№ 14678
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110111704 по описа за 2025 година
„* ЕАД е предявило срещу С. С. П. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на
вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 1281,25 лева за
периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до окончателното
изплащане, 227,85 лева – мораторна лихва за периода 15.11.2022 г. – 29.10.2024 г., 14,67 лева
– сума за дялово разпределение за периода 06.2022 г. – 09.2022 г., ведно със законната лихва
от 07.11.2024 г. до окончателното изплащане и 3,23 лева – мораторна лихва за периода
15.08.2022 г. – 29.10.2024 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*“ № 90, вх. 1, ет. 4, ап.
19, аб. № 39766, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ** г. на СРС,
82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който сочи, че прилага допълнителни доказателства за извършени плащания към
тези, представени по заповедното производство.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт № 54 от 30.03.2004 г., по силата на който С. С. П.
придобива недвижим имот в гр. София, ап. 19 на ет. 4. В писмо от ГИС София се посочва, че
за новопостроена жилищна сграда в УПИ-1496, кв. 43А, м. „* е определен административен
адрес: ул. „*“ № 90. Със Заявление-декларация С. С. П. е поискал откриването на партида
при ищеца за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. ** ул. „*“ № 90, вх. 1, ет. 4, ап. 19. С
оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответника като потребител и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния недвижим имот,
без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 2990,82 лева. Сумата за дялово разпределение
възлиза на 45,17 лева. ТЕ за отопление е отчитана визуално по индивидуален топломер. ТЕ
2
за БГВ е отчитано по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота.
По делото се представят писмени доказателства за извършени плащания за периодите
05.2021 г., 11–12.2021 г., 01–02.2022 г., 10.2022 г. – 03.2023 г. в общ размер на 1187,53 лева.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което за аб. № 397966
на името на С. С. П. в счетоводството на „* ЕАД, за периода 05.2021 г. - 04.2023 г.
съществува неплатено задължение по главници за ТЕ в размер на 1281,25 лв. Изчислената
законна лихва по просрочените задължения от датата, следваща датата на падеж, до
29.10.2024 г., е в размер на 248,89 лв. За периода 06.2022 г. – 09.2022 г., 02.2023 г. и 04.2023 г.
се констатира незаплатена главница за ДР в размер на 14,67 лв. Изчислената законна лихва
по просрочените задължения от датата, следваща датата на падеж, до 29.10.2024 г., е в
размер на 3,56 лв.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че има много плащания, които са
съобразени. За 1-ви отоплителен сезон са заплатени суми в общ размер на 928,78 лева, за 2-
ри отоплителен сезон са заплатени 874,37 лева. Налице е и кредитно известие за 44,24 лева.
Заплатените суми за периода са в размер на 1836,39 лева, като в това се включва и
дебитното известие за намаляване на сумите от разликата в ДДС. Реално разликата между
заплатените и начислените суми е в размер на 1281,25 лева, а лихвите върху тази сума е в
размер на 248,49 лева.
По главния иск в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал/доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Като съобрази представените по делото доказателства, както и заключенията на
приетите експертизи съдът намира, че въпреки направените частични плащания е останала
незаплатена сума за процесния период, поради което ответникът дължи претендираната
сума. От изводите на счетоводната експертиза се установява размерът на незаплатените
суми, поради което предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
който е направил разноски в размер на 61,08 лева – държавни такси в исковото и
заповедното производства, 664,70 лева – депозити за експертизи, като претендира
3
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК **, срещу С. С.
П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че С. С. П. дължи на „**” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1281,25 лева,
представляваща вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия за периода
05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до окончателното
изплащане, 227,85 лева – мораторна лихва за периода 15.11.2022 г. – 29.10.2024 г., 14,67
лева – сума за дялово разпределение за периода 06.2022 г. – 09.2022 г., ведно със законната
лихва от 07.11.2024 г. до окончателното изплащане и 3,23 лева – мораторна лихва за периода
15.08.2022 г. – 29.10.2024 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*“ № 90, вх. 1, ет. 4, ап.
19, аб. № 39766, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ** г. на СРС,
82 състав.
Решението е постановено при участието на „**” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4