Решение по дело №1027/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Г., с [ЕГН], против решение № 304/23.04.2024 г, постановено по а. н. д. № 570/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4773597/28.04.2021г., издаден от ОД на МВР, [населено място] (ЕФ), с което на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 100,00 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се твърдение, че към връчения на жалбоподателя ЕФ не е приложена информация за техническото средство, с което е заснето нарушението, както и за неговата техническа изправност. В тази връзка се иска неговата отмяна и отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е становище от процесуален представител, в което се иска уважаване на касационна жалба и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

А. съд - Бургас, XIX състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С електронния фиш е ангажирана отговорността на А. Г. за това, че 18.04.2021г., в 15,45 часа, в [населено място] на път I-6 от КПП 1 към [жк], АТС заснела товарен автомобил Т. А. с рег. № [рег. номер], който се движел със скорост от 72 km/h при разрешена в населено място от 50 km/h. От направената справка се установило, че собственик на автомобила е Адвокатско дружество „Г. и съдружници“, а жалбоподателят е негов представляващ. При тези факти ЕФ бил издаден против настоящия жалбоподател. Нарушението било [жк], ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че нарушението е установено от система за видеоконтрол, надлежно калибрована, която отговаря на изискването на ЗДвП, да бъде автоматизирано мобилно или стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Според въззивния съд правилно отговорността на жалбоподателя е била ангажирана, тъй като той е представляващия въпросното адвокатско дружество и не е се е възползвал от подаването на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП. В решението е посочено, че цитираните законови разпоредби, квалифициращи нарушението и определящи рамките на административно-наказателното обвинение, точно и напълно съответстват на обстоятелствата по случая, които съдът намира за изяснени. По тези мотиви Районен съд Бургас е счел, че обжалваният ЕФ се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. В хода на съдебното следствие са събрани писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Съдебният състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на ЕФ срещу касатора.

Настоящият състав намира, че протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 е изготвен по предвидения образец, със съответно попълнени необходими реквизити. Приложена е и снимка на разположеното АТС, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532. Отделно, с фабричния си номер 11743d1 – системата е вписана в протокола за работа на полицейския патрул, който я е използвал на 18.04.2021 г. – датата на нарушението. Часът на заснемане на автомобила на касатора е в интервала на работа на системата, посочен в протокола по чл. 10, ал. 1 от наредбата. Н. снимката, в която е отразено движението на МПС са посочени координати, които безспорно определят мястото на нарушение.

За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че замерването на скоростта е било извършено с годно техническо средство, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване и представения протокол от проверка № 25-С-ИСИС/11.05.2020 г. (л. 11 от а. н. д. № 570/2024 г.) Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Според ал. 2 на същата разпоредба, преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка. Според ал. 3, след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Що се отнася до изискването системата да е преминала последваща проверка по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдът взема предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Закона за измерванията "Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване." Видно от събраните по делото доказателства преносимата система за контрол на МПС е преминавала необходимите проверки в рамките на по-малко от 1 година от установяване на нарушението и в този смисъл възражението на касатора е неоснователно.

Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Неоснователно е възражението, че ЕФ не е приложена информация за техническото средство, заснело нарушението и неговата изправност. Оспореният ЕФ съдържа минималният обем информация и реквизити, очертани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Издаден е в утвърдената в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. форма. Щом тези данни не е сред изброените реквизити на ЕФ, то законът не може да се тълкува разширително и липсата им да се отчете като съществено нарушение на процесуалните правила.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 304/23.04.2024г., постановено по а.н.д. №570/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.