Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260074 17.03.2022 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав
На
03.02.2022 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ
Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Мая Крушева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 189 по описа за 2019
година
намери за установено следното:
Производството е образувано по кумулативно съединени исковe с правно основание чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ и чл.108 от ЗС.
Ищецът С.М.Ж. в качеството си на ** на „ПАЛАС - 27” ЕООД ЕИК ********* – в
несъстоятелност, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов” № 33, тяло Г-партер, моли да се постанови решение, с което с да се обяви
на осн. чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй
като даденото от „ПАЛАС - 27” ЕООД ЕИК ********* значително надхвърля по
стойност полученото, недействителността
по отношение кредиторите на несъстоятелността
на разпоредителни сделки
с продавач „ПАЛАС-27“ ЕООД и купувач Д.Г.П. ЕГН ********** както следва:
1. по нот.акт № 7 от 13.01.16, рег. № 161, дело
6/2016 на Нотариус Б. Тонева – рег. № 233, вписан в Служба по вписвания
Пловдив с дв. рег. № 548/13.01.16 г.,
вх. рег.№ 562/13.01.16, акт № 183 том 1, д. № 153/16, с който са продадени:
1.
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.4 по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник СГКК – Пловдив,
с адрес на имота: ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 32.76 кв.м.,
ведно с прилежащи части: 0.715 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните части от правото на строеж върху терена;
1.2
. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.5 по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник СГКК – Пловдив,
с адрес на имота:***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 32.76 кв.м.,
ведно с прилежащи части: 0.715 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните части от правото на строеж върху терена;
с продажна цена от
87 166.67 лв. без ДДС;
2.
по
нот.акт № 52 от 16.12.16, рег. № 7306, дело 782/2016 на Нотариус Б. Тонева –
рег. № 233, вписан в Служба по вписвания Пловдив с дв. рег. № 42521/16.12.16 г., вх. рег.№
43491/16.12.16, акт № 74 том 121, д. № 23654/16, с който е продаден:
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.522.225.7.13 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник
СГКК – Пловдив, с адрес на имота:****, предназначение на самостоятелния обект:
за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ –
22.34 кв.м., ведно с прилежащи части: 0.488 % ид.ч. от общите части на
сградата, заедно със съответните части от правото на строеж върху терена;
с продажна цена от
30 000 лв. без ДДС
3. по
нот.акт № 30 от 25.01.17, рег. № 389, дело 246/2017 на Нотариус Б. Тонева –
рег. № 233, вписан в Служба по вписвания Пловдив с дв. рег. № 1529/25.01.17 г., вх. рег.№
1561/25.01.17, акт № 133 том 3, д. № 591/17, с който са продадени:
3.
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.6 по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник СГКК – Пловдив,
с адрес на имота: **, обект 1-11,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 30.34 кв.м., ведно с прилежащи части:
0.663 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части от
правото на строеж върху терена;
3.2
. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.22 по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник СГКК – Пловдив,
с адрес на имота: ***, обект 2-4,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 25.76 кв.м., ведно с прилежащи части:
0.563 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части от
правото на строеж върху терена;
3.3
. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.522.225.7.18 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-48/3.6.09 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник СГКК – Пловдив, с адрес на
имота***, обект пица, предназначение
на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта – 1,
посочена в документа площ – 121.41 кв.м., ведно с прилежащи части: 5.652 %
ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части от правото на
строеж върху терена;
с продажна цена от
33 333.33 лв. без ДДС,
като ответницата Д.Г.
П. ЕГН ********** на осн. чл. 108 от ЗС бъде осъдена да предаде владението на описаните имоти и
върне същите в масата на несъстоятелността;
Твърди се в
исковата молба, че с решение от 23.03.2018 г., постановено по т.д. № 324/2017
г. на ПОС, била обявена неплатежоспособността на на „ПАЛАС – 27“ ЕООД ЕИК
********* с начална дата 31.12.2015 г., като
е открито производство по несъстоятелност.
