РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Враца, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420103858 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от
„*****” ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: с. *****, Община
***, ул. “*****” № **против „***** - *****” ЕООД, ЕИК:******за заплащане на
сумата от 4250,40 лева - главница и 1059,23 лева - лихва за забава върху главницата.
Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че по силата на
неформални договорни отношения „*****” ЕООД е извършило в полза на ответника
доставки за периода от 26.01.2023 година до 20.02.2023 година по първични
счетоводни документи, въз основа на което дружеството ищец е издало фактура №
******/ 21.02. 2023 г. на стойност 10310.40 лева с ДДС, за доставка на 716 кв.м
бетонови павета, с цена на кв.м от 12 лева, или общо по тази доставка сума в размер на
8892.00 лева без ДДС.За други доставки са издадени и 4 броя експедиционни бележки.
По тази фактура от страна на „***** - ****” ЕООД е извършвано плащане в
размер н 4500 лева на 24.03.2023 година. След извършване на прихващане въз основа
на кредитно известие на 31.03.2023 година, останало задължение за главница в размер
на 4250.40 лв. с ДДС по процесната фактура.
Навеждат се твърдения, че въпреки точното изпълнение от страна на ищеца на
неформалните договорни отношения и приемане на доставките, ответникът частично
не е изпълнил задълженията си по посочената фактура. Поради това представители на
ищеца многократно са провеждали разговори с представители на ответника за
изплащане на задълженията, но същите не са погасени и към момента.
Най – сетне се посочва, че с оглед обстоятелството, че ответникът е изпаднал в
забава, то дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва,
както следва: върху главницата 10 310.40 лева по Фактура № ***** / 21.02 2023 г. за
1
периода от 22.02.2023 г. /падежа/ до 24.03.2023 г. /датата на плащане/. Върху
главницата в размер на 4250.40 лева /остатъка след плащането и прехващането/ за
периода от 31.03.2023 г. /датата на прихващането/ до 02.12.2024 г. /датата на завеждане
на делото/ - законна лихва в размер на 957,75 лв., или общо сума в размер на 1059.13
лева.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца посочените суми за главница, мораторна лихва забава,
както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в
съда.Претендира и направените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
В проведеното на 13.05.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответника не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не направи искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 5513/ 31.12.2024 г. е връчено на
управителя на ответното дружество/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски в производството в размер на 1120.02 лева / 220.02
лева – държавна такса и 900.00 лева – адвокатско възнаграждение /.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК,
Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******- ***” ЕООД, ЕИК:***** да заплати на „***” ЕООД с ЕИК
****, седалище и адрес на управление: с. ***,общ. ****, ул. “*****” № *** сумите,
както следва:
- 4250,40 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ ,
представляваща незаплатена сума за дейности, извършени от ищеца, а именно за
доставка на 716 кв.м бетонови павета, за която сума е издадена фактура № */ 21.02.
*****2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.12.2024 г. до окончателното
й изплащане.
- 1059.13 лева на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД , представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за периода от 22.02.2023 г. до 24.03.2023 г. и от 31.03.2023 г.
2
до 02.12.2024 г.
- 1120.02 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени
разноски в производството /държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3