РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря КОНА ДОЧЕВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 266
по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 265/11.02.2019
г. по гр.д.№ 1707/2018 г. по описа на ПлРС е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ,
по отношение на ответниците Т.Н.П. и длъжникът Р.Л.А., че дължат солидарно на „***
(България)” ЕАД със седалище гр.***сумата
6 661.13 евро, представляваща задължение-главница по Договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс № 1 от
23.12.2008 г. с погасителен план, Анекс
№ 2 от 05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс № 3 от 24.06.2015 г. с
погасителен план,
за която е издадена заповед за изпълнение № 5025/03.10.2017 по ч.гр.д.7709/2017
по описа на РС-Плевен.Отхвърлен е предявеният от „*** (България)“ против Т.Н.П. и длъжникът Р.Л.А. иск с правно
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, за признаване за
установено, че ответниците по делото дължат на ищеца сумата от 168.37 евро,
представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.02.2017 г. до
28.09.2017 г. по Договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план,
Анекс № 1 от 23.12.2008 г. с погасителен
план, Анекс № 2 от 05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс № 3 от
24.06.2015 г. с погасителен план , за която е издадена заповед за изпълнение №
5025/03.10.2017 по ч.гр.д.7709/2017 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.Отхвърлен е предявеният от „*** (България) ЕАД със седалище гр.***против Т.Н.П. и длъжникът Р.Л.А. иск с
правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, за признаване
за установено, че ответниците по делото дължат на ищеца сумата от 151,23 евро,
представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.02.2017 г. до
28.09.2017 г. по Договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план,
Анекс № 1 от 23.12.2008 г.с погасителен
план, Анекс № 2 от 05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс № 3 от
24.06.2015 г. с погасителен план, за която е издадена заповед за изпълнение №
5025/03.10.2017 по ч.гр.д.7709/2017 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и
недоказан.Отхвърлен е предявеният от „*** (България)“ЕАД против Т.Н.П. и длъжникът Р.Л.А. иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, за
признаване за установено, че ответниците по делото дължат на ищеца сумата от
124.63 евро, представляваща изискуема лихва съгласно чл.4, вр.чл.1, б.Б от
Анекс 3, за периода от 15.03.2017 г. до 23.06.2017 г. по Договор за банков
кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс № 1 от 23.12.2008 г.с
погасителен план, Анекс № 2 от
05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс № 3 от 24.06.2015 г. с погасителен план
, за която е издадена заповед за изпълнение № 5025/03.10.2017 по
ч.гр.д.7709/2017 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.Осъдени
са на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.Н.П. и длъжникът Р.Л.А. да платят на „*** (България)“ЕАД със седалище гр.***сумата от 307.44 лв. направени деловодни разноски
по ч.гр.д.№ 7709/17 по описа на РС-Плевен.Осъдени са на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.Н.П. и длъжникът Р.Л.А. да платят на „*** (България)“ЕАД със седалище гр.***сумата от 743.59 лв. направени деловодни разноски.Осъден
е Т.Н.П. да плати на „*** (България)“ЕАД със седалище гр.***сумата от 468.74 лв. направени
деловодни разноски за особен представител.Осъден е на основание чл.78, ал.3 ГПК
„*** (България)ЕАД да плати на Р.Л.А. сумата от 81.27 лв. направени деловодни разноски.
Депозирана е въззивна жалба от Т.Н.П., чрез
особен представител, против решение № 265/11.02.2019 г. по гр.д.№ 1707/2018 г.
по описа на ПлРС, което се обжалва частично.Излагат се доводи, че обжалваното
решение е неправилно.Прави се искане да се отмени решението на ПлРС като
неправилно.
Въззиваемият Р.Л.А.,
редовно призован, не взема становище пред настоящата инстанция.
За въззиваемата страна „*** (България)“ЕАД със
седалище гр.София, редовно призована, представител не се явява и не изразява
становище.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Основателен е доводът във въззивната жалба, че
предсрочната изискуемост не е настъпила към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно т.18 от тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало да
длъжника-кредитополучател.
