Определение по дело №252/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 141
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20212000500252
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 141
гр. Бургас , 14.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова

Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500252 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е частна жалба от „Банка ДСК“АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление - гр. София, ул.“Московска“ № 19
представлявана от изпълнителните директори В. С. и Ю. Г., чрез процесуален
представител юрисконсулт Д., срещу определение № 260508 от 04.03.2021
год. по в.гр.д.№ 198/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е
оставена без разглеждане жалбата на „Банка ДСК“АД-София, в качеството й
на присъединен взискател, против постановление от 26.11.2020 год. за
възлагане на осн. чл.505, ал.1 от ГПК на ЧСИ рег. № 801 Трифон Димитров, с
район на действие ОС-Бургас по изпълнително дело № 20208010400408, с
което на Н. Я. Г. е възложена 1/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор 58356.502.84,
по КККР на гр. П., м. П., с площ от 4279 кв.м.
Жалбоподателят твърди, че в качеството си на ипотекарен кредитор е
присъединен взискател по изпълнителното дело, поради което има право да
обжалва постановлението за възлагане по чл.505, ал.1 от ГПК. Твърди, че
правото на обжалване на издадените в хода на изпълнителното производство
актове от съдебния изпълнител е основополагащо. Излага съображения, че
1
издаденото от ЧСИ постановление за възлагане води до погасяване на
ипотечното право на банката, поради което ако се приеме, че тя няма право на
жалба, за нея не съществува друг път за защита. Направено е искане за
отмяна на обжалваното определение и за разрешаване на спора по същество
от настоящия съд, с отмяна на осн. чл.435, ал.3 от ГПК на обжалваното
постановление за възлагане. Изложени са възражения за незаконосъобразност
на постановлението за възлагане.
Постъпил е отговор на частната жалба от „МЕПС“ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул.“Ивайло“ №70,
ет.4 , ап.16 , чрез управителя М. Н. - първоначален взискател по
изпълнителното дело. Изложени са съображения за правилност на
обжалваното определение предвид липсата на право на жалба на
присъединения взискател „Банка ДСК“АД срещу постановлението за
възлагане. Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение.
Отговори по частната жалба са подадени от К. Г. – длъжник по
изпълнителното дело и Н. Г.- лице в чиято полза е извършено възлагането.
Същите оспорват жалбата, молят обжалваното определение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид горното и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
Частната жалба е подадена в срок, срещу акт на съда, за който е
предвидена възможност за обжалване пред настоящия съд и е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е счел за
недопустима подадена пред него жалба от присъединен взискател в
изпълнителното производство срещу постановление за възлагане по чл.505,
ал.1 от ГПК, по съображения за липсата на активна процесуална легитимация
за жалбоподателя.
2
Изводите на окръжния съд са правилни и се споделят от настоящия съд.
Поставеният за разглеждане въпрос е, дали присъединеният взискател в
изпълнително производство има право на жалба по реда на чл.435 и сл. от
ГПК срещу постановление на съдебен изпълнител, с което на осн. чл.505, ал.1
от ГПК, при осуетяване на публичната продан на недвижим имот, последният
е възложен на лице, за което изпълнителят е приел, че е съпруг-недлъжник.
Предвидената от законодателя защита по чл.435 и сл. от ГПК е т.н.
процесуална защита и противно на твърденията на частния жалбоподател не е
основополагаща. Тази защита не е възможна по правило, а по изключение -
само за актовете, за които законът изрично предвижда възможност за
обжалване и само за лицата, на които законът изрично е предоставил право на
жалба. Произнасянето на съда по жалби, с които е надлежно сезиран по реда
на чл.435 и сл. от ГПК не формира сила на пресъдено нещо и не е обвързващо
относно изводите за законосъобразността на обжалваните актове на съдебния
изпълнител, в случай на потърсена в исково производство материална защита
/каквато е тази по чл.74 от ЗЧСИ/.
Нормите, които сочат възможност за обжалване на актовете на
съдебните изпълнители са императивни норми, които не могат да бъдат
тълкувани разширително. В разпоредбата на чл.505 от ГПК не е предвидена
възможност за обжалване на постановлението на съдебния изпълнител
издадено на осн. чл.505, ал.1 от ГПК. Разпоредбите на чл.435 и сл. от ГПК
също не включват норма, която да дава възможност на взискател да обжалва
акт на съдебния изпълнител по чл.505, ал.1 от ГПК. Противно на твърденията
на частния жалбоподател, случаят не попада в хипотезата на чл.435, ал.3 от
ГПК. Тази разпоредба урежда право на жалба срещу постановление за
възлагане от страна на взискател участвал като наддавач, поради това, че
наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по
най-високата предложена цена, но както е отбелязано изрично-само при
проведена публична продан. В случая осъществяването на публичната продан
е осуетено по реда на чл.505, ал.1 от ГПК, поради което разпоредбата на
чл.435, ал.3 от ГПК е неприложима. За жалбоподателя липсва активна
процесуална легитимация за обжалване, поради което жалбата му като
недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
3
нея - прекратено.
Преценката за законосъобразност на постановлението за възлагане е
изцяло извън предмета на настоящото производство, поради което
възраженията на частния жалбоподател в този смисъл не следва да бъдат
обсъждани. При недопустимост на жалбата, по тези възражения не дължи
произнасяне и окръжният съд.
Като е стигнал до идентични правни изводи за недопустимост на
жалбата с която е бил сезиран, Бургаският окръжен съд е постановил валидно,
допустимо и правилно определение, поради което частната жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение .
Ето защо, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „Банка
ДСК“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Московска“ № 19 представлявана от изпълнителните директори В. С. и Ю.
Г., чрез процесуален представител юрисконсулт Д., срещу определение №
260508 от 04.03.2021 год. по в.гр.д.№ 198/2021 год. по описа на Бургаския
окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4