Р Е Ш Е Н И Е
Номер
2420 08.10.2019
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
осемнадесети септември
Година 2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 2570 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
против М.Р.К. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 583,23 лв. – неплатена главница по Договор за паричен
заем № 2634728/07.09.2016 г., 38,73 лв. – договорна лихва, дължима за
периода 20.10.2016 г. – 02.02.2017 г., 45,00 лв. – такса разходи за
събиране на просрочени вземания, 279,07 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, дължима за периода 20.10.2016 г. – 02.02.2017 г., 47,67
лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода от 21.10.2016 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 8093/2017 г. по описа на БРС. Претендира се присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че на 07.09.2016
г. между ответника
и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е бил сключен договор за паричен заем в размер на 750
лв., като заемателят се е задължил да върне заема на 21 равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 38,81 лв., с падеж на първата вноска на 15.09.2016 г.
и падеж на последната вноска на 02.02.2017 г. Предвид забавата на ответника за
плащане на погасителна вноска за повече от 30 календарни дни, на същия е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв.; начислена
му е и неустойка в размер на 370,02 лв., предвид на това, че не е представил на
заемодателя нито едно от договорените обезпечения, като по споразумение на
страните тази неустойка е била разсрочена на 21 равни вноски в размер на по 17,62
лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем; начислена е и лихва за забава в размер на 47,67 лв. за периода от 21.10.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда, представляваща съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва. Заявено е, че да момента
длъжникът е платил сумата от 285 лв., с която са погасени: 90,95 лв. –
неустойка за неизпълнение, 26,28 лв. – договорна лихва и 167,77 лв. – главница.
Непогасени са останали процесните суми. На следващо място се твърди, че с
Приложение № 1/01.06.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към
ответника, произтичащи от горепосочения договор за заем, са прехвърлени на
ищеца, като до ответника са били изпратени две уведомителни писма, но същите не са били получени, тъй
като той не е бил открит на адреса му. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена
молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240
от ЗЗД и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
се твърди, че искът е недопустим, тъй като ответникът не е бил уведомен за
твърдяната цесия, поради което ищецът не се явява негов кредитор и няма право
да претендира процесните вземания. Съдът намира, че това възражение за
недопустимост на иска е неоснователно, тъй като същото касае основателността, а
не допустимостта на иска. Твърди се също така, че искът е неоснователен, като с
изложени твърдения за нищожност на целия договор за заем, както и на отделин
клаузи от него, поради противоречие със ЗПК и със ЗЗП. Оспорена е и валидността
на договора за цесия, като се твърди, че същият е нищожен поради липса на
предмет, тъй като не е ясно дали вземането към М.К. съществува и дали то е
прехвърлено на ищцовото дружество. Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло.
Особеният представител се явава в съдебно заседание и поддържа отговора,
направил е доказателствени искания, не е представил писмени доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представено копие на Договор за паричен заем № 2634728 от 07.09.2016 г.,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД – заемодател и М.Р.К. – заемател, съгласно който заемодателят е
предал в собственост на заемателя сумата от 750 лв., а заемателят се е задължил
да върне сумата при следните условия: срок на заема – 21 седмици, на седмични
погасителни вноски в размер на 38,81 лв., фиксиран годишен лихвен процент по
заема – 40 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11 %,
общ размер на всички плащания – 815,01 лв., годишен процент на разходите на
заема – 48,27 %. В договора е вписано, че броят, периодичността и датите на
плащане на всяка вноска са посочени в погасителен план, представляващ
неразделна част от договора, но такъв погасителен план не е представен по
делото. В чл. 3 на договора е посочено, че с подписването му страните се
съгласяват да се рефинансира текущ заем на същия заемател с остатък в размер на
317,78 лв., а остатъкът от заемната сума се изплаща на заемателя, като
договорът има силата на разписка.
Съгласно чл.
4, ал. 1 от договора за заем заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови или финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, или 2/
банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 815,01 лв., със срок
на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора
за заем. В ал. 2 на същия член е уговорено, че при неизпълнение на задължението
да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 370,02 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на
17,62 лв.
В чл. 7, ал.
3 на договора е посочено правото на заемателя да се откаже от договора в
14-дневен срок от сключването му, без да дължи обезщетение или неустойка и без
да посочва причина за това, чрез уведомление до заемодателя, направено на
хартиен или друг траен носител, като в този случай той дължи на заемодателя
получената заемна сума (главница) ведно с уговорената лихва на ден.
По делото е представено копие на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД (продавач) и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД (купувач), с който страните са се споразумели продавачът да
прехвърля на купувача срещу заплащане на покупна цена свои ликвидни и изискуеми
вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени с
физически лица, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от рамковия договор, считано от датата на неговото
съставяне. В чл. 4.1 е предвидено, че вземанията се считат за валидно
прехвърлени от момента на потвърждаване приемането на съответното Приложение №
1 в електронната информационна система на купувача, от когато съответното
Приложение № 1 става неразделна част от рамковия договор.
Представено
е и извлечение от Приложение № 1/01.06.2017 г. към горепосочения рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания, в което под № 336 фигурира вземане по
кредит № 2634728 от 07.09.2016 г. с длъжник М.Р.К., с отпусната главница в
размер на 750 лв., общо дължимо по кредита – 1 185,03 лв. и остатък на
дължима сума към 01.06.2017 г. – 971,95 лв., в това число и лихви за просрочие
в размер на 26,92 лв. Така извършената цесия на описаните в Приложение №
1/01.11.2016 г. вземания е потвърдена от цедента с нарочно писмено
потвърждение, препис от което е приложен по делото.
