№ 3020
гр. С, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110134830 по
описа за 2021 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумите, както следва: сумата в размер на 813,08 лв., представляваща цена
за потребени водоснабдителни услуги за периода от 21.01.2016 г. до 21.03.2018 г., кл.
№ ххх, обект на адрес: гр. ххх; сумата в размер на 188,98 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 21.01.2016 г. до 21.03.2018 г.
Ищецът – Ч. В. В., твърди, че се явява потребител на водоснабдителни услуги в
имот, намиращ се в гр. С, бул. „ЦБ III“ № ххх, кл. № ххх. Сочи, че ответникът
претендира спрямо него заплащането на посочените суми, представляващи задължение
за водоснабдителни услуги и мораторна лихва. Твърди, че не дължи на „Св” АД
цитираните вземания, тъй като същите са погасени по давност, поради което предявява
посочените отрицателни установителни искове. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – „Св” АД, не оспорва исковете, като признава обстоятелството, че
процесните вземания на дружеството са погасени по давност. Моли разноските по
делото да бъдат разпределение по правилата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Съгласно представено към исковата молба писмо на ответника от 05.04.2021 г.,
адресирано до ищеца, както и от представените от ищеца фактури се установява, че
ответното дружество претендира спрямо ищеца процесните суми, като е отказало да
уважи извънсъдебното възражение на ищеца за погасяване на задълженията по давност
с мотив, че давността не се прилага служебно. Следователно, налице е правен интерес
за ищеца от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
процесните суми, поради погасяването на задълженията по давност.
Предмет на предявените отрицателни установителни искове е установяване със
сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент
от съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сумите, както следва:
813,08 лв., представляваща цена за потребени водоснабдителни услуги за периода от
21.01.2016 г. до 21.03.2018 г., кл. № ххх, обект на адрес: гр. С, бул. „ЦБ III“ № ххх;
188,98 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.01.2016
г. до 21.03.2018 г. Твърдението за несъществуването на правното задължение е по
същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по
естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на който е
достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този
смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1
ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, положителни факти, които
опровергават твърдението за несъществуване на задължението, а именно -
съществуване на облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на
ищеца на задължението да предостави на ответника водоснабдителна услуга за
процесния период с цена в претендирания размер, изискуемост на вземането, че от
настъпване на изискуемостта на вземането са налице обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че ответникът има
вземания за следните суми - сумата в размер на 813,08 лв., представляваща цена за
потребени водоснабдителни услуги за периода от 21.01.2016 г. до 21.03.2018 г., кл. №
ххх, обект на адрес: гр. С, бул. „ЦБ III“ № ххх; сумата в размер на 188,98 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.01.2016 г. до
21.03.2018 г.
Безспорно е обстоятелството, че потребителите на водоснабдителни услуги
заплащат цената им на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане
месечно на цената на изразходваната водоснабдителна услуга представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи
2
се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно
дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Св“ АД към потребителите се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл.
111, б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „Св“ АД се погасяват, започва да
тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1
ЗЗД. Ответникът не е ангажирал доказателства за настъпили обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността, от което следва, че всички задължения на ищеца
за заплащане на водоснабдителни услуги, настъпили до 21.03.2018 г., са погасени по
давност.
Посоченото обстоятелство освен това се признава от страна на ответника.
Ето защо, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника процесните суми,
поради което искове с правно основание чл. 124 ГПК са основателни.
По разноските:
Действително, ответникът признава исковете, но с извънпроцесуалното си
поведение същият е дал повод за завеждане на делото, тъй като претендира
заплащането на отричаните от ищеца задължения, съгласно приложените по делото
писмо и фактури, в които са включени отричаните задължения. Ето защо, съдът счита,
че разноските не следва да бъдат разпределяни по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, в каквато
насока ответникът е направил искане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 350 лв., представляваща разноски по
производството, от които – 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за държавна
такса. Останалите разноски, претендирани от ищеца, не следва да бъдат възлагани в
тежест на ответника, тъй като същите не представляват разноски по делото, а такси по
договора за предоставяне на водоснабдителни услуги (както е посочено и в списака на
разноски, представен от ищеца).
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 124 ГПК,
че Ч. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. „ЦБ III“, бл. ххх, не дължи на „Св“
АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ж.к. „М“, БП, сумите, както следва: сумата в размер на
813,08 лв., представляваща цена за потребени водоснабдителни услуги за периода от
21.01.2016 г. до 21.03.2018 г., кл. № ххх, обект на адрес: гр. С, бул. „ЦБ III“ № ххх;
сумата в размер на 188,98 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 21.01.2016 г. до 21.03.2018 г., поради погасяване на посочените задължения
по давност.
ОСЪЖДА „Св“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ж.к. „М“, БП, да заплати на Ч. В.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. С, бул. „ЦБ III“, бл. ххх, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 350 лв., представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4