№ 4717
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110127573 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от ****със седалище и адрес на управление
****,представлявано от *** А.,против К. Б. А.,ЕГН **********,с адрес ****,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 3244,79 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,755,32
лева лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 09.08.2021 г.,19,89 лева сума
за дялово разпределение за периода м.07.2018 г. до м.04.2019 г.,5,35 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г.
до 09.08.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се поддържа,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот,находящ се в ***при което ответникът А. като клиент на
топлинна енергия е задължен да заплаща цената на доставена топлинна
енергия в срока по общите условия. Сочи се,че претендираната цена за
топлинна енергия възлиза на 3244,79 лева и съответства на действително
доставено количество топлинна енергия. Предвид обстоятелството,че цената
не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 755,32
лева. С исковата молба са заявени и искове за заплащане сума за дялово
разпределение в размер от 19,89 лева и на мораторна лихва върху тази сума в
размер от 5,35 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на установителния иск. Ищецът моли
1
съда да уважи исковата претенция.
Ответникът К. Б. А. чрез назначения си особен представител намира
исковата претенция за недопустима – сочи се,че в нарушение на закона
главницата и мораторната лихва не са посочени поотделно за всеки месец.
Ако искът бъде възприет за допустим,по същество се явява
неоснователен,защото ответникът не е собственик на имота и няма качеството
клиент на топлинна енергия. Сочи се,че в имота нито е доставена топлинна
енергия,нито е реализиран отчет на уредите. Формулирано е възражение за
настъпила погасителна давност. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач **** не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК **** претендира издаването на
заповед за изпълнение против К. Б. А. за сумите от 3244,79 лева главница за
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,755,32 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г.
до 09.08.2021 г., 19,89 лева сума за дялово разпределение за периода
м.07.2018 г. до м.04.2019 г.,5,35 лева мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение за периода 31.08.2018 г. до 09.08.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 49966/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
Представени са общи условия на **** за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
С писмо от 07.08.2017 г. **** уведомява ****,че не е компетентният
орган за предоставяне данни за лицето или лицата,придобили собственост
върху имота.
Видно от договор № 1361/14.06.2002 г., сключен между етажните
собственици в сградата в режим на етажна собственост на адрес *** и
****,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което дружеството приема да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание по протокол от 14.06.2002 г.
Представени са общи фактури,издадени от **** от 31.07.2018 г. и от
31.07.2019 г.
Съгласно договор,сключен между **** и **** страните са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което **** приема да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия,а **** се съгласява да
заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение.
Видно от документи за главен отчет,същите носят подпис за абонат и
удостоверяват отчетените показания.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
2
установява,че общият топломер е отчитан на първо число всеки месец,след
което са приспадани технологичните разходи за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,дяловото разпределение е реализирано при
спазване на нормативната уредба,дължимата главница възлиза на 3244,80
лева,без да са включени просрочени задължения или задължения извън
процесния период.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза в счетоводството на ищеца не са отразени плащания за процесния
период,неиздължената главница възлиза на 3244,79 лева,а сумата за дялово
разпределение е 22,10 лева. Изравнителните сметки са въведени в
информационната система и е получена сума за доплащане в размер на 359,28
лева. Размерът на мораторната лихва възлиза на 864,30 лева върху главницата
за топлинна енергия и 5,76 лева върху сумата за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който
ищецът следва да установи дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
предметът на този иск е идентичен с предмета на заповедта за изпълнение –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. Регламентирането на иска като положителен
установителен иск означава,че е възложено в тежест на ищеца доказването на
материалноправните предпоставки за уважаване на иска,т.е. ищецът следва да
докаже,че съществува договорно правоотношение относно продажба и
доставка на топлинна енергия,да установи съдържанието на договорното
правоотношение,да докаже доставеното количество топлинна енергия и да
установи цената на същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 27.08.2021 г. Съдът приема,че исковите претенции
са допустими,тъй като и в частта за главницата,и в частта за мораторната
