Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

                                        град София, 16.03.2022 година

 

          В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                          

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                       мл.с.: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №5327 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №304512 от 18.12.2019г., постановено по гр.дело №71020/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 178-ми състав, е осъдена С.О. да заплати на ЗД"Е.И." АД на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 256.80 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" за вреди, причинени от ПТП, станало на 28.05.2012г. в град София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2016г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 650.00 лв., направени разноски по делото.

            Постъпила е въззивна жалба от ответника - С.О., чрез юрисконсултП.П., с която се обжалва изцяло решение №304512 от 18.12.2019г., постановено по гр.дело №71020/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 178-ми състав, като са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" между застрахователното дружество и собственика на увредения лек автомобил, без за установяването на този факт по делото да са представени годни доказателства. Поддържа се, че представената по делото застрахователна полица не е подписана от страните, предвид на което се налага извода, че липсват доказателства за валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" между застрахователното дружество и собственика на увредения лек автомобил. Твърди се, че по делото не е установен по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП и причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Излага се още, че по делото не са ангажирани доказателства за извършена по надлежния ред цесия по отношение на вземането срещу ответника, респективно, че същият е бил надлежно уведомен за извършената цесия преди датата на подаване на исковата молба в съда, поради което неправилен се явява изводът на съда, че ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответника по отношение на претендираното регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС". По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

      Въззиваемата страна - ЗД"Е.И." АД, чрез адв.М.П., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

            Предявен е от ЗД"Е.И." АД срещу С.О. иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

       Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ЗД"Е.И." АД срещу С.О. иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм., приложим в настоящото производство с оглед датата на настъпване на процесното ПТП/ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Със застрахователна полица №20511890531803 от 05.10.2011г. ЗЕАД "И.Б."  е бил застраховател по застраховка "Каско" за лек автомобил "Волво V50", с рег. №******, собственост на В.Т.Д., като срокът на застраховката е от 06.10.2011г. до 05.10.2012г.. Наличието на валидно застрахователно правоотношение се потвърждава от представените по делото уведомление за застрахователно събитие по застраховка на МПС от 28.05.2012г., изходящо от застрахования, опис-заключение по щета от 29.05.2012г. и доклад по щета от 26.07.2012г., изходящи от застрахователя, ведно с платежно нареждане за изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя, от които неоспорени доказателства се установява, че  страните по застрахователния договор за упражнявали права, съответно изпълнявали са задължения по договора за застраховка, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника-ответник за липсата на валидно застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" между застрахователно дружество - ЗЕАД "И.Б." и собственика на увредения лек автомобил. Следователно се налага извода, че по делото е доказано, че ЗЕАД "И.Б." е имал качеството на застраховател по застраховка "Мега Каско" с предмет увредения автомобил към датата на процесното ПТП – 28.05.2012г., при което застрахованият лек автомобил "Волво V50", с рег. №******, е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, движейки се по ул."Манастирска" от зала "Фестивална" в  посока кв."Редута", в гр.София, за който път не се спори от доказателствата, че представлява част от общинската пътна мрежа, като в резултат на това са причинени увреждания на лекия автомобил. Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, че за претърпените вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение, като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е приет като доказателство по делото платежно нареждане за кредитен превод. Следователно съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП.

Съдът приема за неоснователни твърденията на ответника, че вреди не са настъпили по начина описан в уведомлението за щета, т.е. че по делото не е доказан механизма на настъпилото ПТП. В случая от приетото като неоспорено удостоверение от 22.06.2012г., издадено от Отдел „ПП-СДВР“-МВР, което представлява официален удостоверителен документ, се установява, че на 28.05.2012г. в 09.40ч. под №112-12 в дневника за ПТП е регистрирано ПТП с лек автомобил, с рег.№******, който е самокатастрофирал. Отразените в удостоверението обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, в която изрично е посочено, че причинените щети по лек автомобил, марка "Волво V50", с рег. №******,  могат да се получат при преминаване през дупка, намираща се на пътното платно. Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира за установен по делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в уведомлението за щета, като от заключение на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. В случая съдът приема, че в доказателствената тежест на ответника е било установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за обозначаването на съществуващото препятствие на пътното платно. Доказателства в горния смисъл не са ангажирани от въззивника-ответник до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Наред с това съдът намира да посочи, че даденото от вещото лице по САТЕ заключение, установяващо причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника по надлежния за това ред в закона.

В случая и с оглед на представените по делото доказателства, неоспорени от въззивника-ответник в хода на производството пред първата инстанция, настоящият въззивен състав приема, че по делото е установено по несъмнен начин, че вредите са настъпили на посочения в исковата молба пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа, поради което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на въззивника-ответник. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд по повод факта, че на база събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че въззивника-ответник е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. С оглед установеното в случая настъпване на вреди по застрахования при ищеца автомобил вследствие на преминаване му през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, е установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната административна структура да поддържа и стопанисва процесния пътен участък /чл.31 във вр. чл.19, ал.1, т.2 във вр. с чл.8, ал.3 от ЗП/, от което  са причинени вредите по автомобила. Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

На следващо място и противно на поддържаното във въззивната жалба съдът приема, че по делото е доказано, че процесното регресно вземане е било валидно прехвърлено от ЗЕАД "И.Б." на ищеца -  ЗД"Е.И." АД на основание сключен между тях договор за цесия от 13.02.2014г., неразделна част от който е Приложение №1, като за извършената цесия е уведомен ответника като длъжник с уведомително писмо, изходящо от цесионера, съгласно надлежно пълномощно. По тези съображения съдът приема, че по делото е доказан факта, че ищецът - ЗД"Е.И." АД се легитимира като кредитор на ответника на основание чл.99 от ЗЗД, респективно по делото е доказано, че в полза на ищеца е възникнало валидно и изискуемо вземане за заплащане на исковата сума.

При така изложените съображения претенцията на ищеца по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на увреден лек автомобил по застраховка „Каско“ настоящият съд приема че е доказана по основание.

С оглед изготвеното по делото заключение на САТЕ относно действителния размер на причинените вреди правилно първоинстанционният съд е уважил предявения иск в пълния му предявен размер, кредитирайки приетото по делото заключение като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и за разноските, възложени с оглед изход на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото няма заявена от същата претенция в този смисъл, съответно няма приложени доказателства за реално направени разноски във въззивното производство, съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №304512 от 18.12.2019г., постановено по гр.дело №71020/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 178-ми състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ : 1./                        2./