№ 1118
гр. Благоевград, 21.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20251200501200 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от К. А. К.,
ЕГН **********, срещу Решение № 9388/ 04.11.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1523/ 2019 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с искане за отмяната му
изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон, както
и за необоснованост.
Наведени са в жалбата оплаквания, че е неправилен извода на съда, че
бракът на страните е съществувал непрекъснато от 1995 г. до м. февруари 2018
г., тъй като не е отчетен фактът, че страните многократно са се разделяли през
този период от време, като ищеца в този период е живяла в дома на своята
майка.
Навежда се, че от материалите по гр. д. № 664/ 2007г. по описа на РС -
Гоце Делчев е видно, че още през 2007г. ищцата твърди в исковата си молба,
че след пореден скандал тя е напуснала жилището на ответника и се е
преместила в дома на родителите си. Житейски погледнато, след като още от
2007г. ищцата е напуснала обитаваното от тях жилище, а в последствие го е
напускала многократно и е предприела действия по развод, то какъв би бил
нейният интерес да влага средства в него, което потвърждава твърдяното от
1
страна на въззивника, че тя няма никакъв принос в извършваните там СМР. В
същата искова молба от 08.10.2007г. ищцата-въззиваем заявява, че след
прекратяването на брака, семейното жилище в гр. Хаджидимово, което е
собственост на майката на ответника-въззивник, да продължи да се ползва от
него, което още един път потвърждава обстоятелството, че тя не е имала
претенции към него, не го е чувствала като свое и не е допринесла за неговото
обзавеждане и ремонт, но тези обстоятелства въобще не са обсъждани от съда.
Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установило, че
жилището, за което се претендира подобрения, е собственост на ответника.
Установило се, че всички подобрения са извършвани /с много малки
изключения/ докато родителите и собственици на процесиите имоти са били
живи. Бащата на ответника-въззивник почива през 2002г., а майка му почива
през 2014 г. Въпреки това в исковата молба се претендират подобрения и
обогатяване за периоди от 2006-2007 и т.н. до 2018 г., което съдът въобще не е
трябвало да взема предвид преди периода 2014г., за което своевременно
направили възражения, но съдът не уважил исканията,
Сочи се, съдът е нарушил съдебната практика. Сочи се, че в
Определение № 189 от 02.03.2016 г. по т, д. № 1288 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. Отделение е прието, че при фактическия състав на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД началото на петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД
се свързва с деня на получаване на престацията от неоснователно обогатилото
се лице, тъй като неоснователността на преминаването на блага от
имуществото на обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при
самото преминаване, а не в някой последващ момент, както е прието и в
Постановление № 1 от 28.V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Поддържа се, че вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната
давност по чл. 110 ЗЗД или на тригодишна давност, когато вземането е срещу
държавата и държавните организации, или на едногодишна давност, когато се
касае до вземания между организации. По тези въпрос не съществува
различие в съдебната практика. Противоречиво обаче се разрешава въпросът
за приложението на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т. е. за деня, от който вземането по
различните хипотези е станало изискуемо и от който започва да тече
съответният давностен срок. С оглед на това, че при първия фактически състав
2
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на
престацията, следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня
на получаването й. От този ден е изискуемо вземането и при общия
фактически състав на чл. 59 ЗЗД, защото неоснователността на преминаването
на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува при
самото преминаване, а не в някой последващ момент. При втория фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед осъществяването
на едно бъдещо основание. Затова вземането става изискуемо от деня, в който
настъпи невъзможността да се осъществи това основание. При третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на
извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно,
докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който
отпада основанието.
Сочи се, че в Решение № 1380/24.04.2019г. на PC-Гоце Делчев, след
поредна молба за развод съдът е установил от събраните по делото
доказателства, че отношенията между страните са силно обтегнати,
ответницата по делото не била приела родителите на ищеца и проявявала към
тях неуважение. Съдът е установил, че на 28.03.2018 г. след пореден скандал,
тя отново е напуснала семейното жилище и от тогава живее отделно от ищеца.
Установява се още, че двамата са живели в жилище, построено от родителите
на ищеца по делото, като в двора е имало застроен навес и ниска стая, която е
построена докато родителите на ищеца по делото били живи и със средства на
последните. Съдът е приел във въпросното Решение, че ищцата многократно е
напускала дома на ищеца и многократно е заявявала, че нейните средства ще
бъдат влагани в къщата и апартаментът на майка й, а подобренията в дома на
ищеца си остават за негова сметка, което също не е отчетено от съда.
Оспорва се извода на съда, че майката на ищцата-въззиваем е оказвала
финансова подкрепа на ищцата, с които средства са извършвани процесиите
СМР, тъй като това не се подкрепяло от доказателства.
Поддържа се, че съдът превратно е тълкувал показанията на разпитаните
свидетели, поради което е достигнал до грешни изводи.
Навежда се, че съдът не е обсъдил и направеното от въззивника
възражение, че исковата претенция е неоснователна, силно завишена и на
основание чл. 110 от ЗЗД претендираните подобрения за периода от 1995 г. до
3
края на 2014 г. на първо място са погасени по давност и на второ място не се
доказало неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в
патримониума на друго, както е в настоящия случай.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението във всички
негови части, като съдът постанови друго такова с което, да отхвърли
исковете.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба.
Поддържа се, че правилно районният съд е стигнал до своите изводи в
постановеното от него решение. От събраните гласни и писмени
доказателства в хода на първоинстанционното производство безспорно се
установило и доказало, че твърденията, наведени в исковата молба на ищцата
отговарят на действителността, а изложените твърдения в отговора на
исковата молба не се установили в хода на производството.
Поддържа се, че във въззивната жалба се излагат неверни твърдения, че
съдът е мотивирал решението си само и единствено на базата на заявеното в
исковата молба, без въобще да анализира събраните по делото доказателства
/писмени и гласни/, давностни срокове и т.н. Прави се довод, че в
действителност, за да постанови решението си районният съд е обсъдил в
пълнота събраните по делото доказателства в тяхното единство и
взаимовръзка, както и е възприел правилно свидетелските показания.
Сочи се, че в съответствие с изложеното в първоинстанционното
решение, от събраните писмени и гласни доказателства станало ясно, че в
настоящия случай са налице кумулативните предпоставки за уважаване на иск
е правно основание чл. 59 от ЗЗД, а именно: настъпване на имуществено
разместване, при което в резултат едната страна се е обогатила, а другата е
обедняла. На първо място налице е имуществено разместване, при което
едната страна - ответникът се е обогатил, като стойността на имота, негова
собственост се е увеличила вследствие на подобренията, в които е участвала
ищцата, а другата страна - ищцата, съответно е обедняла, като е вложила
средства и труд в имота. Установена е пряка причинна връзка между
4
обедняването на ищцата и обогатяването на ответника и липсва друго правно
основание за преминаването на блага от имуществото на ищцата в
имуществото на ответника. По правило обезщетението по чл. 59 от ЗЗД, се
определя, като се изходи от размера на обогатяването на ответника, без да
може да надвишава този на обедняването на ищцата. В случая обедняването е
съразмерно на действително вложените средства /половината от тях/ в
извършването на подобренията в имота, собственост на бившия съпруг на
ищцата. Намаляването на имуществото й е факт, тъй страните като съпрузи, са
вложили общи средства за извършените ремонти и подобрения в процесния
имот, довели до увеличаването на неговата стойност. Този факт на обедняване
на ищцата, макар и да е настъпил по-рано, то поради бездяловия характер на
семейната имуществена общност, възможността за предявяване на иск за
обезщетение по чл. 59 от ЗЗД е възникнала едва след нейното прекратяване
поради развода на страните.
В тази връзка считам за неоснователно и направеното възражение още с
отговора на исковата молба, наведено и към настоящия момент във въззивната
жалба, за настъпване на погасителна давност по отношение на част от
претенциите на ищцата за подобрения и обогатяване на ответника за периоди
от 2006 до 2018г. Според въззивника районният съд не трябвало да взема
предвид претенциите преди периода 2014г., като сочи актове на ВС и ВКС,
неотносими обаче за конкретния случай, както правилно е приел PC-Гоце
Делчев. Ищцата е извършила подобрения в чужд имот - семейното им жилище
/собственост на родителите на ответника, впоследствие негова собственост/,
докато е била в брак с него. Тази хипотеза е различна от делбата на СИО, тъй
като имотът не е СИО. Настоящата хипотеза е различна и от посочената във
въззивната жалба, поради което и възражението за давност на ответника е
неоснователно, както правилно е заключил и PC-Гоце Делчев. В случая
ищцата е имала възможност едва след прекратяване на брака между страните
и факта, че същата не живее вече в жилището на ответника, да предяви
претенции за припадащата й се част от стойността на направените подобрения
и ремонти в чуждия имот. Няма оправдана логика в момента когато това е
било семейното жилище на страните по делото и техните деца, ползвано от
тях, което страните са подобрявали с общи средства, ищцата да претендира
стойността на направените подобрения. Правилно първоинстанционният съд
приема именно посоченото, тъй като до прекратяване на брака между
5
страните не е налице обедняване, защото вложеното е в общ семеен интерес, а
след развода когато семейното жилище остава за ползване само от ответника
настъпва имущественото разместване и възниква правото на иск по чл. 59 от
ЗЗД, като от момента на влизане в сила на решението за развод - 22.05.2019 г.,
започва да тече давностния срок по чл. 110 от З3Д. Съгласно чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД „Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо“. Вземането по чл. 59 от ЗЗД става изискуемо едва когато
обогатяването стане без основание, тоест когато отпадне фактическото или
юридическото основание, оправдаващо подобрителя да извършва действия в
чужд имот.
С изплащането на половината от стойността на направените разходи за
ремонти и подобрения в имота, собственост на ответника, ищцата е обогатила
ответника със стойността от 23 900 лева /съгласно изготвената по делото
съдебно-техническа и оценителна експертиза/, с оглед на отпаднало
основание - прекратения брак между страните, ведно с лихвите за забава,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. В качеството си на съпруга на ответника, ищцата изплащала и
отговаряла за извършването на ремонтите и подобренията в имота. След
прекратяването на брака между страните по делото, основанието, на
което е платила сумите за ремонти и подобрения, е отпаднало, а
ответника се явява неоснователно обогатил се за сметка на ищцата,
както правилно е приел и п първоинстанционният съд в постановения от
него съдебен акт.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Предвид , че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
6
Благоевград
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 1200/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 22.01.2026 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7