Решение по дело №313/2018 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Постъпила е жалба от С.В.С. *** с ЕГН ********** против Отказ рег.№ 1786з-391 от 18.10.2018 г. на Началника на РУ – Видин към ОД на МВР-Видин, с който, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, му е отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие.

В жалбата се сочи, че отказът е незаконосъобразен, необоснован, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон и при несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят излага съображения, че са налице предпоставките да притежава такова оръжие, предвид обстоятелството че напоследък са зачестили посегателствата върху медицински лица, а същият като стоматолог, заедно със съпругата си, предоставят стоматологични услуги денонощно, в т.ч. и на лица употребили алкохол или други упойващи средства.

Иска се от Съда да отмени атакуваният административен акт.

Ответната страна - Началникът на РУ – Видин при ОД на МВР-Видин редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излагат се съображения да правилност и законосъобразност на постановения отказ, поради което се  иска  от Съда да отхвърли жалбата, като се претендират и направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин изразява становище за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на административния акт. Посочва се, че няма конкретизирани законови обективни критерии, при наличието на които да може да се обоснове наличието на необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№ 178600-11304 от 26.09.2018г. жалбоподателят е поискал да му бъде издадено разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, като в допълнителни мотиви посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, предвид зачестилите посегателствата върху медицински лица, а същият като стоматолог, заедно със съпругата си, предоставят стоматологични услуги денонощно, в т.ч. и на лица употребили алкохол или други упойващи средства и то в тъмната част на денонощието.

Към заявлението е приложил изискуеми се по ЗОБВВПИ документи, а именно: свидетелство за съдимост, два броя декларации,  удостоверение от ОП-Видин, медицинско удостоверение.

Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка и издадена докладна записка рег.№ 1786р-21767 от 15.10.2018г. с предложение на заявителя да не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие.

Административният орган след като извършил преценка на
молбата на жалбоподателя и наличните към нея доказателства, в т.ч. и обстоятелствата отразени в докладната записка от проверката, издал обжалваният отказ, с който на основание чл.58, ал.1 ,т.10 от ЗОБВВПИ отказал издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина за носене и употреба на огнестрелно оръжие, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешения за съхранение, носене и употреба. В мотивите е посочено, че изложените в заявлението обстоятелства не са подкрепи с доказателства за конкретни посегателства против личността на заявителя или на членове на семейството му.

По делото е приложено досъдебно производство  № ЗМ 622/2011г., образувано срещу неизвестен извършител във връзка с извършена на 10-11.08.2017г. кражба от къща на жалбоподателя, находяща се в с.Рупци, обл.Видин, което с Постановление от 06.10.2017г. на РП-Видин е спряно.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена пред надлежен съд, в законоустановения срок по чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали същия е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на ИАА на така посочените основания, като не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия.

Атакуваният отказ е издаден от компетентен орган - Началника на РУ - Видин.  Съобразно чл.79, ал.1 и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ компетентността в случая за издаване на разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е именно на Началника на РУ  по постоянен адрес на лицето.

Същият е издаден в предписаната от закона
форма, при наличие на посочените в нея фактически и правни
основания, като административният орган е изложил и подробни мотиви, обосноваващи отказа му за издаване на разрешение за придобиване,  съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Действително искането на жалбоподателя не е подкрепено с доказателства, които да обосноват основателна причина от придобиване,  съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, с което не са налице изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, като ирелевантно в случая се явява обстоятелството дали на заявителят е било издадено предходно разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Т.е. административният орган е длъжен да съобрази наличието на всички изискуеми се от закона предпоставки, респ. заявителят е длъжен при всяко отправено свое искане да проведе пълно и главно доказване на релевантните по закон обстоятелства. Следва също така да се посочи, че в тези случаи, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и разполага със самостоятелна преценка за всеки един случай, а не действа в условията на обвързана компетентност, за да бъде задължен да се съобразява само с изискуемата документация от формална страна.

Ето защо и основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите с огнестрелно оръжие по закона е наличието на основателна причина, която следва да бъде установена от заявителя във всички случаи, когато се иска издаване на разрешение, в който смисъл е и константната практика на ВАС.

В конкретния случай искането на жалбоподателя е направено по надлежния ред и пред компетентния орган и отговаря на формалните изисквания на закона. Представени са доказателства, че заявителят е осъждан, но реабилитиран по право, клинично здрав е и не се води на отчет в психиатричен диспансер и срещу него не са повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер .

Като причина за направеното искане за издаване на разрешение жалбоподателят е посочил нуждата за самоотбрана, предвид зачестилите посегателствата върху медицински лица, а същият като стоматолог, заедно със съпругата си, предоставят стоматологични услуги денонощно, в т.ч. и на лица употребили алкохол или други упойващи средства и то в тъмната част на денонощието.

Към заявлението обаче не са представени никакви доказателства за заплахи срещу жалбоподателя или негови близки, както и за посегателство спрямо имуществото му, т.е. липсва обоснована необходимост от защита с исканото оръжие. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на жалбоподателя са свързани единствено с твърдения за евентуална опасност за живота и здравето на него и негови близки и бъдеща опасност, произтичаща от естеството на извършваните от него дейности.

Така визираните обстоятелства обаче не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.  Доводите, които жалбоподателят изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона.

Този извод на Съда не се променя и предвид извършената през 2017г. от неизвестен извършител кражба от имот на жалбоподателя, както и от обстоятелството че същият като ловец притежава ловно оръжие.

По делото няма данни да има подадени сигнали във връзка със  заплахи или нападения върху жалбоподателя или негови близки, като и в заявлението като мотив такива не се сочат.   

С оглед заявените в искането обстоятелства, административният орган е приел в мотивите на отказа си, че при липсата на конкретни фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за самоотбрана, не са налице предвидените предпоставки за постановяване на благоприятстващ /разрешителен/ административен акт по заявлението на С.С.. В съответствие с материалния закон органът е счел, че след като в рамките на проведеното административно производство С. не е установил наличието на основателна причина за носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана, искането му е неоснователно.

Осъществяването на правнорегламентираната дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява обстоятелството, че жалбоподателят като стоматолог предоставя стоматологични услуги денонощно, посочени в мотивите към заявлението.

При липсата на доказателства за актуални, конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и семейството му, и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана.

Релевираните доводи за потенциална опасност не могат да обосноват по несъмнен начин необходимост от извършване на правно регламентираната дейност, доколкото такава опасност съществува за всеки член на обществото, независимо от неговото занятие. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, тъй като въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от носене на оръжие, извън хипотетични предположения.

Предвид изключителния характер на дейностите с огнестрелно оръжие и необходимостта от установяване на конкретна нужда от носенето на огнестрелно оръжие - конкретна заплаха за личността на заявителя, Съдът споделя изводите на административния орган, обосноваващи отказа му за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Липсата на нарушения на материалния закон и административно-производствените правила при издаване на оспорения административен акт налагат извода, че обжалваният отказ на Началника на РУ – Видин към ОД на МВР-Видин, се явява правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора и съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за осъществената правна защита в размер на 200 /двеста/ лева, определено съобразно чл.7, ал.1, т.4, във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение „последно” АПК Административен съд – Видин

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.С. *** с ЕГН ********** против Отказ рег.№ 1786з-391 от 18.10.2018 г. на Началника на РУ – Видин към ОД на МВР-Видин, с който, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, му е отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.В.С. *** с ЕГН ********** *** към ОД на МВР-Видин направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138, ал.1 АПК препис от същото да се изпрати на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :