Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на девети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11612 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 28.07.2020 г. по гр.д. №64111/2017
г. на Софийския районен съд, 166 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу С.С.Р., В.Б.Р., Г.С.Р., Ц.С.Р., М.С.П.,
В.Б.Х., Л.Б.Х., А.Т.Р., Е.М.Р. и А.М.Р. осъдителни искове с правно основание чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „********.А,
ет.4, ап**, аб. №205691, както следва: С.С.Р. – сумата от 138,79 лв. – главница за топлинна енергия
за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., 33,17 лв. – лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 3,90 лв. – главница за разпределение на
топлинна енергия за периода мес.06.2014 г. – мес.05.2015 г., и 1,02 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г.
до окончателното изплащане; В.Б.Р. - сумата от 138,79 лв. – главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., 33,17 лв. – лихва за
забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 3,90 лв. – главница за
разпределение на топлинна енергия за периода мес.06.2014
г. – мес.05.2015 г., и 1,02 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане; Г.С.Р. - сумата от 185,10 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., 44,23
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 5,20 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода мес.06.2014
г. – мес.05.2015 г., и 1,37 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане; Ц.С.Р. - сумата от 185,10 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., 44,23
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 5,20 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода мес.06.2014
г. – мес.05.2015 г., и 1,37 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане; М.С.П. - сумата от 185,10 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., 44,23
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 5,20 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода мес.06.2014
г. – мес.05.2015 г., и 1,37 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане; В.Б.Х. - сумата от 277,50 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., 66,34
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 7,80 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода мес.06.2014
г. – мес.05.2015 г., и 2,05 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане; Л.Б.Х. - сумата от 277,50 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., 66,34
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 7,80 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода мес.06.2014
г. – мес.05.2015 г., и 2,05 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане; А.Т.Р. - сумата от 277,50 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., 66,34
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 7,80 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода мес.06.2014
г. – мес.05.2015 г., и 2,05 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане; Е.М.Р. - сумата от 138,79 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., 33,17
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 3,90 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода мес.06.2014
г. – мес.05.2015 г., и 1,02 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане; А.М.Р. - сумата от 138,79 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., 33,17
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 3,90 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода мес.06.2014
г. – мес.05.2015 г., и 1,02 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не са собственици на процесния
топлоснабден имот. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С.С.Р. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В.Б.Р.
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Г.С.Р.
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Ц.С.Р.
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна М.С.П.
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна В.Б.Х.
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Л.Б.Х.
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна А.Т.Р.
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Е.М.Р. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна А.М.Р. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни
искове за доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода мес.05.2013 г. - мес.04.2015 г., както и изравнителни сметки, отразена в
общи фактури №№65630116; 66600524; 66600525 и 66684384, за имот, находящ се в гр. София, жк. „********.А,
ет.4, ап**, и съответните мораторни лихви върху
главниците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците,
по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците.
В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в съответното
количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответниците
е да докажат положителния факт на плащането.
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния
период мес.05.2013 г. – мес.04.2015
г. ищецът и ответниците С.С.Р., В.Б.Р., Г.С.Р., Ц.С.Р., М.С.П.,
В.Б.Х., Л.Б.Х. и А.Т.Р. са
били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответниците топлинна енергия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект апартамент №**, находящ се в гр. София, жк. „********.А,
ет.4, с
абонатен №205691, противно на приетото от СРС, който в нарушение на
разпоредбите на ГПК въобще не е обсъдил в цялост всички събрани по делото
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано
в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно
правилата за договорите.
В срока по чл.131 ГПК ответниците С.С.Р., В.Б.Р., Г.С.Р., Ц.С.Р., М.С.П., В.Б.Х., Л.Б.Х. и А.Т.Р.
са оспорили обстоятелството, че са собственици на процесния
имот, но това обстоятелство се установява от представените по делото
удостоверение за наследници, изх. №РВЕ18-УФ01-67/20.02.2018 г., издадено от СО,
район „Възраждане“, решение от 22.02.2012 г., постановено по гр.д. №15002/2010
г. по описа на СГС, влязло в сила на 22.02.2012 г. / противно на
приетото от СРС/, решение от 16.07.2014 г.,
постановено по гр.д. №3316/2012 г. по описа на СГС, влязло в сила на 31.07.2017
г. /противно
на приетото от СРС/, решение от 13.12.2016 г.,
постановено по гр.д. №4679/2015 г. по описа на САС, като квотите им в
съсобствеността са следните: С.С.Р. – 9/144 ид.ч., В.Б.Р. – 9/144 ид.ч., Г.С.Р.
– 12/144 ид.ч., Ц.С.Р. – 12/144 ид.ч.,
М.С.П. – 12/144 ид.ч., В.Б.Х. – 18/144 ид.ч., Л.Б.Х. – 18/144 ид.ч. и А.Т.Р.
– 18/144 ид.ч.
Ответниците Е.М.Р. и А.М.Р. са възразили да са собственици или
ползватели на процесния имот в едномесечния срок по
чл.131 ГПК, поради отказ от наследството, останало от общия им наследодател М.С.Р..
Това обстоятелство се установява от представените по делото удостоверения, изх.
№№249/02.02.2015 г. и 250/02.02.2015
г., издадени от Районен съд – Казанлък, поради което следва да се приеме, че нямат качеството
„потребител“ на топлинна енергия през процесния
период.
За установяване факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
цена, в първоинстанционното производство са приети
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че през процесния период технологичните разходи в АС са отчислявани
от доставената в АС топлинна енергия и тези технологични разходи са били за
сметка на ищеца, ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния
имот в съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил
действащата нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответниците. От заключението се установява още, че за
периода мес.05.2013 г. - мес.04.2015
г. начислените и дължими от ответниците суми за ТЕ,
включително с отчитане на изравнителните сметки, възлизат в общ размер на 2232,41
лв., от която сумата от 1073,26 лв. за отопление на имота, сумата от 298,11 лв.
за сградна инсталация и сумата от 861,04лв. за БГВ.
Вещото лице сочи още, че топломерът, монтиран в АС, е преминавал на периодичен
метрологичен контрол
Видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за процесния
период мес.05.2013 г. – мес.04.2015
г. дължимата от ответниците сума за топлинна енергия
възлиза на 1998,55 лв., а неплатените суми за са дялово разпределение – на 62,43
лв., които суми не са заплатени. Вещото лице сочи още, че общият размер на
законната лихва върху сумите на месечните главници за периода 08.08.2014 г. – 28.08.2017 г. възлиза на сумата от 547,13 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или
основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се
установи в обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения –
договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2013 г. – мес.04.2015 г. ответниците не са заплатили потребената
топлоенергия, цената на която, съгласно приетите по делото СТЕ и ССчЕ, възлиза на сумата от 1998,55 лв., включваща, като
дължимите суми от ответниците, съобразно им в
съсобствеността, са следните: С.С.Р. – 124,91 лв., В.Б.Р. – 124,91 лв., Г.С.Р. – 166,55 лв.,
Ц.С.Р. – 166,55 лв., М.С.П. – 166,55 лв., В.Б.Х. – 249,82 лв., Л.Б.Х. – 249,82
лв. и А.Т.Р. – 249,82 лв., а сумите за дялово разпределение са следните: С.С.Р. – 3,90 лв., В.Б.Р. – 3,90
лв., Г.С.Р. – 5,20 лв., Ц.С.Р. – 5,20 лв., М.С.П. – 5,20 лв., В.Б.Х. – 7,80
лв., Л.Б.Х. – 7,80 лв. и А.Т.Р. – 7,80 лв.
Възражението
за погасяване на дълга за главница по давност е частично неоснователно.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на
„Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
За периода 01.05.2013 г. -
14.03.2014 г. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., съгласно които купувачите на
топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата / прогнозна/ сума в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Вземанията за
цената на доставената топлинна енергия за периода мес.05.2013
г. – мес.02.2014 г. са погасени по давност, тъй от датата
на настъпване на изискуемостта им до датата на депозиране на исковата молба – 14.09.2017
г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът
претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна
консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава
на фактури, издадени на 31.07.2014 г. и чрез включването им в тези фактура, е
незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие
се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на клиентите на
топлинна енергия.
При новите Общи условия,
влезли в сила от 14.03.2014 г. клиентите заплащат топлинната енергия по един от
следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда
етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. При тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за мес.03.2014 г. - мес.08.2014 г.,
се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на
изискуемостта им до датата на подаване на заявлението е изтекъл тригодишния
срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.
В случая най-старото задължение на ответника е станало
изискуемо на 01.07.2013 г., поради което към момента на предявяване на иска /14.09.2017
г./ е изтекъл тригодишния срок за вземанията за периода 01.05.2013 г. –
31.08.2014 г., които са в общ размер на сумата от 980,24 лв. Погасени по
давност за и вземанията за дялово разпределение за периода мес.06.2014
г. – мес.08.2014 г., които са в общ размер на 30,60
лв.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявените искове за главница за топлинна енергия са частично основателни,
както следва: С.С.Р. –
до размера на сумата от 63,64 лв., В.Б.Р. – до размера на сумата от 63,64 лв., Г.С.Р.