Съгласно чл.1 от
договора за банков кредит от 30.06.2008 г. кредитът е с краен срок за погасяване
15.06.2018 г.
С чл.5 от Анекс
№ 3/24.06.2015 г. крайният срок за погасяване на всички задължения по кредита е
променен на 15.06.2025 г.
От
доказателствата по делото се установява, че последното плащане, отразено по
счетоводните книги на банката, е извършено на 01.06.2017 г.За периода от
15.02.2017 г. до 15.07.2017 г. погасителните вноски (6
броя погасителни вноски) не са
заплатени, поради което банката е предприела действия по обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.
Съгласно чл.10
от договора за банков кредит, при настъпване на неизпълнение по чл.9, каквото е
налице в процесния случай, банката има право едностранно, с писмено
предизвестие до кредитополучателя да обяви всички дължими суми по кредита за
предсрочно и незабавно изискуеми.
Предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя Т.П. с писма с изх.№ ИЗХ-001-73837/13.07.2017
г. и ИЗХ-001-73838/13.07.2017 г., които са изпратени до постоянния адрес и
адреса за кореспонденция на същия, посочени в договора за банков кредит и анекс
№ 3/24.06.2015 г., но същите са върнати в цялост с отбелязване, че не са потърсени
в срок.
В чл.12.7 от
договора за банков кредит е уговорено, че всички уведомления и изявления във
връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат получени
от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата или куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса на
кредитополучателя.
Вземането,
предмет на заявлението по чл. 410 ГПК (а не само по чл. 417 ГПК) следва да бъде изискуемо към момента на депозиране
на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, тъй като за
кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита.Настоящият съдебен състав приема, че преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
кредиторът не е уведомил длъжника-кредитополучател Т.П. за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Тълкуването на горепосочената
договорна клауза - чл.12.7 по правилата на чл. 20 ЗЗД налага извода,
че страните са определили способи за връчване на кореспонденция.Съобщение, изпратено
на адрес, който не е променен, като не е удостоверено доставянето му, не се
счита за получено.В клаузата на договора липсва изрично приравняване на опита
за доставяне на фактическото му получаване (
решение № 148/2.12.2016 г. на ВКС по т.д.№ 2072/2015 г., І т.о., решение № 25/3.05.2017
г. на ВКС по гр.д.№ 60208/2016 г., ІІ г.о.).
От друга страна
обаче, според т.1 от тълкувателно решение 8/2017 от 02.02.2019 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2017 г., ОСГТК, е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ.Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В тази насока от депозираното пред
настоящата инстанция заключение на ВЛ И., неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че падежиралите и неплатени за главници съгласно
договор за банков кредит от 30.06.2008 г. към 11.06.2019 г. и последващите анекси са в размер на 1 596.92
евро.
Неоснователен е доводът във въззивната
жалба, че при определяне на размера на задължението съдът следва да го определи
не съгласно анексите по договора, а съгласно първоначалния договор.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е решението на първоинстанционния съд само в частта относно
главница и присъдените разноски.
По отношение на вземането за главница не може
да се приеме, че са налице неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и на
основание чл.146 ЗЗП те да бъдат обявени за нищожни както в първоначалния
договор, така и в последвалите анекси, с оглед на позоваването във въззивната
жалба на осъществяване на фактическия състав на чл.143, т.10 ЗЗП, във вр. с чл.ЗЗП
и чл.146 ЗЗП.В тази насока се приема също така, че разпоредбите на ЗЗП имат повелителен характер, поради което и с
оглед указанията в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г.
от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд следи служебно
за тяхното наличие и дължи произнасяне по тях, независимо дали е сезиран от
заинтересованата страна с изрично оплакване или възражение за съществуването им (решение № 142 от
1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1739/2017 г., II т. о.),
но такива не се установяват.
Чл.3 от договора
за кредит визира отпускане еднократно на цялата сума по договора по посочената
сметка на кредитополучателя, а чл.3.1 от същия - случай на рефинансиране на
кредит.