Молбата за
откриване производство по несъстоятелност била подадена на 6.6.2017г.
С решение от
15.10.2018 дружеството било обявено в
несъстоятелност.
Поддържа се, че по
отношение на сделките, описани в т. 1,2 и 3 е налице хипотеза по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като
даденото от длъжника значително надхвърляло полученото, същите били извършени в
двугодишния срок преди подаване молбата за откриване на производство по
несъстоятелност /6.6.17 г./ и не по-рано от датата на неплатежоспособността, а
именно:
- сделката по т.1 е от 13.01.2016 г., като
имотите били продадени на цена от 87 166.67 лв. без ДДС при данъчна оценка
на същите – 104 596.80 лв. и при значително по-висока реална пазарна стойност на имотите – два
магазина в новоизграден търговски център
на една от основните търговски улици на гр. Пловдив, която ищецът счита,
че възлиза на 150 000 лв.;
- сделката по т.2
е от 16.12.2016 г. и била осъществена при цена от 36 000 лв. с ДДС
или продажната цена била 30 000
лв., като ищецът счита, че реалната пазарна стойност на продадения имот възлиза
над 100 000 лв.;
- сделката по т. 3
е от 25.01.17 г. и била осъществена при цена от 40 000 лв. с ДДС или
продажната цена е 33 333.33 лв. при данъчна оценка на имотите от 263 298.20 лв., като ищецът счита, че
реалната пазарна стойност на продадените имоти е над 300 000 лв.
Твърди се, че
имотите, придобити по тези сделки, се ползвали и владеели от ответницата Д.Г.П..
Заявен е петитум
да се прогласи недействителността на сделките по т.1 ,2 и 3 на осн. чл. 647,
ал.1,т.3 от ТЗ по отношение кредиторите на несъстоятелността и да бъде осъдена
ответницата Д.П. да предаден владението върху имотите и върне същите в масата
на несъстоятелността.
Ответницата Д.П. оспорва
основателността на исковете по чл. 647, ал.1,т.3 от ТЗ. Възразява, че имотите
не са продадени на цена, значително по-различна от действителната им пазарна
стойност.
По отношение
сделката по т.1 са наведени доводи, че с оглед състоянието на обекта и
функционалната му обвързаност с други подобни магазини, които заедно следвало
да формират „търговски център“ не е
налице значително занижаване на цената спрямо реалната, тъй като в продадените
обекти все още е предстояло извършването на довършителни монтажни работи.
За сделката по т.
2 също се оспорва твърдението на синдика, че реалната пазарна цена е в размер
над 100 000 лв.
За сделката по т.
3 се сочи, че действително пазарната
цена не е записана в нотариалния акт, съответно 40 000 лв., разпределени по
10 000 лв. за обектите с търговска дейност и 20 000 лв. – за
пицарията.
Твърди се, че на
10.10.2016 г. между Д.П. и И. С. И.е сключен договор, по силата на който
ответницата е придобила вземания срещу дружеството-продавач в размер на
250 120.35 лв., като именно срещу тях и платените 40 000 лв. е
формирана действителната продажна цена на сделката, като в тази връзка страните
по сделката били съставили „обратно писмо“, в което била заявена действителна
воля на страните по отношение действителната цена и начина на плащането й,
както и срока и условията за предаване владението. Действително уговорената и
заплатена цена на отделните обекти била следната:
-
48 000 лв. за обект 1-11
-
40 000 лв. за обект 2-4
-
250 120.35 лв. за обекта - пицария
Освен това се
възразява, че при преценката на въпроса за действителната пазарна стойност на
имотите е от значение обстоятелството, че нито един от тях не е бил завършен
напълно съобразно предвиденото в проекта и поради тази причина обектите са били
неизползваеми; ответницата не била канена да получи владението; за пицарията не
било въобще издадено разрешение за ползване; на ответницата не било съобщавано
да е извършено нещо след степен шпакловане и замазка.
Ответното
дружество „ПАЛАС-27“ ЕООД оспорва изцяло исковете като неоснователни.