– до размера на сумата от 84,86 лв., Ц.С.Р. – до размера на сумата от 84,86
лв., М.С.П. – до размера на сумата от 84,86 лв., В.Б.Х. – до размера на сумата
от 127,29 лв., Л.Б.Х. – до размера на сумата от 127,29 лв. и А.Т.Р. – до
размера на сумата от 127,29 лв., а за сумите за дялово разпределение,
както следва: С.С.Р. – до
размера на сумата от 1,99 лв., В.Б.Р. – до размера на сумата от 1,99 лв., Г.С.Р.
– до размера на сумата от 2,65 лв., Ц.С.Р. – до размера на сумата от 2,65 лв., М.С.П.
– до размера на сумата от 2,65 лв., В.Б.Х. – до размера на сумата от 3,99 лв., Л.Б.Х.
– до размера на сумата от 3,99 лв. и А.Т.Р. – до размера на сумата от 3,99 лв.
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава
за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно ОУ/2008 г. – чл.33 ал.1, потребителите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответниците
са изпаднали в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е
било необходимо да бъдат канени от ищеца, доколкото задълженията му са били
срочни. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. За разлика от
предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава,
като съгласно чл.33 ал.5 от новите ОУ, обезщетение за забава в размер на
законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата
фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на купувача. Ответниците
не оспорват факта, че общата фактура е публикувана и че сумата по нея е
изискуема, поради което дължат и обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Възражението за
погасяване по давност на дълга за лихва е частично основателно. Вземанията за
обезщетение за забава, възникнали до 14.09.2014 г. /три години преди
предявяване на иска/, са погасени по давност. След тази дата ответниците дължат обезщетение за забава в плащането на
отделните месечни суми за главницата за топлинна енергия, както следва: С.С.Р. – 16,90 лв., В.Б.Р. – 16,90
лв., Г.С.Р. – 22,54 лв., Ц.С.Р. – 22,54 лв., М.С.П. – 22,54 лв., В.Б.Х. – 33,80
лв., Л.Б.Х. – 33,80 лв. и А.Т.Р. – 33,80 лв., и
обезщетение за забава върху главниците за дялово разпределение, както следва: С.С.Р. – 0,52 лв., В.Б.Р. – 0,52
лв., Г.С.Р. – 0,70 лв., Ц.С.Р. – 0,70 лв., М.С.П. – 0,70 лв., В.Б.Х. – 1,04
лв., Л.Б.Х. – 1,04 лв. и А.Т.Р. – 1,04 лв., до които и размери исковете са
основателни.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия, както следва: срещу С.С.Р. за сумата от 63,64 лв., срещу В.Б.Р. за сумата от
63,64 лв., срещу Г.С.Р. за сумата от 84,86 лв., срещу Ц.С.Р. за сумата от 84,86
лв., срещу М.С.П. за сумата от 84,86 лв., срещу В.Б.Х. за сумата от 127,29 лв.,
срещу Л.Б.Х. за сумата от 127,29 лв. и срещу А.Т.Р. за сумата от 127,29 лв., за
дялово разпределение, както следва: срещу С.С.Р. за
сумата от 1,99 лв., срещу В.Б.Р. за сумата от 1,99 лв., срещу Г.С.Р. за сумата
от 2,65 лв., срещу Ц.С.Р. за сумата от 2,65 лв., срещу М.С.П. за сумата от 2,65
лв., срещу В.Б.Х. за сумата от 3,99 лв., срещу Л.Б.Х. за сумата от 3,99 лв. и срещу
А.Т.Р. за сумата от 3,99 лв., за лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия, както следва: срещу С.С.Р. за сумата от 16,90 лв., срещу В.Б.Р. за сумата от
16,90 лв., срещу Г.С.Р. за сумата от 22,54 лв., срещу Ц.С.Р. за сумата от 22,54
лв., срещу М.С.П. за сумата от 22,54 лв., срещу В.Б.Х. за сумата от 33,80 лв.,
срещу Л.Б.Х. за сумата от 33,80 лв. и срещу А.Т.Р. за сумата от 33,80 лв., и за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, както следва: срещу С.С.Р. за сумата от 0,52 лв., срещу В.Б.Р. за сумата от 0,52
лв., срещу Г.С.Р. за сумата от 0,70 лв., срещу Ц.С.Р. за сумата от 0,70 лв.,
срещу М.С.П. за сумата от 0,70 лв., срещу В.Б.Х. за сумата от 1,04 лв., срещу Л.Б.Х.
за сумата от 1,04 лв. и срещу А.Т.Р. за сумата от 1,04 лв., и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени до посочените размери. В останалата част, в която исковете
са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в която изцяло са
отхвърлени исковете срещу ответниците Е.М.Р. и А.М.Р.,
решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се отмени и в частта,
в която на ответниците С.С.Р.,
В.Б.Р., Г.С.Р., М.С.П., В.Б.Х., Л.Б.Х. и А.Т.Р. са присъдени разноски за разликата
над сумата от по 159,15 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената
част от исковете, в размер на сумата от 80,50 лв., представляваща държавна
такса, сумата от 241,50 лв., представляваща депозити за вещи лица, и сумата от 120,75
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и
разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 19,94 лв., представляваща държавна такса и сумата от 120,75 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на ответниците С.С.Р., В.Б.Р., Г.С.Р., Ц.С.Р., М.С.П.,
В.Б.Х., Л.Б.Х. и А.Т.Р. на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от по
159,15 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №162720/28.07.2020 г., постановено по гр.д. №64111/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 166 състав, в
частта, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, срещу С.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, осъдителни искове с правно основание
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за потребена топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. –
30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „********.А,
ет.4, ап**, аб. №205691, за сумата от 63,64 лв. –
главница за топлинна енергия за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2015 г., 16,90
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 1,99 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода мес.09.2014
г. – мес.05.2015 г., и 0,52 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане, и в частта, в която „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес на
управление:***, е осъдено да заплати на С.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски
за разликата над сумата от 159,15 лв., и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА С.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ сумата от 63,64 лв., ведно със законната лихва, считано
от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „********.А,
ет.4, ап**, аб. №205691, за периода мес.09.2014 г. - мес.04.2015 г.,
сумата от 1,99 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
главница за дялово разпределение за периода мес.09.2014
г. – мес.05.2015 г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД
сумата от 16,90 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. –
28.08.2017 г. и сумата от 0,52 лв.,
представляващ лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2014 г. – 28.08.2017 г.
ОТМЕНЯ решение №162720/28.07.2020 г., постановено по гр.д. №64111/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 166 състав, в
частта, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, срещу В.Б.Р., ЕГН **********, адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за потребена
топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк. „********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за сумата от 63,64 лв. – главница за топлинна
енергия за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2015 г., 16,90 лв. – лихва за забава
за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 1,99 лв. – главница за разпределение
на топлинна енергия за периода мес.09.2014 г. – мес.05.2015 г., и 0,52 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г.
до окончателното изплащане, и в частта,
в която „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес на управление:***, е осъдено
да заплати на В.Б.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски
за разликата над сумата от 159,15 лв., и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА В.Б.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 63,64 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк.
„********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за периода мес.09.2014 г. - мес.04.2015 г.,
сумата от 1,99 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
главница за дялово разпределение за периода мес.09.2014
г. – мес.05.2015 г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД
сумата от 16,90 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. –
28.08.2017 г. и сумата от 0,52 лв.,
представляващ лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г.
ОТМЕНЯ решение №162720/28.07.2020 г., постановено по гр.д. №64111/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 166 състав, в
частта, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, срещу Г.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за потребена
топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк. „********.**ап**,
аб. №205691, за сумата от 84,86 лв. – главница за
топлинна енергия за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2015 г., 22,54 лв. – лихва за
забава за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 2,65 лв. – главница за
разпределение на топлинна енергия за периода мес.09.2014
г. – мес.05.2015 г., и 0,70 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
14.09.2017 г. до окончателното изплащане, и в частта, в която „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес на
управление:***, е осъдено да заплати на Г.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за разликата над сумата
от 159,15 лв., и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА Г.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 84,86 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк.
„********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за периода мес.09.2014 г. - мес.04.2015 г.,
сумата от 2,65 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
главница за дялово разпределение за периода мес.09.2014
г. – мес.05.2015 г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД
сумата от 22,54 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. –
28.08.2017 г. и сумата от 0,70 лв.,
представляващ лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г.
ОТМЕНЯ решение №162720/28.07.2020 г., постановено по гр.д. №64111/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 166 състав, в
частта, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, срещу Ц.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за потребена
топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк. „********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за сумата от 84,86 лв. – главница за топлинна
енергия за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2015 г., 22,54 лв. – лихва за забава
за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 2,65 лв. – главница за разпределение
на топлинна енергия за периода мес.09.2014 г. – мес.05.2015 г., и 0,70 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г.
до окончателното изплащане, и вместо
него постановява:
ОСЪЖДА Ц.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 84,86 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк.
„********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за периода мес.09.2014 г. - мес.04.2015 г.,
сумата от 2,65 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
главница за дялово разпределение за периода мес.09.2014
г. – мес.05.2015 г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД
сумата от 22,54 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. –
28.08.2017 г. и сумата от 0,70 лв.,
представляващ лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г.
ОТМЕНЯ решение №162720/28.07.2020 г., постановено по гр.д. №64111/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 166 състав, в
частта, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, срещу М.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за потребена
топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк. „********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за сумата от 84,86 лв. – главница за топлинна
енергия за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2015 г., 22,54 лв. – лихва за забава
за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 2,65 лв. – главница за разпределение
на топлинна енергия за периода мес.09.2014 г. – мес.05.2015 г., и 0,70 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г.
до окончателното изплащане, и в частта,
в която „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес на управление:***, е осъдено
да заплати на М.С.П., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски
за разликата над сумата от 159,15 лв., и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 84,86 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк.
„********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за периода мес.09.2014 г. - мес.04.2015 г.,
сумата от 2,65 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
главница за дялово разпределение за периода мес.09.2014
г. – мес.05.2015 г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД
сумата от 22,54 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. –
28.08.2017 г. и сумата от 0,70 лв.,
представляващ лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г.
ОТМЕНЯ решение №162720/28.07.2020 г., постановено по гр.д. №64111/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 166 състав, в
частта, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, срещу В.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за потребена
топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк. „********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за сумата от 127,29 лв. – главница за топлинна
енергия за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2015 г., 33,80 лв. – лихва за забава
за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 3,99 лв. – главница за разпределение
на топлинна енергия за периода мес.09.2014 г. – мес.05.2015 г., и 1,04 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г.
до окончателното изплащане, и в частта,
в която „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес на управление:***, е осъдено
да заплати на В.Б.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски
за разликата над сумата от 159,15 лв., и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА В.Б.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 127,29 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк.
„********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за периода мес.09.2014 г. - мес.04.2015 г.,
сумата от 3,99 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
главница за дялово разпределение за периода мес.09.2014
г. – мес.05.2015 г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД
сумата от 33,80 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. –
28.08.2017 г. и сумата от 1,04 лв.,
представляващ лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г.
ОТМЕНЯ решение №162720/28.07.2020 г., постановено по гр.д. №64111/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 166 състав, в
частта, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, срещу Л.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за потребена
топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк. „********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за сумата от 127,29 лв. – главница за топлинна
енергия за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2015 г., 33,80 лв. – лихва за забава
за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 3,99 лв. – главница за разпределение
на топлинна енергия за периода мес.09.2014 г. – мес.05.2015 г., и 1,04 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г.
до окончателното изплащане, и в частта,
в която „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес на управление:***, е осъдено
да заплати на Л.Б.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски
за разликата над сумата от 159,15 лв., и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Л.Б.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 127,29 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк.
„********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за периода мес.09.2014 г. - мес.04.2015 г.,
сумата от 3,99 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
главница за дялово разпределение за периода мес.09.2014
г. – мес.05.2015 г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата
от 33,80 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. –
28.08.2017 г. и сумата от 1,04 лв.,
представляващ лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г.
ОТМЕНЯ решение №162720/28.07.2020 г., постановено по гр.д. №64111/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 166 състав, в
частта, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, срещу А.Т.Р., ЕГН **********, адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за потребена
топлинна енергия за периода 01.09.2014 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк. „********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за сумата от 127,29 лв. – главница за топлинна
енергия за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2015 г., 33,80 лв. – лихва за забава
за периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г., 3,99 лв. – главница за разпределение
на топлинна енергия за периода мес.09.2014 г. – мес.05.2015 г., и 1,04 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г.
до окончателното изплащане, и в частта,
в която „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес на управление:***, е осъдено
да заплати на А.Т.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски
за разликата над сумата от 159,15 лв., и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА А.Т.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес
на управление:***, на основание чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 127,29 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк.
„********.А, ет.4, ап**, аб. №205691, за периода мес.09.2014 г. - мес.04.2015 г.,
сумата от 3,99 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
главница за дялово разпределение за периода мес.09.2014
г. – мес.05.2015 г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД
сумата от 33,80 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. –
28.08.2017 г. и сумата от 1,04 лв.,
представляващ лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2014 г. – 28.08.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА С.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, В.Б.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, Г.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, Ц.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, М.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, В.Б.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, Л.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, А.Т.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 442,75 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 140,69 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ********седалище и адрес на управление:***, да
заплати на С.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, В.Б.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, Г.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, Ц.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, М.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, В.Б.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, Л.Б.Х., ЕГН **********, адрес: ***, А.Т.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от по 159,15 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.