От заключението
на ВЛ И. пред настоящата инстанция се установява, че предвид голямото намаление
на лихвения процент от 8,25% на 4,6% условията на първоначално сключеният договор
са неблагоприятни, тъй като при изчисленията дължимата главница в първия случай
би била 11 249.75 евро, а във втория – 1 596.92 евро.
Видно от ИМ,
предмет на делото е изискуема главница в размер на 6 661.13 евро, от които -редовно
падежирала главница в размер на 327.94 евро, начислена за периода от 15.02.2017
г. до 15.07.2017 г. (в този смисъл е
определена главница в заключението на ВЛ пред настоящата инстанция за този
период, включваща съответно сумите 54,14 евро, 54,34 евро, 54,55 евро, 54,76
евро, 54,97 евро, 55, 18 евро).В представената
справка № 1 по чл.366 ГПК в хода на първоинстанционното производство е видно,
че предсрочно изискуемата главница е 6 333.19 евро, изчислена при лихвен
процент 4,6%.
Неоснователен
е доводът на въззивника, че решението е неправилно и по отношение приетото от
съда по повод открито производство по чл.193, ал.1 ГПК.
Обжалването на произнасянето на съда по чл.194 ГПК е част от обжалването на самото решение.
В хода на първоинстанционното производство
е открито на основание чл.193, ал.1 ГПК производство по оспорване на
авторството на подписите, положени от името на Т.П. и Р.А. в договора за банков
кредит, както и в анекс № 1, № 2 и № 3 с погасителен план, по искане на
въззивника.Доказателствената тежест е разпределена, като в тежест на ищеца е да
докаже, че подписите, положени от името на Р.А. в горепосочените документи са
положени от него, а в тежест на Т.П. - да докаже, че подписите не са положени
от него.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд, че оспорването е било неуспешно и недоказано от страна
на Т.П., тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока.
От страна на банката като ищец в хода
на първоинстанционното производство също не са представени
доказателства.Кредитополучател е Т.П., а Р.А. е поръчител.Не е депозирана
въззивна жалба от последния.
В процесния случай е налице фактическо
разположение на договора за поръчителство, чиято правна уредба е в чл.138-148 ЗЗД, и договора за банков кредит (чл.430 ТЗ) на един и същ хартиен носител.Задължението на
поръчителя възниква от договора за поръчителство,
който макар и да е акцесорен и с обезпечителен характер спрямо главното
задължение, е различен от договора, от който е породено
главното задължение - в процесния случай от договора за банков кредит.За да
възникне валидно задължение за поръчителя по силата на сключен договор за поръчителство е необходимо
наличието на съществуващ действителен главен дълг, какъвто е налице.Обратна
зависимост обаче не съществува.
Оспорването на истинността на документ
по чл.193, ал.1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен
иск за установяване на неистинността на документ, за което страната трябва да
има правен интерес, за наличието на който съдът следи служебно.Такъв по
отношение на въззивника в процесния случай липсва, тъй като той е
кредитополучател по договора за банков кредит.
Ето
защо въз основа на гореизложеното от фактическа и правна страна настоящата
инстанция приема, че следва да бъде
потвърдено решението в обжалваната му част, в която е признато за
установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.124 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на Т.П. и Р.А., че дължат солидарно на банката сумата от 1 596.92 евро,
представляваща задължение - главница по Договор за
банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс № 1 от 23.12.2008 г. с
погасителен план, Анекс № 2 от
05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс №3 от 24.06.2015 г. с погасителен план, за която е
издадена заповед за изпълнение № 5025/03.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 7709/2017 г. по
описа на РС-Плевен, която сума съставлява падежирали и неплатени за главници
съгласно договор за банков кредит от 30.06.2008 г. и последващите анекси към
11.06.2019 г.