Възразява се, че
не е налице значителна разлика между действителната пазарна стойност и
продажната цена, при което не е налице хипотеза по чл. 647, ал.1,т.3 от ТЗ, като
по отношение на сделката по т. 3 се твърди, че действителната продажна цена е
била уговорена между страните на много по-висока стойност от посочената в
нотариалния акт – около 300 000 лв.,
като са били прихванати вземания на купувача към „ПАЛАС-27“ ЕООД. Заявява се, че относимите документи за това
прихващане се намират у ответницата Д.П., като дружеството не разполага с тях.
Възразява се освен
това, че към момента на продажбите сградата, в която са ситуирани имотите, е била още в процес на изграждане и обектите
не са били изцяло в завършен вид, което значително се отразявало на тяхната
пазарна стойност.
В депозираната
допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответниците.
Във връзка с
представения договор за цесия и обратно
писмо, представени от ответницата П., се възразява, че същите са съставени
единствено за нуждите на настоящето производство.
Възразява се, че и
двата документа нямат достоверна дата, а по отношение на обратното писмо – че
същото не е съставено в изискуемата от закона форма – тази, в която е сключен
договорът /нотариална форма/, нито пък е налице нотариална заверка.
Освен това се
оспорва наличието на вземане у цедента И. И., което да може да бъде прехвърлено
с договор – заявява се, че лицето не е кредитор с установено, безспорно и
ликвидно вземане. В тази връзка са наведени и доводи, че И.е предявил вземания
в производството по несъстоятелност по т.д. № 324/17 г., включително и тези,
описани в представения договор за цесия. В молбата за предявяване на вземания
същите били описани в пълен размер, без да се посочва, че те вече са цедирани,
което според ищеца се обяснява с факта, че към датата на предявяване на вземания
/18.6.18 г./ договорът за цесия не е съществувал, въпреки че последният носи
дата 10.10.16 г., като най-вероятно същият бил съставен много по-късно за
нуждите на настоящето производство.
Вземанията на И.не
били включени в списък на приети вземания, като негово възражение по чл. 690 от ТЗ е било оставено без уважение. Иск по чл. 694 от ТЗ за съществуване на
вземанията не бил предявен.
Във връзка с
горното ищецът поддържа становище, че дори и да се приеме, че договорът за
цесия и обратното писмо имат достоверна дата и са действителни, то те не биха
могли да породят правно действие, тъй като не е било налице от материалноправна
страна налично вземане, което да бъде прехвърлено на ответницата П., респ. тя
не е могла да придобие вземания, каквито не съществуват в правния мир.
Възразява се, че
не са представени документи, установяващи действителното съществуване на
вземанията, предмет на договора за цесия, които да са му били предадени от
цедента.
Възразява се, че
ответницата Д.П. не е предявила вземания срещу „ПАЛАС 27“ ЕООД в производството
по несъстоятелност; не е събрала тези вземания от длъжника „ПАЛАС 27“ ЕООД,
респ. не е могла да плати цената от 150 000 лв. в „шестмесечен срок след
събиране на вземанията“, каквато е уговорката по 3. ал.2 от договора за цесия.
В допълнителния
отговор ответницата П. изцяло оспорва възраженията по отношение на договора за
цесия и обратното писмо като неоснователни. Счита, че за валидността на
обратното писмо не е необходима нотариална форма или нотариална заверка на
подписите. Навежда доводи, че от страна на „ПАЛАС – 27“ ЕООД не може да се
оспорва достоверната дата на документите, тъй като дружеството е страна по тези
документи.
Възразява, че И. И.действително
не е предявил установителен иск по чл. 694 от ТЗ за установяване съществуването
на вземанията, но това се дължало на обстоятелството, че такъв иск би бил
неоснователен именно поради обстоятелството, че вземанията са били прехвърлени.
Възразява, че ответницата П. не е била страна в производството по предявяване
на вземания и не може да бъде ангажирана с действията на И., свързани с
предявяването им в производството по несъстоятелност.
