Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр. Елена, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публичното заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Пейо
Приходков
при секретаря Светлана Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 95 по описа за
Иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.).
Подадена е искова молба от Гаранционен фонд гр. С., представляван от Б.М.
и С.С., чрез ст. юрисконсулт К.О.Я., против С.И.А. ***. В нея се излага, че
Гаранционен фонд на основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.), сега 557, ал. 1, т.
2, б. „а“ от Кодекса за застраховане, изплатил по щета № 110758/24.08.2015 г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2860.63 лв. за увредения при ПТП,
настъпило на 11.08.2015 г., л. а. „Сузуки Суифт“ с ДКН ВТ **** ВН. Твърди се,
че виновен за катастрофата е ответникът С.И.А., който управлявайки л. а. „БМВ“
с ДКН ВТ 8768 КА, при движение по ул. „Стоян Коледаров“ в гр. Велико Търново, с
несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над управлението на
автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил намиращия се срещу
него л. а. „Сузуки Суифт“ с ДКН ВТ **** ВН, като така причинил процесното ПТП. В
нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Ищецът излага, че е поканил ответника да
възстанови изплатеното от ГФ, но и до днес лицето не е погасило задълженията
си.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди С.И.А. да заплати на
Гаранционен фонд исковата сума от 2860.63 лв., представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд по щета № 110758/24.08.2015 г. обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Във визирания едномесечен срок
е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника С.И.А., чрез
назначения му особен представител адв. М.С.А. от ВТАК. В същия последната относно
допустимостта на иска излага, че искът е допустим. Предявен е от надлежна
страна, при спазена процедурна легитимация и редовна искова молба. Относно основателността
на иска излага, че основателността на предявеният иск следва да се прецени с
оглед представените от ищеца писмени доказателства. От анализа на писмените
доказателства, представени от ищеца, може да се направи извод, че предявеният
иск е вероятно основателен. Относно обстоятелствата, на които се основава иска
излага, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират
претенциите на ищеца, следва да се преценят след събиране на сочени от ищеца
доказателства. Адв. А. излага, че няма възражения по представените
доказателства и обстоятелствата, които ще се доказват с тях. Няма
доказателствени искания. Моли да се приемат представените от ищеца писмени
доказателства. Същите са относими, допустими и необходими. Същата не оспорва
представените от ищеца писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът Гаранционен фонд гр. С., представляван от Б.М.
и С.С., чрез адв. Н.А.И. от ВТАК, поддържа подадената искова молба. Моли да се
уважи предявения иск. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско
възнаграждение на осн. 78, ал. 8 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът С.И.А. не се явява. Особения представител
на същия адв. М.С.А. от ВТАК поддържа подадения отговор на исковата молба.
Последната взема становище, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което следва да се уважи.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становището на страните, прие за установено следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) е
процесуално допустим. Същият, разгледан по същество, е основателен и доказан.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е
осъществен фактическия състав на чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), установяваща
регресното право на Гаранционен фонд гр. С. да получи от деликвента платеното
на третото увредено лице обезщетение. Налице са кумулативните предпоставки за
това, а именно: 1. Ответникът на 11.08.2015 г. в гр. Велико Търново противоправно
и виновно е причинил имуществени вреди на ЕТ „Сузуки – П.Я.“ гр. Велико
Търново, собственик на увредения лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ВТ ****
ВН, поради което е изпаднал в положение да е възможно да му се търси деликтна
отговорност по силата на правилото на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вменяващо задължение на всеки да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму; 2. Ответникът към момента на събитието е управлявал
МПС (лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег. №
ВТ 8768 КА, собственост на Г. А.И.), за което не е имало валидно сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите; 3. Ответникът е управлява МПС (лек автомобил „БМВ 316 И“ с
рег. № ВТ 8768 КА, собственост на Г. А.И.), видно от протокол за ПТП №
1533456/11.08.2015 г., изготвен от служител на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико
Търново; 4. Плащане от Гаранционен фонд гр. С. на увреденото лице на
обезщетение за причинените имуществени вреди. Ищецът на основание предявена
претенция е изплатил на 14.12.2015 г. по банков път по щета № 110758/24.08.2015
г. сумата 2860.63 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на собственика на лекия автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ВТ **** ВН,
пострадал при инцидент на 11.08.2015 г.; 5. Ответникът, въпреки отправената му
регресна покана изх. № ГФ-РП-387/16.05.2016 г., не е заплатил на ищеца сумата
2860.63 лв.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 2860.63 лв. – главница, представляваща регресна
претенция за изплатено по щета № 110758/24.08.2015 г. обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ВТ **** ВН,
собственост на ЕТ „Сузуки – П.Я.“ гр. Велико Търново, причинени при ПТП на
11.08.2015 г. в гр. Велико Търново от С.И.А. при управление на МПС (лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег. № ВТ 8768 КА,
собственост на Г. А.И.), за което не е имало валидно сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху главницата от 2860.63 лв., считано от 28.04.2020 г. – дата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.
По претенцията на ищеца за разноски:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 426.43 лв., представляваща направени разноски по същото и сумата 100.00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд гр. С.,
ул. „Г.И.“
№ 2, ет. 4, представляван от изпълнителните директори Б.М. и С.С., сумата 2860.63
лв. (две хиляди осемстотин и шестдесет лева и 63 стотинки) – главница, представляваща
регресна претенция за изплатено по щета № 110758/24.08.2015 г. обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ВТ **** ВН,
собственост на ЕТ „Сузуки – П.Я.“ гр. Велико Търново, причинени при ПТП на
11.08.2015 г. в гр. Велико Търново от С.И.А. при управление на МПС (лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег. № ВТ 8768 КА,
собственост на Г. А.И.), за което не е имало валидно сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху главницата от 2860.63 лв., считано от 28.04.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд гр. С.,
ул. „Г.И.“
№ 2, ет. 4, ап. 2,
представляван от изпълнителните директори Б.М. и С.С., сумата 426.43
лв. (четиристотин двадесет и шест лева и 43 стотинки), представляваща направени
разноски по делото, и сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: