№ 1244
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110117821 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на
предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на
цената.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. Поддържа, че ответниците са собственици при
равни дялове на топлоснабдения имот – ап. 21, находящ се в гр. София, ул. „**“, бл. № 6, ет.
6, за който се води партида с аб. № **, през процесния период. Обосновава правния си
интерес от предявяване на установителни искове срещу ответниците с връчването на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу тях по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли да се приеме за установено, че всеки от ответниците – К. А. П. и Г. А. П., дължи на
ищеца следните суми: сумата 3029,56 лв. – главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021г., сумата
23,22 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
1
/21.07.2022 г./ до окончателното изпълнение на главниците, сумата 424,59 лв. – мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 4,76 лв. – мораторно обезщетение за
забава за периода 31.07.2019 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответниците К. А. П. и Г. А. П. оспорват предявените искове. Оспорват да са
потребители на топлинна енергия за имота. Оспорват да са потребили топлинна енергия в
претендираното количество, както и топлинната енергия да е била отчитана по нови уреди за
индивидуално отчитане с валидни гаранционни срокове за процесния период. Релевират
възражение за погасяване по давност на вземанията, падежирали преди 21.07.2019 г.
Оспорват претенциите за лихви, доколкото считат, че изпадането им в забава е
предпоставено от връчването на покана, като сочат, че такава не им е връчвана. Молят за
отхвърляне на исковете на наведените възражения.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът Топлофикация София ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. А. П. и Г. А. П., което съдът е уважил изцяло като е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г., разпореждайки длъжниците да
заплатят претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на
длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и във връзка с указания, дадени от съда, са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят има качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
2
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
От приетия по делото, като доказателство, нотариален акт № 276/ 70 г. от 30.07.1970 г.
се установява, че по силата на покупка от Софийски градски народен съвет – Стопанска
Дирекция за изграждане на София, А. Б. П. е придобил правото на собственост върху
апартамент № 21, находящ се в гр. София на ул. „**“ в бл. № 6 на ет. 6. Не са представени
други доказателства за промяна на собствеността по отношение на имота след този момент,
освен удостоверение за наследници на А. Б. П. от 10.10.2024 г. Видно от съдържанието на
удостоверението, А. Б. П. е починал на 08.02.2006 г. и е оставил за свои наследници по закон
съпруга – Б. В. П.а /починала на 07.11.2011 г./, и двама сина – К. А. П. и Г. А. П.
/ответниците по делото/. Последните двама по силата на нормата на чл. 5, ал. 1 от Закона за
наследството са наследили родителите си Б. и А. П.и при равни части. Поради изложеното,
съдът приема, че по силата на наследственото правоприемство от своите родители,
ответниците са станали титуляри на правото на собственост върху гореописания имот при
равни дялове от по 1/2 идеална част.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна
сграда.
От изложеното, съдът формира извод, че ответниците се явяват потребители за
битови нужди на топлинна енергия, които получават топлинна енергия и я използват за
собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № **.
Ответниците, като страни по договора за доставка на топлинна енергия, дължат цената й на
топлопреносното предприятие, съразмерно с частта си в общата вещ, т.е. поравно /арг. от
нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС/.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано
чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани
ежемесечно. От отчетената топлинна енергия по топломера са приспаднати технологичните
разходи за абонатната станция, след което така изчислената топлинна енергия е разпределена
между потребителите в сградата по прогнозни данни от предходните изравнителни периоди.
След приключване на отоплителния период е извършвано отчитане на индивидуалните
уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвяни изравнителни сметки. Дяловото
разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с нормативната уредба. На
ответника е начисляван разход на топлинна енергия за отопление, отдадена от
отоплителните тела в имота, отдадена от сградна инсталация и за подгряване на вода за БГВ.
Топлинна енергия за общи части не е начислявана. От ответника не е осигурен достъп до
уредите в имота за отчет от фирмата за дялово разпределение за процесния период. По
време на отчетите са попълнени Протоколи за неосигурен достъп, разписани от
представител на ФДР. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 3-ри отоплителни
3
тела – радиатори, свързани към ВОИ, с монтирани разпределители на топлинна енергия.
Поради това, за този период е изчислен служебен разход на максимална мощност за 3-ри
броя отоплителните тела, съгласно чл. 61, т. 6.5 от НТ. За имота е начислен разход за
топлинна енергия от сградна инсталация на база пълен отопляем обем от 147 м3. По данни
на ФДР в имота се е ползвала топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът
за топла вода е изчислен на база брой лица ползватели при норма 140 литра на потребител за
едно денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 от НТ.
С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на
ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки,
които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи
фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на
заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената
топлинна енергия в имота за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е 5796,70 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на всеки от ответниците е
възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в размер на 2898,35
лева.