Твърди, че
цедираните вземания са съществували и няма основание договорът за цесия да не
може да породи своето действие. Възразява, че ищецът не е посочил наличието на
правни основания за извършване на плащанията от страна на И., като по този
начин счита, че ищецът признава липсата на такива правни основания, респ.
извършването на тези плащания при условията на неоснователно обогатяване за
„ПАЛАС 27“ ЕООД.
По отношение
представеното към допълнителната искова молба уведомление от НАП от 15.11.2008
г. за сума от 53 000 лв., за която
според съставителя на документа било договорено да бъде заплатена по банкова
сметка на И. от клиент на „ПАЛАС 27“ ЕООД, ответницата оспорва действителното
наличие на подобно плащане, като се поддържа становище, че дори и да е имало
такова плащане, това не означава, че тези средства са продължили да бъдат на
„ПАЛАС 27“ ЕООД, е възможно по този начин да са уредени други отношения между
дружеството и И./напр. дружеството връща дължими пари или е изпълнило друго
свое задължение/.
Поддържа се теза, че вземанията на И.са
съществували, тъй като същият е извършил лично плащанията, с което дружеството
неоснователно се е обогатило, респ. същите са били надлежно цедирани по
представения договор за цесия.
В допълнителния
отговор ответното дружество „ПАЛАС 27“ ЕООД изцяло поддържа възраженията си,
изложени в първоначалния отговор.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото поотделно и в съвкупност, прие следното:
Исковете са предявени в преклузивния срок по
чл.649, ал.1 ТЗ и от оправомощено лице- синдикът на дружеството в
несъстоятелност, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни.
Установява се от представените
писмени доказателства и от вписванията в Търговския регистър по партидата на ответното
«ПАЛАС-27» ЕООД, че с Решение № 155
от 23.03.2018 г. по т.д.№ 324/2017 г. на ОС Пловдив, е обявена
неплатежоспособността на ответното «ПАЛАС-27»
ЕООД, с ЕИК *********,
определена е началната й дата- 31.12.2015 г. и е открито производство по
несъстоятелност. Молбата по чл.625 ТЗ е подадена в съда на 06.06.2017 г. С Решение
от 15.10.2018 г. дружеството е обявено в несъстоятелност.
Представени са описаните в исковата молба нот.акт № 7 от 13.01.16, рег. № 161, дело 6/2016, нот.акт № 52 от 16.12.16,
рег. № 7306, дело 782/2016 и нот.акт № 30 от 25.01.17, рег. № 389,
дело 246/2017 – всички по описа на Нотариус Бистра Тонева с район на действие ПРС,
с които ответното „ПАЛАС- 27“ ЕООД е извършило
разпоредителни сделки- продажби на недвижими имоти, описани в исковата молба .
Съгласно чл.
647, ал.1, т.3 от ТЗ могат да
бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността възмездни сделки, при които
даденото значително надхвърля по стойност полученото, ако тези сделки са
извършени от длъжника в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.
625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността. Предпоставките за уважаване на исковете, очертани от нормата на чл.
647, ал.1, т.3 от ТЗ, са
следните: да е налице възмездна сделка с имущество от
масата на несъстоятелността, същата да
е извършена в двугодишния срок и даденото по сделката от несъстоятелния длъжник
значително да надхвърля по стойност полученото от него по същата сделка.
В случая атакуваните сделки- продажби на недвижими имоти, са
извършени в двугодишния срок по чл.
647, ал.1, т.3 от ТЗ и са възмездни.
Спорно между страните се явява наличието на третата
кумулативна предпоставка за възникване на потестативното право, упражнено с
исковата молба, а именно даденото
по сделките от несъстоятелния длъжник значително да
надхвърля по стойност полученото от него.
