№..……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН И. като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1689 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Галерия Морско
казино“ ЕООД, предявена чрез пълномощника на дружеството адвокат П.Т., срещу
решение № 937/01.07.2020 г. по н.а.х.д. № 1186/2020 г. на Районен съд Варна, І
състав, с което е потвърдено НП № 03-010888/06.03.3019 г. на директора на Дирекция
“Инспекция по труда“ – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 264 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв., на
основание чл. 415в ал. 1 КТ. По съображения за допуснато от районния съд съществено
нарушение на процесуалните правила поради отдаването на привилегировано
значение на едни доказателства за сметка на други се иска решението да бъде
отменено и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с
което наказателното постановление да се отмени.
В с. з. на 15.10.2020 г. касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответната по касация страна Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна се представлява от юрисконсулт Н., който по съображения за правилност на въззивното решение пледира за оставянето му в сила от касационната инстанция като моли съда да присъди в полза на дирекцията и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 03.07.2020 г. /л. 35 от н.а.х.д. № 1186/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат е предявена чрез въззивния съд на 08.07.2020 г. /л. 3 от делото/. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Галерия Морско казино“ ЕООД за извършено от дружеството нарушение на чл. 264 КТ, изразено от обективна страна в обстоятелството, че като работодател не е заплатило на служителката Д.Н. Д., изпълняваща по трудов договор длъжността „отговорник търговска зала“ с място на работа ресторант „Галерия Морско казино“, полагаемия й се за работа на официален празник /22.09.2018 г./ не по-малко от удвоен размер на трудовото възнаграждение.
Посочената в наказателното постановление като нарушена разпоредба на чл. 264 КТ предвижда, че за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Въпреки констатираното наличие на вътрешни противоречия в мотивите на обжалваното решение, в което от една страна е прието, че липсва основание за квалифициране на нарушението като маловажно и неправилно в тази връзка е цитирана общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, като се има предвид, че КТ съдържа специална норма за института на маловажността, а от друга страна е направен извод, че правилно е приложен чл. 415в ал. 1 КТ, който е и специалният нормативен текст в КТ за маловажни нарушения на трудовото законодателство, както и въпреки обсъждането от съда на някои напълно неотносими към спора обстоятелства, свързани с установените в констативния протокол на Дирекция „Инспекция по труда“ други нарушения на дружеството, касационният състав намира, че що се отнася до съществените за преценката на решаващия съд обстоятелства относно приложимостта на чл. 264 КТ правилно са кредитирани и взети под внимание приложените по АНП писмени доказателства. Въз основа на съвкупната им преценка обосновано е направен извод, че служителката Д.Н.Д. е изпълнявала на 22.09.2018 г., обявен за официален празник с чл. 154 ал. 1 КТ, трудовите си задължения като отговорник на търговска зала в стопанисвания от жалбоподателя ресторант „Галерия Морско казино“. При това положение, след като не й е било заплатено поне в удвоен размер дължимото за този ден трудово възнаграждение, съдът правилно е приел за доказано нарушението на чл. 264 КТ. Следва да се посочи, че освен предварителния график за работа през месец септември 2018 г., който касаторът счита, че неправилно е кредитиран от съда при изграждане на фактическите му констатации, по преписката се съдържа и отчетната форма за явяване на работа през месец септември същата година, в която срещу името на служителката Д.Н. Д. за датата 22.09.2018 г. изрично е отбелязано, че е изкарала 8-часов работен ден. Под документа е положен подписът на управителя на дружеството заедно с печат, поради което липсва основание за дискредитирането му при изграждане на решаваща преценка на съда. Удостовереното в отчетната форма обстоятелство, че през м. септември 2018 г. Н.а е имала общо 20 работни дни /включая и официалния празник 22.09.2018 г./, напълно кореспондира на извършеното отбелязване в приложените по делото разчетно-платежните ведомости за м. септември 2018 г., където срещу името на Н.а също фигурират като отработени общо 20 дни. Тези ведомости са две на брой поради факта, че с втората от тях на Н.а е била начислена и надбавка за месеца от 28, 33 лв.
В касационната жалба пълномощникът на наказаното дружество се позовава на представен във въззивната инстанция окончателен график, според който служителката Д.Н.Д. не е полагала труд на датата 22.09.2018 г. и който по негови твърдения не бил взет под внимание от съда с решението. Подобен документ обаче липсва по делото като такъв не е описан нито като приложение към въззивната жалба, в която фигурира като представена единствено ведомостта за работните заплати, нито е описан в протокола от проведеното на 28.05.2020 г. съдебно заседание.
Защитната теза на касатора, че Н.а не е работила на датата 22.09.2018 г. се опровергава и от факта, че веднага след установяване на нарушението с АУАН то е било отстранено от него, поради което АНО при позоваване на разпоредбата за маловажност по чл. 415в ал. 1 КТ му е наложил регламентираната с нея имуществена санкция от 300 лв. наместо предвидената за обикновения случай на подобни нарушения санкция по чл. 414 ал. 1 КТ, която е в значително по-висок размер. Житейски неоправдано е, ако работодателят счита, че няма основание да заплати на работника по-висок размер от договореното му трудово възнаграждение, въпреки това да направи подобна престация.
В целостта си изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора в касационната инстанция и изрично заявеното от пълномощника на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, на основание чл. 63 ал. 3 и 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото в полза на дирекцията процесуално представителство по делото от юрисконсулт, което предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да се определи на 80 /осемдесет/ лева, на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37 ал. 1 ЗПП.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 937/01.07.2020 г. по н.а.х.д. № 1186/2020 г. на Районен съд Варна, І състав, с което е потвърдено НП № 03-010888/06.03.3019 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Галерия Морско казино“ ЕООД за нарушение на чл. 264 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лв., на основание чл. 415в ал. 1 КТ
ОСЪЖДА „Галерия Морско казино“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото в касационната инстанция процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/