№ 670
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330202887 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4486402
от дата 11.02.2021г.,с който на Г. С. Т. в качеството му на представител на
Ади кардс ЕООД собственик на автомобила е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от
него нарушение по чл. 21, ал. 2вр.ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят Т. лично обжалва процесния електронен фиш. Излага
подробни съображения в депозираната жалба, като в съдебно заседание се
представлява от адв.Р. ,който поддържа искането си за отмяна на електронния
фиш.Твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска
неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно уведомена за постъпилата жалба не
изпрати представител.Но е депозирано писмено становище по делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
1
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че
11.02.2021г. в 09.24 часа в на реп.път ІІ -86 км. 50+500 с МПС Шкода фабия с
рег.№***** при разрешена скорост от 60 км/час въведена с пътен знак В-26
е превишил скоростта с 29 км/ч.Нарушението е установено с TFR1-M 529.
Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно изменението й с ДВ бр.19 от
13.03.2015 г., съгласно която "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение". Със същото изменение
на закона е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), с която се въведе легално определение на понятието и
съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: ,,стационарни’’ - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и ,,мобилни’’ - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Т.е. с изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да
ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на
Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота, което
именно е в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване.От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за
2
видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо средство е
преминало последваща проверка на 12.06.20г. със заключение, че съответства
на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ р-22905/12.02.2021 г.) се установява, че на дата11.02.2021 г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е заснела статични изображения с
номера от 35 686 до 35 745 , с начален час на работа 08.30 ч. и краен час на
работа 11.40 ч. и с място на контрол с.път ІІ-68 км.50+500 .
От клип № 35700 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния товарен автомобил с рег. № *** е 92 км/ч,
за което му е отчетен толеранс в км. в негова полза ,а заснемането е
извършено на, 11.02.2021 г. в 09-24-40 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. №*** се установява, че същото
е собственост на „Ади карс“ЕООД.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото –път ІІ-64 ,км.50+500 ,;
датата – 11.02.2021 г.; точният час на извършване на нарушението –09.24часа;
регистрационният номер на МПС –***** собственика и неговия законен
представител.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с
превишена скорост от 89 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; размерът на глобата – 100
лева; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.Като видно
от тази разпоредба срока на обжалване не е предвиден като изискуем
реквизит.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
3
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.И в този смисъл са
несъстоятелни възражения на пълномощника на жалбоподателя за
неправилна процедура и необходимост от издаване на АУАН и НП.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е
извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния
ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 529. От протокола за
използване на АТСС с рег. № р-22905/12.02.2021 г. се установява, че
техническото средство е било позиционирано в с място на контрол път ІІ-64
км.50+500 .Работата с него е започнала на 11.02.2021 г. в 08.30 часа и е
приключила в 11.40 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 35686 а последното с № 35745
Процесният клип е с № 35 700 и следователно е заснет от техническо
средство TFR1-M с идент. № 529 на дата 11.02.2021 г.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на 11.02.2021г. в 09.24 часа в жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
марка и модел Шкода Фабия рег.№ ***** -89 км/ч при разрешена скорост от
60 км/ч. Направеното описание на нарушението позволява мястото на
извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, като същевременно не възниква никакво
съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на
жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е
станало в границите на населено място. Като не приема за основателни
доводите на пълномощника в тази насока.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Г.
С. Т. . Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че
собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за
извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1
ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да
посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се
4
установява, че процесното МПС се води на името на фирма „Ади карс ЕООД
.Също така и в чл.188 ал.2 от ЗДвП изрично е посочено,че:“Когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил „.По делото няма ангажирани доказателства досежно
това въпросния автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата
,поради което и правилно е определен субекта на административно –
наказателната отговорност-а именно законния представител на дружеството.И
в този ред на мисли в конкретния случай е приложена разпоредбата на
чл.188ал.2от ЗДвП,тоест не намират основание доводите и възраженията на
пълномощника . Не е налице и противоречие между фактическото и
юридическото формулиране на обвинението,описанието е ясно и точно и не
буди съмнение досежно волята на административно-наказващия орган.
В тази връзка не се споделя и доводът да е допуснато съществено
процесуално нарушение поради твърдяното погрешното посочване на
жалбоподателя в ЕФ за собственик на превозното средство, с което е
извършено нарушението. Лицето е индивидуализирано с три имена и ЕГН,
като и този довод в жалбата е неоснователен.
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
в извършването на нарушението.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 29 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 11 до 30 км/ч ,съгласно
поставения знак В-26. Съдът намира и че правилно е установена стойността
на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 89 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
5
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
В писменото становище по делото ,въззиваемата страна чрез
ст.юристконсулт Белова прави искане за присъждане на направените
разноски по делото за юристконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на
спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт,като съдът отхвърля претенцията за
разноски на другата страна . Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е
единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от
120 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената максимална горна граница. Във въззивното
производство наказващият орган е не е защитаван от юрисконсулт,но е дал
писмено становище по спора. Съдът, като съобрази извършените следствени
действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените
доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и
материалният интерес по делото, намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен
с правилата за определяне на възнаграждението.
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят Г. С. Т. в качеството му на законен представител на
фирма „ Ади карс“ЕООД. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на
ОДМВР-Пловдив .
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш К № 4486402 от дата
11.02.2021г.,с който на Г. С. Т. в качеството му на представител на „ Ади
кардс“ ЕООД собственик на автомобила е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по
чл. 21, ал. 2вр.ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. С. Т. ЕГН ********** в качество на представител на
6
„АДИ КАРС “ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив сумата в размер на
80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7