РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. гр. Хасково, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200343 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. Т. Л. от град С.срещу Наказателно
постановление № 22-1253-001287 от 05.10.2022 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при
издаване на наказателното постановление, в каквато насока се развиват
конкретни доводи, както и такива за нарушения и на материалния закон.
Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил умишлено вмененото му в
отговорност нарушение. В случая не бил установен субективният елемент –
1
вината на жалбоподателя, липсвала индивидуализация на моторното превозни
средство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Хасково. Претендира и определяне на разноски по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗАдв и присъждането им в полза на адв. М. Т..
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призована, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. М. Т. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество
развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на
МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата като
моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде
оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение
за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 12.04.2022 г. свидетелите Д. Д. Б. и К. З. К., двамата на длъжност
„мл. инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково били
на работа. В около 13:00 часа възприели по бул. „Георги Сава Раковски“, до
комплекс „Замъка в поска към град Д.град“ , движение на моторно превозно
средство - автомобил марка „******“, модел „****“ с рег. № ********, което
спрели за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че
превозното средство, управлявано от С. Т. Л. от град София, било негова
собственост, а след справка в информационната система установили, че със
служебно прекратена регистрация от дата 30.12.2021 г. по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, въз основа на получено уведомление от Гаранционен фонд, тъй като не
била налице валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. С оглед тези констатации, на същата дата срещу
2
жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. Д. Д. Б.
Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 594307 за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение били иззети Контролен талон № **********,
СРМПС, част II № 004381551и два броя регистрационни табели № ********.
С Мотивирана резолюция на наказващия орган № 22-1253-М000117 ОД
на МВР – Хасково от дата 30.05.2022 г., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
административнонаказателното производство за нарушението по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП било прекратено, поради това, че деянието съставлява престъпление,
а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
29.09.2022 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е
осъществено от обективна страна, направил оценка на обществената му
опасност и възможността деянието да осъществи както състав на
престъпление, така и състав на административно нарушение, отказал
образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. № 2505/2022 г. по описа
на РП – Хасково. Разпоредено било препис от постановлението, ведно с
преписката да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Хасково с оглед преценка за реализиране на
административнонаказателна отговорност.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки, че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.01.2023
г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 2205/2022 г. по описа на
РП – Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. Д. Б. и К.
З. К. относно фактите, възприети от него при извършването на процесната
проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието
и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на
3
жалбоподател, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта
за установяване на административно нарушение като логически
последователни и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. Съставеният
акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, отчитайки и
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в която се е развил конкретният случай,
според която съставянето на акт за установяване на административно
нарушение не е било и необходимо.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че
сам наказващият орган с резолюция е прекратил
административнонаказателното производство, отпочнато на 12.04.2022 г. със
4
съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя М. П. Я., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че
деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП –
Хасково по компетентност. Такова прекратяване на
административнонаказателното производство по отношение на описаното в
процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на
основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и
административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната
отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и наказващият
орган и пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за отказ да
се образува ДП, доколкото същата към момента на произнасянето е успешно
реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно
производство, административнонаказателното е реализирано без нарушаване
на принципа non bis in idem.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира обаче, за уместно
да отбележи следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 21.09.2022 г., прокурор в РП – Хасково,
след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, а освен това била налице
възможност деянието да осъществи както състав на престъпление, така и
състав на административно нарушение. Преценката на прокурора за
доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената
опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки
от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган
неправилно е преценил, че от материалноправна страна формално се
установява осъществяването на деяние от обективна страна. Действително, на
пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна
страна на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона
5
за движението по пътищата, както иначе правилно е квалифицирано,
доколкото служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава
тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след
тази дата, в който момент действително е осъществено и процесното
управление. Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която
е подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при
преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на
отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след
това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да
бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и
всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тогава щеше да бъде изначално
ясно, че моторното превозно средство все пак в предходен момент е било
регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели,
поставени на съответното място, а жалбоподателят, макар и да е бил
собственик на превозното средство и макар да е възможно е да е бил наясно,
че не е имало действаща задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ /показателно е, че след установяване на деянието е сключил
валидна полица за тази задължителна застраховка/, по никакъв начин не е бил
наясно, нито е можел да бъде, че към момента на осъществяване на
процесното управление това ще бъде в нарушение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, каквото изрично законово
изискване е поставено тъкмо в диспозицията на тази норма. Изискване, което
очевидно не е било изпълнено в конкретната хипотеза, или най – малко
липсват доказателства за това, и без значение от вида на въздействащите
фактори и причините за това, то те водят до също така обективния резултат да
не бъде изпълнено насрещното законово задължение за уведомяване на
собственика на превозното средство за служебно прекратената регистрация,
за да е наясно той, че предприемане на управление след тази дата, ще бъде в
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Оттук се изключва и тезата за наличие
на негово виновно поведение, което да може да бъде санкционирано на
основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият
орган. Впрочем, изначално липсват и доказателства, представени пред съда –
напр. справки от информационна система на Сектор „Пътна полиция“ и др. за
6
изпращане на уведомление от Гаранционния фонд, което да обосновава
реализиране въобще на хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и в първата от
изискванията на фактическия състав част, обосноваваща обективните
предпоставки за служебно прекратяване на регистрацията, за да се изследва
по – нататък наличието на виновно поведение на жалбоподателя.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление, като необосновано,
оттам неправилно и незаконосъобразно – отменено от съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш,
следва да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е
сключен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв.
М. Т.. Оттам, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а
съгласно ал. 2, в тези случаи, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. В случая, в съответствие с фактическата и права
сложност на делото, която не надхвърля обичайната за този тип производства,
при това е приключило в едно съдебно заседание с явяване на адвоката,
поради което, размерът на това адвокатско възнаграждение следва да се
определи по правилата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-001287 от 05.10.2022
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
7
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за адв. М. Т. от АК
– Хасково за процесуално представителство по АНД № 343/2023 г. в размер
на 500 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на адв. М. Т. Т., адвокат в
АК – Хасково сумата в размер на 500 лева, представляваща възнаграждение,
определено от съда за процесуално представителство на С. Т. Л., ЕГН:
********** по АНД № 343/2023 г. по описа на РС - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
8