лихва исковата молба съдържа посочване на размер на претендирана парична
сума,както и период,за който същата се отнася като счита,че липсата на
посочване на главницата и мораторната лихва поотделно за всеки месец в
рамките на процесния период не може да обоснове извод за недопустимост на
исковете.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства не се установява между страните да
съществува договорно правоотношение,а предвид липсата на изискуема
материалноправна предпоставка за уважаване на иска,същият следва да бъде
отхвърлен. Не се спори между страните,а и от доказателствата по делото се
установява,че дружеството ищец реализира доставка и продажба на топлинна
енергия. За да бъде възприето,че е възникнало договорно
правоотношение,необходимо е провеждането на доказване,че ответникът е
собственик или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения
3
имот. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна
енергия е собственикът или ползвателят на топлоснабден имот. Законът не
поставя изискване по отношение на имотите,които са били топлоснабдени
към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и на ЗЕ да бъде сключван формален
писмен договор,а договорното правоотношение възниква с оглед
притежаваното право на собственост или вещно право на ползване. В
настоящия случай с определението,с което делото е насрочено съдът изрично
е указал на ищеца,че доказателства за притежавано право на собственост или
вещно право на ползване не са ангажирани,но въпреки дадените указания и
при съобразяване на разпределената доказателствена тежест ищецът в хода на
производството не е ангажирал доказателства,че ответникът А. е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имота,респективно не е
доказал съществуването на договорно правоотношение,което води до
извод,че исковете подлежат на отхвърляне. Когато доказателствената тежест
е разпределена на една от страните в производството,тази страна следва да
проведе пълно доказване за реализирането на съответната предпоставка,т.е.
доказването,че съществува между страните договорно правоотношение
трябва да е несъмнено и категорично. Разпоредбата на чл.77 от ЗС
предвижда,че правото на собственост се придобива чрез правна сделка,по
давност или по друг начин,регламентиран от закона. За да бъде доказано,че
ответникът А. е собственик на имота или носител на вещно право на
ползване,страната ищец,която носи доказателствената тежест,следва да
ангажира доказателства,които удостоверяват правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване. С оглед това,че за правните сделки,с
които се придобива право на собственост се съставя нотариален акт,както и
при съобразяване,че Държавата може да продаде недвижим имот чрез
договор в писмена форма,съдът счита,че относно придобиване правото на
собственост винаги се спазва нотариална форма или поне писмена форма,а
доказването придобиването право на собственост,респективно на вещно право
на ползване се реализира чрез представянето на писмени доказателства –
договор за продажба на държавен недвижим имот или нотариален акт. При
липсата на ангажирани доказателства от ищцовото дружество,които да
доказват правото на собственост или вещното право на ползване исковата
претенция подлежи на отхвърляне,защото не е доказано съществуване на
договорно правоотношение между страните. В тази насока съдът приема,че
подаването на данъчна декларация за имота не може да доведе до провеждане
на доказване,че договорно правоотношение съществува – подаването на
данъчна декларация не доказва правото на собственост,а и е възможно както
лице,което не е собственик да подаде данъчна декларация,така и лице,което е
собственик да не изпълни задължението си да подаде данъчна декларация.
Отделно от това,следва да бъде отчетено,че към исковата молба е
представено писмо от Дирекция „Общински приходи“ към Столична
община,според което дирекцията посочва,че не може да предостави данни за
собствеността върху имота. По изложените съображения съдът намира,че
предявените искове за главница и за сума за дялово разпределение подлежат
на отхвърляне. Предвид обстоятелството,че исковете за главница и за сума за
дялово разпределение се явяват недоказани,исковете по чл.86 от ЗЗД също
следва да бъдат отхвърлени,тъй като макар да са самостоятелни искове,тези
искове имат акцесорен характер и недължимостта на главницата обосновава
4
недължимост и на мораторна лихва,претендирана върху същата главница.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от ****със седалище и адрес на
управление ****,представлявано от *** А.,против К. Б. А.,ЕГН **********,с
адрес ****, с правно основание чл. 422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 3244,79 лева ( три хиляди двеста
четиридесет и четири лева седемдесет и девет стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,755,32 лева (
седемстотин петдесет и пет лева тридесет и две стотинки ) лихва за забава за
периода 15.09.2018 г. до 09.08.2021 г.,19,89 лева ( деветнадесет лева
осемдесет и девет стотинки ) сума за дялово разпределение за периода
м.07.2018 г. до м.04.2019 г.,5,35 лева ( пет лева тридесет и пет стотинки )
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г.
до 09.08.2021 г.,относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 49966/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач ****.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5