№ 11740
гр. София, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110113605
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Г. М. Б. и П. Г. Б., в лично качество и в качеството им на наследници по
закон на М. Г. Б., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....,
като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания, поради което
претендира при условията на разделност сумите, както следва: 3 809,52 лв., представляваща
главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 686,66 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за главница за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г.; 39,44 лв., представляваща главница за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и 8,92
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за главница за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 16.02.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г. до
окончателното им заплащане, при следните квоти: по отношение на Г. М. Б. – 5/6, а именно:
3 174,60 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г.; 572,21 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
1
главница за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г.; 32,85 лв.,
представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и 7,44 лв., представляваща лихва за забава върху задължението
за главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до
16.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното им заплащане и по отношение на П. Г. Б. –
1/6, а именно: 634,92 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 114,45 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за главница за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
16.02.2022 г.; 6,57 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение
за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. и 1,48 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
02.03.2019 г. до 16.02.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира
и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Г. М. Б. и П. Г. Б. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват исковете. В тази връзка посочват, че П. Б. не е наследник
на М. Б., поради което същият не се явява легитимиран да отговаря по тях. Оспорват
относимостта на представените от ищеца писмени доказателства, както и тяхната
доказателствена стойност, тъй като не са подписани от тях. Навеждат довод за изтекла
погасителна давност. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на исковете.
Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е извършвана в съответствие с
действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
2
писмените доказателства по делото – нотариален акт за собственост на върху жилище,
строено на държавно място от ЖСК № 101, том Х, нот. дело № 1786/20.11.1975 г.,
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 73, том ХIII,
нот. дело № 2325/12.11.2008 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 48,
том II, нот. дело № 234/19.04.2019 г., искане за налагане на възбрана от 10.07.2020 г. по изп.
дело № 20208440401135 по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег. № 844 на КЧСИ,
постановление за налагане на възбрана от 15.11.2019 г. по изп. дело № 20198580401137 по
описа на ... на КЧСИ, удостоверение за идентичност на адрес с изх. № 92-00-
251(1)/17.07.2012 г., издадено от ...... както и 2 броя удостоверения за наследници съответно
на ...., починал на 16.11.2012 г., както и на М. Г. Б., починал на 29.07.2020 г., издадени от
...... съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответниците Г. М. Б. и П.
Г. Б. се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот при посочените от
ищеца с исковата молба и уточнителните молби квоти, респ. същите следва да отговарят за
вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи
същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на
представения нотариален акт за собственост на върху жилище, строено на държавно място
от ЖСК № 101, том Х, нот. дело № 1786/1975 г. /л. 143-144 от делото/ се установява, че на
20.11.1975 г. наследодателят на ответниците .... е признат за собственик на жилищно
помещение – апартамент № 47, находящ се в ..... в сградата на етажна собственост жилищна
кооперация „... на 7-ми етаж, заедно с мазе № 47 и прилежащите му 1,575 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място. Действително,
по делото не е представен самият акт за брак, удостоверяващ, че към момента на
осъществяване на горната придобивна сделка – 20.11.1975 г. приобретателят по нея – Георги
Б. е бил в брак с ответницата Г. Б., но съдът приема, че това обстоятелство следва от
данните, които се извличат въз основа на представения последващ нотариален акт № 73, том
ХIII, нот. дело № 2325/2008 г. /л. 28-32 от делото/, в който изрично е отразено, че за
обезпечаване на отпуснат в полза на „..... кредит посочените лица, имащи качеството на
ипотекарни длъжници, са учредили в полза на .... договорна ипотека върху собствения си
недвижим имот, придобит по време на брака им на името на Георги Б., и представляващ
съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент № 47, находящ се в ..... в сграда на
етажна собственост жилищна кооперация „... на 7-ми етаж, заедно с мазе № 47 и
прилежащите му 1,575 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавно място, като с оглед представеното удостоверение за идентичност на адрес,
издадено от ...... същият изцяло съответства на процесния недвижим имот, за който се
отнасят и заявените с исковата молба претенции. Ето защо, съдът прави извод, че въз основа
на придобивната сделка от 20.11.1975 г. Георги Б. и Г. Б. са станали собственици на
посоченото по-горе жилище при условията на съпружеска имуществена общност – арг. чл.
103 от ЗПР на СК от 1979 г. (отм.), още повече, че по делото липсва изрично оспорване в
тази насока в хода на процеса.
На следващо място, въз основа на представеното удостоверение за наследници с изх. №
0215/13.02.2023 г. /л. 147 от делото/ става ясно, че единият от съпрузите - .... е починал на
16.11.2012 г., т. е. преди исковия период, който е м.05.2018 г. – м.04.2020 г., оставяйки за
свои наследници по закон Г. М. Б. – съпруга, П. Г. Б. – син и М. Г. Б. – син, въз основа на
което може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство всяко едно
от посочените лица е станало носител на съответна идеална част от правото на собственост
върху процесния имот, а именно: ответницата Г. Б. – общо 4/6 идеални части, от които: 3/6
идеални части, представляващи нейна лична собственост след прекратяване на
съпружеската имуществена общност и 1/6 идеална част, придобита по наследяване след
смъртта на съпруга си, ответникът П. Г. Б. – 1/6 идеална част, придобита по наследяване
след смъртта на баща си, и М. Г. Б. – 1/6 идеална част, също придобита по наследяване след
смъртта на баща си. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма данни което и
3
да е от посочените лица да се е отказало от наследството на наследодателя си - Георги Б.,
още повече, че качеството им на съсобственици след смъртта му на 16.11.2012 г. е
удостоверен и в представените нотариален акт № 48, том II, нот. дело № 234/2019 г. /л. 33 от
делото/ и искане за налагане на възбрана от 10.07.2020 г. /л. 21 от делото/, установяващи, че
именно посочените лица са учредили в полза на ..... договорна ипотека върху съсобствения
им процесен имот, за обезпечаване на отпуснати в тяхна полза договори за заем от
18.04.2019 г. и от 19.04.2019 г. На следващо място, въз основа на представеното
удостоверение за наследници с изх. № 0543/05.04.2023 г. /л. 69 от делото/ става ясно, че М.
Б. е починал на 29.07.2020 г., т. е. след исковия период, като единствен негов наследник по
закон е майка му - ответницата Г. Б., което означава, че тя следва да отговаря за включените
в наследствената маса на наследодателя си задължения, включително и за това за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение съобразно обема от
притежаваните от него правата – 1/6, доколкото в рамките на исковия период той все още е
бил жив, поради което в качеството си на съсобственик е имал качеството на потребител на
топлинна енергия по отношение на него. На самостоятелно основание Г. Б. се явява
задължена и с оглед факта, че по време на исковия период е била собственик на общо 4/6
идеални части от правото на собственост върху процесния имот, поради което следва да се
приеме, че след смъртта на сина си – на 29.07.2020 г., обемът на общо притежаваните от нея
права възлиза на 5/6 идеални части. В същото време по делото няма данни относно
осъществяването впоследствие на юридически факти, довели до промяна в обема на
притежаваните от ответника П. Б. такива – 1/6, а това означава, че с оглед действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката именно ответниците се легитимират като
потребители на топлинна енергия по отношение на процесното жилище, поради което те
следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същия, при следните квоти: по отношение на Г. Б. – общо 5/6, а по
отношение на П. Б. – 1/6, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца с исковата му молба,
както и с последващите уточнителни молби твърдения.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 47, между
тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
4
протокол от общо събрание на етажната собственост от 02.09.2021 г., списък към него и
договор № 809/27.09.2001 г. /л. 39-42 от делото/, индивидуални справки за топлинна енергия
и протоколи за отчет /л. 103-106 от делото/, а и с оглед изложеното в констативната част от
заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период услугата
по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Самоков“ № 82, бл. 311, е била
възложена и извършвана от третото лице – помагач - „......
Претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни
документи - извлечения от сметки, които не представляват доказателство за удостоверените
в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Следователно, документите, на които се позовава ищецът в исковата
си молба и въз основа на които са формирани претендираните суми, не са от естество да
установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за
процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. В случая, не следва да
бъде възприето възражението на ответниците, че заключението по съдебно-техническата
експертиза не следва да бъде кредитирано, тъй като вещото лице е работило по не
приложени по делото материали. Това е така, тъй като принципно няма правно установена
пречка вещите лица, за да обосноват заключенията си, да ползват данни от други източници,
включително и странични за делото материали. Обратно, по този начин /съпоставяйки
установеното от документите по делото с проверените от тях от други източници/ техните
изводи придобиват по-висока степен на точност и сигурност. Ако някоя от страните или
съдът имат възражения или съмнения в правилността и обосноваността съобразно тези
изводи, това следва да бъде изрично заявено /с процесуалното действие по оспорване
правилността на заключението/ и съответно към назначаване на повторна експертиза - арг.
чл. 201 от ГПК/. Видно от протокола за проведеното на 24.11.2022 г. открито съдебно
заседание /л. 113 от делото/, съдът е приел заключението като доказателство по делото, като
същото е било изрично оспорено от процесуалния представител на ответниците – адв.
Колчакова, но не като неправилно, а тъй като е изготвено по документи, които не са приети
като доказателства по делото, или по данни на ищеца. Наред с изложеното съдът
съобразява, че при допускане на експертизата по делото, в определението си от 29.08.2022 г.
задачите към вещото лице са били поставени по посочения от ищеца в исковата молба
начин, като на стр. 7 от нея по отношение на съдебно-техническата експертиза е направено
искане вещото лице – топлотехник да прегледа наличната документация при ищеца и
фирмата за дялово разпределение, които указания експертът по изслушаното и прието
заключение е изпълнил. Нещо повече, в конкретния случай съдебната експертиза следва да
провери твърдените от страните по производството факти, като това може да стане след като
приетите писмени доказателства бъдат съпоставени с други материали и документи, които
изрично не са представени от страните като доказателства по делото. Данните от такива
документи, които не са приети като писмени доказателства по делото, биват инкорпорирани
в доказателствената съвкупност именно посредством заключенията на вещите лица, които
са приети от съда.
Съгласно съдебно-техническата експертиза количеството постъпила топлинна енергия
в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е измервано чрез определено от
ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния
период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и
сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
5
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са начислявани въз основа на показанията от 4
броя радиатори с разпределители на тях, които са отчитани дистанционно, сумите за битово
гореща вода са начислявани въз основа на показанията на 1 брой водомер, който през 2019 г.
е бил редовно отчетен, а през 2020 г. начислението е извършено на база по реда на чл. 69,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, тъй като абонатът не е
осигурил достъп, за което е съставен констативен протокол от 05.06.2020 г. Сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите
съобразно пълния отопляем обем на имота – 218 куб. м. и на етажната собственост – 14 189
куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са
преминали изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 3 849,67 лв., представляваща
сбор между прогнозно начислените суми по фактури /3 113,79 лв./ и сумите за доплащане от
абоната по изравнителните сметки /735,88 лв./, като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема,
че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени
по категоричен начин доставената и потребена в процесния имота топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 15.03.2022 г.,
като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
6
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 08.01.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1
ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния
период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно, действително е налице изтекла
погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., тъй като
най-късното месечно задължение – това за м.10.2018 г. е станало изискуемо на 15.12.2018 г.,
т. е. преди 08.01.2019 г., поради което то, както и предхождащите го месечни задължения за
м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018 г. и м.09.2018 г., включени в рамките на
исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде
определено въз основа посочения от съдебно-техническата експертиза такъв. Ето защо, от
сумата от 3 849,67 лв. следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за
периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., които предвид данните по таблици № 5 и № 6 от
заключението, отразяващи прогнозно фактурираното количество топлинна енергия за
процесния период и средномесечното и годишно изравнение след края на отчетния такъв,
възлизат на 126,26 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, общият
размер на задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза
на 3 723,41 лв. /3 849,67 лв. – 126,26 лв./. При съобразяване на дълга на всеки един от
ответниците, то Г. М. Б. се явява задължена за сумата от 3 102,84 лв. /5/6 от 3 723,41 лв./, а
П. Г. Б. се явява задължен за сумата от 620,57 лв. /1/6 от 3 723,41 лв./, до които размери
предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени,
като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от 3 174,60 лв., или
за размера от 71,76 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. /по отношение на Г. М.
Б./, както и от 634,92 лв., или за размера от 14,35 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до
31.10.2018 г. /по отношение на П. Г. Б./.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято обща
стойност не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 39,44 лв. Това е така,
7
тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл. 36 от общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „....., страните са договорили
заплащане от „..... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен
период. Както се посочи по-горе, представен е и договор от 27.09.2001 г., сключен между
етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който
страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4,20
лв. на измервателен уред.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът „..... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 39,44 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва
да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължение - това за м.01.2019
г. се счита за възникнало на 31.01.2019 г., или същото е станало изискуемо на 01.02.2019 г.,
т. е. след 08.01.2019 г., поради което нито то, нито последващите такива, не са обхванати от
изтекла погасителна давност. При съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то Г.
М. Б. се явява задължена за сумата от 32,87 лв. /5/6 от 39,44 лв./, а П. Г. Б. се явява задължен
за сумата от 6,57 лв. /1/6 от 39,44 лв./, поради което предявените срещу тях главни искове за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. следва да
бъдат уважени изцяло в пълните заявени размери. За процесуална яснота следва да се
отбележи, че с оглед принципа на диспозитивното начало дължимата от ответницата Г. Б.
сума се равнява на 32,85 лв., а не на посочената по-горе такава от 32,87 лв., доколкото съдът
е обвързан от очертаните с исковата молба предели на съдебна защита.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.03.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на лихва за забава предполага установяване
8
от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
11883/2019 г./. Определен по реда на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата за забава върху
възприетата от съда непогасена по давност главница за цена на топлинна енергия в общ
размер на 3 723,41 лв., дължима за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., се равнява на
сумата от 515 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г.
Отново при съобразяване дълга на всеки един ответниците, то Г. М. Б. се явява задължена за
сумата от 429,17 лв. /5/6 от 515 лв./, а П. Г. Б. се явява задължен за сумата от 85,83 лв. /1/6 от
515 лв./, до които размери предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за
разликата до пълните предявени размери съответно от 572,21 лв., или за размера от 143,04
лв. /по отношение на Г. М. Б./, както и от 114,45 лв., или за размера от 28,62 лв. /по
отношение на П. Г. Б./.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 15.03.2022 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за лихва за забава в обща
размер на сумата от 8,92 лв., начислена за периода от 02.03.2019 г. до 16.02.2022 г., се явява
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: сумата от общо 544,98 лв. –
платена държавна такса по исковата молба, платена държавна такса за издаване на 3 броя
СУ, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
оглед вида и обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. С оглед изричното оспорване от страна
на процесуалния представител на ответниците относно основанието за присъждане в полза
на ищеца на юрисконсултско възнаграждение следва да се отбележи, че актуалната
редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК /обн. ДВ № 8/24.01.2017 г., в сила от 28.01.2017 г./
предвижда възможност в полза на юридически лица или еднолични търговци да се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая, по делото е безспорно
установено, че в хода на процеса „....., в качеството си на юридическо лице, е било
защитавано от юрисконсулт, поради което съдът приема, че в негова полза се следват
претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, като ирелевантно се явява
обстоятелството, че последният е назначен на трудов договор и получава уговорено с
9
работодателя си възнаграждение. Нещо повече, аргументи в подкрепа на този извод на съда
са застъпени и в Решение № 10 от 29.09.2016 г. на Конституционния съд по к. д. № 3/2016
г., с което искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК е било отхвърлено. При това
положение, с оглед обема на отговорността на всеки един от ответниците, то Г. М. Б. следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 454,15 лв. – разноски по делото, а П. Г. Б.
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 90,83 лв. – разноски по делото. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в тяхна полза се следват сторените разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, които възлизат в размер на 35,21 лв. – адвокатско възнаграждение, чието
реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 22.06.2022 г. /л. 109 от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в
брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 3 102,84 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....;
сумата от 32,85 лв., представляваща главница цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба - 15.03.2022 г. до окончателното им
заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 429,17 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за главница за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 16.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 3 102,84 лв. до пълния предявен размер от 3
174,60 лв., или за размера от 71,76 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г.; иска за
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 429,17 лв. до пълния предявен размер от 572,21 лв., или за размера от 143,04 лв.,
както и иска за лихва забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение в
размер на 7,44 лв. за периода от 02.03.2019 г. до 16.02.2022 г.
ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 620,57 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....;
сумата от 6,57 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба - 15.03.2022 г. до окончателното им
заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 85,83 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за главница за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 16.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 620,57 лв. до пълния предявен размер от 634,92
лв., или за размера от 14,35 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г.; иска за лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 85,83 лв. до пълния предявен размер от 114,45 лв., или за размера от 28,62 лв., както и
иска за лихва забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер
на 1,48 лв. за периода от 02.03.2019 г. до 16.02.2022 г.
ОСЪЖДА Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „....., ЕИК ...., със
10
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 454,15 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на „....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 90,83 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Г. М.
Б., ЕГН ********** и на П. Г. Б., ЕГН ********** и двамата с адрес: ...., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 35,21 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца .... – „......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11