Решението
следва да бъде отменено в обжалваната му част, в която е признато за установено
на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.124 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, по
отношение на Т.П. и Р.А., че дължат солидарно на банката разликата над сумата
от 1 596.92 евро до 6 661.13 евро, т.е. за сумата от 5 064.21 евро за периода
след 11.06.2019 г., представляваща задължение - главница по Договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен
план, Анекс № 1 от 23.12.2008 г. с погасителен
план, Анекс № 2 от 05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс №3 от
24.06.2015 г. с погасителен план, за която е издадена заповед за
изпълнение № 5025/03.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 7709/2017 г. по описа на РС-Плевен,
като вместо него в тази му част бъде постановено ново по съществото на спора,
като с оглед на гореизложеното се отхвърли предявеният иск като неоснователен в
тази му част.
При
условията на евентуалност - в случай че главният установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.124 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 ТЗ бъде отхвърлен частично като
неоснователен досежно посочените като предсрочно изискуеми по договора за
кредит суми, от страна на „*** (България)“ЕАД със седалище гр.***е направено искане да бъдат
осъдени въззивникът Т.П. и въззиваемият Р.А. да заплатят солидарно на банката
сумата в размер на 5 064.21 евро за периода след 11.06.2019 г., представляваща
задължение - главница по Договор за банков
кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс № 1 от 23.12.2008 г. с
погасителен план, Анекс № 2 от
05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс №3 от 24.06.2015 г. с погасителен план,
за периода след 11.06.2019 г.
Съгласно
т. 15 от ТР № 1/
04.01.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1/2000 г., ОСГТК, което не е загубило
значение и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008
г., въззивният съд може за пръв път, след като е уважил жалбата
срещу главния иск, да се произнесе по същество по отношение на евентуалния, по
който не се е произнесла първата инстанция (определение
№ 920/10.12.2012 г. на ВКС по т.д.№ 691/2012 г., ІІ т.о.).
Предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.430 ТЗ е допустим.Съгласно
т.11б от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, за
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може
да се предяви осъдителен иск в това производство.
С исковата молба кредиторът е упражнил правото си по
договора за банков кредит и анексите към него да направи кредита предсрочно
изискуем, а с получаването на преписа от исковата молба (получен от Р.А. и връчен на особения представител по
чл.47 ГПК на Т.П.) солидарните длъжници-ответници в първоинстанционното производство, са
изпаднали в забава по отношение на целия непогасен остатък от дълга в размер на
5
064.21 евро - главница за периода след 11.06.2019 г. ( решение
№ 198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д.№ 193/2018 г., І т.о.).
От
първото заключението на ВЛ И., неоспорено от страните, което съдът възприема като
обективно и компетентно, се установява, че размерът на задълженията към датата
на изготвяне на заключението 02.12.2018 г., в случай, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 29.06.2018 г . (датата
на връчване на ИМ) е 6 661.12
евро.ВЛ също така е посочило, че задължението, което е заведено по счетоводните
книги на банката към датата на подаване на заявлението и към датата на
изготвяне на експертизата по отношение главница е 6 661.13 евро, от които
падежирала и неплатена главница за посочения период от 327.94 евро и предсрочно
изискуема главница 6 333.19 евро.
Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск за
главницата в размер на 5 064.21 евро за периода след 11.06.2019 г.,
представляваща задължение - главница по Договор за
банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс № 1 от 23.12.2008 г. с
погасителен план, Анекс № 2 от
05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс № 3 от 24.06.2015 г. с погасителен план, е доказан по
основание и размер и следва да бъдат
осъдени Т.П. и Р.А. да заплатят солидарно на банката тази сума, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба -
09.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Следва
да бъде потвърдено решението в обжалваната му част, в която са осъдени Т.П. и Р.Л.
да заплатят на банката сумата от 73.70 лв. направени деловодни разноски по
ч.гр.д.№ 7709/2017 г. по описа на ПлРС.
Следва
да бъде отменено решението в обжалваната
му част, в която са осъдени Т.П. и Р.Л. да заплатят разликата над 73.70 лв. до 307.44 лв., т.е. за сумата от
233.74 лв., направени деловодни разноски по ч.гр.д.№ 7709/2017 г. по описа на
ПлРС.
