№ 21398
гр. С., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20231110166780 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
С решение № 5863/16.11.2023 г. по в. гр. д. № 11232/2023 г. по описа на СГС, II „Б“
въззивен състав, е обезсилено решение № ******** от 07.06.2023 г постановено по гр. д. №
52811/2019 г. на СРС, 54 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения иск по реда на 422
ГПК от „Б. Д.“ АД да се признае за установено, че Б. Ц. Е. дължи на основание чл. 92 ЗЗД и
чл. 101 ЗЗД сумата от 1742,56 лева - неустойка за забава за периода 05.04.2008 г. – 05.04.2011
г. по Договор за кредит „Е.“ № ****** от 15.10.2007 г. между „С. Ж. Е.“ АД и Е. като
съдлъжник, като „Б. Д.“ АД е универсален правоприемник на „С. Ж. Е.“, за коята сума е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.05.2011 г. по ч. гр. д.
№14759/2011 г. по описа на СРС, 75 състав.
В допълнителна молба от 08.08.2024 г. ищецът заявява, че сумата от 1742,56 лева се
претендира като договорна лихва, дължима във връзка с допусната от длъжниците забава.
С молба от 02.09.2024 г. ищецът уточнява, че сумата от 1742,56 лева представлява сбор от
договорени възнаградителни и наказателни лихви.
С молба от 25.09.2024 г. ищецът посочва, че претендираната сума от 1742,56 лева е
начислена, както следва: 544,84 лева - редовна лихва за периода 02.07.2008 г. - 05.11.2009 г.,
67,11 лева - лихва за забава за периода 05.04.2008 г.- 05.11.2009 г., като разликата над 611,95
лева до 1742,56 лева представлява лихва за забава, начислена след датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита.
С молба от 08.10.2024 г. ищецът уточнява, че сумата от 544,84 лева се претендира като
редовна възнаградителна лихва, а сумата от 611,95 лева е начислена за периода 05.11.2009 г. -
1
05.04.2011 г.
С влязло в сила на 03.12.2024 г. Определение № 47169/19.11.2024 г. на СРС, 178 състав,
искова молба е върната в частта, в която се иска по реда на чл. 422 ГПК да бъде установено,
че Б. Ц. Е. дължи на „Б. Д.“ АД сумата над 544,84 лева - възнаградителна лихва по договор
за кредит „Е.“ № ****** от 15.10.2007 г. до пълния предявен размер от 1742,56 лева, както и
за периодите 05.04.2008 г. - 01.07.2008 г. и 06.11.2008 г. - 05.04.2011 г., като недопустима, а
производството по делото е прекратено в посочената част.
Производството продължава по иска, предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, с
правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК /отм./ и чл. 101 ЗЗД за установяване
между страните, че Б. Ц. Е. дължи на „Б. Д.“ АД сумата от 544,84 лева - възнаградителна
лихва по договор за кредит „Е.“ № ******/15.10.2007 г. за периода 02.07.2008 г. - 05.11.2009
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.05.2011 г. по ч. гр. д.
№14759/2011 г. по описа на СРС.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК с установителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК /отм./ и чл. 101 ЗЗД.
Въз основа на заявление от 08.04.2011 г., подадено от „С. Ж. Е.“ АД срещу И. Д. С. и Б. Ц.
С. е образувано ч. гр. д. № 14759/2011 г. по описа на СРС, 75 състав, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на
26.05.2011 г. за сумата от 3859,82 лв., представляваща главница по Договор за кредит „Е.“ №
******/15.10.2007 г., ведно със законната лихва от 08.04.2011 г. до изплащането на
вземането, договорна лихва в размер на 1742,56 лв. за периода от 05.04.2008 г. до 05.04.2011
г., такса в размер на 4,35 лв., ведно със законната лихва от 08.04.2011 г. до изплащането на
вземането, както и разноски в размер на 112,13 лв. за държавна такса.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение от
длъжника, като в законовия срок по чл. 415, ал. 2 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
В производството по делото се претендира задължение за договорна лихва, произтичащо
от договор за потребителски кредит, за което има издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК. Съдът намира, че ищецът е предявил иск за установяване на същото вземане, за което е
поискано издаването на заповед за изпълнение, въз основа на правопораждащите факти,
посочени в заявлението по чл. 417 ГПК. Предмет на предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителен иск е съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 14759/2011 г. по описа на СРС, 75 състав, като основанието на
претенцията и предявените в исковото производство вземания са индивидуализирани по
идентичен начин с този, описан в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение. Целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото
2
право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Така предявения иск е продължение на
защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство възражения на
длъжника, поради което не може да се променя материалнаправната характеристика на
вземането и да се иска от съда да се произнесе по нещо, различно от предявеното в
заповедното производство /така решение № 152 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 7541/2013 г.
