№ 3719
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110213411 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ******* против Наказателно постановление №
006183/13.11.2024 г., издадено от директор на Председателя на КЗП, с което, на основание чл. 209
от Закона за туризма (ЗТ), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 500
лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 114, т. 3 ЗТ, както и, на основание чл. 208 ЗТ
– имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл.
114, а. 2 ЗТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(противоречие в НП) и за недоказаност на административното обвинение. Моли се за отмяна на
процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, като се позовава и на показанията на разпитания свидетел. Оспорва компетентността на
актосъставителя. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. С
писмено становище оспорва жалбата, излагайки конкретни съображения по същество. Претендира
деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Същата е основателна, макар и не по
1
посочените в нея основания.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато
съществено процесуално нарушение, което в значителна степен е нарушило правото на защита на
санкционираното лице и което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на
административнонакателното производство.
То се изразява не в основателност на възражението за липса на доказателства за
материална компетентност на актосъставителя, която следва ex lege, а в наличието на сериозно
вътрешно противоречие в атакуваното НП. Докато в началото на същото се твърди – контстациите
на проверяващия екип да са извършени на 11.06.2024 г. в търговски обект от веригата ***, находящ
се в ********, впоследствие се излагат ясни и недвусмуслени твърдения – двете неизпълнени
задължения на стопанисващото обекта дружество (жалбоподателят) да са локално отнесени към
търговски обект, находящ се в *******, заведение за бързо хранене *** (т. .е. налице е съвпадение,
единствено в населеното място и веригата търговски обекти, но не и в останалата част). Подобно
вътрешно противоречие, освен факта, че важността на време и място на извършването е била
нееднократно коментирана от касационната инстанция (напр. Р от 515/07.02.2011 г. на АССГ, V кас.
с-в; Р от 17.06.2000 г. по к.н.а.х.д. 2913/2009 г. на АССГ, II кас. с-в; Р по 935/2009 на АССГ, II кас. с-
в и др.), ограничава възможността за организиране на адекватна защита, вкл. и в контекста за
провеждане на евентуално успешно насрещно доказване. В този смисъл и обвинителната теза е
формулирана по начин, който не покрива минималните процесуални стандарти, като, доколкото
спорът не се разглежда по същество, доводите на жалбоподателя за несъставомерност и
недоказаност не следва да бъдат обсъждани.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно – постановено при
допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила и, като такова, следва
да бъде отменено, като, независимо от изхода на производството пред настоящата съдебна
инстанция, липсват доказателства за реално извършени от жалбоподателя разноски (за каквито се
представя списък по чл. 80 ГПК), то и претенцията за присъждане следва да бъде оставена, без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно – постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, Наказателно постановление № 006183/13.11.2024 г., издадено от
директор на Председателя на КЗП, с което, на основание чл. 209 ЗТ, на ******* била наложена
имуществена санкция, в размер на 500 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 114,
т. 3 ЗТ, както и, на основание чл. 208 ЗТ – имуществена санкция, в размер на 1 000 лева, за
неизпълнено задължение към държавата по чл. 114, а. 2 ЗТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя за присъждане на деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3