№ 202
гр. Нова Загора, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело №
20252220100578 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес:
гр.***********, като законен представител на малолетното дете Н. П. С. с ЕГН **********
и адрес: гр.***********, родена на 09.08.2012 г., чрез адв.К. Ж. Г. от АК - Сливен, против П.
С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град *********, и понастоящем пребиваващ в
********* с правно основание: чл.150, във връзка с чл.143, във връзка с чл.139 СК -
изменение размера на издръжка.
В нея се сочи, че с влязло в сила решение № 1327 от 22.11.2019 г. по гр.д.№ 5541/2019
година по описа на PC - Сливен бракът между майката на ищцата - Е. Д. Д. и ответника бил
прекратен, като ответника бил осъден да заплаща на майката на ищцата, като законен
представител на малолетното дете Н. П. С., ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева.
Решението е влязло в сила на 22.11.2019 г. Така присъдената издръжка не била увеличавана.
От влизане в сила на решението били изминали почти 4,5 години. Навежда се, че
обстоятелствата, при които е била определена издръжката в горепосочения размер от 200.00
лева се били променили драстично. Ищцата скоро щяла да навърши 13 годишна възраст,
като разходите за покриване на нуждите й от храна, облекло, както и разноските по
обучението били нараснали многократно.
В исковата молба се посочва, че определената издръжка не съответствала и по размер
на законната издръжка, предвидена като минимален размер в СК. В разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК било предвидено, че минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от
размера на минималната работна заплата - 1077 лева, което сочи, че минималната издръжка
която следва да плаща ответника на непълнолетното дете била в размер на 269.25 лева
Предвид гореизложеното, определената с посоченото съдебно решение издръжка към
настоящия момент се явявала вече крайно недостатъчна за покриване дори на елементарните
нужди на малолетната Н. П. С.. Заедно с това, с оглед настъпилите в посочения период
инфлационни процеси и няколкократното увеличаване размера на минималната работна
заплата, реалната покупателна способност на определената издръжка била сериозно
намаляла. Майката на малолетната Н. - Е. Д. Д. не била встъпвала в брак след развода си с
ответника С.. Към настоящия момент тя сама отглеждала непълнолетното си дете Н. и
нямала финансова помощ от другиго.
1
В исковата молба се сочи, че последните данни за ответникът сочели, че той живеел и
работел в Испания и реализирал редовен месечен доход в размер близък до средния за
страната - Испания. От направените справки в интернет се установило, че към настоящия
момент минималната междупрофесионална заплата в Испания през 2025 година била 1184
евро на месец, а средната работна заплата била нето 1785 евро на месец или бруто 2250 евро
на месец. Като се имало предвид, че ответникът С. получавал заплата близка до средната
работна заплата в Испания ищцата считала, че ответника не би бил затруднен да заплаща
по-висок размер на издръжка за своето дете - Н. нещо, което бил и задължен да прави на
основание чл.144 от СК. Сочи се, че заплащането на издръжка в по-висок от определения
размер било наложително предвид съществуващите обстоятелства към настоящия момент и
би спомогнало за покриване на присъщите нужди на детето.
Предвид изложеното в исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с
което да измени присъдената с решение № 1327 от 22.11.2019 година, по гр.д.№ 5541/2019 г.
по описа на PC - Сливен издръжка, като осъди П. С. С., с ЕГН **********, да заплаща на
малолетното си дете Н. П. С., с ЕГН **********, със съгласието на нейната майка Е. Д. Д.,
месечна издръжка в размер на 600.00 лв., считано от датата на предявяване на настоящия
иск, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да осъди осъди ответника
да заплати на ищцата направените по делото разноски.