на ВКС ІV г. о. и др./ Освен това следва да се посочи, че за ищеца по предявен иск по реда
на чл. 422 ГПК липсва процесуално задължение да предяви установителния иск за цялото
вземане, за което е постановена заповедта за изпълнение, в който случай за непредявената
част приложение ще намери чл. 415, ал. 5 ГПК. От изложеното следва извод, че за ищеца е
налице интерес от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Следва да се отбележи с горепосочените съдебни решения съществуването на
материалното субективно право, индивидуализирано по основание (правопораждащите го
юридически факти), съдържание и страни е установено със сила на пресъдено нещо.
Видно от представения Договор за кредит „Е.“ № ******/15.10.2007 г., между „С. Ж. Е.“
АД /с правоприемник „Б. Д.“ ЕАД/ и ответницата като „съдлъжник“ възникнало
облигационно правоотношение по договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил
на кредитополучателя кредит в размер на 4100 лв., а последният се е задължила да я върне в
посочения срок. В договора е уговорена номинална лихва по кредита в размер на 13,60%,
формирана от БЛПSGEB, увеличен с надбавка от 7,40 пункта на година / т. 7/. При
сключването на договора приложимият БЛПSGEB в размер на 6,20% /т. 7.1/, а осреденият
лихвен процент по кредита е 7,96%.
В случая се претендира договорна лихва в размер 544,84 лева, начислена върху вноските
за главница, падежирали в периода от 02.07.2008 г. до 05.11.2009 г.
Предвид посоченото в чл. 7, ал. 3 ГПК служебно задължение на съда да следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е и процесният, съдът
съобразява, че Договор за кредит „Е.“ № ******/15.10.2007 е сключен при действието
на ЗПК (отм.) и проверката за съответствието на клаузата за възнаградителна лихва със
законовите изисквания следва да се извърши съобразно действащия към 03.02.2010 г. закон,
т. е. според императивни изисквания на ЗПК (отм.).
Процесният договор е потребителски – страни по него са потребители по смисъла на § 13,
т. 1 ЗЗП (физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и банка, поради
което приложение намират правилата за неравноправни клаузи от чл. 143 до чл. 148 ЗЗП
(обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно.
В процесният договор за кредит възнаградителната лихва е двукомпонентна, уговорена като
сбор от БЛП в размер на 6,20% и фиксирана надбавка 7,40 пункта на година. Този лихвен
процент е посочен и в погасителния план към договора, който е неразделна част от него по
силата на чл. 3, ал. 1, изр. 2 от договора.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
3
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съобразно чл. 145, ал. 1 ЗЗП всички клаузи да се тълкуват заедно,
както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора. Съгласно ал. 2
на същата разпоредба преценката за неравноправност не включва определянето на основния
му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
В определение по дело № *-***/17 е прието, че чл. 3 до чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 г., постановено на основание чл. 99 от Процедурния правилник на
СЕС, съгласно което чл. 3 - 5 от Директива 93/13, които са транспонирани с чл. 143, чл.
145 и чл. 147 ЗЗП, трябва да се тълкуват в смисъл, че неравноправна е клауза в договор за
потребителски кредит, която не е съставена прозрачно така, че кредитополучателят да бъде
в състояние да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от сключването на този договор, когато се установи, че въпреки изискването за
добросъвестност, тази клауза създава значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя между произтичащите от договора права и задължения на страните.