В тази връзка, от доказателствата по делото се установява
следното:
Предмет на
продажбите са самостоятелни обекти в сграда – „Обществено-жилищен комплекс“ с
административен адрес***, както следва:
-по нот.акт № 7 от 13.01.16г. - СОС с идентификатор 56784.522.225.7.4 на ет.1, обект 1-9, с предназначение:
за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, с площ – 32.76 кв.м. и СОС с
идентификатор 56784.522.225.7.5, на ет.1,
обект 1-10, с предназначение за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, с
площ – 32.76 кв.м., продадени за сумата от 104600 лв.с ДДС;
-по нот.акт №
52 от 16.12.16 г.- СОС с идентификатор 56784.522.225.7.13 , на ет.1, обект 1-5, с предназначение за търговска дейност,
брой нива на обекта – 1, с площ – 22.34 кв.м., продаден за сумата от
36 000 лв. с ДДС и
-по нот.акт №
30 от 25.01.17г.- СОС с идентификатор 56784.522.225.7.6 на ет.1, обект 1-11, с предназначение
за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, с площ – 30.34 кв.м., СОС с идентификатор 56784.522.225.7.22 на ет.2, обект 2-4, с предназначение за търговска
дейност, брой нива на обекта – 1, с площ
– 25.76 кв.м., и СОС с идентификатор 56784.522.225.7.18 на ет.2, обект пица, с предназначение за обществено хранене,
брой нива на обекта – 1, с площ – 121.41 кв.м., продадени за сумата от общо
40 000 лв. с ДДС.
От данните по делото е установено, а и не се спори, че обектите за
търговска дейност , находящи се на първия етаж от сградата , към датата на
сделките са въведени в експлоатация с Разрешение за ползване №
СТ-05-284/15.02.2013 г., а този, предназначен за обществено хранене / пицария/
на етаж втори, е недовършен и за него не е издадено разрешение за въвеждане в
експлоатация, вкл.и до настоящия момент / в т.см.заключение на в.л.Л.- Е./. В
тази насока са и показанията на свид.В., споделящ непосредствените си
впечателния от състоянието на сградата. Така според свидетеля, който извършвал
довършителни , а по-късно и ремонтни работи по ел.захранването , първият етаж
от сградата бил довършен през 2011г- 2012 г. и функционирал като един магазин,
а пицарията на втория етаж останала недовършена, « на тухла» и към 2016 г.
По делото са изготвени две заключения на СОЕ
относно реалната пазарна стойност на процесните имоти към датата на продажбите.
И двете заключения са дадени при
прилагане на метода на пазарните аналози / сравнителен подход/ , при който
оценката се базира на пазарните цени на сравними по местоположение и
предназначение имоти. Първоначалната експертиза на в.л.Л.-Е. е дала заключението си, ползвайки като аналози
предимно оферти за търговски обекти, които не се намират в общ търговски център
като процесните и поради това според съда не удовлетворяват изискванията за
сравнимост с предмета на оценката. От друга страна, вещото лице К.М. по
повторната СОЕ- е дала заключението си, съобразявайки основната специфичност на
оценяваните обекти, а именно , че същите се намират в общ търговски център и
отчитайки факта, че е налице разлика при цените на магазини, които са самостоятелно
обособени в партерни етажи на сгради.