Видно от
приложеното пълномощно от 09.09.2015 г., цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания” АД (с предходна правна
форма ООД, а понастоящем ЕАД) да уведоми от името на цедента всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които то е цедирало, съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.
Като
доказателства по делото са представени две уведомителни писма - от 02.06.2017
г. и от 20.06.2018 г., адресирани до ответника М.К., с които заемодателят „Изи
Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, го уведомява
за извършеното прехвърляне на вземанията си по сключения между тях договор за
паричен заем, както и че кредитор на вземанията е ищцовото дружество, като
ответникът е поканен в 5-дневен срок от получаване на уведомлението да заплати
задълженията си по договора. Липсват обаче доказателства тези уведомления да са
достигнали реално до ответницата - първото уведомление е било изпратено по
пощата с обратна разписка, като пратката е върната невръчена с отбелязване, че
не е била потърсена от получателя, а за второто уведомление липсват
доказателства за изпращането му (представените от ищеца товарителница на „Лео
експрес“ и разписка към нея не са допуснати и приети като доказателства по делото).
По делото е
назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е
установило, че по процесния договор са начислени общо 1 185,03 лв., от
които 750 лв. – главница, 65,01 лв. – възнаградителна лихва и 370,02 в. –
неустойки. Начислени са и 45 лв. – разходи за събиране на вземането, и 26,92
лв. – лихви за просрочие до 21.05.2017 г., или бощо начислените суми по кредита
са в размер на 1 256,95 лв. Установено е също така, че ответникът е платил
общо 285 лв., които покриват изцяло задълженията по вноски с падежни дати
15.09.2016 г. – 13.10.2016 г. и част от вноската с падеж на 20.10.2016 г., но
вещото лице не е могло да установи как точно са отразени извършените плащания
по видове задължения в системата на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Според вещото
лице след така извършените плащания са останали неплатени погасителни вноски с
падежни дати 20.10.2016 г. – 02.02.2017 г. в общ размер на 900,02 лв., 45 лв. -
такси и 26,92 лв. - лихви за забава до 31.05.2017 г. Вещото лице е посочило, че
при „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не са отразени плащания по кредита.
При така
ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан по следните съображения:
В случая макар процесният договор да
е наименован Договор за паричен заем, съдът намира, че същият попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като се касае за
предоставяне на кредит под формата на заем (чл. 9, ал. 1,
предл. 1 от ЗПК), заемателят е физическо лице, което при сключването
на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, т.е. е „потребител” по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а заемодателят
е юридическо лице, което предоставя
кредита в рамките на своята професионална или търговска дейност, съответно
представлява „кредитор” по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че процесният договор има
характера на потребителски кредит по смисъла на ЗПК, а не на заем по смисъла на
ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл. 22 от същия закон е
предвидено, че ако горното изискване не е спазено, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието
на изготвен погасителен план към процесния договор за заем, макар такъв да е
цитиран в съдържанието на договора като приложение към него. Това според съда
представлява достатъчно основание да се приеме, че договорът е недействителен
на осн. чл. 22 от ЗПК.
Горният извод за недействителност на целия
договор за заем прави безпредметно произнасянето по наведените в отговора на
особения представител на ответника възражения за недействителност на отделни
клаузи от него.
На следващо място съдът
намира, че по делото не се доказа ответникът да е бил
уведомен за
сключения договор за цесия между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца по делото. Въпреки, че по делото се представиха две уведомителни
писма до ответника, налице са
доказателства за изпращане само на едното от тях, но не се доказа то да е било
получено от него, като фактът, че пощенската пратка не е била потърсена от
адресата не може да се приравни на редовно връчване на уведомлението за
цесията. В случая не може да се приеме и че е извършено връчване на
уведомителните писма с връчване на преписи от исковата молба и приложените към
нея доказателства, тъй като съдебните книжа не са получени лично от ответника
или от негов упълномощен процесуален представител, а са получени от особен
представител, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, който може да извършва съдопроизводствени действия от името на
ответника, но не и да получава материалноправни изявления, адресирани до него,
каквото изявление представлява уведомлението за цесията.
С оглед на горното съдът намира, че цесията не е породила действие по
отношение на ответника, тъй като тя не е била уведомена за нея. Ето защо съдът
счита, че ищецът не доказа качеството си на кредитор по отношение на ответника,
което е допълнително основание за отхвърляне на иска.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д. Б. Б., против М.Р.К., ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по Договор за паричен заем № 2634728/07.09.2016 г.,
сключен между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а
именно: 582,23 лв. (петстотин осемдесет
и два лв. и двадесет и три ст.) – главница, 38,73 лв. (тридесет и осем лв. и
седемдесет и три ст.) – договорна лихва, дължима за периода 20.10.2016 г. –
02.02.2017 г., 45,00 лв. (четиридесет и пет лв.) – такса разходи за събиране на
просрочени вземания, 279,07 лв. (двеста седемдесет и девет лв. и седем ст.) –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, дължима за периода 20.10.2016
г. – 02.02.2017 г. и 47,67 лв. (четиридесет и седем лв. и шестдесет и седем
ст.) – обезщетение за забава, дължимо за периода от 21.10.2016 г. до 26.10.2017
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 4925/ 30.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 8093/2017 г. по описа на РС-Бургас.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА