Номер 293615.10.2020 г.Град Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Б.
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
Секретар:Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20201200500975 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от К. С. Т. ,
ЕГН **********, срещу Решение № 1285/ 10.02.2020 г., постановено по гр. д.
№ 967/ 2017 г. по описа на РС - Б., с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон.
Навежда се, че съдът неправилно е счел, че направеното от въззивника
възражение относно нищожността на договорите за продажба на недвижими
имоти, обективизирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 119,
том I, per. № 3102, дело № 118 от 2005 година на К.Д.- нотариус, вписан под
№ 202 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд
Б., вписан с вх. per. № 1296 от 10.05.2005 година Акт № 175, том IV, дело №
1047/2005 в Служба по вписванията Б. и Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 120, том I, per. № 3103, дело № 119 от 2005
година на К.Д.- нотариус, вписан под № 202 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд Б., вписан с вх. per. № 1298 от
10.05.2005 година, Акт № 177, том IV, дело № 1049/2005 в Служба по
вписванията Б., е неоснователно. Поддържа се, че от заявеното в исковата
молба се установява, че ищецът се легитимира като собственик на поземлен
имот с планоснимачен номер 174 (сто седемдесет и четири), с площ от 250
(двеста и петдесет) квадратни метра, ведно с построената в него едноетажна
жилищна сграда, при граници (съседи) на имота: С.С.Рв, Я.П.Г. и от две
1
страни улица, който поземлен имот попада в УПИ III /трети/, в кв. 32
(тридесет и две) по плана на град С., като от приложения към исковата молба
документ за собственост се установява, че ищецът е собственик на 250/900
ид.ч. от УПИ III /трети/, планоснимачен номер 174 (сто седемдесет и четири),
в кв. 32 (тридесет и две) по плана на град С., като от приложената към
исковата молба скица се установява, е че съгласно действащия към момента
РП на гр. С. за кв. 32, предмет на иска за делба е УПИ V им. Пл. № 753.
Действащият към момента РП и кадастрален план за процесния имот е
одобрен със заповед № 901 / 1987 г. Прави се довод, че от изложеното се
установява, че към 10.05.2005 г. - датата към която ищецът е закупил
идеалната част от процесния имот, според действащия регулационен и
кадастрален план на гр. С. за кв. 32, УПИ III, не е съществувал, следователно
налице е сделка с невъзможен предмет, което само по себе си означава че
договорът за покупко - продажба, с който ищецът се легитимира като
собственик се явява нищожен по аргумент на чл. 26 ал.2 от ЗЗД.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 1285/
10.02.2020 г., постановено по гр. д. № 967/ 2017 г. по описа на РС - Б., изцяло.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба.
Като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените
доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за
платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното
в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
2
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост.
Положителният изход на спора по предявения иск с правно основание
чл. 34 ЗС се основава на успешното доказване от страна на ищеца – наличие
на съсобственост между страните по отношение на процесния имот на
основанието, на което се твърди че е възникнала съсобствеността, както и
размер на делбените квоти и лицата, между които следва да се извърши
делбата.
В настоящия случай е предявен иск ЗА ДОПУСКАНЕ И
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБА на УПИ V (пети), отреден за поземлени имоти с
номера: № 757 (седемстотин петдесет и седми); № 1441 (хиляда четиристотин
четиридесет и първи) и № 1442 (хиляда четиристотин четиридесет и втори), в
кв. 32 по плана на гр. С., одобрен със Заповед № 901/ 1987г..
Съгласно договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 119, том I, рег. № 3102, дело № 118 от 2005г. на К.Д. –
Нотариус, вписан под № 202 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие – Районен съд – гр. Б., вписан с вх. рег. № 1296 от 10.05.2005г., Акт
№ 175, том IV, дело № 1047/2005г. в Служба по вписванията, гр. Б. и договор
за продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 120, том I, рег. № 3103, дело № 119 от 2005г. на К.Д. –
Нотариус, вписан под № 202 в регистъра на Нотариална камара, с район на
действие – Районен съд – гр. Б., вписан с вх. рег. № 1298 от 10.05.2005г., Акт
№ 177, том IV, дело № 1049/2005г. в Служба по вписванията, гр. Б., ищецът
В.М. се легитимира като собственик на 250/900 идеални части от поземлен
имот, представляващ УПИ III, пл. № 174, кв. 32 по плана на гр. С., целия имот
с площ от 900 кв. м., ведно с построената в имота едноетажна жилищна
сграда, при граници: С.Р., Я.Г. и от две страни улица.
Видно от писмените доказателства, УПИ III в кв. 32 по плана на гр. С. е
създаден с одобряване на плана със заповеди № 142 и 143 от 1951г., като
впоследствие е изработен и одобрен сега действащият план за регулация, с
който е създаден УПИ V, отреден за планоснимачни № 753, 1441 и 1442 в кв.
32 на гр. С., одобрен със Заповед № 901 от 1987 г. на Кмета на Община С..
Видно от скица № 238/ 23.05.2017 г., че имот с пл. № 1441 с обща площ
от 250 кв. м. попада в УПИ V – 100 кв. м. и в озеленяване – 150 кв. м.
Видно от удостоверение № 07/ 05.01.2018 г. от кмета на община С. е, че
УПИ III в кв. 32 по плана на гр. С. е създаден с одобряване на плана със
заповеди № 142 и 143 от 1951 г., като впоследствие е изработен и одобрен
сега действащият план за регулация, с който е създаден УПИ V, отреден за
планоснимачни № 753, 1441 и 1442 в кв. 32 на гр. С., одобрен със Заповед №
3
901 от 1987г. на Кмета на Община С., като УПИ III в кв. 32 по плана на гр. С.
от 1951 г. частично е идентичен с УПИ V, отреден за планоснимачни № 753,
1441 и 1442 в кв. 32 по плана на гр. С. за 1987 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че от одобрения кадастрален и регулационен план на гр. С. от
1987 г., че УПИ III в кв. 32 по плана на гр. С. е създаден с одобряване на
плана със заповеди № 142 и 143 от 1951 г., попада изцяло в УПИ V, отреден
за планоснимачен № 753, 1441 и 1442 в кв. 32 на гр. С., одобрен със Заповед
№ 901 от 1987г. на Кмета на Община С..
Изложеното обосновава фактическия извод, че към датата на
разпоредителните сделки – 10.05.2005 г., договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 119, том I, рег. № 3102, дело
№ 118 от 2005г. на К.Д. – Нотариус, вписан под № 202 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – гр. Б., вписан с вх.
рег. № 1296 от 10.05.2005г., Акт № 175, том IV, дело № 1047/2005г. в
Служба по вписванията, гр. Б. и договор за продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том I, рег. №
3103, дело № 119 от 2005г. на К.Д. – Нотариус, вписан под № 202 в регистъра
на Нотариална камара, с район на действие – Районен съд – гр. Б., вписан с вх.
рег. № 1298 от 10.05.2005г., Акт № 177, том IV, дело № 1049/2005г. в Служба
по вписванията, гр. Б., че обекта на сделките не е съществувал, тъй като този
поземлен имот е станал част от УПИ V, отреден за планоснимачни № 753,
1441 и 1442 в кв. 32 на гр. С., одобрен със Заповед № 901 от 1987г. на Кмета
на Община С.. Изложеното обоснова основателност на възражението за
нищожност на договора за дарение и договора за продажба, поради
невъзможен предмет. В приложното поле на чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД
попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет.
Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на
предмета сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, към което е насочено поведението на страните по
сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални
правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е
налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет.
Ако към момента на постигане на съгласието предметът е фактически или
правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет.
Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в
реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне
според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката
и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е
индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на
съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната
4
невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната
пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на
сделката или ограничения за обособяването на обекта.
Нищожна, поради липса на предмет е и сделка по отношение на имот, който
не е самостоятелен обект на вещни права съгласно градоустройствените
изисквания или съгласно техническите правила и норми. При наличие на
дворищна регулация след влизане в сила на регулационния план правото на
собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува
в право на собственост върху урегулираните поземлени имоти (УПИ), които
са отредени за тези имоти, поради което предмет на сделката е създаденият по
регулация УПИ, а не имотът, от който той е образуван. Следователно, в
настоящия случай, предмет на сделките през 2005 г. е следвало да бъде
правото на собственост не върху УПИ III в кв. 32 по плана на гр. С. е създаден
с одобряване на плана със заповеди № 142 и 143 от 1951 г., послужил за
кадастрална основа на УПИ V, отреден за планоснимачни № 753, 1441 и 1442
в кв. 32 на гр. С., одобрен със Заповед № 901 от 1987г. на Кмета на Община
С., а върху УПИ V, отреден за планоснимачни № 753, 1441 и 1442 в кв. 32 на
гр. С., одобрен със Заповед № 901 от 1987г. на Кмета на Община С., тъй като
това право на собственост се е преобразувало в право на собственост върху
урегулираните поземлени имоти (УПИ), които са отредени за тези имоти, в
случая УПИ V, отреден за планоснимачни № 753, 1441 и 1442 в кв. 32 на гр.
С., одобрен със Заповед № 901 от 1987г. на Кмета на Община С.. След като
към датата на сключване на договора за продажба и дарение – 10.05.2005 г.,
предмета на сделките – правото на собственост върху УПИ III в кв. 32 по
плана на гр. С., създаден с одобряване на плана със заповеди № 142 и 143 от
1951 г., не е съществувало, тъй като това право се е преобразувало върху
право на собственост върху УПИ V, отреден за планоснимачни № 753, 1441 и
1442 в кв. 32 на гр. С., одобрен със Заповед № 901 от 1987 г. на Кмета на
Община С., то сделките са с невъзможен предмет, което обуславя нищожност
на тези сделки.
Нищожна е тази сделка, която още със сключването й не поражда желаното
от страните правно действие, като нищожната сделка не може да бъде
санирана, дори и впоследствие да отпадне нормативното изискване, което е
5
било нарушено. Следователно, след като основанието, на което ищецът
претендира че е възникнала съсобствеността, е нищожно, то липсва
съсобственост, тъй като не е възниквала. Ето защо, искът се явява
неоснователен, поради липса на съсобственост върху процесния имот между
ищеца и останалите страни в производството, като съда не дължи
произнасяне по въпроса за квотите на съсобствеността.
Поради несъвпадане на изводите, направени от въззивната инстанция с тези
на исковия съд, решението му като неправилно и незаконосъобразно следва
да бъде отменено, а спорът решен по същество, като се отхвърли предявения
иск за делба..
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното искане въззиваемата
страна следва да понесе сторените разноски в двете инстанции, но се
представят доказателства да направени разноски – 25 лв. д.т. и 350 лв.
възнаграждение за въззивната инстанция, поради което следва да се уважи
искането за разноски във въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1285/ 10.02.2020 г., постановено по гр. д. № 967/
2017 г. по описа на РС - Б..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. Х. М. , ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ул. „А.Л.” № 11, ет. 3, чрез пълномощника и
процесуален представител – адвокат Т.Т., АК – гр. Б., личен № **********,
със служебен адрес: гр. Б., ул. „...” № 16 – партер, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на съобщения чрез адвокат Т.Т., АК – гр. Б., ул. „...”
№ 16 – партер, с която ПРОТИВ ответниците В. С. М. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „Х.С.” № 20; П. М. М. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „Х.С.” № 20; М. Б. Б. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „В.” № 1; Н. С. Б. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „В.” № 1; Д. С. П. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „В.” № 1; В. О. П. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „В.” № 1 и К. С. Т. , с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „Х.С.” № 20, за ДЕЛБА на недвижим имот,
представляващ УПИ V (пети), отреден за поземлени имоти с номера: № 757
(седемстотин петдесет и седми); № 1441 (хиляда четиристотин четиридесет и
първи) и № 1442 (хиляда четиристотин четиридесет и втори), в кв. 32 по
плана на гр. С., одобрен със Заповед № 901/1987 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
6
ОСЪЖДА В. Х. М. , ЕГН **********, да заплати на К. С. Т. , с ЕГН:
**********, сумата в размер на 25.00 (двадесет и пет лева), представляваща
разноски за държавна такса във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. Х. М. , ЕГН **********, да заплати на К. С. Т. , с ЕГН:
**********, сумата в размер на 350.00 (триста и петдесет лева),
представляваща разноски за адвокат във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7