Освен това вещото лице е взело предвид вписани ипотеки върху процесните имоти, като
в с.з. е разяснява, че не те се отразяват на паразната цена. Тези съждения
съдът споделя, доколкото с изплащане на продажната цена по принцип е възможно
ипотеката да бъде погасена. По изложените съображения съдът възприема за
действителни пазарните стойности на оценяваните имоти, предложени от повторната
СОЕ. За да се направи преценка за еквивалентността на престациите по атакуваните
сделки е необходимо да се съобрази обстоятелството, че цените, вписани в
нотариалните актове, са с начислен ДДС с оглед нормите на чл.45, ал.1 и на
чл.67, ал.2 от ЗДДС / видно е, че дружеството продавач е регистрирано по ЗДДС,
след като изрично в НА № 7/13.01.2016 г. е посочено начисляването на този
данък/. Поради това към оценките, предложени от повторната СОЕ, следва да се
прибави и ДДС, тъй като при изготвяне на заключението на вещото лице не била
поставяна задача да съобразява посочените разпоредби от данъчното
законодателство. Така, пазарните
стойности на оценяваните имоти възлизат, както следва:
-на всеки от двата СОС с идентификатор
56784.522.225.7.4 и на СОС с
идентификатор 56784.522.225.7.5-
55700 лв. без ДДС или 66840 лв. с ДДС или общо за двата обекта- 133680 лв. с ДДС / при цена по нот.акт-
104600 лв. /;
- на СОС с идентификатор 56784.522.255.7.13- 38000 лв. без ДДС или 45600 лв. с ДДС / при цена по нот.акт- 36000 лв./;
-на СОС с идентификатор 56784.522.255.7.6- 51600 лв. или 61920 лв. с ДДС, на СОС с идентификатор 56784.522.255.7.22- 43800 лв. или 52560 лв. с ДДС и на СОС с
идентификатор 56784.522.225.7.18 - 165200 лв. или 198240лв. с ДДС / при цена по нот.акт общо за трите имота- 40 000 лв. с ДДС/.
Математическото съотношение между получената цена и пазарната
такава по сделките, сключени с нот.акт № 7 от 13.01.16г. и с нот.акт № 52 от 16.12.16 г. / с предмет обектите за
търговска дейност на първия етаж/ показва, че имуществените права са продадени за цени около 80% от пазарните. Така разликата между двете стойности не може
да обуслови извод за значителна неравностойност на престациите по тези продажби. Това означава, че липсва една от изискуемите предпоставки на
нормата по чл.
647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, а
именно- даденото по
посочените сделки от
несъстоятелния длъжник значително да надхвърля по стойност полученото от него
по същите сделки, което обуславя неоснователност на исковете в тази част, както и обусловените
претенции по чл.649, ал.2 ТЗ за връщане на имуществото в МН.
Изложеното не се отнася за разликата между стойността на
даденото от несъстоятелния длъжник по договора, сключен с нотариален акт № 30 от 25.01.17г. и получената по него цена, която е с
80% по –ниска от пазарната стойност на имотите и в числово изражение възлиза на
сума в размер на 158240 лв. Тази разлика е очевидно значителна по смисъла на
чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, което обуславя извод за основателност на иска в тази
част.
Недоказано е възражението на ответниците за
симулация в цената по договора за
продажба, сключен с нотариален акт № 30/25.01.2017 г. В тази връзка е
представено „обратно писмо“, подписано от продавача и купувача, според което
действително уговорената по сделката цена е в размер на 290 120,35 лв.,
както и че разликата между тази цена и посочената в нотариалния акт е погасена
чрез прихващане с насрещни вземания на купувача, придобити по договор за цесия от
10.10.2016 г./ последният също представен по делото/. Синдикът е оспорил тези доказателства с възражения, че същите са съставени
за нуждите на настоящия процес, че нямат достоверна дата, а обратното писмо не
е съставено в изискуемата от закона нотариална форма.
На първо място ще се посочи, законът не е въвел
изискване за специална нотариална форма на обратното писмо, а писмената е
необходима само за доказване / предвид забраната на чл.164, ал.1, т.6 ГПК,
когато на привидността се позовава страна по сделката/. На третото лице обаче,
каквото се явява синдикът, участващ в производството по чл.647 ТЗ като орган на
несъстоятелността, действащ в защита интересите на кредиторите, а не като
представител на несъстоятелния длъжник, обратното писмо е непротивопоставимо. То
не се ползва с материална доказателствена сила, а само такава относно
авторството си / чл.180 ГПК/. Поради това и предвид изричното му оспорване от
страна на синдика, представеното „обратно писмо“ не установява при
необходимостта от провеждане на пълно, главно доказване, твърдяната от
ответниците симулация в цената по сделката. Следователно, приема се, че
уговорената от страните цена е тази , посочена в нотариалния акт и тя е
значително по-ниска от реалната пазарна стойност на имотите. Само за пълнота ще
се посочи, че оспорването на датата на обратното писмо е без практическа
стойност, тъй като поначало обратното писмо може да е съставено преди, след и
заедно с явния договор, за което спор в съдебната практика няма.