В настоящия случай клаузата за възнаградителна лихва не е неравноправна по изложения
смисъл, доколкото еднозначно е определен лихвеният процент по договора- 13,60 %, така че
потребителят да може да извърши преценка за икономическите последици от сключването
на договора, без да е нарушен принципът за добросъвестност и без да се създава значителна
неравнопоставеност в ущърб на потребителя. Уговорката предвижда ясно по размер
задължение на длъжника и доколкото е част от основния предмет на договора -
възнаградителната лихва по кредита, формулирана по ясен и разбираем начин съгласно
изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, не може да бъде преценена като неравноправна.
Въз основа на заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обосновано, обективно и компетентно дадено, се установява, че редовната
възнаградителна лихва дължима по кредита за посочения период възлиза на 564,45 лв.
В производството по гр. д. №52811/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, е приета
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че непогасената
редовна възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода от 05.04.2008 г. до
05.04.2011 г. към дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е в размер на 912,90 лв.
(задача 7). Според заключението към датата на изготвянето му – 10.10.2022 г. няма
непогасени задължения за възнаградителна лихва.
В производството по гр. д. №52811/2019 г. по описа на СРС, 54 състав, е допусната
допълнителна съдебно счетоводна експертиза, съгласно която непогасеното задължение за
възнаградителна лихва за исковия период, без да се съобразяват извършените от длъжниците
плащания по изпълнително дело 1486/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д., е в размер на 912,90 лв.
Правното значение на извършеното от длъжника плащане в изпълнителното производство
за исковия процес, който се развива по реда на чл. 422 ГПК, е разяснено в т.9 на ТР №
4
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В тълкувателното решение, което е
задължително по чл. 130, ал. 2 ЗСВ за съдилищата, е предвидено, че по общото правило на
чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право
и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В
хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила,
поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на
основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не
подлежи на проверка в исковия процес. За длъжника възниква право на обратен
изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК при събрани суми в изпълнителното производство
за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното
дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото
принудително изпълнение (какъвто не е разглеждания случай). При съобразяване на
събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването
на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен
лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3
ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва
да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В т. 11в на цитираното ТР е
прието, че в производството по иска по чл. 422 ГПК съдът не съобразява единствено
принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК по съображенията по т.9.
След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на изпълнителното
производство по описа на ЧСИ Г. Д. и с оглед дадените разяснения с горепосоченото
тълкувателно решение, се налага извода, че това не може да послужи като основание за
отхвърляне на предявената искова претенция. Изложеното обосновава извод за
неоснователност на доводите, поддържани в защита на ответната страна за неоснователност
на иска поради установено въз основа на ССчЕ погасяване на задължението за лихва в хода
изпълнителното дело. Ето защо предявеният иск се явява основателен с оглед
диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК) в претендирания размер и за посочения период.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12
на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на спора - основателност на предявения иск (при съобразяване
с първоначално предявения размер и частичното прекратяване на делото) - на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото производство в общ размер на
5
271,93 лв., от които 21,80 лв. за държавна такса, 31,26 лева за възнаграждение на
юрисконсулт (от общо 100 лв.) и 218,87 лв. за депозити за вещо лице и в размер на 35,06 лв.
за разноски в заповедното дело.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски в размер на 412,40 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Б. Ц. Е., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж. к. К. с. бл. ***, ет. **, ап. **,, със съдебен дрес: гр. С., бул. „П. Е." № **, ет.
*, ап. **, ДЪЛЖИ НА „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „М." № **, със съдебен адрес: гр. С., бул. „В." № **, чрез пълномощника Н. Ш., на
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК /отм./ и чл. 101 ЗЗД сумата от 544,84 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 02.07.2008 г. до 05.11.2009 г. по Договор за
кредит „Е.“ № ******/15.10.2007 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 02.05.2011 г по ч. гр. д. №14759/2011 г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Б. Ц. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. К. с. бл. ***, ет. **, ап. **,, със
съдебен дрес: гр. С., бул. „П. Е." № **, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М." № **, със съдебен адрес: гр.
С., бул. „В." № **, чрез пълномощника Н. Ш., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
543,86 - разноски в исковото производство и 35,06 лв. - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„М." № **, със съдебен адрес: гр. С., бул. „В." № **, чрез пълномощника Н. Ш., ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Ц. Е., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. К. с. бл. ***, ет. **, ап. **,, със
съдебен дрес: гр. С., бул. „П. Е." № **, ет. *, ап. **, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в
размер на 412,40 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщението с
въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6