По възражението за погасяване по давност на вземането.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на
21.07.2022 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след 21.07.2019 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е
цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.06.2019 г. – 30.04.2021 г.,
доколкото задължението за заплащане на цената за месец юни 2019 г. става изискуемо,
съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на „Топлофикация
София” ЕАД/, на 15.08.2019 г.
При уважаване на релевираното възражение за давност и съгласно изчисленията,
направени от вещото лице в заключението по допуснатата съдебно – техническата
експертиза, размерът на непогасеното по давност задължение за периода от м.06.2019 г. до
30.04.2021 г. е 5542,57 лева, като всеки от ответниците отговаря до сумата от 2771,28 лева.
Доколкото по делото не са представени доказателства за погасяване на задълженията,
исковете следва да бъдат уважени в установените размери за периода м.06.2019 г. –
30.04.2021 г., респективно да бъдат отхвърлени до пълните предявени размери и за периода
4
01.05.2019 г. – 31.05.2019 г.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в общ размер на 44,46 лева за периода от м.07.2019 г. до
30.04.2021 г. /определено след уважаване на наведеното възражение за изтекла
погасителна давност/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на т. 1 от раздел III от договора между „Топлофикация София” ЕАД и
търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружеството за дялово разпределение.
В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/,
поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението, в случая към датата на издаване на съответната фактура, когато за пръв път
задължението е определено за заплащане. Вземането на ищеца за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1,99 лева, начислено по фактура от 30.06.2019 г., и отнасящо се
до периода 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г., е възникнало преди 21.07.2019 г., така че
възражението на ответниците, че е погасено по давност, се явява основателно.
Поради изложеното, исковете се явяват основателни за посочените по-горе сума
/разпределена поравно между ответниците/ и период, като следва да бъдат отхвърлени за
разликата до пълните предявени размери и за периода 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е
регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не
установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно
задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният
срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април
на съответната година, в случая на 2020 г., съответно на 2021 г./ в случая е изтекъл на
15.06.2020 г., съответно на 14.06.2021 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по
общите фактури от 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г. да са били възникнали. Правилото,
предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между
5
страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква
сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма
как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на
договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност
потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и
общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи
обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъдат поставени в
забава в плащането на общото задължение, потребителите следва да бъдат поканени, за
което обстоятелство не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното исковете за сумата от общо 849,18 лева, като неоснователни,
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорните претенции за лихви в общ
размер на 9,53 лева се явяват неоснователни.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените
като дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 1268,28 лева /за държавна такса,
възнаграждения на вещо лице и особен представител, и юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното
производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в размер на 151,86 лева /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 26 НЗПП/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. А. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „**“, бл. № 6, ет. 6, ап. 21, ДЪЛЖИ на
6
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д.
№ 39315/ 22 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 2771,28 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 22,23 лева, представляваща вземане за неизплатена
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., относно
топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „**“, бл. № 6, ет. 6,
отчитани по партида с аб. № **, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до изплащане на
вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за
неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 258,28 лева за периода от
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., представляваща разликата над 2771,28 лева до пълния
предявен размер на претенцията от 3029,56 лева, и за установяване дължимост на вземане за
цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,99 лева за периода от 01.06.2019 г. до
30.06.2019 г., представляваща разликата над 22,23 лева до пълния предявен размер на
претенцията от 23,22 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост
на сумата 424,59 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода
15.09.2020 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна
енергия, и за установяване на дължимост на сумата 4,76 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 31.07.2019 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за
цена на услуга за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. А. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „**“, бл. № 223А, ет. 5, ап. 15, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.08.2022 г. по ч.гр.д.
№ 39315/ 22 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 2771,28 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 22,23 лева, представляваща вземане за неизплатена
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., относно
топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „**“, бл. № 6, ет. 6,
отчитани по партида с аб. № **, ведно със законната лихва от 21.07.2022 г. до изплащане на
вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за
неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 258,28 лева за периода от
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., представляваща разликата над 2771,28 лева до пълния
7
предявен размер на претенцията от 3029,56 лева, и за установяване дължимост на вземане за
цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,99 лева за периода от 01.06.2019 г. до
30.06.2019 г., представляваща разликата над 22,23 лева до пълния предявен размер на
претенцията от 23,22 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост
на сумата 424,59 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода
15.09.2020 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна
енергия, и за установяване на дължимост на сумата 4,76 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 31.07.2019 г. – 06.07.2022 г., начислено върху главницата за
цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „**“, бл. № 6, ет. 6, ап. 21, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата 634,14 лева,
представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция, и сумата 75,93
лева – сторени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „**“, бл. № 223А, ет. 5, ап. 15, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата 634,14 лева,
представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция, и сумата 75,93
лева – сторени разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, като
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8