Без правно значение за спора са представеният
договор за цесия, според който ответницата е придобила вземания към ответното
дружество, както и твърденията, че с тези вземания впоследствие е извършено
прихващане с продажната цена по сделката. Това е така, защото под
"даденото", съответно "полученото" в чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ законодателят не
визира изпълнението на договора, а еквивалентността и равнозначността по
стойност на двете насрещни престации, така както те са договорени от страните
при сключването му, поради което и преценката дали "даденото"
значително надхвърля "полученото" по договора се извършва на база на
действителната пазарна стойност на насрещните престации. Ето защо начинът на
изпълнение, респ. погасяването на задължението на купувача за плащане на цената, са релевантни по
отношение на евентуални претенции, произтичащи от неизпълнен договор, но не и
относно преценката за еквивалентност на насрещните престации към момента на
сключването на договора.
В обобщение, изложеното сочи, че са налице предпоставките
по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ относно продажбата, извършена с нотариален акт № 30/25.01.2017 г. , която ще се обяви за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността като увреждаща техните интереси.
Основателността на иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ предпоставя уважаването и на
обусловения осъдителен иск по чл.649, ал.2 ТЗ, като ответникът-приобретател Д.П.
ще бъда осъдена да върне имуществото в МН.
На основание чл. 649, ал. 6, изр. второ, предл. второ ТЗ дължимата за
производството държавна такса по отхвърлените искове, която не е внесена при
подаването на исковата молба, следва да се събере от масата на
несъстоятелността, т.е. да се възложи в тежест на несъстоятелното дружество.
Същата се определя въз основа на данъчните оценки на обектите с идентификатори
56784.522.7.4, 56784.522.225.7.5 и 56784.552.225.13 по правилото на чл.71, ал.2 от ГПК и в общ размер от 1312,10 лв.
За уважените искове, на основание чл. 649, ал. 6,
изр.второ, предл.първо
от ТЗ „Палас -27“
ЕООД /н./ следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
обуславящия иск,
възлизаща
в размер от 1399,23 лв. определена въз основа на данъчните оценки на обектите с
идентификатори 56784.522.225.7.6,
56784.522.255.22 и 56784.522.255.7.18. В същия размер е и таксата,
дължима върху обусловения осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 108 ЗС,
като тя следва да се възложи върху ответника по този иск – Д.Г.П..
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.М.Ж., действаща
в качеството й на синдик на „ПАЛАС - 27” ЕООД ЕИК ********* – в
несъстоятелност, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов” № 33, тяло Г-партер, искове да се обяви, на осн. чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, недействителността по отношение кредиторите
на несъстоятелността на разпоредителни сделки с продавач
„ПАЛАС-27“ ЕООД и купувач Д.Г.П. ЕГН **********, тъй като даденото от „ПАЛАС -
27” ЕООД ЕИК ********* по тях значително надхвърля по стойност полученото,
както следва:
- по нот.акт № 7 от 13.01.16, рег. № 161, дело
6/2016 на Нотариус Б. Тонева – рег. № 233, вписан в Служба по вписвания
Пловдив с дв. рег. № 548/13.01.16 г.,
вх. рег.№ 562/13.01.16, акт № 183 том 1, д. № 153/16, с който са продадени:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.522.225.7.4 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник
СГКК – Пловдив, с адрес на имота: гр. Пловдив, район Централен, п.к. 4000, ул.