Към исковата си молба прилага и моли съда да приеме като писмени доказателства:
заверени копия на: Решение № 1327/22.11.2019 г. по гр.д. № 5541/2019 г. по описа на РС -
Сливен, Удостоверение за раждане на Н. П. С., лична карта на Е. Д., декларация за съгласие
от Е. Д., П. С. да заведе детето им Н. до Испания, съгласно режим за лични контакти.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК по делото е депозиран отговор на
исковата молба от адв.Г. М. С. от АК - Сливен, назначен за особен представител на
ответника П. С. С. по делото, в който заявява, че искът бил допустим, но бил частично
основателен. Исканата увеличена издръжка в размер на 600.00 лева не съответствала на
нуждите на детето и възможностите на родителя/ответник. Освен това твърденията, че
бащата работи в Испания, били голословни и непотвърдени, още повече да се правели
изводи за размер на възнаграждение на база средна заплата в Испания след справки в
интернет пространството, което не било доказателство. В отговора на исковата молба
особения представител на ответника заявява, че счита, че следва да се увеличи издръжката
на детето от 200.00 лева на 300.00 лева, което щяло да съответства на нуждите на детето и
възможностите на родителите.
В открито съдебно заседание ищцата Е. Д. Д., действаща като законен представител
на малолетното дете Н. П. С. чрез процесуалния си представител – адв.Кню Ж. Г. поддържа
исковата си молба, а ответникът П. С. С., чрез назначения му от съда особен представител –
адв.Г. М. С. от АК-Сливен поддържа отговора на исковата молба. Прави възражение относно
искането от страна на ищцата за присъждане на разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
От представеното Удостоверение за раждане на Н. П. С., издадено въз основа на Акт
за раждане № 0104/27.06.2013 г. по описа на Община Шумен, се установява, че родители на
детето са: Е. Д. С. с ЕГН ********** - майка и П. С. С. с ЕГН ********** - баща. От
представеното по делото Решение № 1327/22.11.2019 г. по гр.д.№ 5541 по описа на Районен
съд – Сливен за 2019 г. се установява, че със същото решение ответникът е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лв. От приетото по делото Удостоверение за
декларирани данни с изх.№ 200192505043689/12.11.2025 г. от НАП-ТД Бургас се
установява, че ищцата Е. Д. Д. не се е осигурявала за период от 01.10.2024 г. до 31.10.2025 г.
2
Видно от декларацията от Е. Д. Д. същата декларира, че не получава трудови доходи, както
и че няма сключен трудов договор и не упражнява дейност като самосигуряващо се лице, не
получава парични обезщетения за безработица, социални помощи, пенсия, стипендия или
други регулярна парични постъпления, като основните и средства за издръжка произтичат
единствено от лични спестявания и/или помощ от роднини. В съдебно заседание ищцата Е.
Д. Д. допълни декларацията си за доходи, като заяви, че през месеците май, юни и юли 2025
г. е работила в чужнбина - в Испания и е получавала по 1200 евро на месец или общо е
получила 3600 евро за този период.
От Справка за доходи на ответника П. С. С. с ЕГН ********** от НОИ-ТП-Сливен,
се установява, че ответникът не получава пенсия, не е изплащано парично обезщетение за
безработица и парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от м.януари
2025 г. до м.ноември 2025 г.
От изисканият Социален доклад се установява, че детето живее със своята майка,
която полага основни грижи за него. Майката притежава необходимите жилищни условия и
задоволява потребностите на детето от ежедневни грижи, храна, облекло. Има подкрепата
на разширения си родителски кръг. Детето посещава училище и е в шести клас. Посещава и
частни уроци по математика два пъти в седмицата. От ангажираните по делото гласни
доказателства, посредством разпит на свидетеля С.Ж.П. – приятелка на ищцата,
кредитирани, се установява, че непосредствените грижи за детето полага майката, с помощта
на разширения кръг на семейството.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато при
наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен
размер. Следователно основателността на предявената искова претенция, с правно
основание чл.150 СК, се обуславя от настъпването на трайни съществени промени в
нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, след определяне
на предходната издръжка, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за
детето.
В разглеждания случай, от присъждането на издръжката на детето до иницииране на
настоящото производство е изминал времеви период от шест години, през който безспорно
са настъпили изменения на икономическа обстановка в страната и в нуждите на детето, при
които е присъдена предходната издръжка. От една страна настъпилите изменения на
икономическа обстановка в страната са намерили отражение в определения със закон
минимален размер на издръжка, за който съдът следи служебно и чийто размер към
предявяване на исковата молба възлиза на 269.25 лева. От друга страна несъмнено, с оглед
възрастта на детето /навършило 13 години/, е нараснала нуждата от средства за образование,
което е предпоставка и база за неговото пълноценно развитие, поради което са необходими
повече средства за учебни помагала и мероприятия, както и от облекло, храна и други
текущи разходи, налагани от ежедневието на дете от неговата възраст, вероятно предвид
възрастта и пола и навлязло в пубертета.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице промяна в обстоятелствата, при
които е бил определен размера на досегашната издръжка, поради което само на това
основание съдът приема, че предявеният иск се явява доказан по основание.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
С ПМС № 213/02.11.2023 г. е определен праг на бедност за 2024 г. в размер на 526 лв.
3
месечно, а за изтичащата 2025 г. се предвижда такава сума в размер на около 638 лв. От този
размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно
Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991
г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт,
съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално
развитие. В чл.27, ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на
детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във
връзка с осигуряване на развитие на детето. Съдът намира, че постановлението за
определяне на праг на бедност, макар да не може да служи, като база за определяне на
количеството средства, нужни на едно дете, тъй като този показател не е съобразен с
изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума, необходим за едно
лице за физическото му оцеляване.
От приетите по делото писмени доказателства, се установява че ответникът живее в
Испания, трудоспособен е и вероятно реализира доход, като е в състояние да поеме по-висок
от предходно определения размер издръжка. При това положение, предвид възрастта на
детето и неговите нужди, както и материалните възможности на родителите, съдът намира,
че за издръжката на детето е необходима минимум сумата 600 лв. месечно, от която бащата,
отчитайки, че няма задължения към други лица, следва да плаща издръжка в размер на 400
лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от майката. Съдът
намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява затруднение за ответника.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният срещу ответника П. С. С. иск за
увеличение на издръжка е частично основателен и следва да се уважи до размер от 400.00
лв. месечно. Определената сума за издръжка се присъжда, считано от датата на предявяване
на иска – 21.05.2025 г., до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента
на просрочието до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен
размер от 600.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.7 ГПК вр. чл.1 от
Тарифата за държавните такси по ГПК, при иск за периодични платежи за неопределено
време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три
години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Нова
Загора - 4 % върху сбора на увеличения размер на платежите за три години или такава в
размер на 288.00 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, както и 500.00 лева възнаграждение
за особен представител, платени от бюджета съда.
Искането на ищцата, за присъждане на разноски по делото, не бе придружено с
надлежни доказателства за действително реализирани такива под формата на платено
възнаграждение за защита и съдействие от адвокат, поради което съдът не следва да
присъжда такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ определената с Решение № 1327 от 22.11.2019 г. постановено по гр.д.№
5541 по описа на Районен съд – Сливен за 2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора за
2022 г. месечна издръжка в смисъл, че я увеличава, като:
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.*********, ДА
ЗАПЛАЩА НА малолетното дете Н. П. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Е. Д. Д. с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: гр.************,
месечна издръжка в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, считано от датата на
предявяване на иска – 21.05.2025 г., ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена
вноска, до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендираният в исковата молба размер от 600.00
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.*********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета по сметка на Районен съд - Нова Загора държавна такса в
размер на 288.00 лв. /двеста осемдесет и осем лева/.
ОСЪЖДА П. С. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.*********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Нова Загора направени разноски в размер на 500.00
лв. /петстотин лева/ – депозит за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано от съобщаването на страните в двуседмичен срок
пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5