Следва
да бъде потвърдено решението в обжалваната му част, в която са осъдени на
основание чл.78, ал.1 ГПК Т.П. и Р.А. да заплатят на банката сумата от 743.59 лв.
направени деловодни разноски, както и в обжалваната му част, в която е осъден Т.П.
да заплати на банката сумата от 468.74 лв. направени деловодни разноски за
особен представител.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 265/11.02.2019 г. по гр.д.№ 1707/2018 г. по описа на Плевенски
районен съд в обжалваната му част, в която е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ,
по отношение на ответниците Т.Н.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
и длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „*** (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***ул.
„***” № **, сумата от 1596.92 евро, представляваща падежирали и неплатени за
главници към 11.06.2019 г. съгласно договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с
погасителен план и последващите анекси Анекс №1 от
23.12.2008 г. с погасителен план, Анекс
№2 от 05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс №3 от 24.06.2015 г. с погасителен
план,
за която е издадена заповед за изпълнение № 5025/03.10.2017 г. по ч.гр.д.№
7709/2017 г. по описа на РС-Плевен; в обжалваната му част, в която са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.Н.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
и длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да платят на „*** (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***ул.
„***” № **, сумата от 73.70 лв. направени деловодни разноски по ч.гр.д.№7709/17 по описа на РС-Плевен;
в обжалваната му част, в която е осъден на основание
чл.78, ал.1 ГПК Т.Н.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да плати на
"*** (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***ул. „***” № ***, сумата от 468.74 лв. направени деловодни разноски
за особен представител; в обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.Н.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да платят на „*** (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***ул.
„***” № **, сумата от 743.59 лв.
направени деловодни разноски.
ОТМЕНЯ решение № 265/11.02.2019 г. по гр.д.№
1707/2018 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е
признато за установено, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответниците Т.Н.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на "***
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***ул. „***л” № ***, за разликата над сумата от
1 596.92 евро до 6 661.13 евро, т.е. за сумата от 5 064.21 евро за периода след
11.06.2019 г., представляваща задължение - главница по Договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс № 1 от
23.12.2008 г. с погасителен план, Анекс
№ 2 от 05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс №3 от 24.06.2015 г. с
погасителен план,
за която е издадена заповед за изпълнение № 5025/03.10.2017 г. по ч.гр.д.№
7709/2017 г. по описа на РС-Плевен; в обжалваната му част, в която са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК
Т.Н.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** да платят на
"*** (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***ул. „**” № **, за разликата над 73.70 лв. до 304.77 лв.,
т.е. за сумата от 233.74 лв., направени деловодни разноски по ч.гр.д.№7709/17
по описа на РС-Плевен,
КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от ищеца
„*** (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***ул. „**” № **,
срещу ответниците Т.Н.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и Р.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, за признаване за установено по отношение на ответниците Т.Н.П. и Р.Л.А., че
дължат солидарно на ищеца „*** (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***ул. „**” № **, за
разликата над сумата от 1 596.92 евро до 6 661.13 евро, т.е. за сумата от
5 064.21 евро за периода след 11.06.2019 г., представляваща задължение -
главница по Договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен
план, Анекс № 1 от 23.12.2008 г. с погасителен
план, Анекс № 2 от 05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс №3 от
24.06.2015 г. с погасителен план, за която е издадена заповед за
изпълнение № 5025/03.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 7709/2017 г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.430 ТЗ Т.Н.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплатят СОЛИДАРНО на „*** (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***ул.
„**” № **, сумата от 5 064.21 евро за периода след 11.06.2019 г.,
представляваща задължение - главница по Договор за
банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс № 1 от 23.12.2008 г. с
погасителен план, Анекс № 2 от
05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс №3 от 24.06.2015 г. с погасителен план,
ведно със законната лихва върху главницата от 5 064.21 евро, считано от датата
на подаване на исковата молба - 09.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: