РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Варна, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110201508 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от
ИВ. ХР. ХР., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №062 от 01.03.2021 г.,
издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на
въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.
Жалбата е процесуално допустима.
Въззивникът оспорва фактическата обстановка, като твърди, че неправилно е прието,
че мястото, на което се е намирал л. а. „Фолксваген“, рег.№., редставлява „тротоар“ по
смисъла на ЗДвП. Излага доводи, че при издаване на акта и постановлението са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира отмяна на оспореното НП и
присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата
без уважение като потвърди оспореното НП.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 24.01.2021 г. около 15.40 ч. свид. Т.И. – служител на „Общинска полиция“ при ОД
МВР Варна, установил паркиран л. а. „Фолксваген“, рег.№В3583ВТ, собственост на
въззивника И. Х., върху тротоар на ул. “Орид“ пред №20, за което място липсвало означение
да е определено за паркиране от собственика/администрацията на пътя, при което съставил
1
срещу въззивника глоба с фиш, сер.№********** от 24.01.2021 г., в който отразил, че при
констатираните обстоятелства е осъществено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП. За така
издадения фиш свид. Т. И. съставил уведомление, което поставил на видно място на
превозното средство. На 25.01.2021 г. въззивникът И. Х. изпратил по електронна поща
възражение срещу издадения фиш за глоба и в резултат, фишът бил анулиран и на
08.02.2021 г. спрямо въззивника бил съставен АУАН №0003454 от 08.02.2021 г. за
извършено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП за това, че на 24.01.2021 г. около 15.40 ч. в гр.
Варна на ул. “Охрид“ пред №20 върху тротоар е паркирал собствения си л. а. „Фолксваген“,
рег.№В3583ВТ.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП №062 от 01.03.2021 г.
срещу въззивника И. Х., с което наказващият орган възприел изцяло фактическите и правни
констатации по АУАН и наложил предвиденото в чл.178е ЗДвП наказание „глоба“ в размер
50.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по
категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Г. Г. и П. П. така и от
приобщените документи по процесната административно-наказателна преписка – НП,
АУАН, глоба с фиш, докладна записка, декларация, снимков материал, справка картон на
водача, заповеди и протокол за резултати от проведен изпит по ЗДвП. Относно
обстоятелството, налице ли е изграден тротоар пред №20 на ул. „.“ в гр. Варна, в хода на
съдебното следствие е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение,
кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, констатира наличие на
изграден тротоар пред №20 на ул. „Охрид“ с ширина 1.50 м, изпълнен с настилка от жълти
тротоарни плочки 50/50, положени приблизително на едно и също ниво с уличното платно,
чието обособяване на терен е единствено чрез жълтия цвят на положените плочки.
Експертизата установява също, че в обсега на относимата отсечка от ул. „.“ няма пътни
знаци, допускащи престой или паркиране на МПС върху тротоарите, същевременно липсват
указателни знаци/табели, които да дават информация, че тази част е за пешеходци и следва
да се ползва само от такива, както и че от техническа гледна точка е напълно възможно
паркиране на автомобил върху тротоара пред №20, без да се застъпва пътното платно.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда
за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на
Община Варна съобразно делегираните правомощия по Заповед №0506 от 07.02.2020 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
2
Процесните АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове по чл.34 ЗАНН,
съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са надлежно връчени.
Неоснователно е застъпеното от въззивника становище за допуснато съществено
процесуално нарушение поради съставяне на АУАН без в същия да е включен свидетел при
установяване на нарушението, доколкото констатацията за твърдяното нарушение е
направена въз основа на документ фиш за глоба и това е ясно отразено в АУАН.
От друга страна, съдът констатира налично несъответствие между описанието на
твърдяното нарушение в АУАН и в НП като при това, формулираното в НП описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е неясно и непълно. Докато в
АУАН е посочено, че собственото на въззивника превозно средство е паркирано на ул. „.“
пред №20 върху тротоар, без разрешение от собственика на пътя, то в НП се сочи на
съответното място същото превозно средство да е паркирано „върху тротоар, с което
създава пречки за преминаването на пешеходците“. Преди всичко, в така формулираното
описание се съдържат данни за елементи от фактически състави на две отделни нарушения,
включени в хипотезата на чл.94, ал.3 ЗДвП. Първото е паркиране върху тротоар извън
означените за това места от собственика на пътя или от администрацията, а второто е
паркиране върху тротоар на определено за това място, но по начин, при който откъм
страната на сградите не остава разстояние най-малко два метра за преминаване на
пешеходците. Наред с това, в съответното описание липсва яснота за основното
обстоятелство - дали с НП се счита, че паркирането върху тротоар е осъществено на
определено за това място или е сторено извън означено за паркиране място. Действително в
описателната част на НП е посочено, че с установеното паркиране „върху тротоар, с което
създава пречки за преминаването на пешеходците“ въззивникът виновно е нарушил чл.93,
ал.3 ЗДвП като в скоби е възпроизведен частта от текста на съответната норма, сочеща
изискването за паркиране само на местата, определени от собственика/администрацията на
пътя. Но, така възпроизведеното частично съдържание на посочената като нарушена норма
не представлява и не може да се третира или съотнася като описание на нарушението,
защото този текст не представлява посочване на приети за установени поведение на
въззивника и фактическа обстановка при осъществяване на твърдяното нарушение.
Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението чрез посочване на
съставомерни факти в НП съгласно изискването по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е довела до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице поради невъзможност да се
защитава срещу непълно и неясно твърдените факти по нарушението. Поради това,
установеното процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания административен
акт:
При приетата за установена фактическа обстановка по същество съдът намира за
правилна сторената в АУАН констатация за осъществено от въззивника нарушение по чл.93,
ал.3 ЗДвП, изразяващо се в осъществено от въззивника на съответните дата и място
3
паркиране върху тротоар извън определените за това места от собственика/администрацията
на пътя. По същество въззивникът не оспорва отразеното в съставения фиш за глоба и
възприето непосредствено от свид. Т. И. обстоятелство, че автомобилът „Фолксваген“, рег.
№В. е бил спрян на ул. „.“ пред №20. А относно оспореното обстоятелство, представлява ли
тротоар площта пред тази сграда, приобщената експертиза е категорична и ясна, че
съответната площ представлява изграден тротоар – надлъжна част от пътя на едно ниво с
пътната настилка, отграничаваща се ясно от нея по цвета на тротоарните плочи спрямо цвета
на пътната настилка. Тази констатация на експерта съответства на дадената с §6, т.6 от ДР
на ЗДвП легална дефиниция на понятието „тротоар“. Видно е от експертизата и
приложената към нея скица, че пред №20 на ул. „Охрид“ липсва означение за определено за
паркиране върху тротоар място.
Доколкото в оспореното НП се съдържат фактически твърдения, които съответстват
само частично на приетите от съда за установени обстоятелства, не може да се направи
извод за правилна фактическа констатация на твърдяното нарушение в процесното НП и
затова същото се явява и материално-правно неправилно и на това основание също подлежи
на отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза
на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение
на адвокат и за експертиза в общ размер 780.00 лв, от които 360.00 лв с ДДС
възнаграждение за адвокат и 420.00 лв депозит за експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №062 от 01.03.2021 г., издадено от зам.
кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на ИВ. ХР. ХР., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв, на
основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА Община Варна, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ХР. ХР., ЕГН **********, сумата
780.00 лв (седемстотин и осемдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за сторени
разноски, на основание чл.63д, ал.2, т.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4