„И. Вазов“ № 33, ет.1, обект 1-9,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 32.76 кв.м., ведно с прилежащи части:
0.715 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части от
правото на строеж върху терена;
2. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.522.225.7.5
по кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №
КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник СГКК – Пловдив, с адрес на имота:***, обект 1-10, предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в
документа площ – 32.76 кв.м., ведно с прилежащи части: 0.715 % ид.ч. от общите
части на сградата, заедно със съответните части от правото на строеж върху
терена;
- по нот.акт № 52
от 16.12.16, рег. № 7306, дело 782/2016 на Нотариус Б. Тонева – рег. № 233,
вписан в Служба по вписвания Пловдив с
в. рег. № 42521/16.12.16 г., вх. рег.№ 43491/16.12.16, акт № 74 том 121, д. №
23654/16, с който е продаден:
- Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.522.225.7.13 по
кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №
КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник СГКК – Пловдив, с адрес на имота:***, обект 1-5, предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в
документа площ – 22.34 кв.м., ведно с прилежащи части: 0.488 % ид.ч. от общите
части на сградата, заедно със съответните части от правото на строеж върху
терена, както
и обусловените искове да бъде осъден на осн.чл.649, ал.2 ТЗ ответника Д.Г.П. ЕГН ********** да предаде владението
върху недвижимите имоти, предмет
на горепосочените договори, като същите бъдат върнати в масата на
несъстоятелността.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн.чл.647,
ал.1, т.3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ПАЛАС - 27” ЕООД ЕИК ********* – в несъстоятелност , договор за продажба, сключен на 25.01.2017
г. във формата на нотариален акт № 30, том І, рег.№ 389 по нот.д.№ 24/2017 г.
по описа на нотариус Бистра Тонева с район на действие РС Пловдив, с който „ПАЛАС - 27” ЕООД ЕИК ********* продава на Д.Г.П. ЕГН ********** следните
недвижими имоти:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.522.225.7.6 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник
СГКК – Пловдив, с адрес на имота: ***, обект
1-11, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой
нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 30.34 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0.663 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части
от правото на строеж върху терена;
2. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.522.225.7.22
по кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1698/11.08.2010 г.
на Началник СГКК – Пловдив, с адрес на имота: ***, обект 2-4, предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 25.76 кв.м.,
ведно с прилежащи части: 0.563 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със
съответните части от правото на строеж върху терена;
3.Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.522.225.7.18
по кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №
КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник СГКК – Пловдив, с адрес на имота: ***, обект пица, предназначение на
самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта – 1, посочена
в документа площ – 121.41 кв.м., ведно с прилежащи части: 5.652 % ид.ч. от
общите части на сградата, заедно със съответните части от правото на строеж
върху терена; за сумата от 40
000 лв., по който договор даденото от „ПАЛАС - 27” ЕООД значително надхвърля
по стойност полученото от него по същия договор.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ Д.Г.П. ЕГН **********
*** да
предаде в масата на несъстоятелността на „ПАЛАС - 27” ЕООД ЕИК ********* – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.И. Вазов № 33, тяло Г-партер, владението върху следните
недвижими имоти:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.522.225.7.6 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр.
Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник
СГКК – Пловдив, с адрес на имота: **, обект
1-11, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой
нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 30.34 кв.м., ведно с прилежащи
части: 0.663 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответните части
от правото на строеж върху терена;
2. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.522.225.7.22
по кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №
КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник СГКК – Пловдив, с адрес на имота: **, обект 2-4, предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в
документа площ – 25.76 кв.м., ведно с прилежащи части: 0.563 % ид.ч. от общите
части на сградата, заедно със съответните части от правото на строеж върху
терена;
3.Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.522.225.7.18
по кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.6.09 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №
КД-14-16-1698/11.08.2010 г. на Началник СГКК – Пловдив, с адрес на имота: **, обект пица, предназначение на
самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта – 1, посочена
в документа площ – 121.41 кв.м., ведно с прилежащи части: 5.652 % ид.ч. от
общите части на сградата, заедно със съответните части от правото на строеж
върху терена
ОСЪЖДА „ПАЛАС - 27” ЕООД ЕИК ********* – в несъстоятелност да заплати ДТ в размер от 2711,33 лв. в
полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив, която сума
да се събере от МН.
ОСЪЖДА Д.Г.П. ЕГН ********** *** да заплати ДТ в размер от 1399,23 лв. в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: