно, какво нарушение му е вменено, за да
организира съответно защитата си. Така допуснатото съществено нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, което обуславя ограничаване на правото на защита на лицето и води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, обосновава отмяната му.
При тези обстоятелства наказателното постановление се явява незаконосъобразно,
тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон и следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Дуловскиски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 347 / 11.09.2020 г. на Директора на РДГ –
гр. Русе, с което е наложена глоба на Г. Е. М. ЕГН ********** от с. **** общ. **** обл.
**** ул.“****“ № 19 по чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за горите в размер на 300, 00 лв. –
за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за горите, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ****.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
3
4