Решение по дело №1292/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260241
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20201420101292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА,30.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 26.11.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1292 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

    Делото е образувано по искова молба вх. №8086/ 17.06.2020 г. от Министерството на земеделието,храните и горите,БУЛСТАТ *********,чрез юк.Цветомира Николова гр.Враца бул.”Христо Ботев”№78 ет.1,против ”Агрохолд България”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Лозенец бул.”Христо Смирненски”№44 вх.Б ет.1,представлявано от управителя Г.И.Д..

    Твърди се,че съгласно договор за аренда №13/ 22.12.2009 г.,вписан в Службата по вписванията гр.Бяла Слатина на 23.12.2009 г.,ищецът,чрез директора на ОДЗ гр.Враца,бил предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд на територията на Община Бяла Слатина-102.698 дка в землището на с.Буковец,163.890 дка в землището на с.Бъркачево,133.331 дка в землището на с.Драшан и 67.392 дка в землището на с.Габаре.

    Ответникът не бил изпълнил свое задължение и съответно дължал доплащане на 50% от годишната арендна вноска за стопанската 2018-19 г. в размер на 4 287.43 лв.,задължение с падеж 20.10.2019 г..

    Исканията са ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца : 4 287.43 лв.-главница,дължима арендна вноска по договор за аренда №13/22.12.2009 г. за стопанската 2018-19 г.;284.66 лв.-мораторна лихва за периода 21.10.2019 г.-15.06.2020 г.;законната лихва върху главницата,считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото/вкл. юк. възнаграждение/.

Исковете са с правни основания чл.чл.79 ал.1 и 86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника не е постъпил отговор,редовно призован при приложение на чл.50 ал.4 от ГПК.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,намира за безспорно от фактическа страна следното:

    Видно от представения от ищеца договор за аренда №13/ 22.12.2009 г.,вписан в Службата по вписванията гр.Бяла Слатина на 23.12.2009 г.,ищецът,чрез директора на ОДЗ гр.Враца,е предоставил на ответника за временно/за срок от 10 стопански години,считано от стопанската 2009-10 г./ и възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд на територията на Община Бяла Слатина-102.698 дка в землището на с.Буковец,163.890 дка в землището на с.Бъркачево,133.331 дка в землището на с.Драшан и 67.392 дка в землището на с.Габаре.

    В чл.5 страните са уговорили годишни арендни плащания от 1 745.87 лв. за земите в землището на с.Буковец, 3 441.69 лв. за земите в землището на с.Бъркачево, 1 145.66 лв. за земите в землището на с.Габаре и 1 999.97 лв. за земите в землището на с.Драшан,общо 8 333.19 лв..

Половината от годишната арендна вноска следва да се заплати в началото на стопанската година/но не по-късно от 20.10./,а останалата половина е с падеж датата на изтичане на стопанската година/01.10./.

    В чл.4 страните са уговорили и че арендното плащане се индексира с коефициента на инфлация,определен от НСИ за съответния 12 м. период.

При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че исковете са допустими,като предявени от валидно представляван правен субект с правен интерес.По основателността им:

Иска за главница:

Разгледан по същество,искът е изцяло основателен,като доказан и по основание,и по размер.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да докаже твърденията си за дължимост на претендираните суми,вкл. наличието на договорно отношение между страните и на задължения на ответника.

Съдът приема,че ищецът е представил годно доказателство-договор,което позволява изводите,че за стопанската 2018-19 г. за ответникът са възникнали задълженията да плати до 01.10.2019 г. общо 8 333.97 лв. плюс инфлационнен коефициент.

При това положение,защитата на ответника предполага доказване на изпълнение.Ответникът не е провел такова доказване.

С помощта на калкулатора в сайта на НКИ,Съдът изчислява инфлацията за периода 01.10.2017 г.-01.10.2018 г. на 3.7%/доколкото ищецът претендира 4 287.43 лв., следва да се приеме,че изчисленията му са правилни/.

По горните съображения,искът следва да бъде уважен изцяло,като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 4 287.43 лв..

Иска за лихва за забава върху главницата:

И този иск се преценява като изцяло основателен.

Задълженията за плащане по договора са били с определени дати и ответникът е изпаднал в забава с изтичането на сроковете и без покана.

С помощта на онлайн калкулатор калкулатор.бг,Съдът изчислява размера на лихвата за периода 21.10.2019 г.-15.06.2020 г. на сумата от 284.64 лв./доколкото ищецът претендира 284.66 лв.,следва да се приеме,че изчисленията му са правилни/.

По горните съображения,искът следва да бъде уважен изцяло,като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 284.66 лв..

Разноските по делото:

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делото-221.50 лв. държавни такси по исковете и 200 лв. юк. възнаграждение,общо 421.50 лв..

Съдът обръща внимание,че юк. възнаграждение се изчислява съгласно правилото в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,доколкото с решение/т.т.47 и 51/ от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е прието,че Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на чл.101 §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. и по отношение на присъждане на юрисконсултско възнаграждение единствена приложима е Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ”Агрохолд България”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Лозенец бул.”Христо Смирненски”№44 вх.Б ет.1,представлявано от управителя Г.И.Д.,да заплати на Министерството на земеделието,храните и горите,БУЛСТАТ *********,следните суми : 4 287.43 лв.-главница,дължима арендна вноска по договор за аренда №13/22.12.2009 г. за стопанската 2018-19 г.;284.66 лв.-мораторна лихва за периода 21.10.2019 г.-15.06.2020 г.;законната лихва върху главницата,считано от 17.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата;421.50 лв.-разноски по делото.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :