О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 18.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 407/2019 година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази
Производството е образувано по жалба от ЕТ „А-Н.А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. И.Т., с адрес за връчване на книжа и съобщения *** срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на п.а.м.№ ФК-536-0338891/16.10.2019 г., издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, е постановена п. а. м.: запечатване на т.о.– магазин за д., находящ се в: гр. С, ул. “Ц.О.” №..., стопанисван от ЕТ „А-Н.А.“, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Твърди, че при установяване на нарушението не е съставен АУАН, а само протокол от проверка. За упражняване на субективното право за налагане на процесната п.а.м.било необходимо наказващият орган да е издал санкционен акт, какъвто в случая липсвал. Твърди, че абсолютно необосновано е допуснато предварително изпълнение на ПАМ преди издаване на НП за констатираното нарушение, тъй като т. се лишавал от процесуално право на защита и това водело до невъзможност да се постигнат целените от законодателя правни последици, а именно – своевременното заплащане на санкцията, предвидено в чл. 187 ал. 4 от ЗДДС. Постановяването на ПАМ преди издаване на наказателно постановление водело до ограничаване правото на защита на т.. Твърди, че нарушение липсва и налагането на п.а.м.– запечатване, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са регламентирани в нормата на чл. 22 от ЗАНН. Счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно, като нарушаващо редица конституционни норми, регулиращи нормалното протичане на стокооборота и възможността за упражняване право на труд. Само в случаите по чл. 60 ал. 1 от АПК можело да се разпорежда предварително изпълнение на акта. В тежест на органа било да докаже наличието на сочената предпоставка. В акта липсвали и мотиви относно разпореждането за предварително изпълнение. Твърди още, че запечатването на о. с допуснатото предварително изпълнение на ПАМ съществено ще накърни интересите на т. и ще му причини значителни вреди. Моли съда да отмени разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, с претенция за сторените разноски – а. в. и държавна такса.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
При преценка на относимите процесуални и материалноправни разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и в посочения от законодателя срок.
Разгледана по същество, същата се преценява и като основателна при следните съображения:
От Заповед за налагане на п.а.м.№ ФК-536-0338891/16.10.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП се установява, че на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 АПК е разпоредено предварителното изпълнение на п. а. м.: запечатване на т.о.- магазин за д., находящ се в: гр. С, ул. “Ц.О.” №..., стопанисван от ЕТ „А-Н.А.“, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, като е посочено, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения т.о.от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия д.и размера на неговите п. з., както и че съществува опасност от закъснението па изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно надлежно упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на ИД на НАП.
Съдът намира, че разпореждането е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК е предвидено изключение от принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, поради което в тежест на административния орган е да установи наличието на някоя от посочените предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Непосочването на такива е основание за отмяна на разпореждането, тъй като засяга непосредствено както правото на защита на адресата на акта, така и възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта.
В случая като основание за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ органа е посочил: за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения т.о.от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия д.и размера на неговите п. з., както и поради съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Посоченото в заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид не е предвидено от законодателя като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Това основание е регламентирано в нормата на чл. 22 ЗАНН, но за налагане на самите п. а. м., а не за разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което не обосновава извод за необходимостта от такова изпълнение.
Неизпълнението на задължението за издаване на ф. к. б. за извършена п. съставлява нарушение по чл. 186 ЗДДС, но не обосновава необходимостта от незабавно изпълнение на наложената п. а. м.. В случая от административният орган не е разграничено правомощието по чл. 186 ЗДДС - да наложи п.а.м."запечатване на обект до 30 дни" и това по чл. 60, ал. 1 АПК – за допускане на предварително изпълнение. Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагане на ПАМ и продължителността на същата от 14 дни, без да е необходима по-засилена мярка, изразяваща се в предварително изпълнение. От мотивите на заповедта не се установява точно по какви конкретни съображения е допуснато предварително изпълнение, като органът се е задоволил да възпроизведе формално съдържанието на чл. 60, ал. 1 АПК. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства, с които се характеризира процесния случай, нито доказателства, които да ги подкрепят. Посочените мотиви в заповедта са относно законосъобразността на наложената ПАМ, а не законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение. Превантивният характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. В случая интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на п. в проверявания обект е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена. Не е доказано от страна на административния орган (чиято е тежестта на доказване) наличието на условията по чл. 60, ал. 1 АПК. Твърдяните възможности за наличие на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за бюджета, изразяващо се в укриване на п. от п., не води до защита на особено важни държавни или обществени интереси. Налагането на всяка утежняваща мярка следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо конкретния адресат по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със спецификите на всеки конкретен случай. От доказателствата по преписката е видно, че т. няма непогасени данъчни задължения, а и реализираните от същия ф. резултати за предходните години не са високи. От друга страна е ниска и стойността на неотчетената п. – … лева. В случая поведението на адресата, установените и констатирани в акта факти и обстоятелства, съотнесени към вида и срока на наложената ПАМ с акт, който не е влязъл в законна сила, предполагат, че с допуснатото предварително изпълнение биха се засегнали в по-голяма степен от необходимото правата и законните интереси на адресата. В този смисъл са Определение № 142/07.01.2019 г., постановено по адм. д. № 15361/2018 г. по описа на ВАС, VIII о., Определение № 596/15.01.2019 г., постановено по адм. д. № 26/2019 г. по описа на ВАС, VIII о., Определение № 15933/19.12.2018 г., постановено по адм. д. № 14989/2018 г. по описа на ВАС, I о., Определение № 3104/05.03.2019г., постановено по адм. дело № 1127/2019 г. по описа на ВАС, I о. Определение № 13433/09.10.2019 г. по адм.д.№ 10503/2019 г. на ВАС, Осмо отделение.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, съдът намира за основателна претенцията на оспорващия за присъждане на сторените в производството разноски. Същите възлизат на 600,00 (шестстотин) лева, в т.ч. 50,00 (петдесет) лева внесена държавна такса и 550,00 (петстотин и петдесет) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите следва де се възложат в тежест на административния орган.
Водим от горното, и на основание чл. 60, ал. 6 и ал. 7 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на п.а.м.№ ФК-536-0338891/16.10.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, е постановена п. а. м.: запечатване на т.о.– магазин за д., находящ се в: гр. С, ул. “Ц.О.” №..., стопанисван от ЕТ „А-Н.А.“, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ „А-Н.А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
Определението да се съобщи на страните НЕЗАБАВНО.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: